Публикуваме за читателите на "Двери" един обзор на мненията в най-големите гръцки вестници, свързани с новия период в живота на Гръцката църква. Считаме, че процесите в нея влияят съществено върху духовния климат и у нас, благодарение на все по-честите контакти на български духовници и обикновени християни с гръцкия клир и вярващи. Този обмен на идеи, отправни точки и приоритети е важен за нашето църковно ежедневие, макар и не винаги да си даваме сметка за това. Затова считаме, че по-пълната представа за случващото се в съсадната ни Гръцка църква ще е от полза за българския читател. Не на последно място правим този обзор с известно съжаление, а именно, че нашата църковна общност е все още твърде далеч от открития диалог по своите проблеми и приоритети.
В. „Вима”: Защо висшата йерархия избра за архиепископ Йероним? От „Аз” към „Ние” без „фронтове” срещу държавата и Фенер. Какво наследява и какви са неговите главни цели?
С интронизацията на новия архиепископ Йероним и формално бе отгърната нова страница в историята на Гръцката църква. Следователно е навременно, но и полезно точно в този момент да се спрем върху въпросите, които имат пряка връзка с нейното минало, настояще и разбира се, бъдеще.1. Защо йерархията избра митрополита на Тива и Левадия Йероним?2. Какво очаква от новия архиепископ клирът, народът и държавата?3.Какво „наследява” от предшествениците си Йероним и какво трябва да промени?
Така лесното избиране на новия архиепископ и то още при втория кръг на изборите се дължи на пет фактора, които се съчетаха в негова полза:
А. Възрастните йерарси, ръкоположени преди времето на хунтата, се обединиха около него, за разлика от предишните избори през 1998 г, когато тяхното раздвоение доведе до избора на архиепископ Христодул.
Б. Особено по-младите йерарси се „изплашиха” не толкова от консервативната личност на способния по всеобща оценка митрополит на Спарта Евстатий, колкото от факта, че негови основни поддръжници са най-твърдото ядро от поколението, избрано по време на диктатурата. Някои от тях заявиха публично, че при избор на Евстатий ще започнат отново „прочистването” на митрополиите, което започна през 1967 г. и спря през 1974 г. С други думи, „Света инквизиция лето 2008” с жертви онези, които не се харесват на парацърковните организации. Изборът на тези кръгове означаваше прекъсване на връзките с Фенер, Ватикана и другите християнски църкви. И от „епохата на обиците” на Христодул щяхме да се върнем към „благочестието” на 1945 г., когато „Зои” управляваше Гърция и разделяше народа на идеологическа основа. По-мъдрите от йерарсите, предвиждайки последствията от една такава политика, застанаха зад гърба на митр. Йероним.
В. Шумното предизборно поведение на митрополита на Калаврита Амвросий, който подкрепи Евстатий, но това отблъсна немалко йерарси заради личната им антипатия към митрополита от „Хрисопиги”.
Г. Болшинството йерарси показаха при тези избори зрелостта на английския народ след Втората световна война. При изборите през 1945 г. целият свят очаквал триумфална победа на бащата на победата Уинстън Чърчил, но вместо него англичаните избраха лорд Атли. Тоест, предпочетоха след гърмежите на войната един „безшумен работник”, който щеше да се грижи за страната им, пред „воина”, който е добър в други роли. А както е известно, през последните десет години Църквата премина през динамичния, но и шумен период на Христодул. И сега йерархията прецени, че Църквата трябва да премине от епохата на „Аз” към епохата на „Ние” и да влезе отново в синодалното русло на управление, под ръководството на един последователен и сдържан архиепископ.
Е. Последният фактор, изиграл роля в избора на Йероним, бе опитът на определени среди около митр. Евстатий да повлияят на гласуващите йерарси с „новината”, че правителството на Караманлис подкрепя кандидатурата на митрополита на Спарта. Това обаче отблъсна онези, които не желаят политическа намеса в изборите.
