Много хора ме питат: „Отче Моисее, как мога да увелича мъжествеността си до абсурдни нива?“
В едно видео в YouTube свещеникът проповядва крайна, безкомпромисна мъжественост, която няма нужда да се оправдава за това. Тесните дънки, кръстосването на крака, гладенето на дрехите, оформянето на веждите и дори яденето на супа са сред нещата, които той осмива като прекалено женствени. Има и други видеа с о. Моисей Макферсън – мускулест баща на пет деца, за това как вдига тежести под звуците на хеви метъл.
Той е израснал като протестант и някога е работил като майстор на покриви, а сега служи като свещеник в Руската православна църква извън Русия (Russian Orthodox Church Outside Russia, съкратено ROCOR или наричана също Руска православна задгранична църква = Russian Orthodox Church Abroad – ROCA, бел. ред.) в Джорджтаун, Тексас – разклонение на църквата-майка в Москва.
През последните шест месеца о. Моисей е подготвил седемдесет и петима нови последователи да бъдат кръстени в неговата църква „Св. Богородица“, северно от Остин. „Когато жена ми и аз приехме православието преди двадесет години, го наричахме най-добре пазената тайна, защото хората просто не знаеха какво е това“ – казва той. „През последната година и половина обаче нашата енория се е утроила“.
РПЗЦ, която има енории в цяла Америка с централа в Ню Йорк, в последно време се разраства в някои части на САЩ – най-вече от хора, преминаващи от други религии.
По време на неделната литургия в църквата на о. Моисей съм поразена от броя на младите мъже на двадесет и тридесет години, които се молят и се кръстят в задната част на храма – и от това как тази религия, с традиции, датиращи от 4 в. сл. Хр., изглежда привлича млади мъже, които се чувстват некомфортно в съвременна Америка.
Софтуерният инженер Теодор ми споделя, че е имал мечтана работа и съпруга, която обожава, но въпреки това се е чувствал празен, сякаш с дупка в сърцето. Той вярва, че обществото е „много сурово“ към мъжете и постоянно им внушава, че грешат. Оплаква се, че мъжете са критикувани, ако искат да издържат семейството си, а съпругата им да остане у дома. „Днес ни се казва, че това е много токсична връзка“, казва Теодор. „Но не би трябвало да е така“.
Почти всички новообърнали се, с които се срещам, са избрали да обучават децата си у дома – отчасти защото вярват, че жените трябва да поставят семейството пред кариерата.
О. Джон Уайтфорд, протойерей в РПЗЦ от Спринг, северно от Хюстън, казва, че обучението у дома осигурява религиозно възпитание и е „начин да защитиш децата си“, като се избягва говоренето за „трансджендърство, петдесет и седемте пола или каквото и да е там“.
В сравнение с милионите вярващи в евангелските мегацъркви в Америка броят на православните християни е нищожен – едва около един процент от населението. Това включва източното православие, практикувано в Русия, Украйна, Източна Европа и Гърция, както и ориенталското православие от Близкия Изток и Африка (става дума за т. нар. Древни източни църкви, на английски често наричани Oriental Orthodox Churches, а от източноправославните определяни като монофизити, бел. ред.).
Основана от свещеници и духовници, бягащи от Руската революция през 1917 г., РПЗЦ се възприема от мнозина като най-консервативната православна юрисдикция в САЩ. Въпреки че е малка религиозна общност, тя е гласовита, а случващото се в нея отразява по-широки политически промени – особено след драматичния завой на президента Доналд Тръмп към Москва.
Реалният ръст в броя на новопокръстените е трудно измерим, но данни от изследователския център „Pew“ сочат, че православните християни в САЩ са 64% мъже, спрямо 46% през 2007 г.
Едно по-малко проучване сред седемстотин седемдесет и трима новопокръстени изглежда потвърждава тази тенденция. Повечето от последните новодошли са мъже, като мнозина посочват, че пандемията ги е подтикнала да потърсят нова вяра. Проучването е проведено от Православната църква в Америка (Orthodox Church in America – OCA), основана от руски монаси в Аляска в края на 18 в. Днес OCA има над седемстотин енории, мисии, общности, манастири и институции в САЩ, Канада и Мексико, които се идентифицират като част от руското православие.
Проф. Скот Кенуърти, който изследва историята и учението на източното православие, особено в съвременна Русия, споделя, че неговата енория от OCA в Синсинати „буквално прелива“. Той посещава същата църква вече двадесет и четири години и казва, че броят на енориашите е бил стабилен до локдауна по време на COVID-19. Оттогава насам има постоянен приток на нови заинтересовани и на хора, подготвящи се за кръщение, известни като катехумени (оглашени).
„Това не е просто явление в моята енория или на няколко места в Тексас“ – казва проф. Кенуърти. „Определено става въпрос за нещо по-широко“.
