Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
0_1.jpgОбщата юдео-християнска традиция свидетелства за св. цар и пророк Давид, който е господствал над Израилско-Юдейското царство. При неговия приемник, св. цар и пророк Соломон, в Йерусалим, столицата на царството, е бил издигнат известният Соломонов храм – факт известен и за мнозина неоспорим. За съжаление обаче, по различни причини, включително и политически, този факт от много години не само се оспорва, но и отхвърля от мнозина в академичните среди – ако не напълно, то в частта си относно това, къде точно е бил построен храмът. Така например, Ислямският вакъф – религиозният орган, отговарящ за Храмовия хълм (мястото на първия, Соломоновия, и на втория храм) – от много години утвърждава, че на това място не е имало никакъв храм. С това твърдение мюсюлманите не само се опитват да защитят своята светиня – джамията Ал Акса, построена много вероятно върху останките от храма, но и правят опит въобще да бъде подкопана идеята, че Израел е историческата родина на евреите, а Йерусалим – тяхна столица.

1_24.jpgТази отрицателна идея освен от Ислямския вакъф е намирала през годините различни привърженици дори сред най-авторитетните учени и специалисти по въпроса, като например Кейт Уайтлем от университета в Копенхаген. Много от учените стигат дотам, че да отхвърлят въобще съществуването на цар Давид и неговото царство. Особено нашумя през последните години теорията на Израел Финкелщайн, председател на департамента по археология към университета в Тел Авив, който заяви, че библейските сведения за Йерусалим като център на едно могъщо царство на Давид и Соломон са напълно измислени. Финкелщайн утвърждаваше, че библейските текстове упоменават факти от много по-късни епохи и затова няма никакви достоверни исторически сведения за съществуването на царството на Давид и неговия наследник Соломон. Финкелщайн си позволи дори да твърди, че ако Давид и Соломон все пак са съществували, те не са били нищо повече освен племенни вождове на някакво малко племе, а самият Йерусалим не е бил нищо повече от едно средно голямо село – градче. Според него, митът за могъществото на Давид и Соломон е бил създаден от храмовото свещенство, което по този начин се е опитало да създаде солидна и славна основа за своя култ. Тогава мнозина археолози въстанаха срещу твърденията на Финкелщайн, но книгата му „Разкопаната Библия” се превърна в един от най-големите хитове на пазара. Как странно всичко напомня за преиначените истории на Дан Браун! Но докато Дан Браун е просто един хитър писател-бизнесмен, то Финкелщайн е световноизвестен учен, чиято дума тежи не само в средите на жадната за сензация и безкритично четяща всякакви сурогати масова аудитория, но и сред академичната общност.

Всичко това обаче даде и един позитивен импулс на сериозните търсачи и познавачи на историята на Йерусалим да продължат още по-упорито и настойчиво своите издирвания и изследвания. Така, по време на последните си разкопки на Храмовия хълм известният археолог г-жа д-р Ейлат Мазар откри в неговата южна част масивно здание, за което е абсолютно убедена, че това е дворецът на цар Давид.

Увереността на Мазар идва от факта, че мнозинството изследователи досега търсеха двореца не там, където трябва, осланяйки се повече на интуиция, отколкото на фактите. Досега се считаше, че е бил разположен в пределите на крепостта, която Давид отнема от племето на евусейците, познати ни още като ханаанци (старото име на Йерусалим е Евус), и нарича „Град на Давид”. Но тази „крепост” всъщност е едно малко укрепление с площ няколко декара, там просто няма как да бъде разположен дворец. Като се позовава на 2 Цар. 5:17, Мазар уверено твърди, че дворецът на Давид се е намирал извън стените на Евус, някъде по склона на хълма, при това на място по-високо от това, на което е била разположена крепостта. В библейския текст изрично и буквално (в много преводи погрешно е написано – отиде) се казва, че „Давид се спусна в крепостта”; така е и в гръцкия превод на 70-те. Тоест той отива в нея от двореца си, който се е намирал над крепостта. Като се базира на Св. Писание, Мазар започва разкопки на предполагаемото според нея място на двореца и скоро открива масивни стени, разпрострели се минимум на 100 метра в посока запад-изток. При разкопките в първия най-долен културен пласт откриват керамика, датирана ХІ в. пр. Хр., тоест периода, в който науката разполага царуването на Давид. Под този пласт няма друг, което е ясно свидетелство, че зданието е било построено в този период. Дълбочината, на която се откриват стените, е била около 2 метра. За 48-годишната археоложка Ейлат Мазар, директор на Института по археология Шалем, това е кулминационна точка в живота й. Още като тийнейджър тя започва работа със своя дядо, известния археолог Бенджамин Мазар, който работи върху Западната стена на Йерусалим. Впоследствие защитава докторантура и много години „копае” в „Града на Давид” под ръководството на Йигъл Шило. Тогава е била открита една голяма стена, за която Шило много време вярвал, че е може би част от двореца на Давид. Но Мазар винаги се е съмнявала в това, тъй като откритието въобще не отговаряло на величественото здание, описано в Библията.

В материала е използвана информация от AISH и др.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kw9q 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.