Как патр. Кирил порица свещеник за думите, че вярата превъзхожда патриотизма, и кое е пророчеството на отец Йона
Пререкание между главата на Руската православна църква и свещеник от московското предградие Можайск по време на среща в катедралния храм „Христос Спасител“ взриви православното интернет пространство. Отец Алексей Шляпин напомни за религиозното призвание на Църквата, а патриархът възрази, че тя е политическа структура, заплашвайки романтичния батюшка.
Поне някои от присъстващите на срещата между патр. Кирил и духовенството край Москва са знаели предварително, че това ще се случи. Във видеоклипа, в който клирик от катедралния храм „Св. Николай“ в Можайск задава въпрос на патр. Кирил, се чува шепот на глас: „Снимай, снимай, сега ще бъде“. Мизансценът се разиграва в залата за църковни събори на катедралния храм „Христос Спасител“ на 11 февруари по време на годишната среща на духовниците на Московската митрополия на РПЦ (за разлика от Московската епархия, тя обхваща само енориите в Московска област, разделена сега на пет епархии).
„Някак не е правилно – недоволства свещеникът, – че в официалните църковни документи думите „отечество“ и „родина“ се изписват с главна буква… За християнина отечеството е Царството небесно“. Отец Алексeй е забелязал, че в църковните документи дори думата „вяра“ се пише с малка буква, и изразява несъгласие „с патриотичните тенденции в църковните документи и изобщо в живота на нашата поместна църква. Свещениците трябва да водят хората към Царството небесно, а не да се занимават с патриотизъм“ – заключи той.
Тези по-скоро банални за един християнски пастир разсъждения накараха Кирил Гундяев да избухне от гняв. Малцина забелязаха как в началото той прошепна: „Пророчеството на отец Йона…“.
А след това гръмко порица ревнителя на благочестието: „За първи път чувам такова нещо! Вие, отче, не сте ли случайно от Западна Украйна? Идете, седнете и помислете сериозно върху това, което току-що изръсихте!“.
Залата, изпълнена с повече от хиляда свещеници, избухна в смях и аплодисменти. Патриархът не обясни къде трябва да седне свещеникът и колко време ще му е необходимо за размисъл.
Въпреки това още на следващия ден, 12 февруари, сайтът на о. Алексeй беше блокиран, а енориаши разказаха пред журналисти под условие за анонимност, че служители на реда са дошли в дома на свещеника и са го претърсили. Както пише един от привържениците на патриарха, „… подобно поставяне на въпроса, и то в момент на военни действия, поставя този свещеник (Алексей Шляпин) сред враговете на Църквата и народа“.
Загадъчното „пророчество на отец Йона“, което Кирил вероятно отнася към себе си, принадлежи на почитан в РПЦ старец, живял в манастира „Успение Богородично“ в Одеса и починал през 2012 г. на осемдесет и осемгодишна възраст. Отец Йона казвал, че православните са длъжни да се отделят от този патриарх, който ще започне „да се съгласява с правителството, а правителството не ръководи натам, накъдето трябва… Не е правилно да бъдат благославяни, но трябва да бъдат вразумявани, ако водят народа не където трябва“.
В резултат на срещата в храма „Христос Спасител“ е приета резолюция, чийто Параграф 11 (вероятно свещеникът се е опитал да го оспори преди гласуването) гласи: „2025 г. е обявена от президента на Русия за Година на защитника на Отечеството. Събранието призовава клириците на митрополията да укрепват любовта към Отечеството чрез молитва и проповед, особено във връзка с честването на осемдесетгодишнината от победата във Великата отечествена война“.
Свещеникът от катедралния храм „Св. Николай“ в Можайск, свещ. Алексей Шляпин, е на четиридесет и девет години и е ръкоположен за свещенослужител през 1998 г. от тогавашния ректор на Московската духовна семинария, еп. Евгений (Решетников) – сега Талински митрополит, депортиран в Русия от естонските власти. Рядко, но съвестно получава църковни награди, последната от които през 2022 г. е палица (особен вид набедреник).
Още като семинарист Шляпин става последовател на харизматичния свещеник Даниил Сисоев, строител на църквата „Св. апостол Тома“ на ул. „Кантемировска“ в Москва, където през 2009 г. о. Даниил беше убит от предполагаем ислямски радикал. Доктрината му, отчасти копирана от американския протестантски фундаментализъм, се нарича „уранополитизъм“ („небесно гражданство“), което той противопоставя на земния патриотизъм и смята службата на земната родина „дори до смърт“ за форма на идолопоклонство. Този възглед за условността на земното отечество е присъщ на Новия Завет и на ранните църковни отци. Св. Козма Етолийски поучава: „Християни, тук ние нямаме отечество. Тази земя не е наша: земята е създадена за животните, морето – за рибите, въздухът – за птиците. Ето защо Бог ни е създал да вървим с глава към небето и ни е вложил ум в главите, за да се стремим винаги към нашата истинска родина – Царството небесно“.
