- Отче Николай, защо тържественият вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим е описан и от четиримата евангелисти в Новия завет като важен момент от Неговия земен път?
- Неговият тържествен вход е есенцията на манифестирането на Иисус Христос срещу суетата на земния живот. Вижте как силните на деня се опитват да влизат наистина тържествено във всеки град. Тържествено да влизат във властта. Тържествено да излизат от нея. Но дали те наистина са овластени. Ето този въпрос стои и пред мен, когато съпреживявам Господния вход в Йерусалим. Това наистина е може би еманацията на изобличението на суетата на този свят.
- Но тези, които Го посрещат в Йерусалим с “Осанна, благословен е Идещият в име Господне…”, само след дни с пълно гърло ще крещят: “Разпни Го!”. Как се получава тази метаморфоза?
- Същите хора са човеците, които 2000 години след Христа не могат да проумеят, че в Йерусалим тържествено влиза Самият Господ, Който е цялата власт. Той е скромност и смирение. Показва го, така че ние да го проумеем. Но ние не го разбираме. И тъй като и тогава хората, а и сега са по-привързани към властта, към онова, което лесно може да се пипне, да се види, а не към божествената същност на Спасителя, затова те са разочаровани. Затова те чисто по човешки искат и да отмъстят, и да кажат мнението си, което в случая е пагубно. А не случайно това отстъпление от Влизащия Господ в Йерусалим и викът: “Разпни Го!” е довело до клетвата: “Нека кръвта да бъде върху нас и нашите деца до века”.
- Винаги, когато си спомним за този момент, ние сме склонни да съдим юдеите за онова, което са сторили. Но не приличаме ли в повечето случаи на тях?
- Приличаме, разбира се. И знаете ли кога допълнително се оприличаваме? Когато искаме и ние да минем за богоизбран народ или за богоизбрани личности. Но в същото време се родеем и с част от тия, които викаха: “Разпни Го”. Ние не осъждаме сегашния еврейски народ. Ние четем евангелието и повтаряме думите на апостолите, които са писали евангелския текст. Но да си дадем сметка дали отстъплението на днешните човеци, на самите нас, не е също толкова силно, когато се окаже, че оставаме пред избора цар или Христос.
- Като че ли повече от нас на Цветница бързат да си вземат върбовата клонка, да си я приберат вкъщи. И това изчерпва молитвения акт в храма.
- Така е. Защото хората продължават да виждат в църквата някакво магично чиннодействие. Много пъти в проповедите си съм споменавал, че ние не сме магьосници, нито вълшебници. Ние сме свещенослужители. Свещенослужители на Бога, които могат да измолват. А дали Бог ще ни даде или не, зависи от нашето и от тяхното нравствено състояние. Няма лошо в това човек да отнесе благословената върбова клонка у дома си и да я постави като знак на вярата, но по-доброто е да участва в богослужението на този ден. Молитвено да съпреживее цялото последование на събитията и да влезе в радостта на посрещащите Господа. И да запази радостта в сърцето си. “Благословен е Идещият в името Господне”.
- За жалост в съвремието носим в себе си повече агресия, отколкото радост, вяра и разум. Защо така?
- Това е личен избор. Резултат на възпитание и на личностно израстване. И в обществото, и във вярата. И в обществения договор, в който живеем. Това означава, че няма растеж на ценности. Това означава, че никой не ги е посял, никой не ги е отгледал, никой не ги е напоявал до степен да станат венец, да станат цветя. Няма ги добродетелите. Да се запитаме тогава къде са проповедниците на добродетелите? Къде е църквата? Къде е духовенството? Защо ние не проповядваме тези добродетели, не ги отглеждаме, не ги поливаме, така че да дадат добър плод. Някои казват, защото няма в училищата вероучение. Други - защото храмовете са празни. Каквато и да е причината, аз твърдя, че ние не сме си на мястото и би трябвало да се стараем много повече. И да обгрижваме божия народ, и да му показваме, че е Божи народ, и да посяваме, и да отглеждаме добродетели. За да има любов, а да няма агресия.
- Струва ми се обаче,че когато стане дума за Българската православна църква излизат скандалите, свързани с нея, а не проповедите. И думите, с които следва да се обръщате към Божия народ, не излизат на първите страници в пресата, да речем. Свещенослужителите се появяват в медиите за богоявленския водосвет, за освещаването на офиси, на коли. Истинската грижа за спасението на душите май я няма никъде?
- Свещенослужителите сме българи, ние сме продукт на нашето общество. И след като казвате, че има скандали в църквата, то най-вероятно има. И след като те са показвани по първите страници, вероятно някой го вълнуват тези скандали. Би трябвало църквата да произвежда друг продукт. Тя е вечната новост с най-добрата новина на света, че Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта Си, смъртта победи и ни направи път към царството Божие. Тази е вечната новина, която трябва да стои на първите страници на всички медии. Съжалявам, че излиза и такъв некачествен продукт, но след като го има, той вероятно съществува. Не трябва да обвиняваме сляпо свещенослужителите, нито върховното църковно ръководство. Трябва да се осъзнае, че тази църква е продукт на нашия народ.
