Защо Руската православна църква не рискува да предложи посредническите си услуги по време на похода на Пригожин
Удар по мистичната репутация
„Не видях наши православни свещеници на кадрите нито в Ростов на Дон, нито по време на преминаването на колоната на метежниците към Москва“, заявява с горчивина полковият свещеник на 287-ма мотострелкова бригада „Александър Пересвет“ о. Роман Заяц. Изглежда, че ръководството на Руската православна църква е било изненадано от „бунта на Пригожин“, тъй като нито патриархът, нито други висши духовници дадоха ясна оценка на случилото се. Патриарх Кирил, който е в неофициален отпуск в строго охранявания обект „Скит“ край Москва, публикува обръщението си едва събота следобед, няколко часа след телевизионното обръщение на Путин.
Тонът на текста на патриарха е дори по-официален от този на президента. Призовавайки „да запазим единството на народа, да се молим на Бога, да подкрепяме воините и един друг с всички сили“, Кирил одобрява „усилията на ръководителя на руската държава да предотврати сътресенията в нашата страна“. Пригожин или ЧВК „Вагнер“ не се споменават поименно в документа, говори се общо за враговете, стремящи се да „сеят раздор“. Патриархът споменава за „обиди и лични амбиции“, но не уточнява кой е обиден и защо.
Очевидно за него е било особено неприятно да се сблъска с подобно „предизвикателство“ в дните, когато с толкова големи трудности, може да се каже дори с битки, патриаршията успя да удължи присъствието на Рубльовата „Троица“ в катедралния храм „Христос Спасител“. И цялата аргументация на църквата в полза на рискования експеримент с шестстотингодишната национална светиня, рискуващ да я разруши, се свежда до очакването на чудо – бърза победа над Украйна.
Усърдните молитви пред нея обаче не само не успяха да доведат до пробив на фронта, но бяха белязани от началото на вътрешна конфронтация.
Това е чувствителен удар по „мистичната репутация“ на главата на РПЦ, на когото веднага беше напомнено за епидемията от коронавирус в Москва през април 2020 г., започнала веднага след неговата „лития с лимузина“ с чудотворната икона около Москва.
На 24 юни патриархът преживя стрес – това беше темата на проповедта му след неделната литургия в храма на Христос Спасителя, която Кирил отслужи, след като се наложи да прекъсне почивката си.
„Знаем – започна патриархът, – че голям брой болести, включително рак, се причиняват от стрес, т. е. от най-дълбокия шок за нервната система“. Той признава допустимостта на употребата на „различни медикаменти“ за борба със стреса, но смята, че най-доброто средство е търпението. „Разбира се, всеки има своя граница на търпение и, за съжаление, съвременните хора, разглезени от високото ниво на потребление и комфорт в резултат от научно-техническото развитие, несъмнено имат намалени възможности“, обобщава патриархът. За пореден път не се споменава нищо за „бунта“ и неговите истински причини, а всичко се ограничи до психосамоанализата.
„Обещават дъжд през нощта…“
Сред най-близкото обкръжение на Кирил е един митрополит с желязна административна хватка – Леонид (Горбачов). Наистина, световното православие не признава особено статута му, тъй като синодът на Александрийска патриаршия, в чиято юрисдикция влизат православните епархии в Африка, лиши Леонид от сан заради „нахлуване на африканска територия“.
Според православните канони всяка поместна църква има право да създава епархии и енории само на своята канонична територия, а навлизането в чужда територия се тълкува като схизма. Преди година и половина патр. Кирил назначи Леонид за свой „екзарх на Африка“, извършвайки такава намеса в чужда юрисдикция, която обаче беше инициирана не от патриаршията, а от политическото ръководство на страната и специалните служби. „Мисионерски“ енории на РПЦ започнаха да се появяват в онези страни, които по един или друг начин бяха контролирани от ЧВК „Вагнер“ – например в Централноафриканската република. Митр. Леонид започна все по-често да прави гръмки политически изявления, демонстрирайки своята независимост от патриарха и сериозните си амбиции. В кулоарите на патриаршията подобно поведение се обясняваше с тесните връзки с ЧВК „Вагнер“ и лично с Евгений Пригожин.
В петък вечерта, когато нещата едва започваха, Леонид написа в телеграм-канала си: „В Москва е горещо и задушно, но обещават дъжд тази вечер. Някой вече се умори да чака…“. Леонид не дочака – да видим сега как това ще се отрази на църковната му кариера.
„Докато Пригожин беше в съюз с Министерството на външните работи и Кремъл – пише известният московски богослов дякон Андрей Кураев, – Леонид се чувстваше като член на силен съюз… Но този съюз се разпадна“.
