На 9 септември 2009 г. Крутицкият и Коломенски митрополит Ювеналий откри Четвъртите четения в памет на отец Александър Мен, които се провеждат всяка година в Семхоз (селище от градски тип в Сергиево-Посадския район, Московска област, от 2004 г. включен в гр. Сергиев Посад, бел. ред.) и са свързани с датата на мъченическата кончина на отец Александър на това място през 1990 г. През настоящата година конференцията беше посветена на актуалната тема „Църквата и младежта”. С благословението на митрополит Ювеналий Четенията се организират от енорията на Сергиевския храм в Семхоз и от Културно-просветния център „Дубрава”, който носи името на протойерей Александър Мен, както и при подкрепа от страна на Хуманитарно-благотворителния фонд на отец Александър Мен. Четенията се състояха в два дена – на 9 и 10 септември.
Откривайки конференцията, митрополит Ювеналий говори за осмислянето на пастирския път на отец Александър, когото той добре е познавал. Архиереят отбеляза, че във времето, когато за свещенослужителите е било трудно да намерят възможност за религиозно общуване с хората вън от рамките на богослужението, отец Александър „успя да направи много за духовното просвещение”. По неговите думи, опитът на отец Александър е „достоен за дълбоко църковно изучаване и осмисляне, тъй като е полезен не само за онази епоха, но и за днешния ден”.
Днес, когато са се открили „необозрими простори” за мисионерската работа на Църквата, когато необходимостта от религиозно възпитание е призната „на много високо държавно ниво”, просветителската активност на Църквата е явно недостатъчна, особено по отношение на младежта – каза по-нататък митрополитът. Той отбеляза още, че „ако бъде съпоставено постигнатото от Църквата с мащабите на младежката престъпност в Русия, с наркоманията и алкохолизма, с нравствената деградация, ще разберем, че сме едва в началото на пътя”. Новото в сегашната ситуация се състои в това, че преди Руската православна църква „никога не е стояла пред необходимостта да завоюва сърцата на хората” – продължи той. Точно поради това действена и актуална може да бъде само „проповедта на личния ни живот”, когато думите не се разминават с делата – продължи митрополит Ювеналий. Особено значение има мисията в младежка среда, в това число и в нейната неформална част. Архиереят призова да се отнасяме с разбиране към проблемите на младежите и към духовното състояние на „пленените” млади хора, особено на онези от тях, които „се опитват да прибягнат към помощта на Църквата”.
В своето изказване, синът на отец Александър, Михаил Мен, който е губернатор на Ивановска област, излезе в защита на младежта от „традиционната критика” към нея, като обаче подчерта, че без морално-нравствените „задържащи фактори” всички положителни навици и стремежи „се покриват от негативите”. „Без нравствени основи знанията са опасни”, каза Михаил Мен и отбеляза, че във възпитанието на младежта е необходимо да се акцентира върху „религиозната основа, обучението и приобщаването към историята”. Като пример той приведе възприемането от младежта на установения неотдавна в гр. Шуя (административен център на Шуйския район, Ивановска област, бел. ред.) монумент в памет на свещениците, загинали за вярата в началото на 20-те години на миналия век. Този паметник, при който в момента отиват младежите, е едно действено средство за възпитание на подрастващото поколение, „символ на покаяние и напомняне”, убеден е губернаторът.
Докладът на психолога и писателя Андрей Еремин (автор на изследването Отец Александр Мень: Пастырь на рубеже веков, Москва, 2001, бел. ред.), помощник на отец Александър Мен, се превърна в отговор на призива на митрополит Ювеналий да бъде изучаван опитът на пастира. Докладчикът осветли дългогодишния опит в системната катехизация на подрастващото поколение в Новодеревенската енория през 70-те и 80-те години, когато занимаването с подобна дейност, смятана тогава за противозаконна, е можело да бъде само конспиративно. Въпреки това, в домовете на енориашите на отец Александър са се събирали цели кръжоци за изучаване на Свещеното Писание, в това число и младежки, за децата и юношите са се устройвали чествания на православни празници и се е създавала особена среда за християнско общение на деца от различни възрастови групи. По думите на Андрей Еремин, отец Александър е искал да възпитава активни членове на Църквата, духовно зрели и вътрешно свободни хора. В общението със своя пастир младите хора са разбирали, че „всеки човек е богоподобен”, а отецът е излъчвал „усещане за Христовата любов”, тъй като сам той е бил „човек свободен и благороден”.
В същото русло се оказа и докладът на клирика от Новодеревенския храм, отец Владимир Архипов, който някога е служил заедно с отец Александър. Отец Владимир говори за необходимостта от внимателно отношение към децата в Църквата, както и за пагубното родителското влияние и убедителността на личния пример на възрастните. Главното е, смята свещеникът, те да бъдат „не доведени до спасение – това е дело на Христос”, а да им се помага да разкриват потенциалните си ресурси като личности, „да виждат исконната ценност” на всеки млад човек, при което „трябва да се започва не от шестнадесетата година, а от нулата”.
Трябва да се започва още по-отрано, от самото зачатие, продължи същата тема йеромонах Димитрий (Першин) – сътрудник на отдела на Св. Синод по въпросите на младежта. Той е убеден, че мисионерската стратегия на Църквата трябва да обхваща всички възрасти и предложи различни мисионерски форми и методи, подходящи за работа по групи както с бременни жени, така и с малки деца, юноши, студенти, млади семейства и т. нат. Докладът на йеромонах Димитрий беше илюстриран с фрагменти от филм за летния лагер на Братството на православните ловджии.
