Двете големи трагедии в началото на май в началното белградско училище „Владислав Рибникар“ във Врачар и в Младеновац, масовите убийства, извършени от 13-годишно и 20-годишно момче, както и неочакваната вълна на подкрепа за убийците сред децата в социалните мрежи, поставиха в сръбското общество въпроса за това, доколко религиозното образование в училищата изпълнява своята роля да възпитава децата в християнски морал. В интервю на изданието „Новости“ с викария на Сръбския патриарх Новобърдски епископ Иларион той разказа, че Сръбската православна църква е доволна от широкото присъствие на предмета Вероучение в сръбското училище, но нелоялната конкуренция на Гражданското образование, както и силното влияние на социалните мрежи са причина религиозното образование да няма такова сериозно влияние върху младите хора. Освен това обучението в нравствени ценности има второстепенно значение пред личния пример на възрастните.
Ето и основните акценти в интервюто, което очертава как СПЦ оценява проблемите пред предмета Вероучение в сръбското училище, където то присъства вече повече от двадесет години като задължително-избираем предмет.
Според Новобърдския епископ Иларион, викарий на Сръбския патриарх, ролята на религиозното образование в училищата е преди всичко възпитателна. И ако то не постига желаните резултати, то според духовника причините са външни на църквата. Вероучението не може да неутрализира консуматорското поведение и „ценностите, които се налагат по мек или твърд начин в нашето общество отвън“, твърди епископът.
Най-важната ценност, която според него учениците трябва да възприемат по време на религиозното си образование, е любовта към Бога, която ни се разкрива чрез любовта към ближните – семейството, приятелите. „Всички имаме нужда от взаимно уважение и признание, което трябва да се развие в учениците чрез отношенията им с родители и учители. Въпреки това, макар че разговорът за ценностите е важен, трябва да се има предвид, че той е второстепенен и за учениците има само описателна роля. Определящи за тях са преди всичко действията и постъпките на нас, по-възрастните“.
Според духовника, „… най-благоприятен ефект върху децата има възпитанието в дух на любов от страна на родителите и учителите, които трябва да им предадат преди всичко друго утехата, която самите те са получили от Бога“. Ако те не познават това Божие действие в своя живот, трудно ще научат децата си да обичат. Целта на християнското образование е развитието на човешката личност, която може да общува в свобода и любов с Бога, човека и цялото творение.
Според данните от Министерството на образованието за миналата година 60% от учениците в началните и гимназиалните училища посещават часовете по Вероучение, а 40% са избрали Гражданско образование. Макар в количествено отношение предметът Вероучение да преобладава сред предпочитанията на учениците, което няма как да не радва църковните власти, по отношение на резултата от религиозното образование има какво да се желае, смята еп. Иларион. Според него формално-правният статут на предмета не благоприятства той да изпълнява своите възпитателни функции, което не отговаря на обективните потребности на обществото. Той вижда причината за това в нечестната конкуренция с предмета Гражданско образование, който е толериран от училищните ръководства.
Владиката не коментира защо от гледна точка на църквата Гражданското образование, което по съдържание е „светска етика“, по презумпция не може да изпълнява възпитателни функции и се конфронтира именно на тази основа с Вероучението.
Религиозното обучение в сръбските училища е въведено преди повече от двадесет години, през 2001 г., при голяма съпротива от страна на образователната система. „Тази съпротива продължава и днес, не е стихвала. В такава атмосфера не само не беше решен статутът на предмета, професионално-правният статут на учителите по Вероучение, но и беше направено всичко, за да могат директорите да премахват Вероучението от графика на часовете“. Според владиката, в условията на такава борба срещу тях от църквата не може да се очаква да преподава качествено своя предмет, така че той да даде очакваните положителни резултати.
Проблемите са започнали, когато с решение на Министерството на образованието групите по Вероучение и Гражданско образование започват да се формират на равнище клас. Тази промяна води до това, че решението на децата какво ще учат – Вероучение или Гражданско образование, влияе върху заплатите на учителите и по двата предмета. Това кара директорите да отдават предпочитание на предмета Гражданско образование, който може да се преподава от всички учители в училището, и така на колектива се дава възможност да повиши доходите си. Според еп. Ириней прехвърлянето на учениците от групите по Вероучение към Гражданско образование става често без тяхно знание.
В същото време учителите по Вероучение остават външни, те не са на трудов договор в училището, а са назначени за определен период от време. Например, белградските учители по Вероучение, които са на разположение на Отдела за диалог в културата, са били четиринадесет на брой, с по две висши образования. Заради несигурния им трудово-правен статут днес са останали само двама.
Преди две години всички традиционни църкви и религиозни общности в Сърбия са отправили искане към Министерството на образованието статутът на Вероучението да се промени от факултативен в избираем предмет. Това съответства на опита на европейските страни, както и на особеностите на сръбското общество, като се запазва конфесионалният характер на религиозното образование. Именно конфесионалната форма е най-разпространена в европейските страни, каза владиката. Това означава, че най-важните въпроси като изготвянето на програмите, учебните помагала и лицата, които преподават, са в компетенциите на църквите и религиозните общности. В Сърбия, освен това, по всички тези въпроси съществува диалог между религиозните общности, така че да се гарантира, че в учебните програми и учебниците няма да има съдържание, което е обидно или дискриминационно по отношение на която и да било религиозна общност.
Източник: novosti.rs
