В Грузия е обявен траур. По разпореждане на правителството държавните знамена на административните сгради в цялата страна са свалени наполовина. Патриарх Илия II почина на 17 март 2026 г. на 93-годишна възраст. Официалното изявление беше направено в Кавказкия медицински център от местоблюстителя на патриаршеския престол митрополит Шио. „Илия II беше човек от епохално значение, огромна загуба за световната Православна църква“ – каза митрополит Шио за патриарха, когато съобщи на обществеността новината за неговата смърт.
Кой беше Илия II?
Илия II (в света – Ираклий Георгиевич Гудушаури-Шиолашвили) е роден на 4 януари 1933 г.
През 1957 г. е постриган за монах и получава името Илия; на 18 април 1957 г. в патриаршеския съборен храм „Сиони“ е ръкоположен за йеродякон от Грузинския патриарх Мелхиседек III. На 10 май 1959 г. в Троицко-Сергиевата лавра като студент в Московската духовна академия е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий I, а на 19 декември 1960 г. получава отличието игумен (в Руската православна църква то не е свързано с длъжност, бел. ред.). На 16 септември 1961 г. получава отличието архимандрит, а на 25 август 1963 г. е ръкоположен в епископски сан с титла Ватумски и назначен за хорепископ на католикос-патриарха Ефрем II. В периода 1963–1972 г. е първият ректор на Мцхетската духовна семинария; през 1967 г. е преместен в Сухумско-Абхазката епархия. На 17 май 1969 г. е въздигнат в сан митрополит; а на 23 декември 1977 г. е избран за Католикос-патриарх на цяла Грузия. От 1964 до избирането си за патриарх завежда синодния отдел за външноцърковни отношения на ГрузПЦ.
Интересни факти от светския живот на Илия II
По времето на Вахтанг Горгасали в битка се отличил някой си Сно. Царят кръстил неговия син и му дал името Гудушаури, а в негова чест построил и крепост. Гудушаурите живеели в планинската област Хеви и били известни воини. Между тях с особена храброст се отличавал Шиола Гудушаури. В Грузия се говори, че именно от неговите потомци произхождал католикос-патриархът на цяла Грузия Илия II.
Шиола Гудушаури живял в началото на VII век. Владеел долината на Гудушаурите, в която влизали Ачхоти и няколко села: Сно, Ахалцихе, Каркуча и цялата околност. За да се запази името на Шиола, някои от преките му потомци приели фамилията Шиолашвили.
Бащата на бъдещия патриарх Илия – Георги Гудушаури – е роден и живял в Сно. Майка му – Наталия Кобаидзе – била от село Сиони. През 1927 г. семейството купило къща за временно живеене във Владикавказ и се преместило там. Със семейството на Георги Гудушаури поддържали връзки много духовни лица, между които и католикос-патриархът на цяла Грузия Калистрат Цинцадзе. Именно чрез тяхното семейство патриархът поддържал връзка с грузинците, живеещи във Владикавказ.
Патриархът в младостта си
Грузинската църква в Дзаугу (Владикавказ) тогава се намирала под юрисдикцията на католикос-патриарха на Грузия. Там на третия ден след Рождество Христово новороденият бил кръстен и в чест на цар Ираклий получил името Ираклий (Ерекле). Бъдещият патриарх на Грузия бил кръстен от бившия секретар на католикос-патриарх Кирион, архимандрит Тарасий (Канделаки). Кръстница на детето била монахиня Зоиле (Двалишвили).
По-късно архимандрит Тарасий бил ръкоположен за епископ на Цилкани и е погребан в двора на храма Светицховели, а монахиня Зоиле станала игумения първо на Бедийския, а после на Самтавроския женски манастир в Мцхета. Кръстницата често водела кръщелника си в Самтавро, където тригодишният Ираклий веднъж се срещнал с католикос-патриарха Калистрат Цинцадзе, от когото малкият получил благословение.
Децата на Георги Шиолашвили от ранни години растели в църковна среда. Семейството ходело на молитва в храма, посветен на св. пророк Илия. Георги устроил в дома си и втори молитвен кът в чест на Божията майка.
