Мобилно меню

4.5052631578947 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (95 Votes)

0998Интервю за БТА с проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет и директор на дирекция Вероизповедания при две правителства, в което коментира предстоящата визита на папа Франциск у нас.

- Проф. Желев, посещението на папа Франциск е второто на глава на Римокатолическата църква у нас. Какви са традиционните отношения между двете църкви от гледна точка на историята?

- Отношенията между Българската православна църква и Римокатолическата църква не са възможно най-добрите. Това не е заради проблеми с римокатолиците у нас или въобще с Римокатолическата църква, а поради някои настроения вътре в Синода, като ръководно тяло на Българската православна църква.

На друга основа са поставени отношенията между православни и римокатолици в Украйна, Русия, Румъния или дори в Словакия. Това са страни, в които има многобройни униатски църкви, където има стари проблеми от времето на тоталитарните режими, където хората насила са заставяни да преминат към православието, след което в новото време те се връщат към католицизма; там има проблеми, свързани с връщане, дори с насилие завземане на имоти и др.

В България през последните десетилетия, както и преди и след промените, римокатолици и православни живеят мирно като християни. От тази гледна точка посещението на папата не би трябвало да предизвика никакви тревоги сред православните. Има виждания, че папата не трябва да идва тук, че е заплаха за православието. Според мен това са изказвания на хора, които говорят шаблонно и които нямат представа какво е значението на едно подобно официално посещение – срещите с вярващите-католици в България, с ръководството на страната, с президента, с министър-председателя.

- Папа Франциск ще бъде приет и в Светия Синод?

Папата ще бъде официално приет в Синодната палата. Доколкото разбирам, това ще е формално посещение. Ще има само две приветствия – от страна на патриарх Неофит и от страна на папа Франциск. Не че главите на двете църкви ще разрешат някакви проблеми, ако тръгнат да разговарят, но все пак биха могли да споделят някои неща, които занимават и едните, и другите вярващи и които представляват сериозни затруднения в живота на хората. Най-вече проблемите в страните, които са с предимно нехристиянско население. Дори в страни, в които има будистко или друго вероизповедание, какъвто е последният трагичен пример от Шри Ланка. Това са сериозните проблеми, защото християнските църкви, особено в Близкия изток, се обезкървиха, особено след войните там. На практика се стигна до избиването и прогонването на стотици хиляди християни от всяка една страна в Близкия Изток.

- Помни ли историята общи молитви на християните?

- Има примери от недалечната история. Това е сравнително нова практика. Векове наред християните от различни деноминации са живеели отделено, много често са имали враждебни отношения едни към други. Векове наред са правени опити да се проповядва сред вярващите на другата църква, в стремеж да се привлекат енориаши към собствената. Това е така нареченият прозелитизъм в християнството.

Такъв е случаят и с униатската общност в България, както и в други източноправославни страни. Подобни действия, особено през последните години, са спрени. Дори официално се признава, че това е грешка, че не може такъв да е подходът на съвместно общуване в един свят, който фактически се явява враждебен на Христовата вяра независимо от изповеданието.

С папа Йоан Павел Втори започна една инициатива за съвместни молитви. Те бяха правени предимно в Асизи, Италия. В това отношение допринесе и Световният съвет на църквите, където в годините на разцвет на икуменическото движение, а това бяха 60-те и 70-те години, бяха насърчавани такива съвместни молитви. Това притесни някои от вероизповеданията. Специално православните започнаха да се въздържат от подобни прояви. В Асизи обаче започнаха да се събират представители на всякакви вероизповедания – християни от различните деноминации, мюсюлмани, будисти, евреи. Идеята беше по-скоро политическа. Да се насърчи единодействието по въпроси, които не са от чисто религиозно естество, така че да се види, че религиозната ни другост, религиозните ни различия, не пречат да имаме еднакво виждане по социални и чисто хуманни въпроси. Заедно да работим за благото на съвременния човек и за бъдещето въобще на човечеството. Има толкова много въпроси, по които ние можем да си сътрудничим.

Нека да имаме предвид, че много от нашите сънародници живеят в страни с преобладаващо католическо и протестантско вероизповедание. Действащи католически и протестантски храмове дават възможност на българските общности там да се подслонят и да ползват сградата на църквата. Могат да се изброят редица български православни църковни общини, които ползват католически и протестантски храмове. Така православни българи и други православни общности от Източна Европа могат да удовлетворят своите религиозни потребности. Това е един немаловажен жест.

