Изборът на папа Лъв XIV да даде прeдимство на Африка чрез важно пътуване до Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея е свързан с факта, че именно на този континент се решава бъдещето на християнството чрез конкуренцията между католици и протестанти. В Африка живеят около 280 милиона католици – приблизително една пета от населението на континента и една пета от католиците в света. Освен това това е континентът, където католицизмът се разпространява най-бързо, като основни негови конкуренти са евангелските и петдесятните протестанти (макар повечето петдесятни общности в България да се определят и като евангелски, бел. ред.). Това обаче все още не се отразява достатъчно в състава на кардиналите, където има едва 14 африканци. В самия Камерун, който папата посети след Алжир, католиците са около 8 милиона – почти една трета от населението.
Критика към президента Бия или легитимация?
В столицата Яунде папа Лъв говори в президентския дворец, подчертавайки значението на върховенството на закона и прозрачността в институциите. Мнозина възприеха тези думи като критика към президента Пол Бия, който на 93 години е най-възрастният държавен глава в света и управлява страната от 1982 г. (общо 44 години), след като преди това е бил премиер. Последните избори бяха съпътствани от обвинения в измами. Наскоро Бия прокара конституционни промени и създаде пост на вицепрезидент, който вероятно би искал да бъде зает от сина му като бъдещ наследник. Той също така сътрудничи с президента на САЩ Доналд Тръмп, като се е съгласил да приема депортирани мигранти.
В своята реч папата, който преди това е бил глава на ордена на августинците, се позова на политическото богословие на св. Августин. Според това богословие властта трябва да се основава на чувство за дълг и отговорност, а не на стремеж към господство, и да се отличава с милосърдие.
Важно е също, че Камерун е разделен на франкофонска и англофонска част. Папата посети и двете, включително град Баменда – център на англофонския регион, който е под военно управление заради сепаратистки конфликт, довел до хиляди жертви и стотици хиляди разселени.
Мнозина виждат посещението на папата като форма на легитимация на президента Бия, особено предвид напрежението и политическите сътресения. В същото време папата отправи и ясна, макар и косвена критика срещу корупцията. Дори част от неговите изказвания по темата не бяха излъчени от държавната телевизия.
В крайна сметка присъствието му може да се определи като балансиране между критика и подкрепа за запазване на единството на страната.
Срещу „идолопоклонството пред печалбата“
Папа Лъв беше много по-категоричен в своите универсални послания, продължавайки и конфликта с Доналд Тръмп. Той подчерта, че светът „жадува за мир“, като отбеляза, че мирът е както Божи дар, така и отговорност на управляващите. Папата говори за нуждата от грижа за най-уязвимите, за младите хора, за проблемите с безработицата, наркотиците и проституцията. Той остро критикува това, което нарече „идолопоклонство пред печалбата“, противопоставяйки му истинското богатство – младото население на Камерун.
Проф. Танасис Папатанасиу, преподавател по мисионерство в Духовната академия в Атина, обяснява, че основният конфликт е между католицизма и т. нар. „Евангелие на просперитета“ – течение, което съчетава местни африкански елементи и американски нео-петдесятни идеи и което поставя акцент върху здравето и икономическото благополучие тук и сега. "Евангелието на просперитета" твърди, че икономическият успех е доказателство за Божието благоволение, докато за бедността или болестта са отговорни самите хора заради своите грехове. В тази перспектива не съществува социална несправедливост или изключване, породени от икономико-социалната система, а вината се прехвърля върху самия беден.
Римокатолическата църква заема противоположна позиция, като богословски изяснява, че не може да бъде прието такова „евангелие“, заобикалящо Кръста Христов и реалността на несправедливостта, която цари в този свят. В този контекст можем да разберем и изявленията на папа Лъв в Камерун относно „идолопоклонството пред печалбата“.
В тази критика обаче има и противопоставяне на администрацията на Тръмп. Папата и преди е изобличавал нарцисизма и самообожествяването на властта. Макар и в Африка, той косвено засяга и американската действителност, където в неоевангелистските среди се използват богословски конструкции, за да се подкрепи месианската роля на силния, който ще смаже противниците си. Папата напомня, че в християнската вяра силата не е в налагането чрез власт, а в "силата на безсилието на мъчениците" – позиция на „политическо неподчинение“ без прибягване до насилие.
Заключение
Отвъд личния конфликт с Тръмп се очертава по-дълбок сблъсък между различни визии за бъдещето на християнството в Африка – континентът, който вероятно ще определи неговия облик през XXI век. Борбата на папа Лъв срещу „идолопоклонството пред печалбата“ продължава и в следващите му посещения в Ангола и Екваториална Гвинея.
