Около 11.30 вечерта на 27 януари, само час след избора на 16-я патриарх на Москва и на цяла Русия митрополит Кирил излезе от храма на Христос Спасител и се отправи към очакващия го автомобил. Група активисти на Православния корпус, създаден заедно с проправителственото движение, както и московчани с портрета на новоизбрания патриарх го очакваха, скандирайки: „Нашият патриарх е Кирил, него Бог е благословил”.
Новоизбраният патриарх внезапно се отклони от „курса” към автомобила и тръгна към демонстрантите. „Къде тръгва той, къде?!” – неволно възкликва един от милиционерите, охраняващи входа на залата на църковния събор. Митрополит Кирил (който до интронизацията си днес все още не се наричаше „Негово Светейшество”) раздаде благословения, усмихвайки се... Беше в своята стихия.
Идеологическата борба
Митрополит Смоленски и Калининградски (в мире Владимир Михайлович Гундяев) през ноември навърши 62 години. За църковен йерарх това е възраст за активно служение. Фактът, че обича публичност, умее да говори и то убедително, отдава приоритет на мисионерската работа и никога не скрива положителното си отношение към диалога с инославните и особено с католиците, предизвиква зле прикрито раздразнение сред църковната ултраконсервативна опозиция.
Църковните „либерали” и светското правозащитно общество не обичат Смоленския и Калининградски владика заради добрите му отношения с политическата върхушка в Русия и скептицизма му по отношение на западната концепция за правата на човека. Опитват се да му припишат връзки с КГБ в съветския период и безмитен внос на цигари и спиртни напитки в пост-съветския период.
Динамичният и открит митрополит понякога изглежда, че дори изпитва удоволствие от публични идеологически схватки. Във всеки случай, той много рядко се отклонява от тях, нещо непривично за традиционно предпазливата висша йерархия.
Църковните спорове: либерали против консерватори
Предстоящото патриаршество на Кирил І обещава да бъде богато на събития и съвсем нелеко. Основният приоритет на новия предстоятел на Църквата стана ясен веднага след завършването на Поместния събор на РПЦ: като главна задача беше определена мисионерската дейност. На пръв поглед за болшинството религиозни изповедания мисията е нещо вътрешноприсъщо. Само че в православието нещата отдавна не стоят точно така. Нещо повече, през последните 10-15 години отношението към мисията на Църквата в света много често разделя тези, които условно можем да наречем умерени църковни реформатори или просветени консерватори и ултраконсерваторите.
Първата група – това са основно архиереите и свещенството в големите градове, църковната интелигенция от православните медии, випускниците на създадените в пост-съветско време столични православни университети.
Втората група като правило е съставена от монашеството, клириците и миряните в неголемите градове и някои части от семинариите.
Първите считат, че обязателно е необходима проповед в големите центрове, приемайки присърце проблемите на тези, които живеят в жестоките условия на безличната градска цивилизация. Втората група се придържа към максимата: „Който повярва – сам ще дойде. Другите не са ни нужни”.
Първите считат, че обязателно е необходима проповед в големите центрове, приемайки присърце проблемите на тези, които живеят в жестоките условия на безличната градска цивилизация. Втората група се придържа към максимата: „Който повярва – сам ще дойде. Другите не са ни нужни”.
Традиционно ултраконсерваторите се отнасят с недоверие към хората с образование. В тези среди има силен антисемитизъм, вяра в „световния масонски заговор” и липса на любов към инославните. Подобен тип хора в значителна степен са сред основните поддръжници на лишения от сан епископ на Чукотка и Анадир Диомид.
Вътрешни предизвикателства
„Какво да правим с диомидовците?” – това е друг важен въпрос за новоизбрания патриарх. В края на изборите митрополит Кирил се опита да спечели симпатиите на максимално голям кръг делегати на събора. Както отбелязва един от наблюдателите, който е добре запознат със ставащото в „кухнята” на Руската патриаршия, „ако владика Кирил поиска да промени нещо, може би ще му се наложи да се примири с това, че част от вярващите и клирът, придържащи се към радикални възгледи, ще преминат в разкол. Ако се стреми да съхрани единството, то тогава регулярно ще трябва да прави отстъпки на тази част от Църквата, а това тя ще възприеме като слабост”.
Друго сериозно предизвикателство – това е създаването на по- стабилни материални условия за съществуването на свещенството и въобще обезпечението на църковните нужди. Днес заработката на обикновен енорийски свещеник в гъсто населен район, примерно Томск, и парите, с които се изхранва семейството на храмов предстоятел, примерно в Пермска област, е невъзможно въобще да се сравняват.
Друго сериозно предизвикателство – това е създаването на по- стабилни материални условия за съществуването на свещенството и въобще обезпечението на църковните нужди. Днес заработката на обикновен енорийски свещеник в гъсто населен район, примерно Томск, и парите, с които се изхранва семейството на храмов предстоятел, примерно в Пермска област, е невъзможно въобще да се сравняват.