Цифровото пространство играе ключова роля в тази нова вълна от обръщане към православието. О. Моисей има голяма аудитория онлайн – когато публикува снимка на положителния тест за бременност за шестото си дете в своя профил в Instagram, събира шест хиляди харесвания на новината.
Освен него обаче съществуват десетки други подкасти и видеа, водени от православни духовници и истинска армия от последователи – основно мъже.
О. Моисей казва на своята енория, че има два начина да служиш на Бога: да станеш монах или монахиня, или да се ожениш (омъжиш). Онези, които поемат по втория път, трябва да избягват контрацепцията и да имат възможно най-много деца. „Покажете ми един светец в историята на Църквата, който някога е благословил някакъв вид противозачатъчни“ – казва о. Моисей. А що се отнася до мастурбацията или, както Църквата я нарича „самооскверняване“, свещеникът я осъжда като „жалка и немъжествена“. О. Моисей твърди, че православието „не е мъжествено – то е просто нормално“, докато „на Запад всичко е станало силно феминизирано“. Според него някои протестантски църкви са насочени основно към жени. „Не искам да ходя на богослужения, които приличат на концерт на Тейлър Суифт“ – казва о. Моисей. „Ако погледнете езика на „хвалебствената музика“, всичко е емоция – това не е за мъже“.
Елиса Дейвис – бивша протестантка, която сега принадлежи към Гръцката православна църква в Остин, е преподавател в неделно училище и има собствен подкаст. Тя казва, че много от новообърналите се са част от „анти-уоук средите“ и понякога имат странни представи за новата си вяра – особено онези, които се присъединяват към Руската църква. „Те я възприемат като военна, стриктна, дисциплинираща, мъжествена, авторитарна религия“, казва Елиса. „Доста е забавно. Почти сякаш старите американски пуритани и тяхната лудост се завръщат“.
Бък Джонсън работи като пожарникар вече двадесет и пет години и е водещ на подкаста „Counterflow“. Той казва, че в началото се е страхувал да влезе в местната руска православна църква, тъй като „изглежда различно, целият е покрит с татуировки“, но ми споделя, че е бил приет с отворени обятия. Силно впечатление му направило и това, че църквата е останала отворена по време на локдауна заради COVID-19. Седнал на диван пред два огромни телевизора в дома си в Локхарт, той казва, че новата му вяра променя гледната му точка към света. „Отрицателните американски възприятия за Русия са това, което ме тревожи“ – казва Бък. Той споделя, че традиционните медии представят изопачена картина на инвазията в Украйна. „Мисля, че това е остатък от поколението на бейби-бумърите (хора, родени в периода на рязко повишаване на раждаемостта в САЩ и други страни след Втората световна война, бел. ред.) тук в Америка, които са живели през Студената война“, казва Бък, „и не мога съвсем да схвана защо – но те просто казват, че Русия е лоша“.
Главата на РПЦ в Москва патр. Кирил упорито подкрепя инвазията в Украйна, наричайки я Свещена война и показвайки малко състрадание към жертвите ѝ. Когато питам еп. Джон Уайтфорд за най-висшия духовник в Русия, когото мнозина възприемат като подстрекател на войната, той ме уверява, че думите на патриарха са били изопачени.
Кадри и снимки на Владимир Путин, който цитира библейски стихове, държи свещи по време на служби в московския храм „Христос Спасител“ или се потапя полугол в ледените води на Богоявление, очевидно намират отклик. Някои хора в Америка и други страни възприемат Русия като последната крепост на истинското християнство.
Преди почти десетилетие друг приел православието американец и станал свещеник – о. Джоузеф Глийсън от Тексас – се премества с жена си и осемте им деца от Америка в Борисоглебск – град на около четири часа път с кола северно от Москва.
„В Русия няма еднополови бракове, няма граждански съюзи, тук можеш да обучаваш децата си у дома и, разбира се, обожавам хилядолетната история на православното християнство“ – казва той в интервю за руски видеоканал.
Този тексасец с рехава брада е на първа линия в движението, което призовава консерватори да се преместят в Русия. Миналия август Путин въведе ускорена виза за „споделени ценности“ за онези, които бягат от западния либерализъм.
Връщайки се в Тексас, Бък ми казва, че той и неговите съмишленици се отказват от стремежа към мигновено удовлетворение и американския консуматорски начин на живот. „Мислим в дългосрочен план“, казва Бък, „като традиции, любов към семейството, към общността, към ближния“. „Мисля, че православието ни подхожда – и особено тук, в Тексас“.
* Източник: BBC
** Още по темата в статиите на прот. Василиос Термос: „Кое привлича хората към православието в САЩ“ и „Когато навигацията е хакната, пътят към православието минава само през Русия“
