Митрополитът на Камерун Григорий говори за проблемите в православната мисия, породени от политико-църковното съперничество с Московската патриаршия, и обяснява инициативата за изграждане на кладенци в памет на жертвите до Темпи (влакова катастрофа на 28.2.2023 г., взела 57 жертви, бел. ред.).
Във важен църковен, но и геополитически въпрос се превърна фактът, че Московската патриаршия чрез своята Екзархия със седалище в Кайро осъществява интензивно проникване в Африка, като от 5 енории през 2022 г. достига до 350 през 2025 г. в 34 различни африкански държави. Това разрастване често се случва за сметка на инфраструктурата и човешките ресурси на гръцкоправославна Александрийска патриаршия, с която тя вече е в открито съперничество.
Преди 2022 г. единствените енории на африканската екзархия на Московската патриаршия се намираха в Египет, Тунис, Мароко и Южна Африка, докато в момента руската мрежа от енории обхваща поне 34 от общо 54 държави на континента. Първоначално руските енории бяха свързани с наемническата компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин, която впоследствие беше преименувана на „Africa Corps“. Характерни са случаите в страните от Сахел като Мали и Централноафриканската република.
Това беше и приоритет на митрополит Леонид (2021–2023 г.), получил прозвището „Пригожин в расо“. Неговият наследник Константин се е съсредоточил върху страни с голяма руска диаспора като Мароко и Южна Африка, както и върху държави, където Александрийската патриаршия вече има силно присъствие – като Нигерия, Камерун, Уганда и Кения. В тези страни той се стреми да привлече бивши или действащи клирици на Александрийската патриаршия.
Съперничеството с Александрийската патриаршия се активизира, когато последната призна Православната църква на Украйна под ръководството Киевски митрополит Епифаний, създадена през декември 2018 г. и призната от Вселенската патриаршия в Константинопол през 2018 г., от Александрийската патриаршия и Гръцката църква през 2019 г., както и от Кипърската църква през 2020 г.
Признаването или непризнаването на новоучредената автокефална Православна църква на Украйна представлява в момента най-големия вътрешноправославен конфликт – от една страна Московската патриаршия, която признава Украинската православна църква под ръководството на митрополит Онуфрий, а от друга – четирите гръцкоправославни църкви, които признават църквата, ръководена от митрополит Епифаний. Основният фронт на това противопоставяне вече се е преместил предимно в Африка.
Обвинения в ерес чрез Facebook
Митрополитът на Камерун Григорий (Стергиу), чиято юрисдикция обхваща също Чад, Централноафриканската република, Екваториална Гвинея и островната държава Сао Томе и Принсипи, говори пред „Вима“ за руското проникване в неговата епархия, както и за мисионерската дейност на митрополията си:
„В началото почвата беше подготвена чрез социалните мрежи като Facebook. Руснаците се насочваха главно към свещеници, чиито енории имаха интернет-страници. Хвалеха тяхната дейност, сприятеляваха се с тях, а след това започваха да критикуват Александрийската патриаршия, представяйки я като расистка или дори еретична. Когато Александрийската патриаршия призна Православната църква на Украйна под митрополит Киевски Епифаний, проникването премина към много по-преки контакти.“
„Свещеническата помощ“ и наемниците от руския Africa Corps
„Руснаците предлагаха пари – една т. нар. „свещеническа помощ“, както я наричат, тъй като помощта от 90 евро на месец, която идваше от Гръцката църква, беше прекратена поради икономическата криза. Руснаците често предлагаха двойно повече и бедният клирик, който има и многолюдно семейство, по-скоро ще погледне към своя интерес, отколкото към въпроса за каноничността.
Ние информирахме свещениците, че тези средства от руската екзархия идват от наемническата групировка „Вагнер“ (днес „Africa Corps“), която е свързана с руската армия. Наемниците вършат „мръсната работа“ на политиката – създават вътрешни размирици, подкрепят опозиционни сили и свалят правителства (досега са свалили осем), за да сключват споразумения с онези, които идват на власт. Винаги действат с покритието и помощта на руските посолства, като Русия се представя за свръхсила.“
Изпращане на африканци на фронта в Украйна
„Дадени са хиляди обещания, от които обаче много малко са изпълнени, поради което вече наблюдаваме завръщане на немалко свещеници и енории. Очертава се, че Русия вероятно не разполага с необходимите средства, за да осъществи плановете си. Особено след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г. тя по-скоро се ограничава до подновяване на обещанията.
В Кения местните разузнавателни служби съобщиха, че дейността на т. нар. Екзархия е свързана със създаването на мрежа за набиране на доброволци-кенийци за фронта в Украйна. Тези доброволци, след като пристигнат на руска територия, получават съвсем кратко обучение и биват изпращани на фронта. Поради значителните загуби кенийските служби излязоха с официално предупреждение и предприеха действия, за да предотвратят участието на свои граждани във военни действия.
Екзархията реагира остро и публикува изявления, че не извършва подобен набор. Въпреки това кенийски свещеници, свързани с руската екзархия, участват в този процес, представяйки Русия като свръхсила и „месиански глас“, който ще освободи хората от експлоатация.