Темата за детските лагери беше представена и в други съобщения. Вместо да чете доклад, протойерей Михаил Ялов от подмосковския Богородск (старо име, до 1930 г., на гр. Ногинск – административен център на Ногинския район в Московска област, бел. ред.) показа филм за семеен православен лагер, в чиято програма – освен молитви и отдих – присъстват и трудови послушания, военни занятия, походи с преодоляване на препятствия и др. Вниманието на зрителите беше привлечено от това, че самите свещенослужители не само са организирали живота в лагера, но и непосредствено са участвали във всички моменти от неговия живот: приготвяли са храна, провеждали са физическа подготовка, учили са децата на стрелба и т. н.
В работата с младежта в московската енория на светите безсребърници Козма и Дамян в местността Шубин главна роля играят онези миряни, на които председателят на храма може да се довери. За това, как духовните чада на отец Александър Мен след неговата смърт са поели върху себе си грижата за младежта в тяхната енория, разказа председателят на храма „Св. св. Козма и Дамян” протойерей Александър Борисов, още един приятел на отец Александър Мен. По неговите думи, „позицията на гуру”, от една страна, и безцеремонното фамилиарничене, от друга, са две неприемливи крайности в мисионерския подход към младите хора, които имат нужда от диалог с уважаващите ги възрастни. При храма са създадени неделно училище, юношески клуб и младежки групи, като всяка година се провеждат летни лагери, зимни походи и др. под.За хода на работата в тази енория разказа Карина Черняк – духовна дъщеря на отец Александър Мен, енориаша при храм „Св. св. Козма и Дамян” и ръководител на младежкия християнски клуб „Осанна”. По нейните думи, един от основните уроци на отец Александър се състои в следното: „в центъра на работата с младежите трябва да бъде Свещеното Писание”. Така в младежките лагери – сред юношите и студентите – се появява възможността „да обикнат Словото Божие, да видят себе си в него”. В същото време докладващата отбеляза и особеностите на сегашния етап от църковния живот: за разлика от първата половина на 90-те години, „народът сега вече не се тълпи в храма”, а младежка е изключително „претрупана” от информационния поток, което заставя мисионерите да търсят нови пътища за проповед.
Духовната природа на редица разрушителни въздействия върху съвременната младеж проанализира протойерей Лев Шихляров (от Сергиев Посад) – сътрудник на епархийския отдел по делата на младежта. Той обаче не се спря върху тази печална констатация, а предложи стратегия за противодействие на разпространението на алкохолизма и наркоманията, на телевизионния и интернет-разврат, на ксенофобията и шовинизма и т. н. Недостатъчно и неефективно е, например, да се говори за това, че ксенофобията е нещо пагубно. На „младите националисти” трябва да се покаже, че „уникалността на руската идея е пряко противоположна на всяка ксенофобия”, че „да си руски човек, не е само етническо, но и духовно понятие, което е неразривно свързано с православието”; че „нацията оцелява и се възражда не в ненавистта към другия, а при вътрешно духовно-нравствено пробуждане”; че „отсъствието на сплотеност, загубата на нравствените идеали, пиянството и още много друго е станало причина за надигащата се опасност, когато собственият ни дом започва да бъде стопанисван от други, и само възраждането на вярата би позволило мъдро въвеждане на порядък в този наш дом”. По думите на отец Лъв, мисионерът е длъжен да стигне до младежта, като се ръководи от принципа на „домостроителното снизхождение” – по примера на Христос, Който влиза в домовете на митари и блудници.
С творчески отчет за работата на епархийския отдел за пастирска работа сред младежта участва председателят на този отдел, свещеник Александър Сербский. По неговите думи, броят на младежите-енориаши в храмовете от Подмосковието расте, като при почти всяка енория се организира младежки клуб, в основа на който се превръщат випускниците на неделните училища.
Темите на много от докладите на тазгодишните Четения започваха с думи като „Опитът от работата…” Така, мисионерската работа с младежта беше представена в нейните най-различни аспекти. Директорът на Всерусийската държавна библиотека за чуждестранна литература Екатерина Гениева, например, разказа за това, колко интерес има сред младежта в посока четене на сериозна литература, в която се поставят теми, свързани с духовния живот. Йеромонах Мелитон (Присада), председател на храма на преподобния Сергий Радонежки при детския дом за слепи и глухи (в Сергиев Посад), сподели опит от въцърковяването на деца-инвалиди. Московският свещеник, игумен Сергий (Рыбко), е известен със своята работа с неформална младеж, за която и разказа на конференцията. Директорът на православна гимназия от гр. Владимир, свещеник Алексей Головченко, представи доклад за детското православно сестринство. Успяхме да разберем също така и за военно-патриотичната работа с младежта в Сергиев Посад – в православния образователен център „Пересвет”.
В рамките на Четвъртите четения в памет на отец Александър Мен се състоя и откриване на изложба на енкаустични икони на свещеник Андрей Давидов от Суздал. Пълният текст на докладите се публикува всяка година от организаторите на четенията в памет на отец Александър Мен. Подробен фоторепортаж от дните на паметта на отец Александър Мен и от четенията може да бъде видян тук.
Превод: Борис Маринов
