Съвместими ли са науката и вярата, могат ли да си сътрудничат, помага ли вярата на лекарите, посветили се на спасяването на човешкия живот? По тези въпроси разговаря в дните на Рождество Христово журналистката от БТВ Венета Георгиева с подполковник доц. д-р Георги Попиванов, хирург във Военномедицинска академия и настоятел на столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост-3“.
В интервюто, което е проведено в параклиса „Св. Злата Мъгленска“ в криптата на храма, д-р Попиванов посочва, че наука и вяра „са двете страни на едно служение – служение на ближния. Това е и най-голямата заповед на нашия Господ Иисус Христос, Който приравнява грижата за ближния и болния до грижата за Самия Него.
Докторът разказва за своята работа като хирург, която е свързана с голяма отговорност и напрежение. На хирургичните си шапки той е поставил християнски кръст и на въпроса на журналистката – „Молите ли се преди сложни операции?“, той отговаря: „Молитвата е част от живота на християнина, не само на лекаря. Ще цитирам Неврокопския митрополит Борис, който казва: Вярата и науката са неделими и там някъде в дълбините на човешката душа те се сливат в един висш синтез“.
Д-р Попиванов има няколко военни мисии в Афганистан и за живота на фронта той казва: „На бойното поле „Господи, помилуй!“ става автоматичен призив на човека. За всичко трябва да се благодари, дори и за трудностите“.
Когато го пита от какво се разболяват днес българите, той отбелязва, че на първо място „страдаме от липсата на душевен мир“. Според него „вярата се възпитава с пример: ако хората не видят в тебе радостта от Христос, няма как да им обясниш вярата“.
На въпроса как преживява срещата със смъртта, която е неизбежна в неговата професия, лекарят отговаря: „Смъртта не оставя никого равнодушен, но, освен че е тежко преживяване, тя действа и възпитателно, човек се смирява. Смъртта е една велика тайна. Когато човек има вяра, той по-лесно я приема. Ще ви дам един пример за това как вярващият човек приема смъртта. Майката на един наш епископ беше в болницата и прие причастие малко преди смъртта си. След като се причасти, тя каза: Сега съм готова и за единия живот, и за другия“.
Д-р Георги Попиванов смята, че съвременните българи имат вяра, но тя остава ритуална, не е жива. Липсват ни делата на вярата, споделя той.
Д-р Попиванов е и един от инициаторите за изграждане на параклис в двора на ВМА (на втората снимка), където лекари и болни да имат място за молитва в трудното си ежедневие.