„Искам да си спомня детството си. Всяка вечер преди сън баща ми нареждаше братята и сестрите пред иконите и ни четеше молитви; някои молитви караше и нас да четем, например непременно някой от нас трябваше да произнесе 90-ия псалом, след това ни поръсваше със светена вода и ни изпращаше да спим, а сам продължаваше молитвата. Накрая коленичеше пред иконата на всички грузински светци толкова пъти, колкото светци бяха изобразени на нея, и от всеки от тях молеше благословение“ – спомня си патриарх Илия II.
Родителите на патриарха
През 1952 г. Ираклий Шиолашвили-Гудушаури завършва 22-ро средно училище във Владикавказ и продължава обучението си в Московската духовна семинария, намираща се в Загорск (името на гр. Сергиев посад по времето на комунизма). Завършва семинарията с диплома първа степен и като най-добър студент е записан в първи курс на Духовната академия.
По това време игумен на манастира „Света Троица“ бил бъдещият патриарх на Москва и цяла Русия Пимен.
„С любов си спомням годините в Московската духовна семинария, когато и студентите, и преподавателите с радост ходехме да слушаме красноречивите и съдържателни проповеди на тогава още младия, изпълнен със сили игумен… Особено обичахме да присъстваме на монашеските пострижения“ – спомня си католикос-патриархът на Грузия.
Именно това подтикнало младия студент в академията да избере монашеския път.
На 16 април 1957 г., на 24-годишна възраст, с благословението на католикос-патриарх Мелхиседек III в храма „Св. Александър Невски“ в Тбилиси студентът от втори курс на Духовната академия Иракли бил постриган за монах. Последованието на пострижението извършил епископ Зиновий (Мажуга), който дал на монаха името Илия.
„Този храм е особено скъп лично за мене, защото тук през 1957 г. по Божи промисъл и с благословението на Негово Светейшество и Блаженство католикос-патриарх на цяла Грузия Мелхиседек III владика Зиновий ме пострига за монах. Сред младите хора от онова време аз бях първият монах", разказва патриархът.
Когато синът Иракли вече бил станал монах, бащата му изпраща писмо, изпълнено с любов и благоговение:
„В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Поздрав и победа на отец Илия, сега на моя син Ираклий. Молим Всемогъщия Бог за твоето здраве и живот, та сърцето ти винаги да бъде радостно. Тази вечер е празникът на света Нино – нека ти помага и да те закриля. Ираклий, не се безпокой за нас, всички сме добре. Повтарям ти: ние нищо не страдаме, ти минавай по лекия път, бъди добър. Бог да бъде винаги с тебе! В нашия кратък земен живот всичко е като сън. Пише ти баща ти, пак и пак – Бог да бъде с тебе!“
На 18 април същата година в патриаршеския храм „Сиони“ монах Илия бил ръкоположен за йеродякон, а малко по-късно в Троицко-Сергиевата лавра йеродякон Илия бил ръкоположен за йеромонах от патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I.
В писмо неговата майка Наталия Кобаидзе изпраща поздрав от родината на сина си, заминал за Русия:
„Поздрав на моя любим син, скъпи мой, злато мое, диамант мой. Благославям Бога за твоя здрав живот, мое сърце. Тъкмо получихме твоята телеграма, в която пишеш как сте пристигнали. Ние пристигнахме добре, два дни останахме в Мцхета, после всички заедно тръгнахме. Поздрави всички – твоите близки, твоите верни грузинци и руснаци. Бъди добре, мое съкровище, Бог да бъде твой закрилник във всяка работа и на всяка крачка. Моля се на Божията майка да те пази и да те избавя от зло. Пише ти твоята майка, която бди над пътя ти…“
Още по време на обучението си в академията йеромонах Илия написал кандидатска работа на тема: „История на Иверския манастир на Атон“, за която му била присъдена научната степен кандидат на богословието. През същата 1960 г. завършва Московската духовна академия с диплома първа степен, след което академичният съвет му предлага като най-добрия сред отличниците да остане на обучение като професорски стипендиант. Той имал възможност да чете лекции в семинарията и академията, но благословението на Негово Светейшество и Блаженство Ефрем II било друго: йеромонах Илия трябвало да започне служението си в родината. Затова той се отказал от почетната кариера, върнал се в Грузия и бил назначен като свещенослужител в катедралния храм на Батуми.
