Пътят към храма е различен за всеки. Може да е директен или заобиколен, кратък или дълъг. Някои влизат, за да се утешат, други – да подхранят вярата си. Има и такива, които създават образите – тези, които ни дават сила и упование. Като художника Здравко Каменаров - автор на много икони, стенописи, а сега и мозайки в прочути храмове.
Уникални мозайки в столичната църква „Св. Троица”, единствени по рода си у нас, изгряват на храмовите стени. Прави ги Здравко Каменаров, помагат му студенти от Националната художествена академия, където той преподава. Технологията е нова и уникална – създава ги в ателието, а после ги пренася в храма.Така и скелето пречи по-малко време на вярващите. „Ако цялото това нещо се реди на място, храмът трябва да се затвори за година. Това е първата църква у нас, голяма част от чийто интериор ще е с мозайки – ефектна и трайна техника на християнския канон. Мозайки красят църквата „Св. София” в Истанбул, „Св. Петър” в Рим и други емблематични храмове”, казва Здравко.
Вече повече от година мозайка на Св. Троица (пак дело на Каменаров) посреща миряните на фронталната външна стена над вратата в храма. На четирите пандантиви (ъгловите завършеци на колоните под купола) вътре в църквата в парка „Гео Милев” ще бъдат изобразени
четиримата евангелисти и техните символи
св. Матей като ангел, св. Йоан като орел, св. Лука – като телец, св. Марко – като лъв. Първият от тях вече е готов, а останалите ще бъдат изобразени до Коледа. „Храмът трябва да символизира християнина – скромен отвън, с богата душевност отвътре, изразена с украсата”, казва художникът. Мозайката се прави от смалт, използван през Средновековието.
четиримата евангелисти и техните символи
св. Матей като ангел, св. Йоан като орел, св. Лука – като телец, св. Марко – като лъв. Първият от тях вече е готов, а останалите ще бъдат изобразени до Коледа. „Храмът трябва да символизира християнина – скромен отвън, с богата душевност отвътре, изразена с украсата”, казва художникът. Мозайката се прави от смалт, използван през Средновековието.В тесарите (парченцата за мозайка) има стъкло, злато... „Златото е символ на Божията светлина. Синьото също има подобна символика, но не е така ефектно. А и като минава на висока температура, само златото устоява, другите не издържат”, уточнява Каменаров. Той е бил в екипа, правил стенописите на купола в „Св. Троица” преди 10 г.
„Има художници, работещи в светската сфера, а други – в религиозната. Аз избрах втората и не съжалявам. Трябва да се съблюдават изискванията на канона, но творецът доизвайва нещата по свое виждане, има свой почерк, избира си техниката…”, казва ми Каменаров.
Художникът не се е променил от античността. Той не иска и не може да е анонимен. Дали ще е кодирано или явно името, това вече е личен избор. Наскоро откриха дори това на Боянския майстор, казва авторът по повод факта, че в Средновековието зографите не афиширали имената си. Завършил е реставрация, преподава в НХА технология на живописта. Член е на катедра „Стенопис”, където се преподава иконопис. „Това изкуство се търси и ние трябва да подготвяме кадри. Има интерес от младите колеги и това е хубаво”, уточнява Здравко Каменаров. Между 1989 г. и 1996 г. Каменаров е реставрирал унищожените мозайки в „Св. Александър Невски” от войната. През 1991 г. почнали и частична реставрация на стенописите в притвора, но после нещата спрели. „Въпрос на финанси. Преди няколко години правиха външно почистване на храма, когато позлатяваха и купола, и с песъкоструйка (почистваща камъка) минаха през мозайката и разрушиха златния фон”, казва художникът. (...)
Целият текст във в. "Новинар"
Художникът не се е променил от античността. Той не иска и не може да е анонимен. Дали ще е кодирано или явно името, това вече е личен избор. Наскоро откриха дори това на Боянския майстор, казва авторът по повод факта, че в Средновековието зографите не афиширали имената си. Завършил е реставрация, преподава в НХА технология на живописта. Член е на катедра „Стенопис”, където се преподава иконопис. „Това изкуство се търси и ние трябва да подготвяме кадри. Има интерес от младите колеги и това е хубаво”, уточнява Здравко Каменаров. Между 1989 г. и 1996 г. Каменаров е реставрирал унищожените мозайки в „Св. Александър Невски” от войната. През 1991 г. почнали и частична реставрация на стенописите в притвора, но после нещата спрели. „Въпрос на финанси. Преди няколко години правиха външно почистване на храма, когато позлатяваха и купола, и с песъкоструйка (почистваща камъка) минаха през мозайката и разрушиха златния фон”, казва художникът. (...)
Целият текст във в. "Новинар"
