Трябва сам да успееш, за да те дари Господ, казва чичото на голмайстора
Той не вкарва голове в противниковата врата, а вяра в хорските души. Разбира се, че е тренирал футбол. Няма как, защото неговата фамилия е Бербатов. Съвсем като родственика си, който е звезда в „Манчестър Юнайтед“, о. Стоян има дарбата да прави хората щастливи, да печели тяхното доверие. Не го прави с топка в краката, а с Библия в ръката. Трудностите никога не го плашат, тъй като с вяра в Бога всичко се преодолява. Вече осем години е в църквата „Св. архангел Михаил“ в благоевградското село Еленово. Отскоро служи и в храма „Св. Димитър“ в с. Марулево. Наше призвание е да тропаме с блага дума по вратите на хорските души, а най-голямата награда е, когато те се отварят чисто и искрено за вярата, за доброто, изповядва тридесет и деветгодишният свещеник.
Като дете бъдещият отец с нищо не се отличавал от своите връстници. В рода Бербатови не държали на възпитанието в строг религиозен дух. Затова пък слабостта към спорта, особено към футбола, била генетично заложена. „Втори братовчеди сме с бащата на Митко – Иван Бербатов. Аз първо започнах с плуване, това е любимият ми спорт. Цели три години плувах в басейните в Сандански. Не минах и без футбола. Но едва една година тичах след топката в Благоевград и се отказах. Бях слаб футболист. Но пък по това време бях най-добрият плувец сред футболистите, казва с усмивка Стоян Бербатов. През 1985-1986 г. се чуди с какво да кандидатства – с хуманитарни науки или с математика. Но тогава се намесва съдбата. О. Петър, който е приятел на баща му, дава на младежа една книжка – Нашата вяра. Неусетно юношата се запалил по богословието. Разбрал, че така човек може да е по-близо до Бога. През 1989 г. постъпва в Черепиш, а след демократичните промени се прехвърля в София, където среща бъдещата си съпруга Екатерина. През 1991 г. решават да сключат брак, по-късно заминават за Скопие, за да учат в богословския факултет.
„За мен да съм в расо е призвание. В църквата идват много хора не само от селото, но и от едноименния квартал. Ние сме едно семейство. Най-хубавото е, че през последните години идват доста нови хора в храма. Обръщат се към вярата по-искрено, със сърце. Стремя се да ги поощрявам“, твърди свещеникът. Неговата и на останалите духовници мисия е да насочват миряните към истинската вяра, към истинския Бог, да ги пазят от лъжливи учения. Свещеникът е отговорен за душите на много хора, неговият неуспех е неуспех на Църквата, грешката му е разочарование за много миряни. О. Бербатов никога не е изпитвал разочарование от своя избор, от това, което е. Аз съм аз, когато съм в храма, когато служа на Бога, отсича о. Стоян.
Имал е и трудни моменти, но вярата му е помогнала да ги преодолее. В такъв период преди време го поканили срещу солидна финансова оферта да замине за далечна Австралия и да служи в някаква разколническа църква. Отказал категорично. „Който е сгрешил, трябва да се покае. Добре е човек сам да си прости за грешките. Всеки е грешен“ – съветва свещеникът. Трябва със собствени усилия да постигнеш нещо значимо, тогава Господ те възнаграждава десетократно. „Фамилията ни идва от наш прадядо. Изцапал се, а другите започнали да му викат „бербат“. Но вижте сега къде е Митко, в кой отбор играе! Синът ми Киприан пък изневери на футбола и се захвана с шахмата, миналата година стана европейски шампион при дванадесетгодишните“, пали се свещеникът.
Не смее да коментира нашироко звездата на Манчестър Юнайтед. Наскоро се опарил от писания във вестник. „Заглавието беше, че развалям магии. Ужас. Не съм правил никакви квалификации за отбора на Митко и за прозвището им „червените дяволи“. Но иди доказвай, че нямаш сестра“, жалва се той. Признава, че нито ЦСКА, нито Манчестър Юнайтед, са били любими негови отбори. „Но съм гледал и гледам техни мачове заради него. Понякога, ако изтърва двубой на Манчестър, сядам пред компютъра, за да видя головете на нашето момче. Има страхотно чувство за пласиране, винаги е на точното място, за да прати топката в мрежата“, казва о. Стоян.
