Нахлуването на Русия в Украйна и упоритият отказ на Московската патриаршия да признае каноничната автокефалия на Украинската църква са двете страни на една и съща монета – руско-московския империализъм, който политически се проявява като експанзионизъм, а геоцърковно като познатия и претоплен разказ за „Третия Рим“. Що се отнася до последното, наблюдаваме обаче една промяна, особено след 2009 г. (избирането на патр. Кирил), тъй като дотогавашното му неисторическо богословско-църковно и съвсем не канонично утвърдено съдържание придобива политико-идеологически измерения.
Настоящата причинно-следствена основа на войната в Украйна, както и системното фалшифициране на автокефалната църковна идентичност на Украйна, несъмнено са израз на общ идеологически компонент на руското политическо ръководство и Руската църква по отношение, от една страна, на оспорването на законното право на независимо присъствие в обществото на нации, независими като идентичност, език, суверенитет, култура и църква, а от друга – налагането на руския етноцентризъм (етнофилетизъм) и панславизъм на политическо и църковно равнище.
Украйна, за съжаление, е не само пример, но и основно геополитическо и геоцърковно поле за утвърждаване на този етнорасов панславянски манталитет чрез съвместното функциониране на руската държава и църква. И това е първият стълб на приказката за „Третия Рим“, сякаш някога е имало „първи“ и „втори Рим“, а не исторически и канонично утвърдените „Стар“ и „Нов Рим“.
Руската църква винаги е гледала на западната цивилизация като на греховна, прокълната, осъдена и затова трябва да бъде отхвърлена, защото уж развращава източната цивилизация и насърчава други стандарти на живот.
Вторият стълб е страшната амбивалентност на Московската патриаршия между Запада и Изтока. Това е грях срещу руската църковна традиция, който винаги е бил пречка за сближаването на тази патриаршия не само с единоверните православни църкви на Запад, но и с другите християнски църкви по принцип.
Руската инвазия в Украйна и нейната идеологическа обосновка от страна на Руската църква означават точно това: война срещу Запада и западната цивилизация, война срещу културата на свободата, законния и конституционно гарантиран индивидуален избор на всяко човешко същество с цел да се наложи отново модела на източната автокрация, изпробван неуспешно в близкото историческо минало чрез силово налагане на решенията на някаква „просветена власт“.
В крайна сметка именно върху този стълб, прикрит с покривалото на руската традиция, като уж автентичен израз на традиционната църковност, се прокарват обществени модели на политически и църковен тоталитаризъм, което е още една специфична връзка на идентичността между руските държава и църква.
Върху теоретичната основа на тези два стълба Руската църква определя нахлуването на Русия в Украйна като „свещен“ акт. Църковният въпрос се подкрепя от идеологията на „руския свят“, а политическият и военният въпрос намира своята подкрепа в „благословения от Бога народ“, „новата нация“, „богоизбрания народ“.
Подобен унифициран модел на обществото обаче, дори и облечен в мантията на църковността, несъмнено води до изолация, чувство за изключителност, абсолютизъм, разделение и в крайна сметка до задънена улица, дори и „отлично“ да представя като „свещена“ една война, която има за цел окончателното унищожаване на врага ante portas!
Така стигнахме до момента, в който митът за „Третия Рим“ се превърна в средство за възобновяване на „Студената война“ между Изтока и Запада. Едно политическо ръководство с теократични концепции легитимира една агресивна война, докато едно по същество секуларно църковно ръководство оправдава своето положително отношение към тази война с лозунги като „вън от Европа“, „без диалог със Запада“ и „да се откъснем от греховната западна цивилизация“, представяйки ги като свое „духовно алиби“ за негативизма си към автокефалията на Украинската църква.
Всички ние обаче трябва да помним, че историята учи и наказва. И последното поучително доказателство са болезнените за Московската църква събития от 1917 г. Те в никакъв случай и по никаква причина не бива да се повтарят като един наказателен фарс в близко бъдеще.
Източник: Εφημερίδα Αθηνών със заглавие „Московският империализъм“
