Вчера, на 18 май, в Румъния се проведе втори тур на президентските избори, които бяха спечелени от кмета на Букурещ Никушор Дан. Преди изборите румънските медии сравняваха възгледите на двамата кандидати за президент по различни проблеми. Изданието Libertatea последи какво отношение към Църквата показаха в предизборната си кампания и в обществената си дейност двамата кандидати – проевропейският кандидат Никушор Дан и проруският Джордже Симеон.
Никушор Дан
Какво мисли за ролята на Църквата в държавата?
Новият румънски президент многократно е изразявал мнението си за отношението между Църквата и държавата, подчертавайки както значението на Църквата в румънското общество, така и необходимостта от ясно отделяне на религията от политиката.
Никушор Дан е заявил, че е православен християнин, възпитава децата си в духа на вярата, но смята, че вярата е интимен, личен въпрос, а не политически инструмент. Той цени историческата и културната роля на Църквата в Румъния, като смята, че „за Румъния Църквата е много важна“, защото е част от духовното наследство на нацията и нейната идентичност.
Църквата и политиката
Никушор Дан открито е критикувал прекомерната връзка между Църквата и политическия живот, като заявява, че „твърде много се злоупотребява с асоциирането с Църквата в политическата сфера“ и че когато политиците „се хващат за Църквата“, те всъщност „профанират“ както религиозния акт, така и политическия процес. Според него ролята на Църквата трябва да бъде духовна и морална, а не политическа, а прякото ѝ участие в кампании или подкрепата на кандидати представлява отклонение от мисията ѝ.
Финансирането на църковни проекти с публични средства
Като кмет на Букурещ от 2021 г. той прекратява финансирането с публични средства на някои църковни проекти като Катедралата на спасението на народа, възлизащи до този момент на близо 300 милиона евро, което предизвиква тогава недоволство на някои йерарси на РумПЦ. Политиките му като кмет по този въпрос подсказват дистанциране от предишния модел на силна финансова обвързаност между държавата и Църквата.
Диалог държава - Църква
Никушор Дан насърчава публичен диалог между държавата и Църквата, но в рамките на уважението към автономията на всяка от институциите.
Джордже Симион
Какво мисли за ролята на Църквата?
Джордже Симион развива визия, в която РумПЦ заема централно място в националната идентичност и в обществения живот. Често използва религиозна символика и демонстрира връзки с Църквата в своите речи и политически действия.
Църквата в политическата реторика и кампании
Последователно използва религиозни образи, символи и събития на Православната църква в предизборните си кампании, появявайки се на важни религиозни тържества и включвайки кадри с духовници и йерарси в своята политическа продукция.
В изказванията си подчертава ролята на Църквата в „съхраняването на традициите и румънската идентичност“, заявявайки, че „румънците, християните, не забравят традициите си, ходят на църква, кръстят се пред Бога“, с което внушава, че Църквата е основен стълб на румънското общество – включително за диаспората.
Въпреки че Симион и неговата партия се стремят да се асоциират с Църквата, Румънската патриаршия официално обяви, включително и в контекста на президентските избори, че поддържа политическа неутралност и се дистанцира от всякаква партийна дейност.
Независимо от това на местно ниво някои йерарси като архиепископа на Томи (Кюстенджа) Теодосий са участвали в техни партийни събития, включително при освещаването на централата на партията, обосновавайки се с „любов към Църквата, народа и родината“, а не с политическа принадлежност. Смята се обаче, че тези и други подобни действия на клирици се възприемат като сигнали на подкрепа към политическите сили, издигнали Джордже Симион, дори и при официалната позиция на неутралност от страна на Патриаршията.
Идеология и публично послание
Симион е привърженик на традиционалистки национализъм с религиозни акценти, в който Църквата се възприема като гарант на националните и моралните ценности в противовес на западните влияния, определяни от него като „упадъчни“. Този подход инструментализира Църквата не само като духовен символ, но и като елемент за политическа легитимация, стремейки се да привлече консервативния и религиозен електорат.
