Националният институт за изследване на Холокоста в Румъния реагира на решението на Румънската патриаршия да канонизира тримата свещеници и богослови Иларион Фелеа, Илие Лъкатушу и Думитру Стънилоае заради изразявани от тях антисемитски възгледи и съпричастност към легионерското движение през 30-те и 40-те години на миналото столетие. По време на диктатурата на Йон Антонеску между 1940 и 1944 г. в Румъния са избити над 400 000 румънски евреи.
От организацията казват: „Както много добре спомена патр. Даниил, канонизираните светци са праведни, затова се питаме дали издигането сред светците на хора, които през живота си са споделяли с думи или дела ценностите на фашизма, е в съгласие с християнската етика?“.
Те изброяват и конкретни моменти от биографиите на тримата духовници:
„Иларион Фелеа (1903-1961) извършва активна политическа дейност по време на Националната легионерска държава като член на легионерското движение и ръководител на легионерското гнездо „Св. Йоан“ в Православната богословска академия в Арад. Между 1944 и 1945 г. е интерниран в лагера „Каракал“ за бивши легионери. Като публицист чрез публикациите си в епархийското списание „Biserica și școala“ Фелеа защитава легионерското движение и етнократичната държавна програма на Никифор Крайник, която определя като „най-ценния принос на румънския дух в делото за възраждане на румънската държава“, тъй като има за цел да „унищожи и еврейския паразитизъм“ (Biserica și școala, бр. 7, 1940 г.).
Илие Лъкатушу (1909-1983) е бил активен член на Легиона като ръководител на легионерско гнездо, а по-късно и на легионерски сектор. Участва в легионерското въстание от януари 1941 г. като ръководител на въстаническа група. Той също така изготвя списъци на противниците на легионерското движение, които трябва да бъдат разстреляни, след като фашистката група завземе пълната власт. Между 1942 г. и 1943 г. е мисионер на Румънската православна църква в Приднестровието – регион под контрола на румънската държава, където десетки хиляди евреи са унищожени по време на Холокоста.
Думитру Стънилоае (1903-1993) пише статии в крайно десните издания „Calendarul“ и „Porunca vremii“, в които защитава нацистка Германия и връзката между православието и етнокрацията. Важни материали публикува и на страниците на списание „Gândirea“, където участва в крайно десни дебати, аргументирайки връзката между православието и национализма. Защитава легионерството и на страниците на „Telegrafului român“ – официалното списание на архиепископията в Сибиу. Когато легионерите идват на власт, Стънилоае заявява, че „днес (22 септември 1940 г.; бел. ред.) нашият народ отново взема в ръка меча на Архангела, пазителя на християнството, който Бог му е дал. Днес ние се конституираме в държава, отличаваща се с вяра в Бога, в крепост, която стои твърдо и непревземаемо пред лицето на езическия хаос. Това е смисълът на днешната революция в живота на нашата държава, смисълът на превръщането ни в национално-легионерска държава под покровителството на архангел Михаил, Божия воин срещу агресивните сили на злото“.
Пресслужбата на Румънската патриаршия отговори на критиките на Националния институт за изследване на Холокоста „Ели Визел“ в Румъния относно канонизациите на свещениците и богослови Иларион Фелеа, Илие Лъкатушу и Думитру Станилоае.
В отговора си Румънската патриаршия твърди, че преди канонизация се провежда задълбочено изследване върху живота на предложените за канонизация лица, като се слага акцент върху това, как те са променили живота си. Критериите, които се вземат предвид са: чист и свят живот; изповядване на православната вяра до края на живота, стремеж към благочестие, украсен с много добродетели; любов и дух на жертвоготовност, проявени към нуждаещите се; изповедник на Христос в комунистическите затвори; чудотворство и утвърдена почит сред вярващите.
По отношение на основната критика, че утвърдените за канонизация свещеници са симпатизирали на нацистите и на Хитлер, от РумПЦ заявяват, че канонизацията на един човек не означава освещаване и легитимиране на всички негови постъпки и възгледи, а дава оценка на крайното развитие на личността при завършека на живота ѝ:
„Някои светци, които са почитани в Православната църква, в определени моменти от живота си са имали поведение и постъпки, които са трудни за разбиране или дори противоречат на християнското учение, но Църквата взема предвид промяната в живота на грешника и особено начина, по който той е завършил живота си, без обаче да насърчава (освещава) чрез решението си отделни отклонения, които тези хора са имали през живота си“.
Като примери се дават св. апостол Павел, св. Мария Египетска и св. пророк и цар Давид, според казаното от Св. Писание: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Накрая се заявява, че „Румънската православна църква публично се разграничава от всякаква идеологическа или политическа партийна принадлежност, като в същото време кани за диалог всеки, който се интересува от изучаването на живота на канонизираните личности“.
В историята на Православната църква през 20 в. проявите на положително отношение към идеологията на Хитлер и на сътрудничество с нацистите на редица изтъкнати духовници и симпатиите на по-широки църковни среди е неудобна тема, която се заобикаля. Днес в църковните изследвания се слага акцент само върху героичните примери на съпротива срещу нацизма, без да се изследват причините, поради които авторитетни богослови и духовници не разпознават антихристиянския дух на нацизма и му симпатизират. В отговора на Румънската патриаршия този проблем също не се назовава непосредствено, което свидетелства за неговата болезненост, а следователно и актуалност за православните християни.
