Мобилно меню

4.8923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (65 Votes)

209Малцина в нашата страна чуха новината, обявена през юли т. г.: Центърът „Тависток и Портман“ в Лондон, единственият в страната, който отговаря за проблемите на половата идентичност при деца и юноши, ще бъде закрит през пролетта на 2023 г.! Защо? Защото следваше стратегия на безусловно одобрение на смяната на пола, за която има сериозни съмнения, че по-скоро вреди, отколкото да е от полза за интересите на непълнолетните.

Но нека вземем нещата по реда им. Въпросното звено, филиал на известния и исторически детски психиатричен център „Тависток“, започва да приема през 1989 г. деца и юноши от цяла Великобритания, които се чувстват неудобно (изпитват дисфория) с биологичния си пол. През изминалите години увеличението на броя на тези лица е зашеметяващо: от 97 души през 1997 г. до 2519 през 2018 г. Разбира се, списъците с чакащи са много дълги.

Това не беше проблем на центъра, тъй като тенденцията е глобална. В Швеция броят на момичетата на възраст между 13 и 17 години, които искат да станат момчета, се е увеличил с 1500% между 2008 и 2018 г.! Тогавашният британски министър по въпросите на равенството Пени Мордонт обаче призова за разследване, за да се установи защо молбите за смяна на пола са се увеличили толкова драстично. Трябва да отбележим, че има превес на момичета: за съответния период от 21 години от 40 те са станали 1806!

Междувременно обаче се случи интересно събитие. През 2018 г. американската професорка Лиза Литман публикува статия, в която описва нов вариант на полова дисфория – „бързо начало“. Клиничният опит показва, че това се случва предимно при момичета в юношеска възраст и е „заразно“. Това означава, че желанието за смяна на пола възниква, когато юношата е изложен на подобни стимули и звуци (група от връстници или социални медии). (За читателите, които не са специалисти, отбелязвам, че не бива да бъркаме половата идентичност със сексуалната ориентация: хомосексуалността не е заразна. Дори не всички случаи на полова дисфория са такива.)

Нейната хипотеза, която все още не е потвърдена, е, че това е нов вид полова дисфория, която представлява неадаптивен механизъм. Доколкото това е вярно, то опровергава опростенческата теория, според която половата дисфория винаги е вътрешно присъща и следователно заслужава потвърждаващо лечение без изследване. Литман получи благодарни реакции, но, разбира се, срещна и бурна враждебност.

Какъв е обаче проблемът с Центъра „Тависток и Портман“? Че стратегията за справяне с безбройните молби за смяна на пола, вдъхновена от куиър-теорията, е била безусловното приемане на тези молби. Това означава да доминира мнението, че непълнолетните трябва да бъдат насърчавани да променят пола си само защото са поискали това, т. е. без да се прави оценка на общото им психиатрично и психологическо състояние. На практика това се изразява в прилагане на лекарства, които потискат пубертета, а по-късно – в прилагане на хормони от противоположния пол. Тази втора фаза се съпровожда от съответните хирургични интервенции.

И основателните въпроси, които си задаваха мнозина, бяха: способни ли са децата и юношите да се съгласят с такава радикална промяна в живота си? Възможно ли е на тази възраст те да са наясно със страничните ефекти, които дългосрочното приемане на хормони неизбежно предизвиква, както и с трайната загуба на плодовитост и необратимите физически промени? За илюстрация, през 2017 г. 800 момичета с полова дисфория във Великобритания са получили хормонално лечение за спиране на пубертета, някои от тях само на 10 години!

Рано или късно делото щеше да стигне до съда. Кийра Бел, жена, която е родена като момче и сега е променила решението си, печели обжалване пред Върховния съд през декември 2020 г., твърдейки, че лекарите не е трябвало да го смятат за способен да даде съгласие, когато е подал молба за смяна на пола. По време на същия процес Съдът постановява, че минималната възраст за съгласие трябва да бъде 16 години. Центърът „Тависток и Портман“ обжалва и спечели през септември 2021 г.

