Няма по-изостанало и тъжно село в общ. Нови пазар от с. Мировци. Твърдят го няколко поколения бивши негови жители – учителите, които са в напрежение от закриването на основното училище; пенсионерите, които още имат сили да поддържат имотите си сами. Половината от къщите са стари, с рухнали покриви, огради и мазилки – пусти и буренясали като много обществени сгради. Селото има около четиристотин жители. Половината са роми, другата половина – хора от третата възраст.
Селското читалище „Развитие“ става на сто години. „Какво развитие? Тук песен не се е пяла от двадесет години!“ – казаха местни жители. Притесненията на учителите завършваха с думите: „Закрият ли училището – закриват селото!“. То е до църквата, но и църква реално няма.
Храм „Св. Димитър“ е строен през 1902 г., а е осветен две години по-късно. Лошата му слава тръгна през 2005 г., когато общ. Нови пазар получи от Комисията за бедствия, аварии и наводнения два милиона лева за двадесет и пет инфраструктурни обекта. В строително-монтажните работи участваха фирми на арестувания Георги Митев, който е следствен, а истината за „потъналия милион“ жителите на общината още чакат. За църквата в с. Мировци беше отпусната сумата от деветдесет и пет хиляди лева, която стигна само за… покрив.
Години наред жители и гости се възмущаваха от неосъществения, според обещанията, ремонт. Който обаче е влизал вътре, трябва да има силна психика, особено ако е православен. Ние вървяхме през дупки и по разместени каменни плочи. Стаичките за продаване на свещи и преобличане на свещеници бяха в боклуци, стените – грозни и недоизмазани, прозорците – с дупки.
В края на март 2008 г. Васил Тонев – кмет на общ. Нови пазар, ни съобщи, че пратеници на Георги Митев пристигнали в селата Войвода и Мировци да къртят плочи и да леят бетон, за да „довършат“ обектите от 2005 г. – разследвани и сега. Сигнала подали селските кметове. Тогава „гостите“ наели местни работници в с. Мировци, за да работят през априлската ваканция. Екипът на Васил Тонев отишъл на място, за да провери – кой с какви намерения е пристигнал да работи без трудови договори и строителен контрол на общинските обекти. Още личат опитите за тротоари – дело на хората на Георги Митев. Останахме впечатлени от поставената дограма на прозорците в църквата, под която зееха дупки за естествена вентилация.
На 26 октомври, неделя, Димитровден, от Нови пазар пристигнал о. Андрей и отслужил водосвет. Дошла и Калинка Димчева – бивша учителка, сега читалищен секретар, и донесла картина с образа на светеца-патрон. Дни след това о. Андрей сподели пред нас: „Тогава казах на хората в църквата, че ще потърся бизнесмени с възможности, за да укрепим храма. Ако се намерят петнадесет хиляди лева, ще бъде завършен и обитаем. Иконостасът е счупен, но каквото остана, заедно с иконите, сме го съхранили в Нови пазар. Подарената от Калинка Димчева картина ще поставим над входната външна врата. Вярно, има дупки под дограмата на прозорците. Поставили я работници на Георги Митев тази пролет. Но знаете ли какво беше, като влязох за първи път тук? Паднали колони, паднал покрив, а над него – небе. През април 1997 г. ме извикаха във Варненско-Великопреславската митрополия. Тъкмо бях ръкоположен за дякон. Казаха ми да поема църквата в с. Мировци, защото свещеникът – отец Стефан, е стар и не може да води вече служби. С него се видяхме и разговаряхме през деня, а същата нощ го убили… Тягостно е в църквата на с. Мировци…“.
От няколко години за храма „Св. Димитър“ се грижи шестдесетгодишната Ненка Й. Желева. Качва се на стълба и бие камбаната. Но за кого бие тя? Хората в селото не са единни, не се подкрепят и пълнят единствено кръчмата, коментираха по селските улици. Някога известно с революционния си дух село, сега Мировци деградира не само в икономическа, но и в духовна мизерия. Както казва клисарката Ненка, „преди в църквата имаше балкон – пълен с младежи; сега даже ограда няма храмът и добитък пасе наоколо!“.
Както се казва, попът, даскалът и кметът са главата на селото. Делото за убития поп Стефан още се лута из съдебните зали, училището е под угрозата да бъде закрито поради недостиг на деца. Инициативата остава при Валентин Кръстев. Втори мандат е кмет на селото, което още чака истината за своя храм и своя свещеник Стефан.