Митрополит Кирил преди няколко години предложи да бъде въведен доброволен църковен налог, при който вярващите да могат при желание официално да отчисляват пари от заплатите си за църковни нужди. Само че идеята не срещна разбиране нито в държавния апарат, където това се счете за прекалено голяма отстъпка към РПЦ, нито сред архиереите, които предпочитат сами да контролират пожертвованията.
Духовенството и властта
Църковно-държавните отношения едва ли ще претърпят силни изменения веднага. Византийската традиция в своя идеал предполага „симфония” на духовната и светска власт при един монархически строй на управление.
Изказванията на митрополит Кирил, в това число и тези в периода, когато беше местоблюстител, може да се интерпретират като предложение за сътрудничество с държавата, което едновременно предлага достатъчно голяма степен на автономия и за църквата, и за държавните власти.
Църковно-държавните отношения едва ли ще претърпят силни изменения веднага. Византийската традиция в своя идеал предполага „симфония” на духовната и светска власт при един монархически строй на управление.
Изказванията на митрополит Кирил, в това число и тези в периода, когато беше местоблюстител, може да се интерпретират като предложение за сътрудничество с държавата, което едновременно предлага достатъчно голяма степен на автономия и за църквата, и за държавните власти.
Проповедта, произнесена от митр. Кирил на Рождество в храма на Христос Спасител и посветена на икономическата криза, критиците нарекоха „митингова реч”. Но за мнозина други тя прозвуча по-скоро като вежливо поучение към светските власти – жанр, който за РПЦ е доста непривичен.
Не трябва да се забравя, че бъдещият патриарх е инициатор за внасянето в текста „Основи на социалното учение на РПЦ” на точката, че Църквата може да призове вярващите към гражданско неподчинение в случай, че властите провеждат политика, противоречаща на духа на християнското вероучение. Трактовката на това, кое може да се счита за такава политика, църковната йерархия оставя на своето усмотрение.
Проблемът Украйна
Във външната политика на РПЦ най-наболели на този момент са два проблема. Въпросът за автокефалията (тоест пълна независимост) на автономната Украинска православна църква, която засега е в състава на РПЦ, и отношенията с Ватикана.
Украинският въпрос започва да става особено болезнен. Част от клириците и архиереите на Украйна смятат, че Църквата по-лесно ще може да извършва служението си и да завоюва доверието както на властите, така и на вярващите без връзката си с Москва.
В Москва нямат никакво желание да загубят приблизително една трета от енориите си – това е количеството енории, които влизат в УПЦ днес. Въпреки че, дори Украйна да се отдели, РПЦ ще остане най-голямата Православна църква в света, все пак ударът по авторитета й и, разбира се, по финансите й ще бъде чувствителен.
В Москва нямат никакво желание да загубят приблизително една трета от енориите си – това е количеството енории, които влизат в УПЦ днес. Въпреки че, дори Украйна да се отдели, РПЦ ще остане най-голямата Православна църква в света, все пак ударът по авторитета й и, разбира се, по финансите й ще бъде чувствителен.
Ще се срещне ли Руският патриарх с папата?
На ниво отношения с Римокатолическата църква може да се очаква сериозно раздвижване. Новоизбраният патриарх е известен с не лошите си отношения с Ватикана, при които, между впрочем, митр. Кирил никога не е прекрачвал ясно очертаните конфесионални граници. Новият руски патриарх вижда в лицето на католиците по-скоро съюзници в борбата против това, което Църквата нарича пороци на съвременното общество: консуматорството, евтаназията, еднополовите бракове, релативизма и религиозната индиферентност.
Сред църковните радикали това създава паника. Те считат, че подобен род контакти с Рим водят след себе си копрометиране на православието.
Мнозина наблюдатели смятат, че митр. Кирил ще направи това, което покойният патр. Алексий ІІ не направи: ще се срещне с папата, но не в Москва, нито във Ватикана, а в трета страна.
„Това със сигурност ще се случи, но не веднага, а след година-две” - ме убеждаваше човек отблизо запознат с положението вътре в ръководството на РПЦ. Ако това се случи, ще бъде историческо събитие – Руски патриарх и Римокатолически папа досега никога не са се срещали.
Известният религиовед А. Кырлежев каза в програмата „Утро на Би-Би-Си”: „На новоизбрания предстоятел ще му е необходимо известно време, за да се почувства патриарх, да свикне с мисълта за патриаршеството. Това не е така просто, както ни се струва”.
Известният религиовед А. Кырлежев каза в програмата „Утро на Би-Би-Си”: „На новоизбрания предстоятел ще му е необходимо известно време, за да се почувства патриарх, да свикне с мисълта за патриаршеството. Това не е така просто, както ни се струва”.
Изкачвайки се на върха на църковната власт на 27 януари, митрополит Кирил помоли всички, които се намираха в храма "Христос Спасител", да се молят за него. Тези обичайни за случая думи митрополитът повтори два пъти с особено чувство. На мене лично ми се стори, че това не е случайно.
Превод: Венцислав Каравълчев
Превод: Венцислав Каравълчев
