В Москва бяха задържани послушници, „готвещи терористичен акт“ срещу „духовника на президента“ Тихон (Шевкунов)
На 28 февруари ФСБ публикува видеозапис от задържането на заподозрените в подготовка на терористичен акт, чиято цел е трябвало да бъде митрополитът на Симферопол и Крим Тихон (Шевкунов).
Според версията на спецслужбата, двамата задържани са били вербувани в средата на 2024 г. от служител на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. ФСБ твърди, че те са планирали да взривят бомба в Сретенския манастир, а след това да напуснат Руската федерация с фалшиви украински паспорти.
„Имам усещането, че Кремъл е успял да информира Белия дом за този случай, и това се е отразило на атмосферата на срещата със Зеленски“ – каза на 28 февруари вечерта пред „Новая-Европа“ осведомен клирик от Константинополската патриаршия.
Рано сутринта същия ден Центърът за връзки с обществеността на ФСБ публикува в интернет набързо подготвени видеоклипове от следствените действия с участието на двама послушници на влиятелния митрополит на РПЦ Тихон (Шевкунов), заподозрени в подготовката на терористичен акт с цел убийството на митрополита.
А предишния ден, на 27 февруари, „Новая газета“ за първи път разкри някои подробности за този случай, който изглеждаше съшит с бели конци. Публикацията на ФСБ само засили това впечатление, като добави нови аргументи в полза на невинността на заподозрените.
Ако трябва да се опише накратко, фабулата на делото е доста проста.
Секретар и касиер при митр. Тихон, докато той все още служи в Москва и Псков, е бил гражданинът на Украйна с руско разрешение за пребиваване Денис Попович (р. 1997 г. в Черновци). Когато митрополитът е преместен в Симферопол, Денис не го последва, а продължава да служи в основания от митр. Тихон Сретенски манастир на Лубянка, изпълнявайки текущите му поръчения.
На 13 януари вечерта, докато Попович бързал за всенощното бдение, полицията го задържа на Сретенския булевард, съставя протокол, след което Мешчанският съд в Москва му налага петнадесет дни арест за „дребно хулиганство“ (Попович отрича фактите, изложени в протокола).
След изтичането на тези петнадесет дни Денис е арестуван отново – този път за „неподчинение на законните изисквания на служители на полицията“.
В изолатора за временно задържане доставки на храна и вещи на Попович носил неговият приятел – гражданин на РФ, Никита Иванкович (р. 1996 г. в Москва, етнически украинец) – също възпитаник на Сретенската семинария и бивш послушник на Тихон, служил в храма „Възкресение“ в Соколники.
Рано сутринта на 12 февруари, когато изтичал вторият арест на Попович, в дома на Иванкович бил проведен обиск в стил „маски-шоу“. Иззели му телефона и сапьорна лопатка със следи от пръст. Младият църковен служител бил отведен на разпит във ФСБ, а скоро след това станало ясно, че двамата с приятеля му са заподозрени в подготовката на терористичен акт с използване на взривни вещества, които, според твърденията на следствието, били заровени с въпросната лопатка в Терлецкия парк в Москва.
На 13 февруари съдът постановил мярка за неотклонение „задържане под стража“ за Попович и Иванкович. Според техни приятели, те са обвинени по чл. 222.1 (незаконно придобиване, предаване, разпространение, съхранение, превоз, изпращане или носене на взривни вещества или взривни устройства) и чл. 205.1 (съдействие на терористична дейност) от Наказателния кодекс на РФ.
Разследването твърди, че двамата църковни служители са били вербувани от украинските специални служби.
Познатите на заподозрените от семинарията, манастира и храмовете, в които са служили, както и техните роднини и близки, с които разговаря „Новая-Европа“, не могат дори да допуснат мисълта, че църковните служители, които искрено обичали митр. Тихон и му дължали много, биха могли да се решат на неговото убийство.
Всичко обаче се завъртя по вече отработен сценарий: веднага след публикуването на изявлението на ФСБ, което бързо обиколи федералните медии, делото беше коментирано от самия прессекретар на президента на РФ Дмитрий Песков. Той заяви:
„Киевският режим не се гнуси от нищо. Няма нищо свято, и това се потвърждава още веднъж“.