Слабо обгрижване
Почти нищо не се знае за личната религиозност на Евгений Пригожин. Създадената от него медийна империя пропагандира „традиционните ценности“, свързани с руското православие, няколко пъти в своите видеоклипове той цитира и Библията. Но изглежда, че това е всичко.
Недалеч от тренировъчната база на „Вагнер“ и главното гробище в „Горячий Ключ“ край Краснодар през 2018 г. Пригожин построи параклис, увенчан с православен кръст. Той обаче не е част от местната епархия на РПЦ и духовници от епархията не са канени там. Очевидци, които са успели да посетят „черния параклис“, казват, че той оставя тягостно впечатление, тъй като прилича повече на ритуална зала в крематориум, отколкото на православен храм. Само една голяма икона украсява интериора на параклиса – тя изобразява св. Георги във военни доспехи.
Пригожин финансира и строежа на църквата на РПЦ в с. Годеново, Ярославска област, но напуска този проект в началото на „Специалната военна операция“.
Ако на „африканска сцена“ хората на митр. Леонид взаимодействаха с ЧВК „Вагнер“, то в Сирия или Украйна нейните бойци бяха обгрижвани от свещеници от „военния отдел“ на РПЦ (Отдела на Московска патриаршия за сътрудничество с въоръжените сили и правоохранителните органи), оглавяван от Ставрополски митрополит Кирил (Покровский) – един от най-яростните поддръжници на „война до победен край“ в руския епископат.
На официалния уебсайт на отдела няма никаква информация за духовници, назначени конкретно в ЧВК „Вагнер“, но от разказите на отделни военни свещеници знаем, че те са кръщавали, изповядвали и давали причастие на „музикантите“ край Бахмут.
Това вероятно даде повод на Ставрополски Кирил да се обърне непосредствено към „участниците в метежа“, което неговите събратя не посмяха да направят: „Обръщам се към Евгений Пригожин, към всички бойци от групата „Вагнер“ и всички военнослужещи от името на военните свещеници на нашата църква“, написа той в събота следобед. – „Още от първите дни нашите военни свещеници са заедно… с бойците от групата „Вагнер“. Така че имам пълното право от името на военните духовници и от свое име да кажа: спрете. Въоръженият бунт, предателството, забиването на нож в гърба няма да бъдат простени нито от Бога, нито от народа. Много грехове се прощават на човека, но тези грехове – предателство, измяна, преврат – в някои случаи не се прощават“.
Жалко, че не обясни какъв е сегашният случай – такъв или друг…
А Ростовски митрополит Меркурий (Иванов) – единственият йерарх на РПЦ, пред чийто нос се оказаха влезлите в града „музиканти“, буквално ги обсипа с комплименти, като не забрави, разбира се, и главнокомандващия.
Казано накратко, cujus regio, eius religio („Чиято е властта, негова е и вярата“).
Турбо православните
Творчески подход се очакваше от единствения йерарх на РПЦ, известен с неформалните си, практически приятелски отношения с Путин – Псовски митрополит Тихон (Шевкунов). Но, уви, неговото обръщение от 24 юни прозвуча почти толкова формално-ритуално, колкото патриаршеското. Тихон напомни за „загадката на руската история“ – че „механизмът за поражение на Русия“ може да се задейства само отвътре, в процеса на междуособици. И призова „да бъдем в единство с този, когото Божият промисъл е поставил да управлява Русия“, а този, разбира се, е Владимир Путин.
Единствените, които в сегашната ситуация могат да си позволят да излязат от рамките на протокола, са оцелелите православни общественици – а сега те са основно в лагера на „сърдитите патриоти“. Буквално в последния момент успяха да се нагодят тези от Съюза на православните граждани и Асоциацията на православните експерти на РПЦ: в петък те преминаха от пропаганда в полза на Пригожин към призиви той да бъде съден за „държавна измяна“.
„Пригожин е част от проекта за либерален преврат“ – такава диагноза постави главният „православен експерт“ Кирил Фролов.
Като цяло в тези смутни часове РПЦ изглеждаше невзрачно. Жалко само, че заради метежа беше отложено посещението в Москва на специалния представител на римския папа по въпросите на Украйна Матео Дзупи. Казват, че той е постигнал много неща при скорошното си пътуване до Киев и Министерството на външните работи на Русия заради него смени обичайната си твърда реторика на дипломатическа доброжелателност. Между другото след понесения от Москва стрес посещението на папския легат може да донесе голямо утешение.
