Почина схиархим. Илия (Ноздрин) – духовникът на патр. Кирил, изиграл важна роля в подкрепата на войната от страна на Московска патриаршия
На какво се дължеше неговата близост с патриарха и последвалата „немилост“, каква роля е играл Илия в оформянето на „богословието на войната“ и защо последователите на РПЦ го наричат „прозорлив старец“?
Патриаршеският духовник и последният от плеядата „велики прозорливи старци“ на Руската православна църква – схиархимандрит Илия (в света Алексей Афанасиевич Ноздрин), почина в Оптинската пустиня в нощта на 16 март на деветдесет и три годишна възраст. Според православната традиция погребението му ще се състои „на третия ден“ – на 18 март, когато в Оптина се очаква пристигането на патр. Кирил. След като зае патриаршеския престол през 2009 г. той назначи Илия за свой духовник и го възведе в сан схиархимандрит (като по този начин наруши традицията: след приемането на велика схима в РПЦ вече не се присъжда по-висок сан). Въпреки това, миналата година патриархът неочаквано изсели „стареца“ от своята резиденция в подмосковското Переделкино, изпращайки го „по местожителство“ – в Оптина пустиня.
Миналото лято оптинското братство обяви за „отвличането на стареца“ от охраната на един от орловските предприемачи – Генадий Цурков, когото самият Илия по-рано беше назначил за свой помощник. „Старецът“ беше върнат в манастира с помощта на правоохранителните органи, а Цурков беше задържан. Според версията на предприемача, „старецът“ е искал да живее не в манастира, а у дома си, в Орловска област. Само тази история е достатъчна, за да покаже какви страсти са кипели около схиархимандрита, чиито старчески немощи са спомагали за манипулации с неговото име.
Как и кога обаче Илия спечели репутацията на „прозорлив старец“?
Той е роден през 1932 г. в с. Становой Колодез, на 20 км от Орел. След служба в Съветската армия учи в Саратовската духовна семинария, а след закриването ѝ през 1961 г. се прехвърля в Ленинградската семинария, след което постъпва в Духовната академия. Там влиза в кръга на послушниците и помощниците на влиятелния в съветско време митр. Никодим (Ротов), известен не само с ревностната си служба в КГБ под псевдонима „Святослав“, но и с искрената си привързаност към римокатолическото учение. Много от възпитаниците на Никодим, включително патр. Кирил, впоследствие стават епископи и заемат ключови постове в РПЦ, формирайки елитния кръг на ръководството, известен като „никодимовци“.
Бъдещият „старец“ приема монашество с името Илиан от ръцете на Никодим, а в края на 60-те години е ръкоположен от него в сан йеромонах. За известно време живее и служи в Псково-Печорския манастир. Въпреки това, не става епископ. Никодим избира за своя ученик друга, не по-малко отговорна мисия, която напълно съответства на интересите на съветските спецслужби.
През 1976 г. о. Илиан (Ноздрин) е изпратен на Света гора Атон – полуавтономната монашеска република в рамките на Гърция – със задачата да върне под контрола на Московска патриаршия Атонския Пантелеймонов манастир, който е западнал поради измирането на дореволюционното поколение монаси. По това време Гърция, след падането на хунтата на „черните полковници“, преживява „ляв завой“, а в Москва се надяват, че страната постепенно ще се доближи до комунистическия блок (по примера на Кипър или Сирия). В тези условия беше изключително важно да се има надеждна опорна точка под църковното покровителство на Атон – духовният център на световното православие.
Като млад монах с малък опит в манастирския живот, о. Илиан веднага получава назначение за духовник (изповедник) на Пантелеймоновия манастир, която длъжност изпълнява до 1989 г. Бившият благочинен на Пантелеймоновия манастир на Атон, схиархим. Серафим (Томин), разказвал на поклонници, че о. Илиан „беше с напълно различен дух“ в сравнение със старото братство на манастира: Той бил смятан за таен католик и емисар на Никодим, тъй като в кабинета си държал портрет на папа Павел Шести и с почести посрещнал римски кардинал, който посетил манастира. В резултат от това братството прекратило каноничното общение с о. Илиан, след което той се върнал в СССР.
Това се случва през 1989 г., след тринадесет години живот на Атон.
