Мобилно меню

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

unnamed 1 1170x780Интересна новина дойде от Печори, където под ръководството на Псковския и Порховски митр. Тихон се проведе годишното епархийско съвещание. Там са говорили за много неща: за младежта и привличането ѝ в Църквата, за намаляването на алкохолизма, за опазването на историческите паметници, образованието на духовенството, ниската посещаемост на храмовете, въоръжените сили. Вниманието обаче беше привлечено от изискването на митрополита да се въведе ред в счетоводната отчетност. Ето какво е казал владиката:

„Драги отци и братя, напълно отменяме всякакви „пликчета“, поднасяни по случай годишнината от хиротонията, именните дни и други подобни – ако е за това, то аз, като приемам с благодарност добрите пожелания и се надявам на вашите молитви, предпочитам да отбелязвам значимите за менe дати в тесен молитвен кръг. И край, за „пликчетата“ забравяме“.

Митрополитът е добавил, че прозрачността и честността в църковното счетоводство сега са жизнено необходими. Това може да стане добър повод за проповед на Евангелието: хората ще имат доверие в църквата, виждайки, че тук има строг и честен отчет на средствата, които са постъпили и са били похарчени. Големите храмове в центъра имат възможност да помагат на селските енории, които не могат да се похвалят с големи доходи. Да не се забравят свещениците, които не са на щат, попадиите, загубили съпрузите си, многодетните свещенически семейства. „Като видиш при какви условия живеят някои възрастни свещеници, изпадаш в ужас. Често те нямат дори с какво да се прехранват – добре е, ако някоя загрижена енориашка им занесе хляб и консерви. Драги отци и братя, така не бива. Затова настоявам към всеки храм да бъде направен списък с нуждаещите се от помощ – богатите енории могат да я дадат. Това е наше християнско задължение“, е подчертал митр. Тихон.

Ако някой си мисли, че църковните „пликчета“ са нещо като подкуп, той греши наполовина. „Пликчето“ е не само начин да умилостивиш владиката, но и начин да се изземат от клира неконтролираните от епархията „излишъци“. Много устойчиви икономически отношения, които е трудно да бъдат променени по много причини. Нали доходът в храма, в енорията е практически неконтролируема величина! Основните приходи са от продажба на свещи, на различни църковни бижута и предмети, от извършване на треби. Освен това има и каса за пожертвования, а също и други – не винаги парично-материални дарения от енориаши, от „спонсори“. Има и други начини за увеличаване на дохода. По различни канали към свещеника текат пари.

Тези приходи са различни. Има много добре обезпечени енории, дори богати. Има и такива със средни доходи. Но има и много бедни, дори бедняшки енории. Епархията взима процент от официалните приходи, а архиереят може и да не е завършил икономика, но все пак има подозрението, че това не е всичко. Дори представите му за тези излишъци да са силно преувеличени, което почти винаги е така. Духовниците често роптаят помежду си, че исканията на архиерея са крайно завишени, че тези неконтролирани отчисления върху неконтролираните доходи не оставят изобщо средства за съществуването на храма, нито за благоустройството и поддръжката му. Всъщност оказва се, че икономиката на църквата в много отношения се крепи на взаимното недоверие. Всичко е като при външните, на някои места дори по-лошо.

Инициативата на владика Тихон да се откаже от „пликчетата“ ще бъде ефективна, ако всички отношения в епархията се основават на кристална честност. „Не взимаш“ е още половината от проблема за изграждането на здрави икономически отношения. Втората половина е да организираш изцяло прозрачна икономика на енориите – там, където ще „дават“. И изобщо, в църквата всичко трябва да бъде честно. Ако някъде в тази верига има пробив, „скриване“ (спомнете си историята със Сапфира и Анания в Глава 5 от Деяния на св. апостоли – един от първите фиксирани случаи от такъв вид), то както и в древните описани времена, само страхът от духовната репресия може да възпре съблазънта нещо да се укрие от братята по вяра. Както, разбира се, и обичайните административни репресии.

Инициативата на Псковския архиерей едва ли ще бъде толкова заразителна за неговите колеги в РПЦ, че те веднага да я приложат в своите владения. Слабите звена в това начинание са много и всички те се свеждат в крайна сметка до човешкия фактор. Но нали „човешкият фактор“ е този, който по определението на Църквата подлежи на изцеление! Именно колективната дейност, която не е склонна да допуска сериозни грешки, която не позволява разделение във взаимодействието на различни по тежест единици, която разбира общите цели и задачи, е най-важното нещо в църковната работа. Не само в счетоводството, където сега всичко е много запуснато, но и във всичко. Макар че е много правилно да се започне със счетоводството, което е своеобразен индикатор за честността. Особено заедно с посоката, определена от Псковския митрополит за това, къде трябва да се насочват събраните средства: на първо място, за въвеждането на ред в собствения дом. В самата църква, където забравени пребивават и възрастни свещеници, и вдовици, и многодетни семейства.

Църковният организъм трябва първо той самият да е здрав, преди да учи на духовно здраве останалия свят. А проблемите с църковното „здраве“ тук са очевидни. Нека опитаме да започнем излекуването чрез изграждането на доверие в икономиката – една такава инициатива може само да се приветства.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8ykq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.