Десетки православни свещеници са подложени на преследване заради антивоенната си позиция. Руската православна църква, която се е сляла с руската държава, им забранява да служат и лишава от сан клирици, които отказват да събират дарения за нуждите на фронта или да четат молитвата „За светата Русия“, написана от патр. Кирил, в която се говори за победата на руските войски в Украйна.
„Нова-Европа“ научи какви наказания прилага РПЦ към неугодните свещеници и как духовници, изгонени от юрисдикцията на патр. Кирил, се обръщат към Вселенската патриаршия в Истанбул, за да продължат да служат на Бога извън Русия. Разговаряхме с бивш руски свещеник, станал грузински пивовар, с тулски протойерей, в чието неделно училище сега се плетат камуфлажни мрежи, и с анонимен духовник, който, въпреки забраната, извършва тайни служби в Русия, и с онези, които помагат на изпадналите в немилост духовници.
„На кого стана по-добре от това, че в Украйна мачкат хората?“
Историята на о. Вадим
Свещ. Вадим Кузмицки „не се скри в облачението си и не започна да сипе цитати“, когато сутринта на 24 февруари, в първите часове на инвазията в Украйна, сяда да запише видеообръщение: „Осъзнах, че няма да мога да живея с мъка в душата си, и реших, че е важно да покажа, че не съм с тях. А как ще прозвучи – благоговейно с камбани, или в обикновена обстановка – за мене нямаше значение“.
Кузмицки признава, че е прекалил малко. Духовникът завършва видеото с фразата „да бъдат проклети и да горят в ада онези, които пресичат границата на Украйна с оръжие в ръце“: „Предполагах, разбира се, че ще има някакви последствия, макар че не очаквах те да са толкова значителни“ – въздъхва о. Вадим.
Той пристига в с. Ахтуба (Волгоградска област) през 2012 г. от родната си Беларус. Спомня си, че тогава му се е сторило, че е попаднал в Европа – в свободна страна, „където Путин може да бъде руган дори във вестниците“. Скоро обаче забелязва как Русия „настига Беларус“.
Първоначално Кузмицки служи в голямата църква „Покров Богородичен“, а през 2015 г. е назначен за „председател в нищото“ – отделят му земя и му казват да създаде нова енория на празно място. Едва година по-късно, след цялата бюрокрация, се появява църковен храм-фургон. О. Вадим нарича този „храм“, в който имало около петдесет редовни енориаши, свое дете.
Както отбелязва свещеникът, руските войски започнали да „мачкат Украйна“ през първата седмица на Великия пост – тя се смята за толкова строга, колкото и последната седмица на Великия пост, а службите се провеждат всеки ден. О. Вадим не може да избегне темата за войната в разговорите си с паството, но осъзнава, че „ако човек е вярващ, това съвсем не го предпазва от пропагандата“.
„Обяснявах елементарни неща. „Дървото се познава по плодовете му“. Какви добри плодове дава това дърво? На кого е по-добре, че в Украйна мачкат хора? Как може вие, вярващите, да одобрявате убийството под каквато и да е форма? Те слушат и се съгласяват, после се прибират вкъщи, пускат телевизора и на следващия ден отново говорят за „нашите момчета“, които „освобождават братския народ от нацистите“, като дословно рецитират програмата на Соловьов“.
По-старшите клирици се опитват да озаптят своенравния свещеник – духовното ръководство на областта знаело дословно какво казва в проповедите си и го притеснявало с въпроси защо „внася смут в енорията“. Кузмицки разказва за един такъв разговор с архиерейския наместник:
- Защо мнението ти за Специалната военна операция не съвпада с това на патриарха?
- Аз съм възрастен мъж, имам собствено мнение…
- Не, не би трябвало да е така. Трябва да мислиш така, както мисли патриархът.
- Какво да мисля аз, никой дядо няма да решава вместо мене, колкото и хубава шапка да носи.
Скоро от о. Вадим започват да се интересуват и представители на другата власт. На службите му започнали да идват полицаи, а след тях и хора в цивилни дрехи, които оставали за трапезата след службата и слушали какво говори свещеникът на енориашите.
