След всичко, което направи и каза, за да оправдае реките от кръв, пролели се през последните години в Украйна, по принцип не би трябвало да ни изненадва нищо повече. И все пак, руският православен патриарх успя да ни изненада за пореден път.
Съболезнователното му писмо до президента на Иран по повод смъртта на аятолах Хаменей падна върху православния свят със същата сила, с която тези дни американските и иранските ракети падат върху целите си: „Починалият беше човек с дълбока вяра, духовен и национален лидер, отличаващ се със сила и устойчивост на характера“ – написа православният патриарх, който моли Бога да дари „целия ирански народ със сила и душевна устойчивост, за да преодолее болката от загубата“.
Тоест, моли Бога, да даде на народа, който в продължение на десетилетия е бил потискан, психическата издръжливост да преодолее загубата на своя потисник. На „духовния и национален лидер с дълбока вяра“, за да не се объркаме и да помислим, че става дума за някой друг.
Ако търсехме текст, който да ни покаже мащаба на кризата в Православната църква, едва ли бихме намерили по-добър. В по-малко от сто думи патриарх Кирил ни доказа онова, което всички шепнем, но никой не изрича на глас: че Руската православна църква е застрашена да не бъде вече нито православна, нито църква, но нещо друго.
Вярна на всичко, което идва от Кремъл, останала сянка на онова, което някога беше, Руската православна църква вече няма никакъв проблем да дава опрощение на греховете на убийства на цивилни в Украйна, наричайки инвазията „свещена“, да благославя оръжия за масово унищожение, да нахлува в друга древна църква като Александрийската патриаршия уж за да спаси вярата, а сега и да оплаква загубата на един тиранин, който е отговорен за смъртта на десетки хиляди хора, чийто единствен „грях“ беше, че се противопоставиха на режима, който той оглавяваше почти четири десетилетия.
Онези от нас, които мислят, че Москва е прекъснала общението с Фенер, Александрия, Никозия и Атина, правят голяма грешка. Всъщност, на практика тя прекъсна общение със самото Православие.
Събитията, които преживяваме през последните години, могат да се сравнят единствено с периода, когато Рим ден след ден се отдалечавал от останалия християнски свят, докато накрая осъществил това, което вече хиляда години наричаме схизма. Политически интереси, прикривани зад привидни въпроси на вярата, използвани като оправдание за действия, имащи толкова общо с вярата, колкото денят с нощта.
И все пак отклонението на Руската църква не е най-големият грях, който се извършва днес в Православната църква. Такъв е поведението и мълчанието на останалите православни лидери, които или вървят заедно с Русия, като също се позовават на вярата и богословието, за да прикрият политическите и геостратегическите измерения на действията си, или наблюдават мълчаливо и безучастно – сякаш са зрители на древногръцка трагедия и очакват появата на deus ex machina ("бог от машината"), което да даде решение.
Същите хора, които говорят на вярващите с жар и ревност за твърдостта и саможертвата на мъчениците, пожертвали младостта и живота си за вярата, отказват да кажат дори една дума за случващото се в собствения им дом – Православната църква, предпочитайки лесното „оставете ме на мира“.
Не съм пророк, но е напълно очевидно, че ако тази ситуация продължи, Православната църква дълго няма да види светлина в края на тунела, в който е навлязла.
Източник: Orthodoxia.info
