Митр. Антоний Сурожски: Бог вярва в човека

„Преданието на Църквата ни учи на несъмнената истина, че без Бога, без да бъде причастен към благодатта на Светия Дух, човекът все още не е цялостен – ако, разбира се, мислим за човека от гледна точка на висшето му духовно призвание. Човекът става в пълния смисъл на думата такъв едва тогава, когато се освободи от греховния плен – от тлението и смъртта, а това е възможно, само когато той се открие към Бога: чрез вяра, доверие и вярност към Него. Митрополит Антоний ни показва именно такъв, истински християнски опит – опит на човек, който изцяло е поверил себе си на открилия се към Него Христос Спасител и, като Му се е доверил, Го е следвал до края на дните си. Ето защо той може да благовести за Бога с такива – на пръв поглед парадоксални – слова, когато казва, че и „Бог вярва в човека”. Патриаршеският екзарх отнесе личността на митрополит Антоний към онзи „сонм свидетели”, които ни убеждават, че „за човека е възможно уподобяването на Човека Иисус Христос”.

От себе си проректорът на Минската духовна академия добави, че наследието на митрополит Антоний, неговият „жив опит в свидетелството за Христос”, е съвсем актуален и днес, особено от гледна точка на подготовката на бъдещи свещенослужители. Отец Владимир увери участниците в конференцията, че преподавателите в Минската духовна академия „ще продължават да правят всичко възможно, щото випускниците ни да познават добре наследието на митрополит Антоний и да умеят да свидетелстват пред света за неговия автентичен опит от приемането на Христос”.

Събралите се бяха приветствани още и от директора на „Дом на руската емиграция” Виктор Москвин, който активно съдейства не само за провеждането и на двете конференции, но и за двугодишния семинар по изучаване на наследието на митрополит Антоний, който се провежда редовно в дома.

Конференцията започна със свидетелствата на онези, които лично са познавали митрополит Антоний. Пръв беше прочетен докладът на неуспелия да дойде в Москва поради здравословни причини прот. Йоан Лий, който в продължение на дълги години е служил с архиерея, приел е последната му изповед и му е дал последно причастие. Неговият доклад съдържаше ценни лични спомени за митрополит Антоний. „Макар отец Антоний да беше наистина духовен отец за стотици хора, за много от инославните на Британските острови той беше известен като руски православен свещенослужител, способен да проповядва на хора от всички религии и да ги вдъхновява” – отбеляза отец Йоан една от особеностите на пастира.

Неговият пример не остана нечут: канонистът Джон Бинс, който е председател на университетската църква в Кеймбридж, сподели свои впечатления за това, как през 1969-1979 г. митрополит Антоний е излизал със свои лекции пред студентите. На тези лекции, въпреки царящия в студентските среди дух на протест, се е събирала огромна аудитория от заинтересувани млади хора, принадлежали към различни деноминации. Лекторът призна, че именно православният митрополит му е повлиял твърде много, щото той – тогава също студент – да избере пътя на свещенослужителя, а впоследствие и да стане председател на съвместното православно-англиканско дружество „Св. Албан и св. Сергий”. „В лекциите си митрополит Антоний нито веднъж не употреби думата православен; пред аудиторията в Кеймбридж той говореше като християнин – без да проявява конфесионална насоченост. Много от неговите слушатели обаче в по-късно време приемаха тъкмо православието и ставаха негови енориаши”, спомни си още пасторът от Англиканската църква, като подчерта особения „акцент върху личния опит” в беседите на митрополит Антоний и автентичността на опита му за Христос.

Карин Грийнхед – англичанка, която митрополит Антоний е приел в лоното на Православната църква в началото на 70-те години, беше изпратила свой доклад върху пастирството на архиерея и върху това, „което той даде на жителите на Британските острови”. В доклада се отбелязва, че през втората половина на отминалия ХХ век във Великобритания е можело да бъдат преброени около 200 християнски деноминации. Ето защо – пише Карин Грийнхед – руските енориаши на митрополит Антоний се удивяваха на идващите в храма англичани: защо те не ходят в своите църкви? „Тогава руснаците все още не разбираха истината, която откриваше митрополит Антоний: че православието е за всички, че това е универсална, а не етническа религия. Той често казваше, че – чрез руснаците – Светият Дух е занесъл православието обратно на Запад и го е поверил на нас. В отговор на това днес ние сме длъжни да върнем православието обратно в Русия”.