Междувременно обаче през септември 2020 г. Националната здравна служба започна разследване от независима комисия, председателствана от Хилари Кас, бивш председател на Кралския колеж на педиатрите, на стратегията за справяне с половата дисфория в центъра „Тависток и Портман“. Това беше съпроводено с протести от страна на родители и лекари, както и с оставките не само на психоаналитик и член на борда, но и на 35 психолози в рамките на три години (шестима от които публично изразиха несъгласие с идеологическата линия)!

Комисията проведе изслушвания както със специалисти, така и с родители и пациенти, и публикува заключенията си през февруари 2022 г. В резултат от това беше обявено закриването на центъра (виж репортаж на „Times“) и създаването на няколко центъра в региона, които ще работят с различна философия.

Това развитие документира опасенията на мнозина относно стратегията, следвана от института, която по същество е по-скоро идеологическа, отколкото научна.

Доказателствата са все повече. В Канада Кенет Зукър, ръководител на Клиниката за полова идентичност и младежта в Торонто, е уволнен през 2015 г., след като е обвинен от активисти, че провежда „конверсионна терапия“ за полова дисфория, а отделът му е закрит незабавно. Това не е човек с консервативна репутация: той е ръководил екипа, който е формулирал критериите за полова дисфория в известния американски наръчник DSM-5, и е помогнал за формулирането на насоки за Световното дружество за транссексуално здраве. В неговия отдел обаче са скептично настроени към бързината, с която обикновено се приемат молби за смяна на пола. Установено е, че обвиненията срещу него са неоснователни и в крайна сметка болницата, към която принадлежи отделението му, се съгласява да плати финансова компенсация и да се извини „без предразсъдъци“. Последвалото разследване напълно оневинява Зукър и става ясно, че активистите, които призовават за отстраняването му, просто се ядосват, че е помогнал на децата да се примирят с биологията си, преди да пристъпят към „прехода“ (това е така нареченият процес на „внимателно изчакване“).

Закриването на Центъра „Тависток и Портман“ и обявяването на реорганизация на предоставянето на услуги е обнадеждаваща новина за онези, които се интересуват от истината. Редовните читатели на тази рубрика си спомнят, че в миналото неведнъж съм коментирал тревожната тенденция идеологията да надделява над науката. Много повече доказателства могат да бъдат намерени в статията ми „Полът: децата и юношите като „войници“ във „войната“ на възрастните“, публикувана в Synaxis, бр. 161, 2022 г.

Зад цифрите се крият реални съдби на млади хора, които са тласнати към нещастие заради нашите собствени грешки. Това е така, защото не искахме да мислим, че всеки случай е уникален: персонализираната медицина е изискване на времето. Ако премахнем диагнозата на някоя друга психопатология, а също и необходимата възрастова зрялост, остава едно голо чувство, придружено от неопосредствано желание на субекта, елементи, които не са достатъчни, за да направляват по-нататъшните действия. От само себе си се разбира, че е морално недопустимо да превръщаме децата в инструменти, за да обслужваме собствените си цели.

Или, ако цитираме френския философ Беренис Леве: „Ако има урок, който да бъде научен от тоталитаризма, той е, че човекът не е просто материал, който се оформя според логиката на една идея“.

Публикувано в: Huffpost, 22 ноември

2330Прот. Василий Термос (р. 1957 г.) е известен гръцки богослов, клирик на митрополията на Тива и Левадия. Завършил е медицина и богословие. Доктор по богословие на Атинския университет. Дванадесет години преподава в Богословската академия на Албанската православна църква, а понастоящем е професор по пастирско богословие във Висшата църковна академия на Атина. Действащ психиатър на деца и юноши. Бил е гост-преподавател в редица световни университети – в Харвърд, Бостън и др. Неговите книги и статии са преведени на английски, френски, руски, румънски, български, испански и руски език.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dkay8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен