Съборността е един от най-старите и основополагащи принципи на християнството. Още свети Киприян Картагенски пише до своето паство: „Аз реших да не предприемам нищо без вашия съвет и съгласието на народа”. Дълголетността и непоклатимостта на църквата като институция се е изграждала хилядолетия върху разбирателството между християните и клира и в това едва ли някой има основание да се съмнява. В дните на поредния църковно-народен събор у нас този факт трябва да бъде разгледан в светлината на днешните отношения между висшия клир и паството.Сигурно от гледна точка на каноничността, която е особено важна за православната ни църква, промяната на нейния устав не е работа лека, нито много желана. Да оставим обаче решенията затова на разсъдъка и съвестта на участниците в шестия църковно-народен събор, който се провежда втори ден в Рилския манастир. Обикновените миряни, на които не е безразлична съдбата на вярата и после тази на църквата, се вълнуват много повече от неканонични въпроси. Като например кой кой е в Светия Синод, кои са онези монаси, отказали се от светското и посветили се на служение на Бога, т.е. на хората. Ако православие означава „право да славим Бога”, то най-логичният въпрос е редно ли е да се обръщат с молби към него за целия ни православен народ хора, които са сключили по един своеобразен начин договор с Дявола? Става дума за тази част от владиците, които са подписали декларации са сътрудничество с бившата ДС, а тя им е дала офицерски звания и най-важното зелена улица да влязат в най-висшата църковна йерархия. Но са им затворили пътя към Рая. Може би, един Бог знае. И понеже Той единствен ще отсъди всекиму според делата му, Той ще реши и небесната съдба на владиците ни.
Слаб е човекът и въпреки това мнозина български свещеници не са се огънали пред репресиите, заплахите и изнудването от страна на комунистическите тайни служби. А някои от тях са загинали мъченически за православието. На други не са достигнали сили и вяра. И за да спасят семействата и децата си, са приели да сътрудничат на ДС. Сред тях сигурно не са малко онези, които не са предали нито един от братята си. А ако са го направили и имат страх от Бога, сигурно не са имали ден покой. Обаче сега думата не е за обикновените свещеници. А за висшия клир. За духовните водачи на нацията. Е, как тези хора ще обърнат атеистичния в голямата си част български народ към вярата? Как ще го накарат да влезе в храма? Нали не словата, а делата праведни са ориентир за обърканите души на миряните. Как онези две трети от младите българи, които не знаят за какво живеят, да отворят сърцата си за живото слово на църквата, ако не се доверят без резерви на нейните владици?
Тези факти са страшни. А миряните мълчат страхливо. Или безразлично. Вместо да призоват митрополитите от Светия Синод, свързани с ДС, да се оттеглят с монашеско смирение в манастири и да се отдадат на пост и молитва.
„Бог е любов!” е девизът на Христовата епоха, настъпила след разпъването на Сина Му на кръста. А импулсът на нашия век е социалният. Затова днес е необходимо и преображение на служенето. Хората очакват слова, които извират от сърцата на православните свещеници, думи, които посяват вяра и надежда, молитви за слабите. Хората са достатъчно наказани от дълбокото затъване в блатото на материалното. И без дори да го съзнават, са жадни за чистотата на идеала. Затова искат Божията искра и слово да мине през сърцата им и да ги стопли.
„Бог е любов!” е девизът на Христовата епоха, настъпила след разпъването на Сина Му на кръста. А импулсът на нашия век е социалният. Затова днес е необходимо и преображение на служенето. Хората очакват слова, които извират от сърцата на православните свещеници, думи, които посяват вяра и надежда, молитви за слабите. Хората са достатъчно наказани от дълбокото затъване в блатото на материалното. И без дори да го съзнават, са жадни за чистотата на идеала. Затова искат Божията искра и слово да мине през сърцата им и да ги стопли.
Българите искат една нова православна църква, застанала върху устоите на канона, но обърната към болките на хората. Искат да видят как свещениците служат на болните, гладните, самотниците и забравените от обществото (Слава на Бога, че има и такива!). Този е пътят към храма на новата епоха. Другият е старозаветният и остана във миналото.