През последния месец се проявиха всички признаци на духовната смърт на РПZ като условно християнска общност. Много духовници и епископи активно участват в Z-пропагандата, а останалите в най-добрия случай мълчат, без да осъждат агресията на своята страна срещу съседната държава. Някои не одобряват случващото се, но мълчат, страхувайки се за себе си, за семействата си и за положението си в клира.
Но изведнъж от нищото се появява малка искрица надежда. Или свещеници ще се съберат и ще подпишат макар и вял, но все пак призив срещу войната. Или изведнъж скромният селски свещеник Йоан Бурдин ще се превърне в истински пример за християнски пастир, който осъжда случващото се беззаконие.
Понякога има и други духовници, които се осмеляват да кажат нещо, но ние често се опитваме да не ги споменаваме, за да не им навреди появата на името им в нашия сайт „Ахилла“. Когато обаче някой свещеник пише открито на страницата си в социалната мрежа, смятаме, че можем да го цитираме и да се радваме, че има такива свещеници.
Преди дни на официалната страница на Архангелска епархия в социалната мрежа „В контакте“ беше публикувано изказване на игумен Теодосий (Нестеров). В него той развива идеята за „метафизичната борба“ между доброто и злото, която води Русия в Украйна. Ето откъс от този текст:
„Нито една конфронтация не започва без дълбоки духовни причини. В продължение на тридесет години с болка в сърцето наблюдавахме как Украйна се впуска в дебрите на една мизантропска фашистка идеология. Тя започва в зората на 90-те, когато тогавашните партийни лидери влизат в съюз с радикалите, които вече са се появили в страната, когато се появи книгата на президента Кучма Украйна не е Русия… Сега, когато очевидно мнозина в Украйна са възприели безумната идея, че е възможно и необходимо да започнат война с Русия, очевидно бе достигнат пределът и нашият президент взе трудното и съдбоносно решение да нанесе удар. Нашите войници на фронтовата линия виждат тази „кафява“ лудост, огромна част от съзнанието на хората в Украйна е променено от години на лъжи, пропито от идеите на национализма. Сраженията продължават, ние сме поставени в ситуация, в която отстъплението и капитулацията не са опция, защото ще доведат до още по-големи разрушения и повече жертви…“.
На тези думи един друг руски свещенослужител отговори на страницата на епархията:
„Вие, отец Теодосий, не трябваше да служите в църквата, а като комисар или полит-комисар през 30-те“.
Този коментар е оставен от духовник от Шуйска епархия (Ивановска митрополия), председател на църквата „Неупиваема чаша“ в с. Седелници, петдесет и петгодишен, игумен Александър (Зинин).
На страницата си във „В контакте“ на 3 март той публикува снимка с опасния вече лозунг „Не на войната“. В коментарите беше нападнат от вълна благочестиви енориаши, на които игуменът отговори така:
„Моля се за заблудения Владимир, който вкара страната в задънена улица“.
„Аз съм прашинка в този свят, никой не се интересува от моето мнение. Достатъчно е, че нашето свещенство пази дълбоко мълчание“.
„Отслужвал съм погребения на войници, които се върнаха от Чечня в ковчези (а тези, които ги убиха, сега са герои на Русия), виждал съм техните майки и близки, така че може би тогава съм полудял. Затова ме смятайте за луд“.
„Когато по време на служба, благославяйки хората, казваме „Мир на всички“, предполагам, че също играем на страната на американците и Европа“.
„Не на войната“ разбирайте и по-дълбоко: за хилядите убити, останали без дом и ранени бежанци. Обърнете внимание на призива на митр. Онуфрий, той е там, в Украйна, предстоятел на УПЦ, където се води война“.
„Не на войната не е политически лозунг, а заповедта Не убивай“.
На пръв поглед простички, евангелски думи на един пастир, но тълпите от православни zоосъграждани в коментарите си са готови да разкъсат свещеника заради тези думи: викове, крясъци, безброй възклицателни знаци, милиони пъти повторение на държавната пропаганда. Така само в един миг благочестивото паство на РПЦ се превръща в тълпа, жадна за кръв не само на непознати хора в чужда страна, но и на собствения си, до вчера толкова скъп и обичан пастир.
Отец-игуменът може и да не се радва, че е публикуван на нашата страница, може изобщо да не желае одобрението на нашия проект, може да изтрие всичко, което е написал, за да не си навреди, сам или „с благословията на свещеноначалието“, но въпреки това можем да кажем: слава Богу, че в това мъртво езическо блато все още има достойни духовници, макар и все по-рядко. Може би благодарение на вас все още не всичко е загубено.