Последната официална служба на о. Вадим Кузмицки се провежда на 12 юни 2022 г. – пада се на празника на Светата Троица и Деня на Русия. Официална забрана нямало: ръководството на Волгоградската епархия просто „препоръчало“ да си намери ново място. Въпреки това, свещеникът осъзнал, че във всяка друга епархия на РПЦ ще трябва да се правят компромиси. Затова след празничната трапеза о. Вадим се сбогува с паството, а на следващия ден се качва в колата си и заминава за Грузия.
„Ние сме против войната! Това са християнски заповеди, момчета, за какво говорите?!“
Историята на о. Владимир
Свещ. Владимир Корольов пренася всяка тема към звездите – той е страстен любител на астрономията. И дори открива безплатно училище за деца към църквата, посветена на Казанската икона на св. Богородица в Тула, където, освен на Божието слово, ги учат на английски, испански и на „най-важната наука“ – за звездите.
„Не просто да дойде поп в черно расо с кръст и да говори за вярата и Божия закон. Не, изобщо не. Целта беше проста: хората, които плащат данъци, да могат да получат безплатни и качествени образователни услуги за децата си“.
Когато избухва войната, в неделното училище започват да се плетат камуфлажни мрежи – това принуждава някои родители да вземат децата си от училището и сами да напуснат енорията. Това се случило, след като о. Владимир Корольов бил „освободен“ от длъжността председател на храма – храм, чието строителство той лично е ръководил в продължение на повече от десет години. Причината: отказ да се събират „средства за нуждите на Специалната военна операция“.
Деня 24 февруари 2022 г. о. Владимир си спомня ясно: ден преди това го изписват от болницата, където лежи в кардиологичното отделение в прединфарктно състояние.
„Прибрах се у дома весел и бодър, готов да се заема с работата си. И какво мислите? На следващата сутрин, когато всичко започна, отново получих тахикардия, загубих съня си, сякаш никога не съм се лекувал…“.
О. Владимир Корольов беше един от първите, които подписаха Обръщението на свещенослужителите на РПЦ, призоваващо за помирение и прекратяване на войната. То се появява онлайн на 1 март 2022 г. и в рамките на няколко седмици е подписан от двеста деветдесет и трима духовници.
В началото на април о. Владимир е извикан във ФСБ (Федералната служба по безопасност) – свещеникът е подложен на натиск да признае, че е срещу руската армия.
„Казах: Прочетохте ли писмото? Ние сме против войната! Това са християнски заповеди, момчета, за какво говорите!?“.
„Напомняме, че животът на всеки човек е безценен и уникален дар от Бога, и затова желаем всички войници – както руски, така и украински – да се завърнат невредими в домовете и семействата си“, се казва в обръщението.
В края на разговора млад мъж в бяла риза и вратовръзка, който „може да бъде син“ на о. Владимир Корольов, заплашва свещеника, че ще бъде изпратен на фронта, казвайки, че „лесно може да го организира“.
Йереят продължава да служи в построената от него казанска църква до зимата. На 1 декември 2022 г. е отстранен от служба с формулировката „не се справя със задълженията на председател“ („Дори не могат да наричат нещата с истинските им имена и се прикрива зад апостолските правила!“). Шест месеца по-късно о. Владимир „с една раница“ се премества в една от страните на Източна Европа, където оттогава служи в местната автокефална църква.
„Ти си за мир“: как Руската православна църква преследва антивоенните свещеници
Историите на о. Вадим и о. Владимир не са изключителни – през май 2024 г. в свое проучване „Нова-Европа“ преброява поне петдесет и деветима свещеници, които са били репресирани заради антивоенните си възгледи.
От тях четиридесет и седем са служили в Русия, а други дванадесет – в „подчинени“ на РПЦ църкви (Литва, Беларус, Испания, Казахстан и Израел). Преследването може да бъде както от страна на РПЦ (уволнение, забрана за служение, лишаване от сан, отстраняване от щат), така и от страна на държавата (административно или наказателно производство, депортиране). Според „Нова-Европа“ през последните два месеца броят на репресираните свещеници е нараснал до най-малко шестдесет и петима.
В същото време, по думите на преследваните свещеници, РПЦ се старае да „не изнася мръсотията от мазето“ и да избере по-леко наказание – по правило упоритият духовник бива убеждаван да напусне поста си доброволно. Към момента на изготвяне на статията са известни само седем случая на лишаване от сан – най-тежкото наказание. На тази мярка са били подложени, наред с други, свещениците Алексей Умински, Йоан Ковал, Андрей Кураев, Кирил Говорун и Андрей Кудрин. В мирно време към лишаване от сан се прибягва в случай на наистина сериозни простъпки – светски (пиянство, сексуален тормоз) или църковни (участие в разколнически движения, отклоняване от църковни задължения). Това се случва веднъж на всеки няколко години.
