Отец Никанор /Христо Мишков/ е роден през 1975 г. в София. Завършил е училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа. В момента служи в Църногорски манастир “Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“ край село Гигинци, Брезнишко. По повод рождения ден на Дарик радио отецът води предаване от националното студио в София, след което проследи актуалните новини от финансовия свят в редакцията на DarikFinance.bg.
- Как ви изглежда финансовият свят в момента - какви са пороците, грешките, хубавите неща в кризата?
- Всеки го знае от собствения си живот, че винаги след момент на страшен ентусиазъм и голяма еуфория идва това отрезвяване и осъзнаване на реалностите, които ни заобикалят, и за жалост сега започва поредната надпревара. Както има движение в посока нагоре - кой ще вземе повече имоти, кой ще направи по-големи инвестиции, така има и обратното движение - кой ще избяга по-напред. Това е, което е движещата сила на пазара сега: кой ще се отърве с по-малко загуба. Всеки гледа да е първи. Докато продължават да ни облъчват с предложения и примамки да си купим много изгодно паднали акции, много евтино да вземем ценни книжа, с market gifts, дотогава движението ще е надолу, защото някой вместо себе си гледа да вкара нас там.
Едно е много важно и се забелязва като голяма грешка: нашего брата българинът
не обича да се просвещава и да чете. Ние обичаме някакви брошурки, някакъв филм,
някакво интервю, нещо такова дребно, което да ни открие великата тайна на
финансовата вселена, и така в едно-две изречения, да не трябва много да мислим.
Така той става един готов анализатор - хваща тренда и е готов. Не, че е много
умен, просто то всичко се вдига.
Едно магаре да сложиш на пазара и да чакаш: ако мръдне опашката наляво - купуваш, опашката надясно - продаваш, и то ще бъде успешен анализатор, стига да мърда повече опашката в посоката, в която върви пазарът. Даже може да се направи теория как магарето чрез опашката прогнозира пазара и тя да важи години наред. Ето, тук обаче идват фалитите и разочарованието.
- Грешно ли е да искаш да си спекулант или да бъдеш богат?
- Минаха 20 години, откакто пазар не е мръсна дума в България. Спекулантът има своето негативно значение, както и лихварят, но в лихвения процент има много смисъл икономически. Спекулантът е човек, който размишлява, който помага на пазара. Това е човек, който отнапред играе ролята да даде сигнал, че има някаква неефективност, разминаване в принципите на икономиката.
Нашият социалистически строй имаше много пробойни и много хора посрещнаха 10 ноември с много пари. Спекулантът отстранява тези неща, ако щеш спасява икономиката, защото усеща кое мирише, кое е развалено като продукт или предприятие, бизнес. Той бяга оттам, изтегля си парите и едновременно с това има нюха, къде е бъдещето, кое ще докара по-голямо благосъстояние. А ние се сърдим, видиш ли, България ще развива черна металургия точно в софийското поле и как лошите спекуланти не влагат в Кремиковци, а искат да го продадат и да го разсипят. Ама за икономиката кое е по-полезно?
- Кризата ни направи такива, че изгубихме доверие, страхуваме се и правим планове за оцеляване. Към какво трябва да се насочим, за да се съхраним?
- В каквото и човек да насочи живота си, ако то му пречи на спасението на душата и на вечния живот, то е смъртоносно. Ако щеш може да е колекциониране на марки и това да ти стане и мания, страст, по-важна от душата, ти си изгубен.
Покрай Европейския съюз си пооправихме живота, напълнихме си хладилника, забравихме Господ и вече тръгнахме да гоним американската мечта, която напоследък чувам, че се заключава в това, човек да не затлъстее. Отново голяма грешка, защото казал е Господ: търсете първо царството небесно, останалото ще ви се придаде.
Всичко друго само по себе си не е лошо - нито компютри, нито интернет са лоши, само и само човек в живота си първо да спазва това, което ни учи светото евангелие: душата му да е светла и да блести, а останалото да не пречи. Ние обаче сме готови да продадем мило и драго, собствената си душа, няколко пъти да я препродадем за някакви смешни облаги, след което да си купим скъпата кола, да сложим хубава жена и да отидем в някое от провинциалните имения, а в сърцето не ни е добре.
- Има едно любимо оправдание - ние сме такива, защото такова ни е обществото …
- Обществото ни абдикира, избяга и каза: щом това е капитализъм, добре. Обществото има право да иска от богатите и успелите отговорно отношение към богатството. Трябва да иска от тях да не мислят, че това е тяхно достояние, защото те може да са го направили със своя гений, но с ресурсите на обществото.
- Какви са вашите прогнози за кризата - ще продължи ли да ни мъчи и кога ще си отиде?
- Струва ми се, че сега тепърва започва едно падане в Америка, което ще отнеме преобладаващата част от годината. Ще си има безработица там, ще си има съответните продължаващи фалити. Лошото нещо на борсата там е, че на нея са концентрирани много фондове - пари за пенсии и за обучение и когато борсата падне, американците нямат пари. Този източник на доход вече не работи и не може да покрива лихвените плащания, които хората имат за жилище, за кола, за образование на децата.
Тях обаче няма да ги мислим. Ще обърна взора си към България, където нещата са крайно тревожни.
