Руската православна църква твърди, че православието е по-близко до исляма, отколкото до западното християнство. Това е новост в историята на религията и ясно изразена политическа тенденция.
По време на съгласувана с властите акция пред турското посолство в Стокхолм на 21 януари шведският радикал от датски произход Расмус Палудан изгори Корана. Два дни по-късно Едуин Вагенсвелд, лидер на антиислямската група „Пегида“ в Нидерландия, публично разкъса Корана в Хага. Последното оскверняване на най-свещената светиня на исляма предизвика буря от емоции в мюсюлманския свят. И в Русия.
Владимир Легойда, говорител на РПЦ и ръководител на Синодалния отдел за връзки с обществото и медиите, нарече инцидента „недопустим вандализъм“. „Човек не може да плюе върху това, което е свещено за другиго. Не трябва в политическата борба да се обиждат религиозни светини…“, предупреди говорителят на патриаршията.
Това не са просто протоколни формули. Напоследък ръководството на Руската православна църква засилва сближаването си с ислямския свят и все повече подчертава своята „източна идентичност“, която противопоставя „нас и мюсюлманите“ на „антихристиянския Запад, който нарича себе си християнски“…
Защо Иран?
Като смирен служител на върховната власт патр. Кирил не поставя под съмнение нейните изявления по светогледни теми. „Веднъж нашият президент Владимир Путин, … запитан от журналисти за отношението на православието към католицизма и исляма, отговори: „Ние сме по-близо до исляма“. Аз също мисля така“, признава главата на Руската православна църква преди няколко години по време на посещение в Казан.
„И ислямът, и православието, – обясни патриархът, – принадлежат към една и съща източна група. Така се случва, че Изтокът е по-малко отворен към новаторство“.
В речите на патриарха все по-често се чува „източна идентичност“, която замества доктрините за „рускии мир“ и „славянското братство“. Понятието „руски свят“ вече премина в категорията на агресивните дразнители и се превърна в нарицателно, докато „славянското братство“ днес се формира по-скоро около Украйна, на която всестранно помагат Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Черна гора, Северна Македония и дори Сърбия, докато единственият съюзник на Москва остава беларуският режим, който почти беше свален от собствения си народ през 2020 г.
На среща с генералния секретар на Световната ислямска лига Мохамед Абделкарим Ал-Иса патр. Кирил отново подчерта: „Православните и мюсюлманите принадлежат към една и съща източна култура“. В исляма патриархът харесва това, че „стои твърдо върху догматите – които са основата на морала – и гледа с опасение на религиозния живот на Запада“. За настоящата глобална конфронтация между християнската и ислямската култура главата на РПЦ обвинява, разбира се, първата, тъй като западното християнство „деградира“: „Когато благочестивите мюсюлмани виждат какво се случва, не могат да го разберат. [На Запад] липсва дори базисен морал“.
На фона на Специалната военна операция руско-иранското сътрудничество се изпълва с ново съдържание. Иран се превръща във важен приоритет на външната политика на Москва. Иран е приоритет и за диалога на РПЦ с ислямския свят. В структурата на патриаршията функционира съвместна комисия по въпросите на исляма и православието с участието на ръководителите на Ислямската революция. По думите на патриарха тя формулира обща позиция за противопоставяне на „секуларизацията на съвременния свят“ и „защита на моралните ценности“. Общият враг на РПЦ и Иран е „надпреварата за материални блага и плътски удоволствия“.
Иран е особена страна както от религиозна гледна точка (населението му е шиитско, докато над 80% от мюсюлманите в света са сунити), така и от геополитическа (подложена е на строги международни санкции от Съвета за сигурност на ООН). Римокатолическата църква, която сега е критикувана от РПЦ, по-активно и успешно взаимодейства със сунитския мейнстрийм.
По инициатива и с участието на папа Йоан Павел Втори през 1986 г. в Асизи, Италия, се провежда първата съвместна молитва на християнски, мюсюлмански и други религиозни лидери. Той поставя началото на цяло движение в западното християнство, обединено от „духа на Асизи“. Първоначално РПЦ е част от това движение. Днес Ватиканът води значим богословски диалог с главния интелектуален център на сунитския ислям – университета „Ал-Азхар“ в Кайро. Московска патриаршия също изпрати свои представители в този университет, но внезапното ѝ „канонично нахлуване“ на африканския континент и рязкото охлаждане на отношенията с римокатолиците развалиха този диалог. Остава само Иран.
Ето как коментира тези процеси председателят на руския храм в Мадрид прот. Андрей Кордочкин: „Идеалната Русия, изградена върху „традиционни ценности“, е православен Иран. В тази парадигма държавният глава не е просто ръководител, а аятолах, който сам тълкува духовните въпроси, а църквата действа като негов ретранслатор. Точно затова той казва, че православието е по-близо до исляма, отколкото до католицизма. Ето защо обяви и шахидския принцип: Ние, като мъченици, ще отидем в рая, а те просто ще умрат“.
