Студентското въстание в Сърбия
На 1 май 2025 г. в Сърбия беше отбелязана трагична дата – шест месеца от срутването на навеса на жп-гарата в Нови Сад. В онзи ден четиринадесет души загинаха на място, а още двама починаха по-късно в болница. Два дни по-късно, на 3 май, страната отбеляза втората годишнина от масовото убийство в белградското училище „Владислав Рибникар“, когато тринадесетгодишен ученик уби охранителя и деветима свои съученици. На следващия ден се навършиха две години от масовото убийство в селата Дубона и Мало Орашие, близо до Младеновац, където двадесет и една годишен нападател уби осем и рани дванадесет души – предимно млади хора.
Властите реагираха на тези трагедии, породени от корупция и системни сривове, главно с опити да минимизират щетите: жертваха най-маловажните служители от своето обкръжение, проведоха PR-кампании и приложиха към гражданите, изискващи отчетност, тактика на „тоягата и моркова“. С времето обаче тоягата се превърна в основен инструмент, а морковът се появяваше все по-рядко.
Въпреки това, студентските протести, които последваха срутването на навеса на гарата, промениха безпрецедентно социално-политическия пейзаж на Сърбия. Остава отворен въпросът дали този период ще се превърне в повратна точка, белязана от политически промени чрез обществен катарзис, или ще бъде запомнен като пропусната възможност за сваляне на дълбоко корумпирания режим чрез етична революция. Какъвто и да бъде изходът, основните обществени сили – университетите, църквата, Сръбската академия на науките и изкуствата, медиите и влиятелните лидери на общественото мнение – ще останат в паметта или като онези, които допринесоха за промяната, или като онези, които с подкрепата си към режима или с мълчанието си ѝ попречиха.
Нова форма на съпротива
През последните месеци студентите в Сърбия успяха да поставят под съмнение утвърдената система от ценности, да се противопоставят успешно на режим, опитващ се да неутрализира опозиционни гласове и идеи, и да възродят в обществото на пръв поглед забравени принципи. Изглежда, че те изграждат съвършено нов модел на съпротива срещу съвременните „спин-диктатури“ (spin dictatorship), които се разпространяват по целия свят.
Както обясняват икономистът Сергей Гуриев и политологът Даниел Трейсман в изследването си „Диктатори на измамата: Новото лице на тиранията в 21 в.“ (Spin Dictators), класическите диктатури с насилие и страх са отстъпили място на режими, които управляват чрез медийна манипулация, симулирана демокрация и фалшива популярност. Лидери като Орбан, Ердоган или сръбския президент Вучич упражняват властта си като или поставят под цензура критичните гласове, или ги привличат на своя страна. Основната им цел е да държат обществото в неведение – информираното гражданство е заплаха за техния имидж и може да провокира широка гражданска мобилизация.
Какво постигнаха сръбските студенти, които доскоро бяха заклеймявани като апатични и слабо информирани? В продължение на месеци хиляди млади хора, обединени от обща кауза, излизаха по улиците – настойчиви, добре аргументирани, солидарни и готови на лична саможертва. Те преминаваха от град на град в цяла Сърбия, а по-късно и из Европа, често на ръба на изтощението, носейки посланието на протест и съпротива, защитавайки интереса на обществото. Така студентите олицетвориха искането на обществото за справедливост и откритост на властта.
Революция без лидери
Отличителна черта на това протестно движение е неговата уникална, хоризонтална организация. Никой от участниците не се изявява индивидуално – едно и също лице рядко се появява в медиите повече от веднъж-два пъти, а протестите не се ръководят от централен водач. Липсата на лидер затруднява опитите на властта да организира кампании за дискредитиране и елиминиране на фигурата на „харизматичния враг“, а също така подкопава традиционното очакване за силен лидер-„спасител“. Вместо това, вниманието се насочва към системни промени, които движението поставя като своя основна цел.
Всички решения се вземат на общи събрания с обикновено мнозинство, като преди това се водят интензивни, дълбоки дебати, в които всеки има право да бъде чут. Тази форма на радикална демокрация не само мобилизира колективната отговорност, но и възпитава култура на диалог и уважение.