Второто най-тежко наказание е забрана за служене. Такова, например, получи свещеникът Димитрий Сафонов: патр. Кирил му забрани да носи расо и кръст месец след като о. Димитрий отслужи панихида на гроба на Алексей Навални, на четиридесетия ден от смъртта му. На свещеника не е предоставена официална причина за забраната, въпреки че според „Правилника за практиката на запрещение в служение на клирици и отписването им от щат“ са били длъжни да ги назоват.
Свещеникът е понижен в псалт, което е най-ниският църковен чин със заплата, с която е невъзможно да се изхранва семейство (затова по правило се заема от младежи или пенсионери). Църковното наказание ще трае три години, след което епархийският съд ще се събере отново, за да реши дали свещеникът се е покаял достатъчно, за да бъде възстановен на служба. В случая на Сафонов „разкаянието“ означава да се откаже напълно от своите убеждения, което е малко вероятно. На рождения ден на Навални, 4 юни, той отново отиде на гроба на загиналия политик, за да подкрепи майка му Людмила Ивановна и да отслужи панихида. Вече по мирянския чин, свещеникът под запрещение беше с панталон и тениска.
Логиката на тези показатели „разжалвания“ изясни друг отстранен от служба свещеник от голям град в Западна Русия (той все още е в страната, затова в този текст името му не се казва). Според него, показните понижения на свещениците „до иподякон или четец, който носи свещта пред свещеника“, са характерни за Московска епархия. Столичната църква се старае да бъде „витрина“ за регионите, затова мерките, които се предприемат в нея, са най-строгите. Освен това, по думите на анонимния клирик, в Москва е „развита културата на доносите, защото там има много желаещи да заемат топлите и уютни места“. Затова такива показателни разправи с особено „изявените“ свещеници, още повече с тези, които са попаднали и в медиите, се извършват с по-голям охота, отколкото на други места.
Така или иначе, казва анонимният свещеник, дори за „образцовата“ Московска епархия такива мерки преди бяха нечувани: „За пиянство можеха да те разжалват: щом ти треперят ръцете, иди попей псалми“. Според него, по този начин църковното началство „ни връща във феодалната система, където провинилите се слуги ги наказвали да стоят на колене върху грахови зърна, разпореждали са се с хората като със собственост“.
На разжалваните клирици поне им остава възможността да служат – анонимният клирик от Западна Русия извършва „тайни служби“ в приятелски храмове, където го канят инкогнито. Той самият е отстранен от служение заради отказ да чете т. нар. молитва „За светата Рус“.
Отказът да се чете молитвата, която лично „възнесе“ патр. Кирил половин година след началото на войната в Украйна, е един от най-честите поводи за гонения. Свещениците Алексей Умински и Йоан Ковал бяха лишени от сан заради това, че посмяха да променят в съчинението на Московския и на цяла Русия патриарх думата „победа“ с „мир“.
Древното монашеско занимание – пивоварството. Какъв е животът на о. Вадим днес?
О. Вадим вече втора година живее в Батуми, заедно с престарялата си майка и дъщеря си – тийнейджърка. Съпругата му отказала да емигрира. Тъй като няма възможност да служи в църквата, в изгнание той си изкарва хляба с „древното монашеско занятие“ – пивоварството.
С домашната пивоварна, която о. Вадим пренася със себе си в Грузия, той се сдобива веднага щом става предстоятел. Искал да се „откъсне материално от храма“, в който той от първия ден на своето управление премахнал цените върху свещите и требите и вече станало възможно кръщението, венчанието и опелото да се извършват безплатно или да се дари кой колкото иска.
„Мен винаги ме е смущавало това, че в църквата е като в магазина – има цени. Затова освободих касиерите. Естествено материалното състояние много се влоши и аз потърсих допълнителен начин да заработвам“.