Католическата и Протестантската църкви могат спокойно да кажат: вие не ни признавате – търсете другаде помощ за вашите нужди, но те не постъпват така. Това са жестове, които показват, че въпреки различията във вярванията и в църковните практики, двете църкви могат и където е необходимо работят заедно. Защото заплахата за християнството идва от някои други агресивни вероизповедания и най-вече от онова, което Христос нарича Мамон, а в съвремието се свързва с консуматорски настроеното общество. Както един мой приятел навремето, немски католически свещеник, казваше, „Кока-колизмът е по-опасен от атеистическия комунизъм!“.

Христос е казал: не можеш да служиш едновременно на Бога и на Мамона. Хората, които се отдават на Мамона, на благоденствието и на парите, загърбват много бързо духовните си интереси, забравят за Бога и смятат, че те са си самодостатъчни. Само че историята ни напомня, че нещата стоят по обратния начин. Един класически пример в това отношение е Вавилонското стълпотворение. Както казват някои хора, „историята е учителка на живота, но малцина обичат да се поучават от нея“.

- Можем ли да очакваме жест от страна на Българската православна църква, включително и по отношение на църковния хор в „Св. Александър Невски“?

- Не виждам какво пречи да се изпее едно песнопение.То може да не бъде свързано с богослужението, а да бъде псалм или друго песнопение. Какво пречи някой от църковниците ни да присъства на това Събитие за мир? Българската православна църква има своите основателни претенции да бъде на едно от първите места в обществения живот в страната. Отсъствието на представител точно на това събитие не е защита на вярата. В никакъв случай! Нека да не се молят, но да присъстват на събитието.

Нека наблюдаваме как ще премине посещението у нас и да наблюдаваме как ще се случи то малко по-късно в Румънската православна църква. Румънската православна църква, която не по-малко от нас държи на православието, ще се отнесе към това посещение по съвсем друг начин.

- Много православни християни също ще отидат да видят папа Франциск?

- Много православни вече са заявили желание и са получили разрешение да присъстват на тези събития. Но по пътя на забраната не се върви напред.

- Понеже споменахте заплаха за християнството, назад в историята при обсадата на Константинопол и молитвата в църквата „Св. Софѝя“ не е ли обща между католици и православни?

- Когато сме изправени пред екстрени обстоятелства, виждаме колко е безсмислен целият този изолационизъм, в клопките на който все пак попадаме. Има много примери от мюсюлмански страни, където има само католическа църква. Тамошните патриаршии разрешават православните да извършват свои обреди в католическата църква, защото няма възможност да се изпратят православни служители. Когато попаднем в екстрени ситуации, забравяме за тези стени. Точно за това трябва да се подхожда с мъдрост. Дори да не стигаме до общо богослужение, не трябва да се лишаваме от възможността да имаме съвместни действия по въпроси, които ще са от полза за хората.

- Повече политическо или повече религиозно изглежда това посещение?

- Зависи от гледната точка. Чисто религиозната страна е свързана преди всичко с членовете на Католическата църква в България. Той ще се срещне с тях, ще имат своите съвместни молитви, ще бъде отслужена литургия или меса. Политическата страна е свързана със срещите на високо равнище. Естествено, няма да се говори само за вярата. Във всички случаи това, което ще чуем много пъти от папата, дори, когато действа политически, е вярата му в Христос и верността му към Божиите заповеди. Църквата е в света. Тя не може да бъде лишена от този политически момент. Без да се занимава с политика, разбирана като партии и политически различия, политиката, за която говори и Платон, е част от живота на Църквата, защото тя е част от живота на вярващите хора.

- Каноните са различни, но ценностите са едни, е казал папа Йоан Павел Втори. Възможно ли е единство в името на тези ценности?

- За съжаление, моят опит ме лишава от оптимизъм в това отношение. Още повече като гледаме какво става през последните месеци, ние, православните, продължаваме да се делим, камо ли да се обединяваме. Затова аз лично съм песимист за обединение на християните по света в перспектива. Обединение във вярата и богослужението сигурно никога няма да достигнем, но обединение на нашия човешки, хуманен дълг като християни, трябва да имаме, трябва да имаме там единодействие.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udcak 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.