"Това е нашето попче - пее хубаво и на всеки блага дума ще намери да каже". Така представят на гостите си хората от кв. "Гебран" в Свиленград отец Георги Крясков от Молдова. От година вече той служи в местната църква "Животоприемний източник". "Вижте колко усърдно чете молитвите", не спират да го хвалят миряните.
След възстановяването на църквата "Животоприемний източник", която беше ремонтирана основно и осветена на храмовия си празник на 24 април, сега най-голямата мечта на 24-годишния отец е да я види отново пълна. "Надявам се повече млади да посещават храма, да потърсят духовното, доброто в себе си", казва отец Георги. Той е ръкоположен за свещеник на Йордановден миналата година от Старозагорския митрополит Галактион. 40 дни по-късно младият поп е въдворен в храма, за да поеме енорията си. Решението на дядо Галактион да бъде разпределен в Свиленград е заради липсата на духовници в района. Затова отец Георги освен за църквата в кв. "Гебран" отговаря и за още 10 храма в свиленградската духовна околия. "България я чувствам със сърцето си повече от Молдова, където съм роден", не успява да скрие вълнението отец Георги. В Свиленград също се чувства добре. "Заобичах този град и заради хората, и заради местността". Когато не е зает с църковните дела, любимо занимание му е да ходи на риболов. Отец Георги има колекция от няколко въдици, но пред язовирския предпочита морския и речния риболов. Покрай хобито си се е сприятелил с местния журналист Иван Чончев и двамата ходят да мятат на р. Марица. Никога не броят рибите, защото по-важно от улова е общуването им с природата. Заради усмивката, която не слиза от лицето му, кротостта и трудолюбието му, които са заразителни, във всички села, където служи, хората очакват с нетърпение отеца.
Да поеме по пътя на вярата Георги решава още на 17-годишна възраст. Тогава напуска родния си град Тараклия в Молдова и тръгва за България да се учи за духовник. За Софийската семинария му разказва приятел от детинството. По това време Георги вече е завършил един семестър в музикален колеж, където усвоява тънкостите на акордеона. За решението си да се откаже от кариерата на музикант, да загърби материалните удоволствия и да се посвети на Бог, отгледаният в семейството на инженер-механик и учителка свещеник казва, че го е взел спонтанно, но без колебание. "Със сигурност е промисъл Божия. Дори и не съм помислял за това, преди да вляза в семинарията. Но още щом стъпих на българска земя и влязох в духовната академия, почувствах успокоение и обновление в душата си", спомня си отец Георги.
Той е духовник първо поколение във фамилията си. Във вярата и в България след време го последва и по-малкият му брат - Андрей, който за няколко години прекъсва занятията си по рисуване и сега също завършва семинарията. Батко му го подкрепя в решението, след като си вземе изпитите в София да запише иконография във Великотърновския университет. Въпреки че все още не е завършил по канона, 19-годишният Андрей вече рисува икони. Една от тях е на св. Георги и била за именния ден на брат му. Другата е "Животоприемний източник", която е занесъл като подарък за храмовия празник на църквата, където служи отец Георги.
Той е духовник първо поколение във фамилията си. Във вярата и в България след време го последва и по-малкият му брат - Андрей, който за няколко години прекъсва занятията си по рисуване и сега също завършва семинарията. Батко му го подкрепя в решението, след като си вземе изпитите в София да запише иконография във Великотърновския университет. Въпреки че все още не е завършил по канона, 19-годишният Андрей вече рисува икони. Една от тях е на св. Георги и била за именния ден на брат му. Другата е "Животоприемний източник", която е занесъл като подарък за храмовия празник на църквата, където служи отец Георги.