След това прессекретарят на патриарха на РПЦ и ръководител на Синодалния отдел за връзки с обществото и медиите Владимир Легойда направи следващата стъпка, като призова случаят да получи международен отзвук и така да бъде включен в дневния ред на преговорите за урегулиране на конфликта в Украйна.
„Ние виждаме от страна на украинските спецслужби – заяви той – готовност да игнорират всички писани и неписани правила на конфликта, да убиват цивилни лица, свещенослужители… Планираният терористичен акт имаше за цел ескалация на противопоставянето и протакане на мирните преговори, перспективата за които се очерта в последно време… Надяваме се, че този крещящ акт на тероризъм ще получи подобаваща оценка от страна на световната общност и ще бъде разгледан на заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Още по-праволинейно същите тези мисли изрази военният публицист на РПЦ и автор на „Russia Today“ Егор Холмогоров, който се оказа почти пророк: „Тръмп ще трябва да върне самолета със Зеленски… Зеленски лично е санкционирал опита за убийство на митрополита. След това за каквито и да било преговори със Зеленски не може да става и дума“.
Бели конци
Риториката е гръмка, но следствието всъщност не представя доказателствена база. Режисьорът на видеото от обиска дори се смее зад кадър, докато негов колега вади изпод дивана на Никита Иванкович бял пакет, в който е увита сапьорна лопатка с демонстративно оставени по нея следи от пръст от Терлецкия парк.
Под същото онова дърво, на дълбочина няколко сантиметра (както се вижда в следващата сцена), е „закопан“ пластмасов контейнер, в който са сложени два украински паспорта, флашка и празна опаковка от сок, чието съдържание не е показано. Такъв „тайник“ би бил размит от първия дъжд и разкопан от първото куче, разхождащо се в парка!
Остава впечатлението, че видеото не е било доработено докрай и в бързината е публикувана нещо като работна версия.
Според класическия сценарий, в кадър се появяват „каещите се“ Денис Попович и Никита Иванкович. Първият, прекарал вече месец и половина в арест, изглежда осезаемо „смачкан“. И двамата, без никакво запъване, монотонно излагат версията: били завербувани от украинските служби, подготвяли атентат, а след това планирали бягство в чужбина.
Експерти, с които разговаря „Новая-Европа“, са единодушни: младите мъже са били подложени на мъчения и, най-вероятно, продължават да бъдат изтезавани. В момента те се намират в московския СИЗО №3 „Пресня“.
И двамата църковни служители отдавна са били „в базите данни“: Денис Попович – като гражданин на Украйна и личен секретар на митр. Тихон. Никита Иванкович – като бивш привърженик на ФБК и противник на „Специалната военна операция“.
Още през 2022 г. телеграм-каналът „Епископ Луцифер“, специализиран в изпращането на компромати и призиви за разправа с нелоялни към патриарха и президента православни, нарича двамата младежи „бандеровско лоби в обкръжението на митр. Тихон“. На канала е публикувано и частно гласово съобщение, в което Попович критикува действията на руската армия в Украйна. Също така съобщават, че през 2014 г. Попович и Иванкович посещават Украйна, където се снимат с украинския флаг и в традиционни украински дрехи.
Логически абсурд в следствената версия
Според следствието, заподозрените имали достъп до цялата кореспонденция на митр. Тихон и знаели за всичките му придвижвания.
Логично, това би им позволило много по-тих и ефективен начин за отстраняването му, ако това наистина беше целта. Вместо това, официалната версия на ФСБ твърди, че те избрали да пренесат бомба през цяла Москва – от отдалечен парк в покрайнините, което само увеличава риска от провал.
Ако в Русия съществуваше истински съдебен процес, адвокатите без затруднение биха могли да докажат, че намерените в „тайника“ вътрешни украински паспорти от стар образец по-скоро опровергават, отколкото потвърждават версията на ФСБ.
