Патриархът черпи с нея знатни гости като Владимир Путин и руския патриарх Алексий Втори
Любимата сливова ракия на дядо Максим се вари в родното му село Орешак. Близо 94-годишният български патриарх е голям почитател на силното, но меко питие и редовно си пийва по малко за здраве. Според ценителите на прочутата напитка именно тя е един от факторите дядо Максим да се държи още и, въпреки напредналата си възраст, с бистър ум и ясен глас да води литургии.
Нещо повече - негово светейшество често черпи със сливовицата от Орешак най-знатните си гости. От кехлибарения еликсир опитаха всички духовни водачи на всеправославния църковен събор в София през 1998 г. Оттогава московският и всеруски патриарх Алексий Втори също е почитател на балканската сливова ракия, а дядо Максим не пропуска да му изпрати винаги, когато има повод. Предводителят на Светия синод и православните българи почерпи със знаменитата напитка и руския президент Владимир Путин, по време на първото му посещение у нас през 2003 г, както и покойният вече папа Йоан Павел II.
"Монитор" откри истинските майстори на святото питие. Дядо Максим не се доверява на купешките напитки, а на автентичните майстори-ракиджии от родното си село Орешак. А най-добрите майстори на огнено-сладката течност в патриаршеското село са две обикновени български жени - Добринка и Каменка. Всеки ракиджия в Троянския край се има за голям, но ако попитате първия срещнат в Орешак кой прави най-хубавата сливова ракия, всички ще ви напътят при леля Добринка и баба Каменка.
И тъй като майсторите от троянското село минават за най-добрите пекари на ракия в цялата страна, то най-добрите от тях пък могат да се определят за ракиените шампиони на България.
Двете сестри Добринка и Каменка поддържат казанджийската традиция по същия начин, по който са я поддържали и старите казанджии от векове. Те са далечни роднини по некръвна линия на дядо Максим и често му изпращат от омайната напитка чрез общи познати.
Ракията им е истинска, защото в нея няма абсолютно нищо фалшиво или излишно.
"Пазим традицията на варене на ракия от татко. Той пък се е научил от дядо, който също беше голям майстор. Така уменията се предават от поколение на поколение и понеже татко си остана само с дъщери, ние продължихме ракиджийския майсторлък", разказва "баш майстора" - леля Добринка.
Навън е студен зимен ден, острият вятър навява снежинки. В уютната селска стая печката бумти, котката нахално се върти около нея, от радиото се точи народна музика - време само за ракия! Добринка слиза в избата на близо стогодишната къща в Орешак, където в дъбови бъчви отлежава местната сливовица, прочула се чак в белокаменна Москва.
Китното балканско село, разположено съвсем близо до Троянския манастир, е раят на сливовите дръвчета. Почвата и климатът са изключително благоприятни за виреенето на благородните овошки. Монасите от светата обител, в която като юноша се замонашава и българският патриарх, също берат сливите за прочутата си манастирска от землището на селото. Не случайно в него всяка година се провежда знаменитият и уникален по рода си празник на сливата. Хората от Орешак отдавна считат вкусния плод за благословен, и то най-вече заради омайните му и вкусови качества след ферментацията.
"Тайните на хубавата домашна ракия са простички, но трябва стриктно да се спазват - споделя леля Добринка - Първото и най-важно правило е съдът, в който отлежава питието, да е идеално чист. А съдът, разбира се, трябва да е дъбов. Всяка ракия трябва да отлежава поне три години, за да изчезнат и най-малките остатъци от метилов спирт. Правило номер две е стриктно да се следи процесът на ферментация."
С отлежаването постепенно спада и алкохолният градус, така че огненото питие става медено на вкус и дори и попрекалилите му почитатели се будят с бистра глава. При направата на ракията алкохолният градус в най-горната част на бурето е 60 градуса, по средата - около 50, а на дъното - 40 градуса. Затова дори точенето на сливовицата в бутилки си е истинско изкуство и се различава коренно от точенето на вино. За да се стигне до средата на бурето, където ракийката е най-добра, се използва тънко маркуче, през което ценната течност се всмуква.
"Хайде, пийни си, момче, тази ракийка е лековита - подхваща и баба Каменка. - В нея няма нито грам захар, нито вода, нито плодове за изкуствен аромат, нито мед, нито черничеви клечки за цвят! Каквото пусне сливата - това е! Сливовите ни дръвчета никога не са пръскани със земеделски препарати, така че всичко е от Бога - нищо изкуствено няма в истинската домашна ракия".
Двете майсторки на благословената от дядо Максим ракийка имат 150 сливови дръвчета, които са най-голямото богатство в къщата. Миналата година била особено добра - двете сестри набрали цели 6 тона от знаменития плод. А замайващо сладкото им питие се прави изключително и само от плодове без костилки.
