Великият пост ни напомня за оттеглянето на Иисус Христос в пустинята, където Той е прекарал четиридесет дни в пълно усамотение, пост и молитва. Този духовен аскетичен опит е важен за всеки православен християнин. В монашеска среда постът е по-строг и изискванията към ограниченията на монасите са по-големи. Първите три дни на Великия пост на Света гора минават в усамотение, в много строг пост и по-усилени лични молитви. Контактите между монасите са ограничени, за да може силата на общуването да се насочи в молитвата.
След вечерната на прошката в неделя и богата братска трапеза монасите се оттеглят в килиите си, където остават до сряда на обяд, молейки се с лична молитва. През тези три дни те не се хранят. Отделни монаси се въздържат дори от вода. Тази практика се следва както в манастирите, така и в скитовете, килиите и постниците. Тя е отражение на разбирането, че глаголът „постя“ на гръцки език означава „не ям“, „гладувам“, а не „ям само определена храна“. Този начин на постене се е спазвал в ранните векове на Църквата, когато постът е включвал неприемането на каквато и да било храна до около „деветия час“ според византийското измерване на времето, днес 15 ч. следобед.
Миряните трябва да се съобразяват с особения режим през тези дни, да не се обаждат по телефоните или да търсят други средства за комуникация с монасите.
Обща мананастирска трапеза не се слага до сряда. Общата манастирска трапеза, както и общото участие в неделното богослужение са едни от основните белези на монашеския живот и участието в тях е строго регламентирано в монашеските устави. Монасите се събират за храна два пъти – сутрин и вечер, като всяко ядене е много просто и продължава около двадесет минути. Събралите се не разговарят помежду си, а слушат един от братята, който чете откъси от Патерика или друг избран от братството текст.
През тези три дни монасите напускат килиите си, само за да отидат на службите в манастирския храм, като се въздържат от всякакви други дейности и контакти със света. Според монашеското предание те се въздържат и от общуване помежду си.
От Чисти понеделник до петък по време на службите се четат огласителните слова за монаси на св. Теодор Студит и текстове на св. Ефрем Сириец, както и от Лавсаика на бл. Йоан Мосх, в зависимост от традицията на всеки манастир. Четенето на Псалтира и Евангелието по време на службите също е удвоено. Едно от най-красивите богослужения на Великия пост е и службата на Великото повечерие с известните песнопения „С нас е Бог“ и „Господи на силите“.
В Чиста сряда се отслужва преждеосвещена света литургия, а след нея се слага постна трапеза, по време на която монасите приемат храна, но без мазнина, което продължава до първата събота на поста, Тодоровден. За монасите постната храна е без олио пет дни в седмицата, с изключение на събота и неделя. През този пост на Света гора в повечето манастири следват традицията да се яде риба само веднъж – на Благовещение или на Цветница, който от двата празника се падне пръв. Основната храна през тези дни ще бъде хляб, който монасите приготвят сами, бобови култури и зеленчуци.
Източник: Βήμα της Ορθοδοξίας