Забравихме, че източник на богатство са хората. Човекът създава материални блага, човекът е способен да твори. Не знам дали осъзнаваме прогнозите, че българите ще станат 5 млн. след 20 години. Това е чисто и просто реалността, че няма млади хора, всичко опустява.
Така в каквото и да инвестира човек, аз не виждам за тази държава добро бъдеще, защото просто няма кой да прави играта. Имаме около милион и нещо пенсионери, при 230 лв. средна пенсия, това са 230 млн. месечно или милиард на тримесечие или 4 млрд. годишно и това ще се увеличава. Ами за 10 г. 40 млрд. лв. кой ще ги плаща, когато няма деца, когато абортите надвишават ражданията?
Тук ще се оправим тогава, когато тази територия, която носи географското название България, се насели с някакви други хора.
Едно магаре да сложиш на пазара и да чакаш: ако мръдне опашката наляво - купуваш, опашката надясно - продаваш, и то ще бъде успешен анализатор, стига да мърда повече опашката в посоката, в която върви пазарът. Даже може да се направи теория как магарето чрез опашката прогнозира пазара и тя да важи години наред. Ето, тук обаче идват фалитите и разочарованието.
- Грешно ли е да искаш да си спекулант или да бъдеш богат?
- Минаха 20 години, откакто пазар не е мръсна дума в България. Спекулантът има своето негативно значение, както и лихварят, но в лихвения процент има много смисъл икономически. Спекулантът е човек, който размишлява, който помага на пазара. Това е човек, който отнапред играе ролята да даде сигнал, че има някаква неефективност, разминаване в принципите на икономиката.
Нашият социалистически строй имаше много пробойни и много хора посрещнаха 10 ноември с много пари. Спекулантът отстранява тези неща, ако щеш спасява икономиката, защото усеща кое мирише, кое е развалено като продукт или предприятие, бизнес. Той бяга оттам, изтегля си парите и едновременно с това има нюха, къде е бъдещето, кое ще докара по-голямо благосъстояние. А ние се сърдим, видиш ли, България ще развива черна металургия точно в софийското поле и как лошите спекуланти не влагат в Кремиковци, а искат да го продадат и да го разсипят. Ама за икономиката кое е по-полезно?
- Кризата ни направи такива, че изгубихме доверие, страхуваме се и правим планове за оцеляване. Към какво трябва да се насочим, за да се съхраним?
- В каквото и човек да насочи живота си, ако то му пречи на спасението на душата и на вечния живот, то е смъртоносно. Ако щеш може да е колекциониране на марки и това да ти стане и мания, страст, по-важна от душата, ти си изгубен.
Покрай Европейския съюз си пооправихме живота, напълнихме си хладилника, забравихме Господ и вече тръгнахме да гоним американската мечта, която напоследък чувам, че се заключава в това, човек да не затлъстее. Отново голяма грешка, защото казал е Господ: търсете първо царството небесно, останалото ще ви се придаде.
Всичко друго само по себе си не е лошо - нито компютри, нито интернет са лоши, само и само човек в живота си първо да спазва това, което ни учи светото евангелие: душата му да е светла и да блести, а останалото да не пречи. Ние обаче сме готови да продадем мило и драго, собствената си душа, няколко пъти да я препродадем за някакви смешни облаги, след което да си купим скъпата кола, да сложим хубава жена и да отидем в някое от провинциалните имения, а в сърцето не ни е добре.
- Има едно любимо оправдание - ние сме такива, защото такова ни е обществото …
- Обществото ни абдикира, избяга и каза: щом това е капитализъм, добре. Обществото има право да иска от богатите и успелите отговорно отношение към богатството. Трябва да иска от тях да не мислят, че това е тяхно достояние, защото те може да са го направили със своя гений, но с ресурсите на обществото.
- Какви са вашите прогнози за кризата - ще продължи ли да ни мъчи и кога ще си отиде?
- Струва ми се, че сега тепърва започва едно падане в Америка, което ще отнеме преобладаващата част от годината. Ще си има безработица там, ще си има съответните продължаващи фалити. Лошото нещо на борсата там е, че на нея са концентрирани много фондове - пари за пенсии и за обучение и когато борсата падне, американците нямат пари. Този източник на доход вече не работи и не може да покрива лихвените плащания, които хората имат за жилище, за кола, за образование на децата.
Тях обаче няма да ги мислим. Ще обърна взора си към България, където нещата са крайно тревожни.
Забравихме, че източник на богатство са хората. Човекът създава материални блага, човекът е способен да твори. Не знам дали осъзнаваме прогнозите, че българите ще станат 5 млн. след 20 години. Това е чисто и просто реалността, че няма млади хора, всичко опустява.
Така в каквото и да инвестира човек, аз не виждам за тази държава добро бъдеще, защото просто няма кой да прави играта. Имаме около милион и нещо пенсионери, при 230 лв. средна пенсия, това са 230 млн. месечно или милиард на тримесечие или 4 млрд. годишно и това ще се увеличава. Ами за 10 г. 40 млрд. лв. кой ще ги плаща, когато няма деца, когато абортите надвишават ражданията?
Тук ще се оправим тогава, когато тази територия, която носи географското название България, се насели с някакви други хора.