В Камерун руската църква беше призната по спешност в рамките на споразумение за закупуване на оръжие и поддръжка на оборудване (23–26 януари), без дори да има изработен устав или вътрешни правила.“
„Очакваме, като бащата на блудния син, тяхното завръщане“
„Въпросът с руското проникване е рана в нашата местна църква. Руснаците приемат само свещеници, ръкоположени преди 2018 г., тъй като считат по-късните ни ръкоположения за схизматични и невалидни, понеже признахме Православната църква на Украйна под Киевски митрополит Епифаний.
В африканската традиция свещеникът има огромно влияние: той притежава авторитет и хората обикновено го следват, ако каже, че дадена църква е изпаднала в ерес. Въпреки това мисионерската дейност изисква обучение и организация, с каквито руснаците не разполагат. Енории, които бяха добре устроени, запустяват, защото свещениците си тръгнаха, вземайки със себе си и вярващите. Сега мнозина се намират във временни навеси или под дървета, което разочарова вярващите – но те не възразяват на свещеника, защото се страхуват от него като носител на благословение и проклятие, според разпространените тук представи.
Руснаците не се стремят да образоват духовниците – просто им подаряват един кръст, който свещениците възприемат като символ на епископа, и така „си вършат работата“, заблуждавайки хората. Освен това ги карат да подписват клетва, че ако напуснат руската църква, ще загубят душата си и ще отидат в пъкъла.
Ние запазваме мълчание и очакваме, като бащата на блудния син, тяхното завръщане. Радвам се, че мнозинството – 26 от 32 свещеници – не се поддадоха.“
„Изграждаме кладенци като молитва за душите на жертвите в Темпи“
„Обективните трудности на хората тук остават същите. Наскоро в Яунде, столицата на Камерун, се проведе голяма конференция на Световната търговска организация. Не знам дали решенията ѝ ще имат непосредствени последици, но смятам за дълг на пастирите да се противопоставят и да изобличават всяка форма на институционализирана несправедливост. Не съм сигурен дали подобни форуми помагат на обикновените хора или по-скоро обслужват управляващите елити.
След празнуването на Пасха в Яунде започваме обиколка на енориите в централната и северната част на Камерун, където е съсредоточена основната част от мисионерската дейност. В тази обиколка участва и свещеникът и лекар Евангел Папаниколау, който има дарбата да съчетава медицинските знания с грижа за човешката болка, както и изключителна памет и богословска подготовка.
Заедно изграждаме серия от кладенци в памет на децата, загинали при железопътната катастрофа в Темпи. В тези райони на Камерун или изобщо няма кладенци, или съществуват стари и вредни за здравето съоръжения. Затова откриваме кладенци и църкви като част от една следпасхална подкрепа на Божия народ.“
Свързването на кладенците с хората, загинали в Темпи, се основава на древната традиция, според която милостинята е начин за общение с починалите, също както и молитвата.
Сега, например, след като загинаха млади хора в Темпи, ние изграждаме един кладенец и така подобряваме живота на много деца в Камерун, защото те няма да умират от замърсена вода. Здравето им няма да се уврежда от това, че пият вода от същите места, откъдето пият и животните.
Когато кладенците се правят по стария начин, се използва мрежа от палмови клони, които са гъвкави и задържат почвата, за да не се срутва. Тоест палмовите клони заместват цимента. Макар че така се задържа почвата, водата се замърсява от различни вещества, придобива червеникав цвят като ръжда и причинява различни заболявания и проблеми с храносмилателната система.
Затова подобряването на живота на хиляди хора и хиляди деца е за нас начин да се молим за децата от Темпи. Поставяме табели, че даденият кладенец е изграден от определено семейство в памет на детето, загинало в Темпи. Това е едно постоянно поменаване в друга форма – формата на милостинята, защото хората споделяме както болката, така и нуждите си.“
„Милиони хора са невидими за държавата“
„Северен Камерун е особено преживяване – една от най-бедните и съхранили се във времето области на Африка. Хората там живеят така, както са живели преди сто, двеста или дори повече години. Това е като пътуване назад във времето. Камерун може да служи като умален модел на Африка, защото събира в себе си цялото разнообразие на континента: от атлантическото крайбрежие, през тропическите гори и буйни реки, към планински вулканични райони, заснежения връх Камерун и накрая – савана и пустиня.
Хората са се приспособили към условията на живот във всяка от тези зони. В някои райони те дори не са регистрирани – не се вписват нито ражданията, нито смъртните случаи, и никой не знае колко и кои хора живеят там. Възможно е в даден район официално да са записани 350 000 души, а в действителност да живеят няколко милиона – сякаш несъществуващи за държавната бюрокрация.
Това обаче означава, че училищата, болниците и другите услуги не достигат. Хората в Северен Камерун са, както би казал Фотис Контоглу, „древни хора“. Един кладенец е източник на живот, а малките медицински пунктове, които създаваме, също помагат. От съществено значение е и раздаването на храна, когато поради климатичните промени дъждовете закъсняват.
Благословение е да бъдеш заедно с тези „древни хора“ – в една област, където внезапната смърт винаги дебне, и затова надеждата за Възкресението остава жива.“
