Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
МаалюляПреди 3000 години в древните юдейски земи се заражда арамейският език. Той дори измества староеврейския - иврит, и се разпространява в Персия, Асирия и Вавилон, за да се превърне с раждането на Божия син в най-свещения сред всички езици. Това е езикът, на който първите християни говорели и пишели. Заради широкото си географско разпространение обаче езикът на арамеите се разделил на различни диалекти и с течение на времето потънал в забрава. Има обаче едно живописно сирийско селце, където все още говорят езика на Христос. То се казва Маалюля.

И до ден днешен автентичното божествено слово извира между скалите на това малко кътче от Рая. Още преди да посетя Сирия, знаех, че тук се намират много свещени християнски места. Но това, което видях, определено надмина очакванията ми. За Маалюля бях чувал много отдавна и мечтата ми беше един ден да я видя с очите си. Християнското село се намира на около 60 км от Дамаск. Пътят до там пресича необятната пустиня. След по-малко от час Маалюля вече е пред очите ми. Усещането е неповторимо, а нетърпението да чуя езика на Христос нараства все повече. 

Пред погледа се открива страховит планински масив. Той е продължение на пустинята, а възвишенията са с оскъдна растителност. Точно в центъра планината се разделя на две от дълбок пролом. Именно там по жълтите склонове от двете страни са накацали белите къщи на потомците на някогашните арамейци.

Вратите и прозорците са сини. Някои от построените като стълбица към върха на планината къщи навлизат в тъмните пещери. Сред тях издигат куполи десетки християнски църкви, а тук-таме стърчи и минаре на джамия. Звънът на камбаните се слива с древен напев. В миналото 8000-хилядното селище е било изцяло християнско. Днес обаче почти половината жители са мюсюлмани. Всички тук обаче говорят арамейски без значение на вярата. Всички, независимо от религията си, почитат Иисус и посещават християнските храмове.

Всъщност на староарамейски език Маалюля означава "вход". И то неслучайно. Легендата разказва как покровителката на селището св. Текла се спасила от римляните, които я преследвали, за да я убият, тъй като приела християнството. Красивата Текла избягала от езическите си родители в днешна Турция, за да проповядва словото на Христос. Бягайки от римските войници, светицата, която била ученичка на самия апостол Павел, накарала планината да се разтвори и избягала от потерята на езичниците, а под нозете й бликнала вода. Именно това е тесният пролом, по който минаваме и ние. От двете страни на клисурата могат да се видят издълбани дупки в скалите, където първите християни се криели от меча на римляните. Наоколо се чува ромон на извираща от скалите вода. В края на тесния проход ни посреща местен мъж. Предлага ни да си купим току-що изпечени ядки. Започвам да му обяснявам на арабски, че сме от България и сме слушали много за Маалюля, и той ни прекъсва на развален български: "Добър ден. Аз бил България. Прави бизнес. Фабрика за близалки. 8 години. Проблеми има. Връщах. Сирия." Той заряза сергията със сушени плодове и ядки и ни кани на чай с мента и наргиле. Въпреки че е мюсюлманин, разказва за историята на неговите предци, които били християни, и за свещения арамейски език. На раздяла го каня някой ден отново да посети България, а той поклаща глава одобрително. 

Малко над платото е манастирът "Св. св. Сергий и Бакхус", построен още през IV в. Тук се пазят едни от най-старите олтари в историята на християнството. А непосредствено пред него е разкрита скална гробница от 198 г. с уникални релефи. След приемането на християнството гробницата е превърната в монашески скит. Древният манастир и църквата към него били издигнати върху стар езически храм на Аполон в чест на светите мъченици Сергий и Бакхус. Църквата се смята за един от най-старите в света християнски храмове. Тук има икона на Богородица с младенеца, която е древно копие на оригинала, рисуван от самия евангелист Лука. Зад олтара й има каменно съоръжение за жертвоприношение. 

Манастирът На хълмовете срещу църквата са издълбани огромни кръстове. А на върха на планината е поставен паметник на Дева Мария. След доста ходене се стига и до прочутата християнска обител "Света Текла", която е считана за най-стария в света действащ християнски манастир. Неговата сграда се извисява до върховете на планината. Стръмни стълби водят до малка пещера. Смята се, че там е отседнала самата Дева Мария, след като синът й се възвисил в небесата. Между камъните във вътрешността на манастира извира вода, която пъргавите монахини поднасят със съд на посетителите. 

Св. Текла се почита като първомъченица и дева. Тя е известна с това, че изцелявала сакати хора. Близо до вратата, зад която са тленните й останки, има оставени патерици и восъчни кукли. От скалите в пещерата се процеждат капки и се събират в тясна вдлъбнатина. Това са сълзите на св. Текла, казват местните. В самата пещера на светицата християните направили олтар, където се молели до III век. Запазен е до ден днешен. 

Хоризонтално от храма излиза многовековно дърво. Из помещенията на манастира се носят монотонни песнопения които отекват сред суровите скали над обителта. Строга монахиня, както повелява старата християнска традиция, не пуска в църквата нито една жена, без да е покрила главата си с кърпа. Монахините в манастира се грижат и за момичета сирачета, които най-често пожелават да се посветят на монашеския живот. Въпреки че богослужението в църквата се води на арабски, молитвата "Отче наш" се изрича на арамейски. Езикът прилича на арабския само като звучене. Монахинята е пестелива на думи. Заета е да раздава осветен елей за здраве на богомолците.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kq8r 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.