Общата юдео-християнска традиция свидетелства за св. цар и пророк Давид, който е господствал над Израилско-Юдейското царство. При неговия приемник, св. цар и пророк Соломон, в Йерусалим, столицата на царството, е бил издигнат известният Соломонов храм – факт известен и за мнозина неоспорим. За съжаление обаче, по различни причини, включително и политически, този факт от много години не само се оспорва, но и отхвърля от мнозина в академичните среди – ако не напълно, то в частта си относно това, къде точно е бил построен храмът. Така например, Ислямският вакъф – религиозният орган, отговарящ за Храмовия хълм (мястото на първия, Соломоновия, и на втория храм) – от много години утвърждава, че на това място не е имало никакъв храм. С това твърдение мюсюлманите не само се опитват да защитят своята светиня – джамията Ал Акса, построена много вероятно върху останките от храма, но и правят опит въобще да бъде подкопана идеята, че Израел е историческата родина на евреите, а Йерусалим – тяхна столица.

Всичко това обаче даде и един позитивен импулс на сериозните търсачи и познавачи на историята на Йерусалим да продължат още по-упорито и настойчиво своите издирвания и изследвания. Така, по време на последните си разкопки на Храмовия хълм известният археолог г-жа д-р Ейлат Мазар откри в неговата южна част масивно здание, за което е абсолютно убедена, че това е дворецът на цар Давид.
Увереността на Мазар идва от факта, че мнозинството изследователи досега търсеха двореца не там, където трябва, осланяйки се повече на интуиция, отколкото на фактите. Досега се считаше, че е бил разположен в пределите на крепостта, която Давид отнема от племето на евусейците, познати ни още като ханаанци (старото име на Йерусалим е Евус), и нарича „Град на Давид”. Но тази „крепост” всъщност е едно малко укрепление с площ няколко декара, там просто няма как да бъде разположен дворец. Като се позовава на 2 Цар. 5:17, Мазар уверено твърди, че дворецът на Давид се е намирал извън стените на Евус, някъде по склона на хълма, при това на място по-високо от това, на което е била разположена крепостта. В библейския текст изрично и буквално (в много преводи погрешно е написано – отиде) се казва, че „Давид се спусна в крепостта”; така е и в гръцкия превод на 70-те. Тоест той отива в нея от двореца си, който се е намирал над крепостта. Като се базира на Св. Писание, Мазар започва разкопки на предполагаемото според нея място на двореца и скоро открива масивни стени, разпрострели се минимум на 100 метра в посока запад-изток. При разкопките в първия най-долен културен пласт откриват керамика, датирана ХІ в. пр. Хр., тоест периода, в който науката разполага царуването на Давид. Под този пласт няма друг, което е ясно свидетелство, че зданието е било построено в този период. Дълбочината, на която се откриват стените, е била около 2 метра. За 48-годишната археоложка Ейлат Мазар, директор на Института по археология Шалем, това е кулминационна точка в живота й. Още като тийнейджър тя започва работа със своя дядо, известния археолог Бенджамин Мазар, който работи върху Западната стена на Йерусалим. Впоследствие защитава докторантура и много години „копае” в „Града на Давид” под ръководството на Йигъл Шило. Тогава е била открита една голяма стена, за която Шило много време вярвал, че е може би част от двореца на Давид. Но Мазар винаги се е съмнявала в това, тъй като откритието въобще не отговаряло на величественото здание, описано в Библията.
В материала е използвана информация от AISH и др.