Отношението към исляма се е превърнало в нова разделителна линия между „почвениците“ и „западниците“ в РПЦ. Заслужилият професор по богословие Алексей Осипов формулира така несложното учение, което на практика стана официално в неговата църква: „Западът, Европа отдавна е загубила християнството… Никога не е имало антагонизъм [с исляма], това е лъжлива пропаганда!“.
Усилията на папа Франциск за прекратяване на военните действия в Украйна се разглеждат от православните активисти, следващи Рамзан Кадиров, като заставане на страната на „четвъртия ЛГБТ райх“ срещу християните и мюсюлманите в Русия.
Тайната на Христос и „ширк“
Всъщност богословският възглед за исляма е формулиран от патр. Кирил на Великден 2017 г. в детската болница в Москва: „Тук има и християни, и мюсюлмани; всички се обръщат към един и същ Бог Творец; и в отговор всеки от нас получава реална помощ от Бога“. При такова ниво на редукция на религиозността личността на Богочовека Иисус Христос, основата на християнството, става маловажна. В Новия Завет в този контекст се казва: „Всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, не е от Бога, а е дух на Антихриста“ (1 Иоан. 4:2); „Който се отрича от Сина, няма Отец, а който изповядва Сина, има Отец“ (1 Иоан. 2:23).
Православната светоотеческа традиция обръща голямо внимание на различията между християнството и исляма. Според св. Григорий Паламà Коранът познава евангелското откровение за Христос, но съзнателно го отхвърля, смятайки го за изопачаване на истината. Светецът отбелязва, че приоритет на ислямския свят са външната експанзия и светският успех.
Константинополският събор от 1180 г. провъзгласява анатема на ислямската доктрина, тъй като тя отрича божествеността на Иисус Христос, а чинът на отричане от мохамеданството влиза в богослужението на Православната църква. Извършва се при мюсюлмани, кръстени като деца, които са били възпитани в ислямската вяра и са пожелали да се върнат към християнството.
Под ударите на ислямския свят – първо от Арабския халифат, а сетне от Османската империя – пада „пазителката на православието“ Византия, която е смятала себе си за последната християнска империя на земята.
Идеологията на Путинова Русия предлага смесица от двата основни „монотеистични конкурента“ – евразийска православно-мюсюлманска империя, и то в постмодерна среда, когато истинската историческа приемственост на религиозната традиция е изгубена и трябва да бъде възстановена.
Коранът подчертава фундаменталната разлика между християнската и мюсюлманската концепция за Бога: „Покланяйте се на Аллах и не Му правете помощници“ (4:36); „Аллах няма да ви прости, че Му давате за помощници други божества, но ще прости другите грехове на когото пожелае от Своите раби. Който измисля други божества за помощници на Аллах, извършва голям грях и никога няма да получи прошка от Аллах“ (4:48). Ислямската традиция нарича този грях „ширк“ и отнася към него християнското почитане на Бога-Троица.
На упрека, че „се покланя на трима богове“, руският средновековен светец Максим Грек отговаря: „Ако някой изповядва трима богове, да бъде проклет во веки веков, амин! Ние знаем един Бог, Творец и Създател на всички неща, Който има Слово и Дух, равночестни и тъждествени по божественост, събезначални и съприсносъщи, защото никога не е имало Бог без Слово и Дух… Един Бог в Троица, а не трима богове – да не бъде! Както умът, словото и духът – и трите – се наричат една душа, а не три души, така и кръгът на слънцето, светлината и лъчът – и трите – съставляват едно слънце, а не три слънца: такава е тайната на Светата Троица“.
В крак с модата
Ако говорим на научен език, тук е налице богословски ревизионизъм в угода на политическата конюнктура. Тъй като е необходимо да се мотивират православните за „свещена война“ със Запада, който включва и Украйна, това означава, че сега те са по-близо до исляма, отколкото до „неправилното“ християнство. Неслучайно в преамбюла на руския закон за свободата на съвестта православието и християнството са посочени като различни религии!
Западният римокатолицизъм е имал значително по-голям успех в диалога си с исляма, защото е по-малко зависим от конюнктурни практически цели и може да си позволи да се съсредоточи върху „теорията на въпроса“.
На този фон РПЦ, говорейки с езика на патр. Кирил, изглежда по-секуларна, по-въвлечена в реалния политически процес, отколкото предполагаемо „деградиралият“ римокатолицизъм. Неслучайно иранският шиизъм, който играе ролята на държавна идеология на Ислямската република, е по-близък до РПЦ, отколкото до сунизма, който е широко разпространен в геополитическото пространство и взаимодейства с Ватикана.
Вътре в Русия ислямът се развива по-пламенно от православието, което е лишено от своя глас. В този контекст показната лоялност на патриаршията към исляма може да се възприеме като един вид „залог за бъдещето“, когато ще трябва да живеем в съвсем различна политическа реалност…
* Източник: „Новая газета“, февруари 2023 г.