В руслото на тази древна традиция, „без да открива Америка“, можайският свещеник изповяда своята вяра. А фактът, че за патриарха и мнозинството от РПЦ тя се е превърнала в маргинална и „западноукраинска“, е симптом на масово заболяване, което на църковен (гръцки) език се нарича „апостасия“ („отстъпление“ или девалвация). На блокирания вече уебсайт на о. Алексeй пишеше:
„Държавата, обществото, светът искат хората да останат граждани на земята. Прилични, спазващи законите, лоялни, но граждани на земята. Не иска обаче да позволи на хората да станат граждани на Небето, поданици на Небесния Цар, освободени от властта на този свят. Сиреч светът се стреми да използва християнството в подкрепа на своите идеологии, за да задоволи своите земни и езически стремежи. В същото време обаче той мрази Христос, мрази Кръста, не понася чистото Божие слово. Но ние не трябва да подкрепяме държавните и социалните идеологии, стремежите на този свят… Ние, свещениците, трябва да учим не на патриотизъм, не на местна история, не на култура и т. н., а само и единствено на християнство“.
През 2012 г. на пастирски семинар в Можайска област по съвременна история на РПЦ Шляпин казва: „В църковното съзнание на РПЦ съществува фалшив стереотип, наложен от държавата и нацията, сякаш патриотизмът е съставна част на християнството. Всъщност патриотизмът е езически мироглед. Това е една от болестите на църковното съзнание“.
Патр. Кирил неведнъж се е обявявал за носител на мироглед, който типологически е по-близък до една по-мека версия на късния съветски атеизъм, леко подправена с техно-окултизъм, отколкото до християнството, особено до евангелското християнство. В края на ноември м. г., например, на редовния Световен руски събор в Кремъл, той призова да не се страхуваме от Апокалипсиса и иронизира „така нареченото Второ пришествие“. Той противопостави цялата тази библейска „митология“ на чудо-оръжие на Путин „Орешник“ (което се оказа много по-митологично), „фантастично оръжие“, което би докарало кошмари на „западните стратези“. Не е необходимо човек да е богослов, за да забележи колко много този възглед контрастира с Евангелието, от което знаем, че и самият Иисус Христос е бил осъден на смърт за това, че не е бил лоялен към политическия режим и се е провъзгласил за цар (макар и „не от този свят“).
В отговора на въпроса на свещеника от Можайск Кирил очертава класическата формула на т. нар. „сергианство“ – учение, възникнало в недрата на РПЦ през 20-те и 30-те години на 20 в. като част от кампанията за вторично подчиняване на Църквата на атеистичния режим на Сталин. Доктрината получава името си от името на първия патриарх на „обновената“ РПЦ, назначен от Сталин, Сергий (Страгородски), който наричал себе си „червен“.
Сегашният глава на РПЦ припомни, че през 1941 г. църквата му е била почти смазана от преследвания и репресии и въпреки това е заела активна патриотична позиция, подкрепяйки ръководството на СССР и Червената армия. „И до какво доведе това? – запита се Кирил. – До радикална промяна на положението на Църквата в нашата страна (към по-добро)“. Това е подчертано антиевангелската позиция на опортюнизма: трябва да се служи на всяка власт, за да се усилват земните позиции.
Нека отбележим, че в резултат от съгласието на Сергий със Сталин и превръщането на РПЦ в политически отдел на съветския режим репресиите срещу духовниците, които остават верни на евангелското християнство (т. нар. катакомбници), се засилват през 40-те години на 20 в.
Това съглашателство довежда самата РПЦ до бездната на духовното и физическото робство на режима и органите на КГБ, което в началото ѝ тежи, но с течение на времето (особено в лицето на патр. Кирил) се научава да му се наслаждава.
„Но търсете първо царството Божие и Неговата правда“ – призовава Христос в Своята Проповед на планината (Мат. 6:33). Патр. Кирил противопоставя тази заповед на задължението на своята корпорация да бъде преди всичко „отговорна за съдбата на страната“. Св. апостол Павел нарича подмяната на небесното царство със земното, т. е. подмяната на Бога със земен политически идол, идолопоклонство. Със своя скромен, но директен въпрос свещ. Алексий Шляпин откри антихристиянската същност на РПЦ и, очевидно, предопредели бъдещата си съдба и излизането си от корпорацията.
* Източник: Новая газета Европа
