- Отче Ангеле, моля да коментирате очакванията на голяма част от нашето общество за по-решителни мерки на Св. Синод в навечерието на двата светли празника – Цветница и Великден. Хората непрестанно изразяват безпокойството си да не би събирането на десетки богомолци в църквите да разнесе повече ужасната зараза с COVID-19?
- Не дай Боже църквата да се окаже източник на зараза! Мисля, че съвсем ясно беше казано (аз мога да говоря от името на Софийска епархия) от Софийския митрополит и Български патриарх Неофит хората да си останат вкъщи! Няма нищо страшно, че в този наистина най-светъл празник за православния християнин той ще може да се помоли в тази интимност, която може да получи в дома си! Аз разбирам и другите вярващи хора, защото за християните животът започва и свършва с Пасха, т. е. ние изживяваме една постоянна Пасха и това е стремежът на всеки един от нас! В превод Пасха означава точно това Преминаване: ние се стремим да преминаваме в по-високо духовно постижение! Но… ето сега, при всички тези трагедии, които се разиграха по света, тази Пасха ще бъде по-различна. Бих казал, че в известна степен това ще ни усмири. Защото аз си спомням Великден през различните години. Имаше постоянни, нескончаеми опашки пред големите супермаркети. Стана така, че най-важното за този празник е не духовното преминаване, а материалната радост, която изпитваме. Боядисването на яйцата, покупките, пищната трапеза, на която трябва да ѝ се насладим… Особено за онези, които са преминали през поста на Четиридесетницата. Сега това няма да го има! Сега може би празникът ще се състои точно в своята духовност. Лошото е, че именно трагедията ни застави да откриваме духовността си!
- Колеги ми разказват през тези седмици на карантина, че в църквите има шепа хора, но все пак – има ги. Вероятно това са от най-ревностните християни, които не могат да не отидат в храма, не могат без св. Причастие, без да се помолят пред иконите. Какви гаранции като свещеник поемате за тяхното здраве? Този вирус покосява и вярващи, и невярващи, богати и бедни?
- Аз стопроцентова гаранция какво ще стане с живота на нашите вярващи не мога да дам. Ние се стремим да изпълняваме всичко онова, което имаме като указания, които ни дава Националният оперативен щаб – постоянна дезинфекция в църквата, ползваме съответните препарати, с които почистваме всичко. Съвсем ясно призоваваме вярващите, че сега не е времето да покажеш вярата си, целувайки иконата. Точно обратното. Призоваваме да не изкушаваме Бога, защото Сам Господ ни го е казал: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего!“. Да спазваме помежду си дистанция, да я няма онази братска прегръдка, която е толкова характерна за православния храм. По този начин гледаме да ограничим разрастването на заразата.
- Кога друг път църквата е бивала принудена да затваря врати? Кога са изисквали от нея да прекрати богослужението, да отпъди богомолците? Форсмажорни обстоятелства? Атеистични режими?
- Винаги е имало хора, които са искали да се затворят вратите на храма. Но историята на Църквата е показала, че това е невъзможно. Другото е по-важно: в този момент да покажем дисциплината си! Вярващият човек е дисциплиниран човек. Чрез собствения си подвиг, който извършва в света, по този начин той ще увлече след себе си множество други. Така се преподава вярата: чрез личното общение, чрез личностния подвиг, който ти ще сториш в този свят! Сега най-важното е да бъдем един към другиго обхванати в тази любов и съ-страдалци към самата трагедия, която се развива пред нас. По този начин ще покажем, че сме Христови!
- Исторически погледнато, само във времената на комунизма врататата на църквата беше затворена от държавата...
- Аз съм петдесет и осемгодишен. За мое щастие не помня тези страшни времена, когато са затваряни вратите на църквата. По време на моята младост никой не се осмеляваше с такава сила категорично да забрани посещението на църквата. Истината беше друга – постоянно се следеше кой влиза в църквата, какво прави в църквата. По директен или не толкова директен начин се подсказваше на свещениците какво трябва да правят и какво не трябва. Но дори и голямата „сила“ и „мощ“, казвам в кавички, на тази нечовешка идеология не успя да преломи и стъпче християнството. Християнството в своята основа не е революционно. Това, което показват в Рим учениците на Христос, в един робовладелчески строй, не беше протестът срещу това, че се унижава човешкото достойнство, разделяйки човечеството на робовладелци и роби. Точно обратното: възможността чрез добротата да промениш този свят. Да покажеш къде и докъде е истината. Така християнството надви цялата циничност на комунизма.
- С какви думи пред Възкресение Христово ще се обърнете към всички онези хора, които действително страдат, бидейки бедни, в махалите, затворени от полицията или в тесните си апартаменти, събрани заедно деца, внуци, болни възрастни?
- Да бъдем търпеливи. Да носим в себе си християнската надежда, защото и това ще мине. Искрено го вярвам! И когато таим в себе си любовта и я показваме по най-категоричен начин, именно в тези трудни дни ще бъдем сплотени, ще чуваме собствената си молитва и молитвата на всички около нас. Има един прекрасен стих в книгата на прор. Исайя, който казва: „Защото аз съм Господ твой, държа те за твоята дясна ръка, казвам ти, не бой се! Аз ти помагам!“… Е, тази сила Божия е винаги с нас. В трудността, в болките ни, във всекидневието, стига да имаме смелост да отворим вратата. Той е винаги пред нашата врата.
Източник: Маргиналия
