"Македонската църква се гордее, Гърция се смее" е името на статията във вчерашния брой на скопския в. "Дневник". Македонският ежедневник съобщава, че инициативата на премиера Н. Груевски, наречена "името (на Македония) плюс Църквата в пакет", е изненадала всички. Преди два дни Груевски изпрати писма до посредника в преговорите на Македония и Гърция Матю Нимиц и до генералния секретар на ООН Бан Ки Мун с искане въпросът за каноничността на Македонската православна църква да се обвърже със спора с Гърция за името на републиката. Гърция нарече иницативата "смешна, несериозна и ексцентрична". Но местните експерти също са изненадани от идеята на премиера, пише вестникът. Според общото мнение на всички е ясно, че църковният проблем не спада към мандата на Нимиц, нито пък за него може да се търси помощ от Генералния секретар на ООН. Освен това според македонските анализатори Църквата и държавата в Македония са отделени. Инициативата има логика, само ако става дума за някаква по-широка стратегия на държавата, за която обаче досега не се е говорило.
Не по-малко изненадани са западните дипломати в Македония, които избягват да коментират писмото на Груевски за Македонската църква. Според тях е ясно, че посредникът Нимиц като пратеник на ООН няма мандат да се занимава с църковни въпроси.
От своя страна Македонската православна църква похвали включването на църковния въпрос в преговорите и окачестви инициативата като конструктивна и продуктивна. Хераклейският епископ Климент смята, че "проблемът с Македонската православна църква съвсем естествено се включва в отворените въпроси, които търсят своето разрешение". Според него досега Македонската църква е правила всичко възможно да използва различни църковни канали, за да покаже пред света своята църковна истина. "Ако Църквата в Гърция беше отделена от държавата, както е в Македония, писмото на премиера нямаше да има смисъл", допълва той. Но Гръцката православна църква е в рамките на гръцката държава и уставът й нормира тесните връзки между двете институции. "Вече става ясно, че тезата, че ставало дума за чисто каноничен въпрос с юридически и църковен характер е остаряла и изхабена. Става дума за много по-сложен, многозначен и за жалост политически въпрос и тъкмо за това е естествено да бъде обсъждан на масата на политиците. От досегашните разговори става ясно, че основният проблем е наименованието на Македонската правослвна църква и че ние, като църква, отстояваме своето уставно име - това е причината да не ни приемат в семейството на православните църкви". Според епископ Климент Цариградската патриаршия политизира проблема като финансира Православната охридска архиепископия на владика Йован Вранишковски. Македонски архиерей, пожелал анонимност, коментира в положителен дух личността на Атинския архиепископ Йероним, който според него се отличавал с умереност за разлика от предшественика си архиепископ Христодул. "Считам, че той добива от своите съветници много информация за това, как се развива Македонската православна църква, за обновата на монашеството и други. Такъв човек начело на Гръцката православна църква може да ни помогне. Решаването на проблема ще зависи и от това, каква личност ще застане начело на Сръбската православна църква", заявава още архиереят.
Откъси от писмото на македонския премиер Никола Груевски са публикувани във вчерашния брой на в. "Дневник". В него Груевски казва, че коренът на проблема е в това, че "Сръбската православна църква е свързана с Гръцката православна църква, защото значителна част от членовете на Св. Синод са следвали и живели дълго време в гръцки манастири и църкви, със стипендии на Гръцката църква. Резултатът е, че тези членове на Св. Синод на Сръбската православна църква се намират под влиянието на Гръцката православна църква и поради този факт се характеризират от умерените епископи в Св. Синод като "гръцко крило". Груевски пише също, че никога не би написал това писмо, "ако в Гърция съществуваше разделение между Църквата и държавата... Отварям този въпрос, който е свързан с църквите, изключително и само заради връзките на държавата на Гърция с Църквата. Връзки, които са много по-тесни, отколкото в която и да е друга страна на Европейския съюз и НАТО".
В. Dnevnik и други