"Тъй е, тъй! Махаме костилките по две причини. Първо, в тях се съдържа вредният метил, и второ, от тях ракията придобива горчив вкус. И тъй като не може костилката да се маха плод след плод, си има специална технология. Чакам сливите да ферментират, тогава омекват и костилката се отделя много лесно" - разказва леля Добринка, докато сръчно реже сланинка - другата гордост на Троянския край.
Местните ценят изключително много мазното мезе, с което не бива да се прекалява. С него сливовата върви най-добре, като в същото време то не позволява на черпещите се да се напият без време.
Леля Добринка е убедена, че домашно приготвеното питие е здравословно, когато се приема в малки количества. "Всяка сутрин удрям по 50 грама и се чувствам отлично, действа съдоразширяващо", обяснява тя. В Орешак има и други майстори-ракиджии, които не са пропуснали и ден, без да опитат собственоръчно приготвеното питие и са живи и здрави на по 90-95 години, твърдят двете печени ракиджийки. Тукашните дори твърдят, че хубавата сливовица лекува грип и белодробни болести.
Не случайно дядо Максим е дългогодишен фен на сливовата ракия, разказват местни. В родното му село Орешак сливата направо е издигната в култ. Тук за нея се правят музейни експозиции, песни се пеят и истории се разказват. От нея се правят компоти, сладка, сушат се плодове. Старите ракиджии в този така ракиджийски край дори мезят с нея. Лятото, когато консумацията на традиционната сланинка не е препоръчителна, любителите на кехлибареното питие от Орешак пият сливовица с мезе от сушени сини сливи. Най-големите мераклии дори вадят костилката преди изсушаването на плода и на нейно място слагат орехова ядка. Сливовицата в селото на дядо Максим се пие и с друго странно мезе - варено жито.
"В другите краища на страната жито се вари за умрял човек, а ние си мезим с него, когато сме най-весели", хвалят се местните.
Дори дегустацията на сливова ракия си има специфични закони и правила, различни от винените, разказват най-добрите майсторки в Троянския край. Ракията не се мирише от чашата, както виното, а 5-6 капки се втриват в дланта. Ракията е най-хубава, ако е запазила специфичния аромат на слива. При самото отпиване се гълта, но и се задържа в устата. И задължително се замезва с нещо "блажно".
Леля Добринка има съвсем простичък съвет за всеки, който се чуди дали една ракия е добра.
"Хубавата ракийка от Орешак е жълта, като старо злато. Цветът є идва по естествен начин от самата слива и от дъбовата бъчва - казва баш майсторката. - А ракията, която е оцветена по изкуствен начин, има червеникав отенък."
Така си живеят хората в Орешак, селото на дядо Максим. С всекидневните си грижи, но и с хубавата домашна ракийка. Няма нито закон, нито пъдар, който да ги спре да варят чудното питие, което по личната милост на негово светейшество е на висока почит в Светия синод. Който и местен да питате с какво се гордее, със сигурност ще чуете две неща - със сливовата ракия и с дядо Максим, патриарх български!
И тъй като майсторите от троянското село минават за най-добрите пекари на ракия в цялата страна, то най-добрите от тях пък могат да се определят за ракиените шампиони на България.Двете сестри Добринка и Каменка поддържат казанджийската традиция по същия начин, по който са я поддържали и старите казанджии от векове. Те са далечни роднини по некръвна линия на дядо Максим и често му изпращат от омайната напитка чрез общи познати.
Ракията им е истинска, защото в нея няма абсолютно нищо фалшиво или излишно.
"Пазим традицията на варене на ракия от татко. Той пък се е научил от дядо, който също беше голям майстор. Така уменията се предават от поколение на поколение и понеже татко си остана само с дъщери, ние продължихме ракиджийския майсторлък", разказва "баш майстора" - леля Добринка.
Навън е студен зимен ден, острият вятър навява снежинки. В уютната селска стая печката бумти, котката нахално се върти около нея, от радиото се точи народна музика - време само за ракия! Добринка слиза в избата на близо стогодишната къща в Орешак, където в дъбови бъчви отлежава местната сливовица, прочула се чак в белокаменна Москва.
Китното балканско село, разположено съвсем близо до Троянския манастир, е раят на сливовите дръвчета. Почвата и климатът са изключително благоприятни за виреенето на благородните овошки. Монасите от светата обител, в която като юноша се замонашава и българският патриарх, също берат сливите за прочутата си манастирска от землището на селото. Не случайно в него всяка година се провежда знаменитият и уникален по рода си празник на сливата. Хората от Орешак отдавна считат вкусния плод за благословен, и то най-вече заради омайните му и вкусови качества след ферментацията."Тайните на хубавата домашна ракия са простички, но трябва стриктно да се спазват - споделя леля Добринка - Първото и най-важно правило е съдът, в който отлежава питието, да е идеално чист. А съдът, разбира се, трябва да е дъбов. Всяка ракия трябва да отлежава поне три години, за да изчезнат и най-малките остатъци от метилов спирт. Правило номер две е стриктно да се следи процесът на ферментация."