Още по-впечатляващо е, че именно тези студенти успяха да преодолеят междуетнически предразсъдъци, да обединят представители на различни народи от бивша Югославия и да преодолеят идеологически различия, които мнозина смятаха за непреодолими. По думите на професора от Ниш Растислав Динич, особено силно впечатление прави взаимната чувствителност и уважение между мюсюлмански студенти от Нови Пазар и православни студенти от други региони на страната – те с еднакво внимание се отнасяли към религиозните традиции един на друг, включително към спазването на постите и ритуалите.
Тази етична солидарност, възникнала извън политическите структури и националистическия речник, превръща студентското движение в морален и културен контрапункт на режима, изграден върху разделение, контрол и манипулация.
Въпреки това, след няколко месеца въпросът за политическото артикулиране на исканията стана значително по-актуален. Властта успя умело да култивира всеобщо отвращение към политиката и политическите партии, представяйки себе си като самото „държавно начало“, а всички останали политически актьори — като цинични ловци на власт. Това постави пред движението сериозен стратегически въпрос: Как да бъде използвана тази огромна енергия на промяната за постигане на реални резултати?
Когато стана ясно, че нищо не се е променило и че властта няма намерение да изпълни техните искания, студентите направиха качествен преход от протест и съпротива към политическо действие. Те вече призовават за предсрочни парламентарни избори и подготвят собствен избирателен списък, включвайки в него хора, на които имат доверие, че ще отстояват формулираните искания. Това представлява решителна промяна в стратегията и бележи навлизането на движението в нов етап на развитие.
Вътрешен разрив в църквата
Университетските преподаватели в огромното си мнозинство подкрепиха своите студенти, както направиха и представители на Сръбската академия на науките и изкуствата. Сръбската православна църква обаче – един от институционалните стълбове на сръбското общество, който традиционно се ползва с най-голямо обществено доверие – реагира противоречиво и нееднозначно.
Този въпрос е особено чувствителен, като се има предвид дълбоката религиозност на много от протестиращите. Според едно все още непубликувано изследване, религиозността на студентите, измерена по скала от -2 до +2, възлиза на +1.25 – по-висока дори от степента на тяхната национална идентичност. Това поколение студенти е първото, което – за разлика от техните родители – е преминало през системно религиозно образование в средното училище, въведено в Сърбия през 2001 г.
Позицията на църковното свещеноначалие е, че църквата не бива да защитава частни интереси, като изтъква себе си като надполитическа сила. Тази позиция повдига сериозни богословски въпроси: какво именно представлява общото благо според разбирането на църковните йерарси? Може ли църквата наистина да съдейства за преодоляване на разногласията, ако приравнява жертвата с престъпника? Както отбелязва проф. Анна Гжимала-Бусе, църковните изявления, които призовават към търпение по време на социални вълнения, често всъщност поддържат съществуващото статукво, т. е. позицията на държавата.
Разделението вътре в Църквата е поразително. Въпреки че официалната позиция като цяло беше сдържана, много йерарси заеха по-ясни и открити позиции. Митр. Григорий се прояви като последователен поддръжник на протестиращите, заявявайки: „Това, което правят студентите в Сърбия сега, е една от най-чистите и нравствени политически инициативи, появявали се в нашата страна. Тя е автентична и основана на искрена загриженост и стремеж на младите хора към справедливост“.
Пряко противоположна позиция зае митр. Давид, който публикува на официалния сайт на СПЦ текст, в който сравнява протестиращите със „сръбски усташи“ и „новите бесове на Лубянка“. Реакцията беше незабавна – шестима епископи публично се разграничиха от това писмо и изразиха подкрепа за студентите. Забележително е обаче, че тяхното изявление не беше публикувано на официалния уебсайт на църквата.
Тези разногласия свидетелстват за по-дълбок конфликт около разбирането за ролята, която Църквата трябва да играе в гражданското общество. Докато децата на свещеници активно участват в студентските протести, институционалната църква не е в състояние да формулира ясна позиция спрямо движение, което не се стреми към завземане на властта, а се бори срещу корупцията и за справедливост.
Определящ момент
Моралното право на участие във възстановяването на едно разпокъсано и разделено общество ще зависи от реакцията на гражданите спрямо това въстание, което се случва днес. Както пише Дитрих Бонхьофер на свой приятел по време на Втората световна война, ако той не беше преживял тези трудни времена заедно със своя народ, нямаше да има право да участва в обновяването на християнския живот в Германия след войната. По същия начин изборът, който правят институциите и отделните граждани в този критичен момент, ще определи тяхната легитимност в бъдеща Сърбия.
* Източник: Public Orthodoxy
