Отец Йоан (Курмояров) излежава тригодишна присъда в колония в Петербург. Неговото дело придоби публичност, защото беше първото с религиозен характер в Русия – йеромонахът беше обвинен и осъден за свои изказвания, че в православието няма свещена война. Писмото „Мне повезло. Я был в раю“ е публикувано на страницата на проекта „Мир всем“, който подкрепя руски свещеници, репресирани от режима на Путин заради антивоенните си възгледи.
Приятели мои, провървя ми! Живях в идеалното общество. Да не се лъжем – практически в „рая“. Е, добре де, не съвсем в рая… или дори изобщо не в рая, но в общество, доста близко до чекисткия идеал. А това, съгласете се, си е почти „рай“. И не ми казвайте, че Царството небесно не може да се построи на земята. О, може, и още как!
Признавам си, до ареста си и аз се съмнявах. Съмнявах се дори когато един чекист, който ме навести в следствения арест, сериозно ми обясни, че в Русия се строи идеално общество (не е шега). А ако някой, някъде, понякога, реши, че не иска да живее в това идеално общество, то да не се сърди после (това също беше чекистка мъдрост). Както се казва – който не се е скрил, Владимир Владимирович не е виновен.
Ах, тези „Тома неверници“! Руснакът, докато не пипне с ръка, не вярва. Е, и аз пипнах – докоснах се, така да се каже, до самия идеал. Само си помислете – какво повече от това? Всички сме равни! Е, не съвсем равни, но поне не е като един да има яхта, а друг да проси на улицата. И дрехите на всички са еднакви. Не са „Gucci“, не са „Valentino“, но шапка дават, яке дават, валенки за зимата, сандали за лятото – също. Да, синтетика е и зимата мръзнеш, а лятото се потиш, но всичко е за твое добро.
За наше добро ни броят по два пъти на ден и веднъж нощем. За наше добро ни водят в строй – за храна, на сутрешна физзарядка, на проверки. Ако това не е грижа, какво е? А чистото легло? А безплатната рядка чорба? Навън трябва да се бъхтиш, за да си изкараш хляба, а тук – дори да си най-последният инвалид, без къшей няма да останеш. И веднъж седмично – баня! Няма и да се вмиришеш, дори да искаш. Понякога дори дават парче сапун и малко тоалетна хартия, но това вече си е чист разкош. Ако зависеше от мене, щях веднага да отменя такива глезотии. „Рай“, не „рай“ – мярката трябва да се знае! Удобствата разлагат човека, нали?
Правилно го каза наскоро един православен батюшка: хората не се нуждаят нито от заплати, нито от пенсии, нито от удобства и комфорт. Дори лекари не им трябват – както съвсем точно отбеляза Андрюша Ткачов. Впрочем, в „рая“ си има и болничка. Така че въпросът за лекарите е, така да се каже, „дискусионен“.
Ама каква ти болничка! Там дори църква имаше и напълно автентичен православен свещеник. Е, не всеки ден човек има такъв късмет – да види истински православен батюшка!
Само че дори в рая не може да се мързелува. Мнозина там си работят. Заплатата, вярно, е жълти стотинки – към хиляда и петстотин рубли на месец. Но, простете ми, братя православни – за какво са ти пари в „рая“? Парите, както вече беше казано, само развращават хората. Парите са зло. И затова съм напълно сигурен, че съвсем скоро в рая всички ще работят безплатно.
Ще го нарекат „чист ентусиазъм“: от всекиго според възможностите, на всекиго според нуждите. А какви нужди може да има човек в „рая“? Ами, никакви, да си кажем честно. Нуждите са дяволска измислица, капиталистическа уловка, създадена само за да ни разврати!
Ние обаче не сме такива. Живяхме там като братя в една барака. Е, добре де, не съвсем като братя, но поне в една барака. Лягахме да спим в 22:00, ставахме в 5:30. Сова, не сова – няма значение, щом тръбата засвири, ставаш и проявяваш любов към ближния. Все пак това е „рай“, а в рая без любов не може.
А нас ни обичаха нашите „ангели-хранители“ – искам да кажа, служителите на ФСИН (Федерална служба за изпълнение на наказанията) – и ни пазеха като роднини. Грижливо, с кучета. Сладки такива кученца, предимно белгийски овчарки. Точно като в песента на Гребеншчиков: „гуляють там животные невиданной красы“! Ах, колко грешеше старият Оруел! Изобщо не разбра райското блаженство, не оцени истинското щастие.
Признавам си, дори малко съжалявам, че ви разкрих тази тайна. Сигурен съм, че утре сутрин пред питерската колония „Металлстрой“ ще се извие опашка от желаещи да влязат в рая.
Бързам обаче да успокоя всички желаещи: не се бутайте, не бързайте, братя и сестри – скоро в цялата ни матушка Русия – светата Рус ще настане такъв рай, че никой няма да остане пренебрегнат.
Нали това искаме ние, руснаците? Да сме равни, да няма социално разслоение, да не би, не дай Боже, някой гей или лесбийка да се промъкне в нашите стройни райски редици. А ако случайно се пръкне някакъв си там узурпатор на трудовия народ, ще го вразумим с нашата здрава пролетарска ръка.
И да вярваме трябва всички еднакво! Искаш, не искаш – в Божия храм ще вървиш, ще се причастяваш, ще се изповядваш, ще се кланяш. А ако не щеш – ще дойдат чекистите и ще ти покажат „къде зимуват раците“!
Така и ще си живеем в нашата матушка света Рус: станали дружно сутрин в 5:30, излезли на улицата за проверка, после – физзарядка, направо там, на студа. Изкуственият интелект ще ни преброи, закусили, помолили се – и право на работните места, гайки да въртим! И, разбира се, зорко да следим някой да не изтърве нещо излишно за властта или за ценностите…
Всички мобилни телефони, лаптопи, таблети и разни други буржоазни джаджи – да се конфискуват! Без тях ще сте по-здрави. В рая – само официалната телевизия. Вечерта ще гледаме новини за великите победи над реколтата – и ще ни стига. После – отбой! Ще правите деца, раждаемостта да повишавате. Такова е нареждането на Думата – а те там лошо не съветват. Като направите войничета за родината – и после, айде, по леглата. Утре нов ден, нови трудови рекорди! И да не сте посмели да изливате напразно семето! Иначе – кръв ще се лее! Така рече батюшка Ткачов, а той няма да лъже. Семето – само там, където партията заповяда!
И, разбира се, всички трябва да са щастливи. Дори в мислите си да не допускате, че това не е „рай“. Защото това си е най-истинският, неподправен, чисто чекистки рай! А с това, както се казва, не може да се спори. Само едно не мога да разбера: що за хора са тия, дето не искат да живеят в такъв рай?
Уверявам ви, ако предложат на когото и да е от обитателите на това „райско“ местенце (мене включително) да си тръгне оттук и да отиде в света на загниващия капитализъм с цялата му жестокост, безчовечност и антидуховност, той ще избяга от колонията (пардон, от идеалното общество на бъдеща Русия) с такава скорост, че петите му ще святкат. Ще бяга, дори ако условието е десет години да живее като клошар в бъчва, като някакъв си Диоген. Тегли го, разбираш ли, към тази проклета свобода.
Не, приятели, така не може! Така идеално общество няма да построим!
СВОБОДАТА Е РОБСТВО! ВОЙНАТА Е МИР! Така ще живеем. И ще се радваме. А вие защо не се радвате?
* Източник: Мир всем
Повече за неговия случай: Осъдиха на три години затвор йером. Йоан (Курмояров) заради изказвания срещу войната