С отлежаването постепенно спада и алкохолният градус, така че огненото питие става медено на вкус и дори и попрекалилите му почитатели се будят с бистра глава. При направата на ракията алкохолният градус в най-горната част на бурето е 60 градуса, по средата - около 50, а на дъното - 40 градуса. Затова дори точенето на сливовицата в бутилки си е истинско изкуство и се различава коренно от точенето на вино. За да се стигне до средата на бурето, където ракийката е най-добра, се използва тънко маркуче, през което ценната течност се всмуква.
"Хайде, пийни си, момче, тази ракийка е лековита - подхваща и баба Каменка. - В нея няма нито грам захар, нито вода, нито плодове за изкуствен аромат, нито мед, нито черничеви клечки за цвят! Каквото пусне сливата - това е! Сливовите ни дръвчета никога не са пръскани със земеделски препарати, така че всичко е от Бога - нищо изкуствено няма в истинската домашна ракия".
Двете майсторки на благословената от дядо Максим ракийка имат 150 сливови дръвчета, които са най-голямото богатство в къщата. Миналата година била особено добра - двете сестри набрали цели 6 тона от знаменития плод. А замайващо сладкото им питие се прави изключително и само от плодове без костилки.
"Тъй е, тъй! Махаме костилките по две причини. Първо, в тях се съдържа вредният метил, и второ, от тях ракията придобива горчив вкус. И тъй като не може костилката да се маха плод след плод, си има специална технология. Чакам сливите да ферментират, тогава омекват и костилката се отделя много лесно" - разказва леля Добринка, докато сръчно реже сланинка - другата гордост на Троянския край.
Местните ценят изключително много мазното мезе, с което не бива да се прекалява. С него сливовата върви най-добре, като в същото време то не позволява на черпещите се да се напият без време.
Леля Добринка е убедена, че домашно приготвеното питие е здравословно, когато се приема в малки количества. "Всяка сутрин удрям по 50 грама и се чувствам отлично, действа съдоразширяващо", обяснява тя. В Орешак има и други майстори-ракиджии, които не са пропуснали и ден, без да опитат собственоръчно приготвеното питие и са живи и здрави на по 90-95 години, твърдят двете печени ракиджийки. Тукашните дори твърдят, че хубавата сливовица лекува грип и белодробни болести.
Не случайно дядо Максим е дългогодишен фен на сливовата ракия, разказват местни. В родното му село Орешак сливата направо е издигната в култ. Тук за нея се правят музейни експозиции, песни се пеят и истории се разказват. От нея се правят компоти, сладка, сушат се плодове. Старите ракиджии в този така ракиджийски край дори мезят с нея. Лятото, когато консумацията на традиционната сланинка не е препоръчителна, любителите на кехлибареното питие от Орешак пият сливовица с мезе от сушени сини сливи. Най-големите мераклии дори вадят костилката преди изсушаването на плода и на нейно място слагат орехова ядка. Сливовицата в селото на дядо Максим се пие и с друго странно мезе - варено жито.
"В другите краища на страната жито се вари за умрял човек, а ние си мезим с него, когато сме най-весели", хвалят се местните.
Дори дегустацията на сливова ракия си има специфични закони и правила, различни от винените, разказват най-добрите майсторки в Троянския край. Ракията не се мирише от чашата, както виното, а 5-6 капки се втриват в дланта. Ракията е най-хубава, ако е запазила специфичния аромат на слива. При самото отпиване се гълта, но и се задържа в устата. И задължително се замезва с нещо "блажно".
Леля Добринка има съвсем простичък съвет за всеки, който се чуди дали една ракия е добра.
"Хубавата ракийка от Орешак е жълта, като старо злато. Цветът є идва по естествен начин от самата слива и от дъбовата бъчва - казва баш майсторката. - А ракията, която е оцветена по изкуствен начин, има червеникав отенък."
Така си живеят хората в Орешак, селото на дядо Максим. С всекидневните си грижи, но и с хубавата домашна ракийка. Няма нито закон, нито пъдар, който да ги спре да варят чудното питие, което по личната милост на негово светейшество е на висока почит в Светия синод. Който и местен да питате с какво се гордее, със сигурност ще чуете две неща - със сливовата ракия и с дядо Максим, патриарх български!