Той служил почти във всички степени, а след седем години служение в Аджария през 1967 г. бил преместен като епископ на Цхум-Абхазия. През 1969 г. бил въздигнат в сан митрополит, а митрополит Илия прекарал 11 години в Сухуми. Също така бил първият ректор на Мцхетската духовна семинария (1963–1972 г.).
Католикос-патриархът на Грузия Давид V и епископ Илия на Цхум-Абхазия
През 1977 г. починал католикос-патриархът на цяла Грузия Давид V (Девдариани). На 9 ноември 1977 г. по решение на Светия Синод за местоблюстител на патриаршеския престол бил определен митрополит Илия на Цхум-Абхазия.
На 23 декември 1977 г. на XII поместен събор на Грузинската апостолска църква, проведен в патриаршеския храм „Сиони“ в Тбилиси, бил разгледан въпросът за избора на нов католикос-патриарх на Грузинската църква и митрополит Илия бил единодушно избран за католикос-патриарх на цяла Грузия, като получил името Илия II.
Илия I е управлявал Грузинската църква през 390–400 г.
Няколко епизода от живота на патриарха
Годердзи Чохели си спомня:
„Да се каже нещо за Негово Светейшество е едновременно трудно и лесно. Трудно е, защото ролята му в духовния живот на грузинците е огромна. Той пое една опустошена Църква, вдъхна душа на угасналия духовен жар и разпали искрата. Когато снимах „Гълъбите на рая“ и „Евангелието от Лука“, Негово Светейшество дойде в киностудията заедно с владиците. Притеснявах се да не ми се разсърди, че съм озаглавил филма „Гълъбите на рая“. След прожекцията ми каза:
– Годердзи, те наистина са гълъби на рая, но откъде знаеш, че някога така са учили децата да четат и пишат в планината?
Аз, разбира се, нищо не знаех за това. Патриархът си спомни разказ на баща си – оказва се, че наистина така са учили децата на четмо и писмо.“
Преди три десетилетия на певеца Темур Циклаури починал тригодишният му син. Патриархът поканил при себе си Темур и съпругата му. По време на разговора разбрал, че Темур вече не възнамерява да излиза на сцена, и му казал: „Всеки човек трябва да служи на родината си там, където Господ го е поставил. Какво право имаш да изоставиш всичко?“
Патриархът му подарил един псалтир и го благословил всекидневно да чете псалмите от него. Дал му и голяма свещ, която да пали по време на четенето. На четиридесетия ден след смъртта на детето Темур завършил четенето на псалмите и свещта, дадена от патриарха, догоряла. Той почувствал силата на Божието слово и вярата му се укрепила…
Негово Светейшество (тогава още не бил патриарх) искал родителите му да бъдат погребани в двора на Самтаврийския манастир. Тогавашният патриарх му отказал, защото те не били представители на духовенството. Когато сам станал патриарх, един близък човек му напомнил:
– Дали сега да пренесем тленните останки на родителите Ви в двора на Самтавро?
Негово Светейшество отговорил:
– Аз не мога да наруша благословението на патриарха.
Патриархът често си спомнял годините, когато бил епископ на Цхум-Абхазия. Веднъж казал:
„От абхазците чувствах удивителна любов. Често идваха при мене и дълго разговаряхме. Но най-много запомних една жена, която ми донесе едно гърне с кисело мляко – нямаше нищо друго и с това изрази любовта си към мене. Аз и до днес помня тази абхазка жена и винаги се моля за нея заради нейната доброта.“
Говорейки пред чуждестранни журналисти за възраждането на християнството в Аджария, митрополит Димитрий (Шиолашвили) подчертаваше огромните заслуги на патр. Илия II:
„Това е Божие чудо, не може да се обясни само с проповедите. Местните мюсюлмани изпитват голяма почит към патриарха на Грузия. Веднъж получих писмо от ходжа от планинска Аджария: „Не може ли Илия Втори да ръководи не само православните, но и нас, мюсюлманите?“...
По информация на грузинската медия "Ambebi.ge" ("Събития")
