Продължаваме да запознаваме нашите читатели с полемиката в румънското общество относно канонизацията на шестнадесет клирици и богослови от 20 в., която повдига въпроси относно критериите за канонизация на наши съвременници (виж тук и тук). Според румънския историк Йонуц Билюца Румънската патриаршия не е дала задоволителен отговор защо канонизира духовници, споделяли фашистки възгледи или участвали във фашистки организации. Големият проблем, който според него възниква, е, че с тяхната канонизация църквата ще легитимира и тези техни възгледи. Той е на мнение, че независимо от степента на светост, която са постигнали в края на живота си някои от тях, те все пак не бива да бъдат канонизирани, защото по този начин възгледите им ще получат църковна санкция. Според него името на о. Думитру Стънилоае, като най-известно, се използва за легитимиране на останалите имена в списъка.
Последното решение на Св. Синод на Румънската православна църква да канонизира шестнадесет духовници като изповедници на православната вяра през годините на комунизма в рамките на честванията на стогодишнината на Румънската патриаршия през 2025 г. предизвика бурни реакции в румънското гражданско общество. Някои от тези имена – о. Думитру Стънилоае, о. Ливиу Галактион Мунтеану, о. Арсение Бока, о. Софиан Богиу, о. Иларион Фелеа, о. Илие Лактуш, о. Герасим Иску – са подкрепяли или изразявали фашистки и антисемитски идеи през междувоенните години или след затварянето им по време на комунизма.
Целият процес на канонизация има дълга история, белязана от спорове, разногласия между епископите и отлагания. Първоначално списъкът, включващ двадесет и пет имена на духовници, предложени за канонизация като изповедници на вярата по време на комунизма, се разпространява неофициално сред православните общности като публична тайна. Имената бяха предложени от всеки православен епископ в Румъния, без участието на миряни, монаси или редови свещеници. С ярки изключения (о. Илие Клеопа и о. Арсение Бока) бъдещите светци не успяват да предизвикат никаква православна почит, като повечето обикновени вярващи и редови духовници не знаят кои са те.
При продължаващите дебати относно критериите за канонизация патр. Даниил прави две изявления, включително едно на 4 юли 2019 г., в което разяснява, че национализмът не трябва да представлява отправна точка при създаването на православните жития. С друго изявление от 28 октомври с. г. отложи без никаква причина канонизационното дело на о. Арсений Бока (1910-1989). Решението изненада православните общности в Трансилвания, тъй като о. Арсений беше единственият светец, който се радваше на благочестива почит от страна на православните низини. Пет години по-късно, на 11 юли 2024 г., по молба на патр. Даниил, синодът на Мунтения одобрява канонизациите на трима нови светци: Арсений Бока от манастира „Прислоп“, о. Илие Лъкътушу и о. Константин Сърбу. Последните двама са почти непознати извън Букурещ. Освен това и тримата духовници са симпатизирали на румънското фашистко движение „Желязната гвардия“ или са били негови членове. На следващия ден Св. Синод в Букурещ одобрява шестнадесет имена за канонизация, включително предложените от патр. Даниил.
Последните действия на патр. Даниил противоречат на изявленията му от 2019 г. относно ролята на национализма в съставянето на нови жития.
Значението на епископите в процеса на канонизация датира от 1952 г., когато о. Ливиу Стан (1910-1973), бивш фашистки клирик, изготвя принципите за канонизация на светците в Румънската православна църква. Тези принципи предоставят решението за това кой да бъде признат за светец изключително на епископите. По време на сегашния процес изборът на потенциалните кандидати за канонизация принадлежеше на епископите, които основаваха своите предложения върху експертизата на вътрешните историци на Православната църква.
В стремежа си да възстановят живота на светците от първични и вторични източници тези „експерти“ интерпретират източниците избирателно, давайки предимство на агиографските аспекти за сметка на важни подробности, свързани с политическата и антисемитската дейност, в един съзнателен историографски метод на избелване на биографиите им. Когато решаваха дали фашисти могат да бъдат смятани за светци, епископите гласуваха, без да са наясно какво е фашизъм, или въпреки че знаеха, че някои бъдещи светци са били фашисти.
Въпреки че новината за канонизациите получи широк отзвук сред десните интелектуалци и фундаменталистки кръгове, по-голямата част от духовенството и миряните останаха безучастни. Националният институт за изучаване на Холокоста в Румъния „Ели Визел“ повдигна въпроси относно фашисткото минало на трима нови светци (Стънилоае, Лъкътушу и Фелеа) в отворено писмо, адресирано до Св. Синод.
В отговора си Румънската патриаршия отхвърли всякакво обществено участие в решенията на Св. Синод относно вярата, като същевременно мълчаливо прие, че някои от имената в списъка имат проблематично минало. По-нататък в писмото се казва, че тези духовници са се покаяли за фашистката си активност.
Въпреки това, макар че тяхната фашистка лоялност и антисемитски изказвания са били публично достояние, няма данни за такива случаи на публично покаяние. След 1990 г. някои от тях продължават да поддържат фашистки възгледи, подобни на тези, проявени през междувоенните години.
Десет месеца преди земната си кончина, на 19 януари 1993 г., в унисон с възгледите си от 1937 г., о. Думитру Стънилоае заявява в неолегионерското издание Gazeta de Vest: „Жертвата на тези смели момчета [легионерските командири Моца и Марин (централни фигури на легионерската мартирология – бел. ред.), загинали в Испания по време на Гражданската война, сражаващи се като доброволци на страната на силите на ген. Франко] стои като дар, поднесен на Бога от румънския народ, надарен от Създателя с висша духовност, която може да послужи като образец за други страни и да подпомогне напредъка им към по-високо морално равнище. Със своята доброта Христос е жив и присъства в православието на нашата нация, за разлика от западния свят, отделен от Бога, което може да се забележи в недействителността на техните св. тайнства, смятани за плод от тварна благодат. Това е причината, поради която много християнски деноминации нямат валидни тайнства, поради което пораждат всички атеистични философии на Запада, чиято кулминация е настъпването на комунизма“.
Остава неясно защо патр. Даниил легитимира претенциите на фундаменталистките и неофашистките гласове в румънското православие, които вече десетилетия наред се застъпват за канонизирането на фашисти, починали в комунистическите затвори, като православни мъченици-светци. В някои случаи документите на тайната полиция разкриват обезпокоителни позиции за кандидатите за канонизация, които са информирали службите за други кандидати за канонизация. Също така е тъжно да се види как Румънската патриаршия използва името на о. Стънилоае – един от най-влиятелните православни богослови на 20 в., за да легитимира останалите имена в списъка.
Неотдавнашните канонизации оставиха някои сериозни въпроси без отговор от страна на Св. Синод и патриаршията. Св. Синод не успя да изясни дали бивш фашист или отявлен антисемит, независимо дали е духовник или мирянин, независимо от възрастта си и степента на светост, в която е починал, може да бъде избран за канонизация.
Ако някой е бил изправен пред съд и е бил хвърлен в затвора по политически обвинения, а не за това, че е защитавал православната вяра, може ли този човек да се смята за изповедник на вярата или за мъченик-светец?
Авторът е румънски историк, чиято специалност е история на Православната църква, с фокус върху Румъния и Балканите. Автор е на над тридесет глави от книги и статии през последното десетилетие, върху значими теми като отношенията между Православната църква и фашизма, православното богословие и антисемитизма, както и участието на православните църкви в Холокоста.
* Със съкращения от Public Orthodoxy
** Заглавието е на редакцията.
