Всяка година на 26 октомври черквата “Св. Димитър” в жк “Вл. Варненчик” във Варна се изпълва с миряни, дошли да се помолят, да оставят дарове или да вкусят от оброчната храна, която се приготвя с помощта на благодеятели. Празникът на храма се отбелязва в деня, в който се приема, че св. вмч. Димитър Солунски е пострадал за своята вяра. “Точно на този ден през 306 г. св. Димитър е бил убит мъченически, защото е бил християнин – обяснява накратко домакинът и председател на църковното настоятелство отец Илия. – Ние честваме неговия празник така тържествено, защото почитта на народа към този великомъченик наистина е голяма, подобно на тази към св. вмч. Георги Победоносец.”
След празничната литургия с помощта на още двама свещеници той извършва тържествен водосвет и осветява внесените в храма празнични оброци. Отец Илия уточнява, че тъкмо оброк е правилната дума, а не курбан, която идва от арабски език и отразява нещо съвсем различно, което не съществува в християнството: “Курбанът е своего рода жертва, а за нас, християните жертвата е Христос, изкупителната жертва. Така че това не са курбани, а дарения от хората, които са дали обещание пред Бог, обрекли са се в Него като знак на благодарност, че с Божието съдействие са се избавили от някакви трудности.”
Идеята е и да се направи милостиня за бедните, добавя отчето и наистина в малкото дворче и в храма е пълно с хора от социалните низини, още повече, че и циганската махала е в непосредствена близост. Впрочем от 10-ина години с помощта на едно от известните варненски заведения за традиционна българска кухня всяка събота тук се раздава топла храна. В двора има и малка постройка, която функционира като неделно училище за една дузина деца – твърде малко за един квартал с 50 000 жители, добавя свещеникът. Въпреки това обаче “Владиславово” все още е един от малкото панелни комплекси в морската столица, които могат да се похвалят със свой православен храм. Това е така, разбира се, защото черквата е строена преди повече от 100 г., когато кварталът е бил просто едно село, а градът е бил твърде отдалечен.
Историята разказва, че първият опит за построяване на православния храм “Свети Димитър” в село Владиславово е направен през 1884 г. Малко по-късно се прави още един опит. За храма са заделени пет декара, отчуждени от имението на турчин, който не изплащал дълговете си към общината. За съжаление 20 г. всичко стояло така, както е започнато, зидария до началото на прозорците. През 1902 г. започва строежът на храма, такъв какъвто го познаваме днес, носещ името на “Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец”, като е изграден първо корпусът, а чак 1939 г. и притворната постройка, и камбанарията.
Оттогава не са били извършвани никакви ремонтни дейности по конструктивната част на сградата. До 2008 г., когато благодарение на дарители е подменена покривната конструкция, сложени са нови керемиди, в това число и на камбанарията, и сградата е изцяло измазана. Има много какво още да се желае обаче – най-вече по отношение на вътрешната част на храма. Освен че на места стените са започнали да се ронят, единият полиелей плаче за подмяна и т.н., настоятелите имат желание да направят и една пристройка в западната част, където да се уреди параклис и да бъдат вкарани свещниците – с цел да се избегне задимяването по време на богослужение и да се отвори малко повече място.
Връщайки се на оброчната храна обаче, можем да добавим една интересна история, която отец Илия разказа. Когато преди няколко години той още служел в Галата, на празничния “курбан”, посветен на св. Дух, дошъл човек, болен от рак на стомаха в последен стадий. Болният поискал да яде от оброка, въпреки че по свидетелство на неговите роднини не бил хапвал нищо от дни. След като вкусил от ястието, до вечерта той коренно се променил и буквално се излекувал от болестта. “Чудо! – добавям аз.” “Наистина е така, нека не пренебрегваме онова, което Бог е осветил, то се дава за наше благо, стига ние да имаме вярата, която е необходима, за да може чудото да стане. Чудесата са около нас и в нас, но понякога и ние нямаме очи да ги видим!”, казва свещеникът, който служи в “Св. Димитър” от 2003 г.
