Варна. Слънце, жега. Разюздано и пъстро лято. Задръствания. Туристи. Една съвсем обичайна гледка по тези географски ширини. И насред самия център в морската ни столица се извисява красивата и величествена катедрала „Свето Успение Богородично”. А досами катедралата се вие дълга опашка. В летните жеги хора търпеливо стоят и чакат. Но не за хляб. Нито за автобуса. Дори не, за да си платят сметките за тока. Чакат, за да се поклонят и изпросят благословение. Да вдишат в прашния и мръсен земен въздух глътчица небесен етер. Защото в този момент вътре в храма са изложени две светини на България: Троянската икона на Пресвета Богородица-Троеручица и Варненската светиня – чудотворната икона „Умиление”, пак на Божията майка. Макар и пълно с народ, в храма е тихо. Чуват се само песнопенията от вечерната служба. Хората мълчаливо влизат, покланят се на двете икони, помолват се и пак така мълчаливо излизат. А в храма цари мир. Сладостен покой и тишина... Колко от нас биха си пожелали именно това? Покой и тишина. Но не на пустинен остров. Не и под кокетните чадърчета на Карибските плажове. Нито сред студения покой на заскрежените планински върхове. А оня покой и тишина, които намираш единствено в Божия дом. Оная тишина, която извира сякаш от купола на храма и влиза в душата ти. Оная тишина, която не се купува с пари, но която всеки може да има, стига да прекрачи прага.
Троянската икона на Божия майка. Замислените Й очи те гледат спокойно и ти сякаш знаеш, че каквото и да поискаш от тези Очи, ще го получиш. Само с едно едничко условие – да е за полза на душата ти. Може ли човек да остане безчувствен пред Небесната царица? Може ли да срещне погледа й и да излезе същият, какъвто е бил на влизане? Макар и малко, всеки от нас се променя при срещата си с Бога...
Другата икона „Умиление” е перлата на Варна. Но като всяка перла и тя е скрита. В едно малко храмче някъде из морския град. И едва ли всеки варненец знае, че в това храмче, наречено по народному „Малката света Богородица”, се крие Закрилницата на неговия град. Защото там, където е Божията майка, там е сигурността. Там са и покоят и тишината...
В храма освен това има и два проскинитария с частици от мощите на много известни светии. На св. Екатерина, св. апостол Андрей, св. Николай Чудотворец, св. Иоан Златоуст, св. Варвара, св. Валентин, светите апостоли Яков и Вартоломей, св. Юстин Философ. Дори има частица от мощите на мъничкия тригодишен Христов мъченик - св. Кирик.
На другия проскинитарий пък е великолепната икона на светите 26 Зографски преподобномъченици с пръст от техния паметник на Атон. На същия този проскинитарий има и пръст от пещерата на отшелника св. Козма Зографски. А така също и камъчета от олтара на храма на планината на Господнето Преображение - Тавор и от Гроба Господен в Йерусалим.
Особено ме впечатли и друго. Всички знаем за чудото, при което Христос с пет хляба и две риби нахранил пет хиляди души. В храма има мъничко парченце от камъка, на който е седял Той, докато е разчупвал тези хлябове...
Варна. Слънце, жега. Разюздано и пъстро лято. Задръствания. Туристи. Една наистина съвсем обичайна гледка по тези географски ширини. Но насред самия център в морската ни столица, в хладния покой на един величествен храм има нещо, което го няма нито в магазините за хляб, нито в лъскавите супермаркети, нито в шумната глъч на варненските улици. Там има нещо, което не се купува с пари, но което е по-ценно от злато – глътка небесен въздух за изтерзаните ни души.