Дякон Питър Скорър е познавал бъдещия митрополит от детските си години – от края на 40-те. Още тогава Андрей Блум е бил приятел на неговото семейство, начело на което тогава е бил неговият дядо – известният религиозен мислител Семьон Франк. В семейния архив отец Петър намира писма на Андрей – отец Антоний – архиепископ Антоний до членове на своето семейство, включително и до децата. Тези епистоларни свидетелства, фрагменти от които отец Петър прочете на конференцията, обогатяват представите не само за личността на самия автор, за неговите духовни авторитети и любими книги, но и за особената му способност да поддържа и ободрява възрастните и малките деца в трудни ситуации, за което добре знаят всички енориаши от лондонския съборен храм.

Темата за християнската антропология в трудовете на митрополит Антоний и в светогледа на онези, които се смятат за негови ученици, прозвуча в много от докладите. Така прот. Владимир Архипов (Новая Деревня, Подмосковие) посвети своя доклад на достойнството като „ключово понятие във възрастването на човека във вярата”. По неговите думи истинското достойнство не може да бъде някаква „автономна от Бога величина” и все пак обаче, за да го намерим, трябва да помним думите на митрополит Антоний, който казва: „Проблемът за човека не е в това, че той не вярва в Бога, а в това, че не вярва в себе си”.

Разгърнато тълкуване върху тези думи прозвуча в съобщението на още един от близките приятели на митрополит Антоний – прот. Сергий Овсянников (Амстердам). В неговия доклад с лаконичното заглавие „Да бъдеш себе си” беше предложена темата от неговото изказване на първата конференция: „Да бъдеш тук и сега” – опирайки се на наследието на митрополит Антоний и на опита от личното познанство с него, отецът представи важните етапи от духовния път на човека към самия себе си, но съвсем не в така популярното днес езотерично разбиране, а чрез вяра в Бога и „възстановяване на вътрешното единство”.

Отговаряйки на въпрос на прот. Владимир Шмалий във връзка с трактовката на понятията „ценност” и „достойнство на личността” в съборния документ, озаглавен „За достойнството, свободата и правата на човека”, отец Владимир Архипов отбеляза, че разделянето на тези понятия може и да е оправдано от богословска гледна точка, но те са толкова близки, че тяхното разделяне „само би заплело ситуацията” за вярващите, на които трябва да се обяснява че „ценността и достойнството са заложени във всеки човек” и че на всеки човек трябва „да се помогне да израсне в своето достойнство, приближавайки се към Бога”.

От гледната точка на лекар-психиатър, православен човек и внимателен читател на трудовете на митрополит Антоний, проф. Борис Воскресенски, преподавател в Медицинската академия и в Свето-Филаретовия институт, осветли темата „пътищата към себе си” в доклада „Самопознанието като духовен път и психичен процес”.

Акцентът върху уникалността на всеки човек като Божие творение е ключов за антропологията на митрополит Антоний. Тази особеност възхожда към трудовете на някои раннохристиянски мислители като светците Юстин Мъченик, Ириней Лионски, Атанасий Велики и други. Така смята изследователят от Санкт Петербург Александър Маркидонов. В своя доклад той показа, че за изброените светци уникалността на всеки човек, която „в наше време е заличена”, е една „полемично звучаща и свежа мисъл”. В същия смисъл беше разгледан и богословският метод на митрополит Антоний. След проведен анализ на съчиненията на Сурожкия архиерей, Петър Михайлов, кандидат на философските науки и преподавател в православния Свето-Тихоновски държавен хуманитарен университет, достигна до извода, че богословският метод на митрополит Антоний „е прост – той всеки път апелира към вътрешния опит на човека”, „говори от сърце към сърце”, „присаждайки Божието слово в сърцето на всеки”.

Богословието на митрополит Антоний не трябва да бъде отделяно и от неговата личност, смята йеромонах Дамаскин (Лесников) от Украйна. По думите му мнозина в Руската православна църква възприемат трудовете на Сурожкия митрополит като „дар за хората” и свидетелстват, че „живеят” чрез тях. Говорещият влезе в задочна полемика с онези, които уподобяват митрополит Антоний на „моралист” и „китайски мистик, който се върти сам около себе си”. Отец Дамаскин, както и всички останали участници в конференцията, смята, че „изобилието на личното и автобиографичното” в беседите и проповедите на митрополит Антоний няма нищо общо с егоцентризма. Подобен пастирски подход е следствие от неговата истинска любов към човека и заставя хората – по думите на св. Теофан Затворник – „да се преобръщат в душите си”. Свещеникът предложи, десетгодишнината от деня на кончината на митрополит Антоний през 2013 г. и столетието от деня на неговото рождение през 2014 г. да бъдат отбелязани на широко общоцърковно ниво, включително чрез мащабна програма за публикуване на неговите трудове.