О. Илиан, който вече е възведен в сан игумен, е поканен във възстановената Оптина пустиня, където приема велика схима (най-висшата степен на монашеството) и получава новото си име – Илия. Там той отново става духовник (изповедник). Любопитен детайл е, че и в новата си оптинска килия „старецът“ отново окачва портрет на папата – този път на Йоан Павел Втори. По това време атонският му опит, великата схима и статусът на духовник на Оптина са напълно достатъчни, за да му осигурят всеруско признание като „старец“ – всъщност, никой друг в Русия не съчетава тези елементи.
Други двама духовници с репутация на „старци“ – архимандритите Кирил и Наум, живеят в Троицко-Сергиевата лавра, а архим. Йоан, който по-късно ще бъде представен на Путин от Тихон (Шевкунов) – в Псково-Печорския манастир. Докато обаче Кирил, Наум и Йоан не се отличават с медийна активност, рядко напускат манастирите си и не дават интервюта, то о. Илия още през 90-те започва да присъства в медиите.
Пикът на неговата активност е в периода 2009-2024 г., т. е. през времето, когато живее в патриаршеската резиденция в Переделкино. През тези години „старецът“ се запознава с олигарси и висши държавни служители, пътува из епархиите на РПЦ, където е посрещан с големи почести, дава интервюта и участва в снимането на филми. Въпреки това, след като навършва деветдесет години, умствените му способности започват да отслабват и той започва да дава противоречиви благословии на същите олигарси и чиновници, което вече хвърля сянка върху самия патриарх. Очевидно това е и причината за отстраняването на „стареца“ от столичната резиденция и изпращането му в манастирско уединение – под наблюдението на наместника и братството на Оптина.
Още докато е публична фигура, през пролетта на 2022 г., о. Илия започва активно да подкрепя войната („СВО“), което всъщност е в пълно съответствие с предишните му позиции: Националистът Дмитрий Демушкин твърди, че още през нулевите години „старецът“ го е благословявал за организирането на „Руски маршове“ с крайно радикален дневен ред.
Проповедите на о. Илия винаги са били крайно политизирани. Той особено ненавижда комунистите, като дори участва в предизборни кампании срещу тях на местно равнище, и също толкова ревностно подкрепя Путин. „Старецът“ лично присъства на молебена по случай инаугурацията на Путин през 2018 г.
През лятото на 2022 г. о. Илия подписва текст, съставен от едно от неговите духовни чеда, в който се твърди, че Украйна ще получи опрощение само чрез страдания, а „на Русия помага Сам Господ и Неговата Пречиста майка“.
Пропагандата на войната от страна на бюрократичния апарат на РПЦ, начело с патриарха, не звучи толкова убедително за повечето вярващи, колкото „словото на стареца“, което, според тях, е вдъхновено от самия Свети Дух. В своето съболезнование по повод кончината на о. Илия, губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов го нарича „пример за сила на вярата и любов към отечеството“ и „най-почитаният старец“ на нашето време.
Възможно е объркването на съзнанието, а може би и други фактори, да са довели до това, че о. Илия започва да разказва на своите духовни чеда и на любопитните слушатели история за това как лично той, като десетгодишно дете, е променил хода на Втората световна война и е осигурил победата на Червената армия при Курската дъга (бъдещият „старец“ по това време живее по тези места). „Сензационната“ легенда е представена на зрителите на телеканала „Спас“ от водещия Роман Голованов през януари 2022 г. Според версията на о. Илия, в началото на 1943 г. той отива до шосе, по което се движи немска техника. Момчето забелязва, че от един камион пада свитък, вдига го и открива вътре две карти и някакъв текст на немски език. След това Альоша (както тогава е наричан бъдещият „старец“) предава находката на съветските военнопленници, които по някаква причина са държани в неговия собствен дом в с. Становой Колодез. Разбирайки значението на документите, един от пленниците успява да избяга от немския надзор и да стигне до линията на фронта, където предава документите лично на марш. Рокосовски. В общи линии така Илия обръща хода на войната. Жалко, че не доживява до осемдесетгодишнината от нейното завършване, иначе щеше да стане достойно украшение на трибуните на ветераните на Червения площад, където средната възраст на „ветераните от войната“ едва достига тези осемдесет години.
* Източник: Новая газета