В Грузия Кузмицки има семейна манифактура: той вари бира и я налива в бутилки; брат му, който напуска родната Белорусия след протестите през 2020 г., обикаля батумските барове и предлага тяхната наливна бира. „Разбира се, свободни пари в джоба нямаме никога, но и на улицата не сме принудени да живеем“ – казва клирикът.
Главното обаче, което гложди о. Вадим, не е нестабилното финансово състояние на семейството му, а невъзможността да служи. В Грузия той се чувства като „глухоням свещеник“.
Исках да стана част от Грузинската църква. Тя е автокефална и не принадлежи към никого, но не приема лесно. Още повече без познаване на езика (там служат на старогрузински). Възможно е, разбира се, да се научи службата наизуст, като се запишат грузинските думи с руски букви… Само че свещеникът не е просто високоговорител, който декламира богослужебни текстове. Аз трябва да мога да утеша, ако някой от паството се обърне към мен с проблем.
Като енориаш Вадим Кумицки посещава единствената църква в Батуми, където се служи на църковнославянски. След като се запознал с местния председател на храма, до скоро о. Вадим имал възможност да му помага в богослуженията и да изповядва рускоезичното паство. След това обаче в Грузия от РФ пристига писмо: „Събратя от Волгоградска епархия написаха, че аз съм под запрещение и не мога да служа и в никакъв случай да не ме допускат до олтара“.
В РПЦ съществува още една наказателна мярка: ако в продължение на три месеца свещеникът, напуснал един храм, не се прикрепи към друг, попада под запрещение. „Кирил е направил това, за да не могат крепостните твърде често да сменят господаря си“, коментира Кузмицки. Знаейки за това правило, всеки три месеца свещеникът изпращал в РПЦ електронно писмо с молба да удължат щатната му длъжност. През март 2024 г. обаче поредното такова писмо остава без отговор. След месец на о. Вадим му изпращат снимка на указа, подписан със задна дата, от което следва, че йерей Вадим Кузмицки има запрещение за служение „във връзка с неуредено място за служение в течение на три месеца в друга епархия“.
Своето настоящо положение о. Вадим нарича екзистенциална криза: след като отдава половината си живот на църквата, в която той е от двадесет и три годишна възраст, сега Кузмицки е принуден да бъде грузински пивовар.
„Наскоро отидох на сутрешната служба, виждам как олтарът сияе, всичко е на мястото си… И така ми се прииска да служа, че направо буца заседна в гърлото ми. Ето го моето, родното ми! Това, за което живея! И така ми се иска да служа! И в същата секунда дойде втора мисъл: но само не тук, защото тук аз съм чужд.
„Последната вратичка“, която все още е „открехната“ за него, о. Вадим смята преминаването към Константинополската патриаршия. От нея следва възможността да служи в страните на рускоезичната диаспора.
„Преминаване в друга лига“ – Вселенска патриаршия
Какво могат да направят свещениците, ако РПЦ им забрани да служат в Русия? „Да преминат в друга лига“ – прави тази спортна аналогия същият този анонимен свещеник, който се намира в положение на очакване на решение от Константинополската патриаршия. Това е върховният орган на православието. Той се намира в Истанбул.
Формално Константинополска патриаршия има същите административни пълномощия, каквито и другите четиринадесет автокефални (независими) православни църкви в целия свят. Константинополската църква обаче притежава символично първенстващо място, „първа между равни“ – неслучайно нейният патриарх е наричан Вселенски.
Тази титла ни изпраща в историята – откакто Константин пръв от римските императори приема християнството, Константинопол (сега Истанбул) започнал да се нарича „Нов Рим“, духовна столица. През 325 г. там се провел първият Вселенски събор (от тук и названието на Патриаршията). А през 451 г., на Четвъртия вселенски събор, дали правото на Константинополския патриарх да приема апелации на клирици от други църкви – в тези случаи, когато те са подложени на несправедливи гонения.
За да бъдат разбрани мирогледните различия на съвременния Константинопол от Москва, да сравним последните пасхални обръщения на „началниците“ на двете духовни ведомства. Ако патр. Вартоломей се молеше „многострадалната Украйна да се сдобие с мир, основан на справедливостта, регулациите и солидарността“ и за обмяна на военнопленници, то Кирил молеше Господа „да защити свещените предели на нашата земя“ и призоваше да се молим „за властите и войнството“.