Последната тема беше развита от човека, на когото читателите на митрополит Антоний са задължени за възможността да се запознаят с неговите трудове. Елена Майданович, ръководител на фонда „Духовното наследие на митрополит Антоний Сурожки”, преводач и издател на неговите трудове, разказа за обширната издателска дейност на фонда, за растящото търсене на неговите книги и предоставянето на тези книги на изправителни домове в Русия. Тя отбеляза също, че много от неговите беседи са все още непубликувани, а текстове на немски, френски и други езици, ползвани от архиерея, все още не са познати на аудиторията и тепърва чакат своите преводачи. За стогодишнината на митрополит Антоний беше поставена и задачата да се подготви неговото подробно животоописание, както и да се издаде сборник в памет на духовния му отец – архим. Атанасий (Нечаев).

Оживена дискусия предизвика съобщението на видния библеист Анна Шмаина Великанова (от Руския държавен хуманитарен университет, Москва) на тема „Насилие и жертва в богословието на владика Антоний”. Излагайки един все още непубликуван доклад на пастира на тази тема, докладващата обърна внимание върху „двойствеността на насилието” като отправна точка на неговите размишления: насилието може да се разбира не само като „нарушение на целостността” в широк смисъл, но и като насилие над вътрешния „ветхи човек” за всеки християнин.

Филологът-славист Аврил Паймън (Великобритания, от университета на Дърам, бел. ред.) в продължение на много години е била духовна дъщеря на митрополит Антоний. Тя предложи да се погледне към фигурата на пастира от една неочаквана страна – по нейните думи, в различни страни, включително и в Англия и Русия, той е бил възприеман като чужденец. Така например, не са много онези, които знаят, че след пристигането му в Англия през 1949 г. младият православен свещеник, който е лоялен на Московската патриаршия, е бил смятан за „агент на СССР”, а след извършването на богослужение в храма всеки път олтарът е бил освещаван наново. Това обаче не успява да попречи на бъдещия митрополит да създаде от „малката, като че ли изживяваща своето време” енория цяла православна епархия, „отворена за всички, където всеки е можел да намери Бога и да изрази своята вяра на произволен език”. Митрополит Антоний обаче се е оказвал „чужденец” и в горещо обичаната от него Русия, където в църковните кръгове са го ценили, преди всичко, „заради икономическите му успехи” (създаването на епархия), както сам той казвал. Въпреки това, а също така и въпреки отказа на мнозина в Русия да приемат негово богословие и дори „обвинението в ерес” митрополит Антоний „успя да запази своята нравствена независимост и в много от случаите установи лични приятелски отношения с йерарсите в Русия”, припомни още Аврил Паймън. Напомняйки за настроенията в Сурожката епархия през последните години от живота на архиерея, когато – по нейните думи – новите енориаши от Русия са се стремили да превърнат храма в „национален клуб”, като не приемали „маниера на служение” на митрополит Антоний, докладващата отбеляза, че той вече се е оказал „чужденец” и в създадения от самия него дом. Последното си пристанище митрополит Антоний, който приживе е искал да бъде погребан в Русия, също намира в Англия – на „неправославно” гробище, редом до своите майка и баба. „Той така и завърши живота си – като чужденец”, завърши Аврил Паймън.

„Всички ние смятахме за чудо раждането на цяла епархия от една неголяма енория”, каза Мариана Гринън (Великобритания), която също е познавала митрополит Антоний в продължение на дълги години. Особено ценни в нейните спомени бяха сведенията за семейството на бъдещия архиерей, за неговите баба и майка, за първите години от служението му в Англия, за особената атмосфера в православната енория, където „мнозина идваха от любопитство, а излизаха вярващи”.

Важни свидетелства за пастирската чувствителност, проявявана от митрополит Антоний, приведоха Олга Адамшина, Ирина Соколова-Снегир и други. При сериозен интерес бяха изслушани и обсъдени докладите на публициста Андрей Зайцев на тема „Проблемът за схващането на аскетизма в трудовете на митрополит Антоний”, на историка Елена Белякова на тема „Православието: вяра и идеология”, на дякон Павел Сержантов на тема „Времето на човека и религиозният опит” и други. Равносметка на форума направи професорът от Факултета по психология на Московския държавен университет и участник в семинара по осмисляне наследието на митрополит Антоний, Борис Братус. В рамките на конференцията беше показан и видеозапис от беседи на митрополит Антоний с енориаши на епархийски събрания, представени бяха и фотоматериали и нови издания на текстове на митрополит Антоний.