- За жалост агресия има най-вече сред младите хора и сред децата. Как може да бъде преодоляно това явление?
- Когато на децата спре да се предлага само темата и тезата на лошото. Защо не покажем и антитезата на лошото. Защо ги лишаваме от възможността те да правят правилния избор. Ние ги въоръжаваме с всичко лошо на улицата, като започнем от лошия език на комуникация, лошите забавления и упражнения във всички медии, включително на интернет. Компютрите се използват само за некачествени забавления. Защо никой не даде на децата доброто.
- Но тук изниква естественият въпрос кой да даде на децата тази теза?
- Който я има. Църквата я има, защото Христос е глава на църквата и той е в църквата. Ако ние сме достатъчно достойни да преподадем Христос и учението Му на хората, те ще имат възможност за избор. Ако ние не сме достойни, то някой друг ще го направи. Ако училището е носител на добродетели, нека да предава добродетели. Ако семейството е извор на ценности, нека да предлага ценности на децата. Да правим най-доброто от това, което можем и което знаем.
- В началото на 90-те години българинът не влизаше ли по-често в храма, отколкото днес, 18 години по-късно?
- Знаете ли, то беше вълна. Вълна на модерност, на израз на свобода. В храмовете останаха онези, които наистина търсят Христос. Защото на всеки беше ясно, че прехода ще ни донесе страдания. Кой друг, ако не църквата, трябва да е носител на проповедта, че с хляб ще живее човек, но и с всяко слово Божие. На Цветница нека хората да разберат, че празникът ни показва как онзи, който притежава върховната власт се смирява. Да направим онази разлика между суетното, земното, властолюбивото човечество и онази част от човечеството, която търси Бога. Амин !
- Моите наблюдения обаче са, че семейството се руши и че децата не приемат като малка църква семейството, както ни учи църквата.
- Поради вашето жестокосърдие, казва Христос, се разпада семейството. Кой днес е готов да страда, за да запази брака си? Не е ли казано в Свещеното писание: “…утешавай се на старини с жената на младостта си…”. Защо все повече и повече хората търсят лекота в съвместния живот? Защо просто искат да съжителстват или да се употребяват по елементарния начин, а не да споделят отговорностите. Пак опираме до личен избор. Ако отстояваме правдата, Господ ще е с нас. Ако служим на лукавия, ще сме негови роби.
- Как ще коментирате решението за промени в семейния кодекс?
- Кой съм аз, че да коментирам решения на държавата? Мога да ви кажа само, че църквата няма да бъде съдник. Ние никога няма да започнем да изобличаваме хора, размахвайки пръст. Напротив църквата с много любов ще продължи да съветва и няма грубо и тежко да осъжда онези, които са избрали този начин на живот, защото това е техен личен избор.
- Отец Николай, Вие дълги години сте работили с хора, тръгнали по лошия път и стигнали до затвора. Има ли смисъл в превенцията?
- Това е социалният отговор на социалното общество – затворът. И тук е мястото на църквата. Свещенослужителите могат да посочат на всеки един къде е престъпил Божия закон, къде е сгрешил, да се обърне към покаяние и да се върне отново в обществото конкурентоспособен и на пазара на труда, но и на пазара на доверието. Да бъде отново един от нас. Защото затворниците са също българи и човеци.
- Какво се случи отец Николай, вие бяхте назначен към затвора като свещенослужител, а сега сте доброволец в мястото за лишаване от свобода?
- Това е малко личен въпрос, но няма какво да крия, че държавен служител се опита да ме уволни поради некадърност и некомпетентност, а аз не се съгласих на това. Трябваше да изчистя името си и, слава Богу, в момента съм освободен по взаимно съгласие, но това не спира дейността ми, аз продължавам да върша същото, което върша 16 години за слава Божия и за помощ на всекиго, който се е подхлъзнал и паднал, да се изправи да стане и да тръгне към Бога.
- В началото на 90-те години българинът не влизаше ли по-често в храма, отколкото днес, 18 години по-късно?
- Знаете ли, то беше вълна. Вълна на модерност, на израз на свобода. В храмовете останаха онези, които наистина търсят Христос. Защото на всеки беше ясно, че прехода ще ни донесе страдания. Кой друг, ако не църквата, трябва да е носител на проповедта, че с хляб ще живее човек, но и с всяко слово Божие. На Цветница нека хората да разберат, че празникът ни показва как онзи, който притежава върховната власт се смирява. Да направим онази разлика между суетното, земното, властолюбивото човечество и онази част от човечеството, която търси Бога. Амин !
Протойерей Николай Георгиев е роден в София. Завършва Софийската духовна академия през 1989 година. Ръкоположен за свещеник, той става първият български духовник, който реално отива да проповядва в Софийския централен затвор. Един от съучредителите на фондация "Протекция". Дълги години работи в истинския смисъл на думата "зад решетките". В същото време е и свещеник в столичните храмове "Свети Димитър", Света Параскева", "Свети Александър Невски". В момента служи в храм "Света Петка". Преподавател е и в НХА. През 2004-та по лична покана на президента Джордж Буш участва в годишната молитвена закуска във Вашингтон.
