Св. Ефрем Сириец избрал оригинален начин за борба с ересите. За това разказва забавен момент от неговата биография.
В Едеса, където св. Ефрем живял в края на живота си, бил много известен някой си Вардесан, аристократ и християнски поет, който бил роден два века преди св. Ефрем.
Вардесан бил изключително талантлив. Счита се за създател на сирийския литературен език и сирийската поезия. А вероятно и за създател на сирийското богословие, тъй като първи започнал да пише на този език философско-богословски съчинения. Като подражавал на цар Давид, той написал собствен псалтир от 150 псалома (част от тях са запазени в апокрифното съчинение „Деяния на Тома", например „Химн за перлата“) и дори „Евангелие от Вардесан“.
Несъмнено достойнство на неговите религиозни химни била тяхната простота, а също и заразителната мелодия. Не е чудно, че неговите духовни песни били изпълнявани от едеските християни в продължение на няколко века.
...Учението на Вардесан много напомняло на гностицизма, при това било силно повлияно от поклонението на силите на природата. Той учел за седем небесни зони и за „Сина на Живота“ Христос, който е свързан със „София Хакмут“. По заповед на Христос Хакмут създава твореца на космоса, Димиург, и чрез него целия видим свят.
Бардесан вярвал, че човек притежава две души (висша, духовна, и нисша, материална). При това нисшата е подчинена на съдбата и звездите, а висшата е свободна да прави добро и зло.
Той не вярвал във възкрението на телата, но смятал, че ще възкръснат очистените от земните изпитания души, които ще се съединят с ангелите и ще вземат участие в брачния пир на Христос и София-Хакмут.
Своеобразното си учение той разпространявал много успешно с помощта на своите песни. При това неговите последователи използвали метод, който ние бихме нарекли вирусен. Те отивали на пазарите, в кръчмите, във всякакви места, където се събирали хора, и пеели песните отначало сами, а след това и с присъстващите.
Днес механизмът на вирусните песни е доста добре изучен. Изследователите ги наричат „ушни червеи“ и казват, че успехът им се обяснява с невробиологични особености на нашия организъм. Мозъкът по-добре възприема информация, която съдържа повтарящи се елементи, свързани с движение и ритъм, като така предизвиква емоционален отговор.
При това по-неустойчив към вирусните песни е мозъкът на детето и на човек, който не е свикнал да анализира текст. И от тази гледна точка последователите на Вардесан са си избрали безупречна аудитория: най-често те пеели сред простолюдието – хора, неизкушени в богословието, несвикнали много да мислят.
Мелодиите били народни, думите – прости и външно благочестиви, така че народът ги пеел доста охотно, като едновременно с това разпространявал ереста на Вардесан (която всъщност била анатемосана от Църквата).
Доказано е, че вирусните песни буквално се разпространяват като инфекциозно заболяване: предават се от човек на човек, „заразяват“ голямо количество хора в пика на популярността си и стават разпознаваеми от всички към края на тази популярност.
Това е идеален начин за разпространяване на теории и идеи. Това показва и историята с Вардесан: учението му било осъдено, а песните му продължавали да се пеят още триста години, при това стигнали чак до Китай.
Какво общо има това със св. Ефрем Сириец? Точно той се сетил, че подобното трябва да се лекува с подобно, а най-добре просто да се смени един вирусен текст с друг. Той използвал метриката и мелодията на песните на Вардасан, които вече били шлагери в Едеса, но променял текста, влагайки в него православни идеи.
Казват, че така той написал около десет хиляди реда, разбивайки ги на кратки текстове с привлекателни заглавия.
Не може да се каже, че ефектът бил мигновен, но за няколко десетилетия песните му изместили тези на Вардесан и в пети век неговата ерес напълно изчезнала. Така че сега за първоизточника ние научаваме само от текстовете на св. Ефрем Сириец (отделни стихове от песните на Вардесан са се запазили в съчиненията на светеца).
Жалко, че в следващите епохи (още повече в наше време) богословските трактати придобиват толкова специфично скучен вид.
(Сергей Фудел си спомня, че съчинението „Стълб и крепило на истината“, написано от Флоренски във вид на лирични писма към приятел в началото на 20 в., имало ефект на експлозия точно заради силата на избраната форма).
Ако православното християнство не се затваряше в тесните рамки на хромовото богослужение, а богословите поне понякога излагаха своите идеи във вид на песни с популярни мелодии и излизаха от кабинетите си и учебните аудитории, за да ги изпеят в кръчмите, на улицата или в парковете, току-виж християнската мисия стане по-успешна и евангелските идеи поне по този начин останат в умовете на хората.
От фейсбук профила на автора