За да преминеш в юрисдикцията на която и да е друга църква след изгонване от РПЦ, трябва „да получиш одобрението на федерацията“, т. е. официално да скъсаш с РПЦ. Дори ако РПЦ не иска да вижда свещеника в своите редици, без официално одобрение той не може да я напусне. В това правило се крие механизмът за въздействие на патр. Кирил: нито един свещеник, „опетнил се“ с политически скандал, официално няма да бъде пуснат.
Затова изгонените по политически причини клирици апелират пред Вселенския патриарх, който има пълномощия да преразгледа решение на РПЦ и да признае отстраняването за неправомерно. Вартоломей прие апелациите, например, на вече споменатите о. Йоан Ковел, който сега служи в Турция, и о. Алексей Умински, който служи във Франция. Такова решение чака нашият анонимен свещеник от един голям град в Западна Русия.
Както обаче разказа на „Нова-Европа“ източник, запознат с политиката на Константинополската църква, Кирил има лост за влияние върху Вартоломей – икономически. Правителството на Турция е заинтересовано от сътрудничество с редица руски олигарси, сред тях е и основателят на православно-пропагандисткия канал „Царьград“ Константин Малофеев. Турските чиновници, които могат да влияят на църквата, не искат да си развалят отношенията с Москва, затова процесът по разглеждане на делата на репресираните свещеници във Вселенска патриаршия върви „бавно и внимателно“.
„А къде беше през цялото това време църквата?“ – как беше създаден фондът „Мир за всички“
Идеята да се помага на всички свещеници, обявили се против войната, възникна в кухнята на немския град Вупертале, спомня си музикантът Павел Фахртдинов. В разговор със своя познат емигрант о. Валериан Дунин-Барковски, Павел разказва историята на познати свещеници, които са били подложени на гонения заради своите антивоенни убеждения. По-точно му разказал за своя духовник, когото назначили за „четвърти свещеник в енория край Москва“ задето подписал същото това обръщение.
По правило свещенослужителите нямат други, светски специалности: когато получат запрещение да служат, те и техните често многодетни семейства се оказват в много уязвимо материално положение. За да подкрепи своя изповедник и десетки други свещеници, изпатили си за своите убеждения, Павел Фахртдинов и о. Валериан основават фонда „Мир за всички“, към който се присъединяват о. Алексей Кордочкин и журналистката Светлана Неплих-Томас.
Като събира пожертвования чрез краудфъндинг-платформи, „Мир за всички“ поддържа материално всички свещеници, споменати в този текст, а също предоставя информационна и юридическа помощ.
Сега под грижите на фонда са десетки клирици – такива, които са били принудени да напуснат РФ, и такива, които са останали в страната. „Критерият е само един – казва Фахртдинов, – тези хора открито са се обявили против войната и заради това са били подложени на гонения“.
„Мир за всички“ съществува и като медия, която публикува в своя телеграм-канал новини за църковната политика и интервюта със своите „изповедници“ – гонените от РПЦ свещеници, на които фондът помага.
„Освен помощ за тези, които са изпаднали в немилост, ние се занимаваме с историческо дело – възстановяване на доброто име на Православната църква. Та нали после, когато целият този ужас завърши, хората закономерно ще попитат: „А къде беше църквата през цялото това време?“. А историците ще кажат: „Ето, вижте! Не цялата църква е подкрепяла войната“.
„Христос воскресе! Christ est ressuscité! Cristo è risorto!“ – на три езика радостно произнася о. Алексей Умински, облечен в белоснежни одежди и приличащ на Дамбълдор.
4 май 2024, Париж: това е първата пасхална служба на протойерея от момента, в който патр. Кирил го изгонва от РПЦ, а Вселенският патриарх Вартоломей го възстановява в сан. Православната църква „Знамение на Божията майка“ се намира в края на центъра, близо до Булонския лес. Хората на службата не са много, но повечето се познават. Това е част от предишното паство на о. Алексей, с което той е разделен: мнозина, подобно на него са били принудени да напуснат РФ заради антивоенната си позиция; някои продължават да живеят в Москва. В този ден обаче бившата църковна общност, или поне малка част от нея, отново беше заедно; още тридесет хиляди човека наблюдават службата онлайн.
Тази сцена е напомняне на това, че църквата може и трябва да обединява хората. Въпреки че Руската православна църква, сляла се с руската държава, все по-често разделя и забранява.