Първо, вътрешният паспорт, според законите на Украйна, не е документ, с който може да се пресече държавната граница – за това се използва международен паспорт. Второ, Денис Попович вече е гражданин на Украйна и няма нужда да му бъде издаван паспорт като възнаграждение за терористичен акт (а именно това, според версията на разследването, е мотивирало „терористите“ – никакви пари нито в тайника, нито в дома му при обиск не са били открити). Трето, в Украйна още през 2015 г. престанаха да издават редовно паспорти от стария образец; ролята на вътрешен паспорт сега се изпълнява от пластмасова ID карта. Четвърто, в сегашните условия преминаването на границата на РФ именно с украински паспорти привлича особено внимание от страна на граничарите – и млади хора в наборна възраст, при представяне на такива документи, задължително биха били подложени на филтрационни процедури, още повече след шумния терористичен акт. Накрая, групата за подкрепа на Попович и Иванкович в Telegram успя да установи точния произход на паспортите, показани в близък план във видеоматериалите на ФСБ.
По същество единственото представено ни доказателство за вината на свещенослужителите остава тяхното „чистосърдечно признание“. В миналото дякон Андрей Кураев, който беше близък до патр. Кирил, а сега е обявен за „чужд агент“ и изтласкан от РФ, припомня, че в руската (съветската) следствена система изтезанията бяха официално разрешени през пролетта на 1938 г., макар че, разбира се, те широко се прилагаха и преди това, но уж „незаконно“. „Както средновековните палачи, – пише по този повод Солженицин в Архипелаг ГУЛаг – нашите следователи, прокурори и съдии се съгласиха да виждат в основното доказателство за виновност признанието на самия обвиняем“.
Приятел на Иванкович го охарактеризира така в интервю за Медуза: „Класически руски либерал – подкрепяше Навални, отиде на погребението му, там дори организираха някакъв молебен и той пееше. В него нямаше радикализъм. Изключително пацифистичен във всичко“.
От своя страна, приятелите на Денис Попович публикуваха първото му и засега единственото писмо от изолатора за временно задържане – от 8 февруари, когато той все още не знаеше за наказателното дело и планираше след четири дни да излезе на свобода.
„Вие сте незаслужен от мен, най-драгоценният Божи дар“ – пише той. „Моля ви, скъпи мои, в тези тежки дни засилете молитвата си за мен и за благополучното разрешаване на тази ситуация“.
Чел ли е това писмо и усилил ли е молитвите си за бившия си любим ученик митр. Тихон – засега остава неизвестно…
Локалното и глобалното
Ако задържаните послушници продължават да бъдат подлагани на изтезания дори след като са „признали всичко“, възниква въпросът: какво още се опитва да изтръгне от тях следствието?
„Епископ Луцифер“ посочва къде трябва да се търси отговорът: „Пишат, че „момчетата били принудени“ да свидетелстват срещу себе си… А кой ги е карал още през 2022 г. да публикуват снимки с Ярош и други токсични личности?“.
Изглежда, че около РПЦ назрява мащабно дело по „разкриване“ на скрити симпатизанти на Украйна и клирици с украински произход, които лесно – само заради самия факт на този произход – могат да бъдат обвинени в сътрудничество със своята историческа родина.
Първата стъпка в разгръщането на подобно дело може да стане прочистването на „украинския елемент“ в духовните училища (семинарии и академии), а след това – на доходоносните позиции (в богатите манастири и на доходните енории), като при това претенциите на „патриотите“ към тези места ще бъдат напълно оправдани с „борбата срещу засилващото се влияние на укронационалистите“.
В този контекст всякакви прояви на антивоенна, пацифистка позиция вътре в РПЦ вече няма да се тълкуват просто като „неподчинение и клетвопрестъпление“ (т. е. нарушаване на Апостолско правило 25), а като знак за принадлежност към „украинското лоби“, към „групировката Попович-Иванкович“.
Манипулирайки с това плашило, лесно ще могат да бъдат „отстранявани“ всякакви йерарси, които по една или друга причина са неудобни за патр. Кирил – включително самия Тихон (Шевкунов), който всъщност е основният герой в тази история.
Успоредно с това, РПЦ се опитва да дискредитира най-големия си конфесионален конкурент в постсъветското пространство – автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ), която вече има около девет хиляди енории.
За това разсъждава в интервю за МК „много добре информираният“ генерал от ФСБ в оставка Александър Михайлов. Предвиждайки „голяма работа, преди всичко за самите църковни служители по разкриването на такива неблагонадеждни лица в своето обкръжение“, Михайлов твърди, че ПЦУ „активно участва в различни видове диверсии“.
„Делото на послушниците“ има и много по-широко измерение – може да се каже, геополитическо. Съдейки по изказванията на Песков и Легойда, цитирани в началото на статията, разкриването на „подробностите“ по това дело е имало за цел – нито повече, нито по-малко – да повлияе на хода на преговорите между Тръмп и Зеленски във Вашингтон.
Прекомерната спиритуалистична възприемчивост на Тръмп към религиозни знамения и към религиозното измерение на своята всемирно-историческа мисия (на което вече обърна внимание „Новая-Европа“) предразполага към манипулации от този род.
А Москва като „катехон“ и „Трети Рим“ отдавна е натрупала огромен опит в използването на религиозния (православния) фактор както във вътрешната пропаганда, оправдаваща „СВО“, така и във външната политика, насочена към раздуване на реални и мними проблеми в Украйна и сред нейните съюзници.
Тихон е знакова фигура за Кремъл, разположена на пресечната точка между религията, културата и голямата политика.
Той имаше репутацията на „духовник на президента“, оглавява патриаршеския съвет по култура, който обединява множество знаменитости, ръководи парковете „Русия – моята история“ и „Херсонес Таврически“, снима филми и пише книги за смисъла на руската история, а наскоро дори защити дисертация в МГУ за преосмислянето на революцията.
Пропагандата представя покушението срещу Тихон като покушение срещу целия „комплекс на руските смисли“, срещу идеологията на традиционните ценности и патриотизма (скрепно-патриотическая идеология) на късния путинизъм.
И какво, нима е жертва?
Митр. Тихон е много важно звено в духовно-политическия ландшафт, но именно в руския! Трудно е да се намерят разумни аргументи в полза на това, че Украйна би могла да го разглежда като приоритетна цел за скъпо струваща специална операция.
И то не в Крим, където все пак има повече украинска агентура, а в самия център на Москва.
Шевкунов изразяваше позицията си по отношение на Украйна далеч по-внимателно и гъвкаво от патр. Кирил: още през есента на 2022 г. Тихон призоваваше за прекратяване на военните действия и за мир, а в края на миналата година напомни, че почти всички руснаци имат роднини или приятели в Украйна, чиито страдания от войната не могат да не отекват в сърцата ни.
Според Новая газета, „в коридорите на властта се носи идеята“ Тихон да бъде преместен в родния град на Путин… При сегашната конфигурация на руската власт преместването на харизматичния митрополит в Санкт Петербург на втората по значимост катедра в РПЦ би прозвучало като пряка заявка за бъдещ патриаршески пост.
Патр. Кирил не гледа благосклонно на тази идея, тъй като лансира своя наследник – митр. Антоний (Севрюк), който в момента оглавява Отдела за външни църковни връзки.
Въпреки това, ако Кремъл е лобирал за преместването на Тихон, „просто да откаже не е възможно – и така може би се появи „делото на семинаристите“, което хвърля сериозна сянка върху Тихон“.
Самият митрополит все още не е коментирал сензационните новини за подготвяното покушение срещу него.
Гост-изследователят на Европейския съвет по международни отношения, а в миналото – сътрудник на издателството на Московска патриаршия, Ксения Лученко изразява съмнение относно причастността на митр. Тихон към този случай и смята, че засега има твърде малко факти, за да се правят категорични изводи. Действително, необходимо е време, за да се разбере: дали това е била еднодневна постановка, свързана с текущите политически събития, или Кремъл и ФСБ имат някакъв стратегически план за прочистване на РПЦ под знамето на „борбата срещу украинското лоби“.
„Специалната военна операция“ постепенно се обръща навътре към самата Русия – поне на църковния фронт.
Източник: Новая газета Европа