Очакванията
Когато един възрастен архиерей бе попитан веднага след изборите дали архиеп. Йероним ще бъде способен да общува с младите така, както правеше покойният архиепископ Христодул, той отговори: „Може да не знае да разказва анекдоти като своя предшественик, но има голямо сърце, което побира всички ни. И децата, които имат уникалния инстинкт да различават лъжливото от истинското, ще разберат това. Затова вярвам, че отварянето на Църквата от времето на Христодул към младите не само ще продължи, но и ще се разшри безшумно и съществено”.
Сега, в самото начало г-н Йероним има нужда от подкрепата на клир, народ и държава. Последната може да ... спи спокойно, защото няма да се изправя пред такива конфликти на лидери, както при Христодул. Но в същото време трябва да знае, че новият архиепископ може и да е човек на тихите тонове и привърженик на диалога, но не е ... лесен събеседник. Следва Серафимовската школа, слуша, преговаря, знае кога да направи отстъпка, но няма да се продаде на никой за сметка на Църквата. Вярва в различните роли на Църквата и държавата и следва този си принцип много стриктно, но очаква същото и от другата страна.
Какво наследява?
След църковния преврат през 1967 г. приснопаметният архиепископ Серафим се опита и успя да възстанови Църквата в очите на народа, да създаде връзки на взаимно доверие и сътрудничество с държавата и да постави юридическите основи на дейността на Църквата с нейния Устав от 1977 г. Приснопаметният архиепископ Христодул разстрои връзките на Църквата и държавата, както и с Вселенската патриаршия. Но пък успя да създаде нов образ за Църквата у народа – като по-близка и отворена. Сега архиепископ Йероним има задачата да съчетае положителното от двата свои предшественика, като преследва и осъществява целите си с дела, а не само с думи.
В. „Вима”: Архиепископ Йероним променя всичкоМария Антониаду
Новият архиеп. Йероним II изглежда готов да промени всичко, което важеше до вчера в администрирането на Гръцката църква. Според запознати, още от следващия ден започват промените, които са необходими, за да остави, според думите му, своя печат върху Гръцката Църква. Първата му задача ще бъде да възстанови атмосферата на доверие във връзките с Вселенската патриаршия, която възнамерява да посети още през следващия месец. През този период той ще се срещне и с министър-председателя К. Караманлис и други политици. Същевременно ще трябва да се подготви за решаването на един друг горещ проблем, който изглежда ще го занимае в началото на архиепископското му служение. Става дума за случая на бившия митрополит на Атика Пантелеймон.
Промените: Създаването на климат на доверие с Вселенската патриаршия, но и с другите православни Църкви като Йерусалимската патриаршия, е един от приоритетите на архиепископа. Тема на обсъжданията във Вселенската патриаршия ще бъдат такива спорни въпроси като ролята на архиепископа като първенствуващ в Гръцката църква, т.нар. „нови земи” в Северна Гърция, дейността на офиса на Гръцката църква в Брюксел и отношенията с Московската патриаршия. Вселенският патриарх Вартоломей очаква г-н Йероним да се опита да затвори всички рани, създадени между 1999 г. и 2004 г. и се подготвя през следващата половин година да посети различни области в Гърция. Освен това вярва, че изборът на архиепископ Йероним ще прекъсне завинаги „оста”, която започна да се изгражда през последните години между църквите на Русия и Гърция, която го караше да сънува кошмари. И двамата йерарси ще трябва да ходят по въже при тези преговори. Както във Фенер, така и в Атина има много клирици и светски фактори, които не крият, че имат различни от тези възгледи.
В същото време новият архиепископ ще се опита да ограничи дейността на известни църковни кадри, които по времето на архиеп. Христодул се намесваха директно в изборите за патриарси на Александрия и Йерусалим, като известния случай на Яков Вавилис. Освен това се опитваха да се намесят и в наследствените битки в Сръбската патриаршия, Антиохийската и дори в Албанската архиепископия.
Следващите дни трябва да се разгледа на втора съдебна инстанция делото на бившия митр. на Атика Пантелеймон, който бе осъден условно на осем години затвор за присвояване на 195 хиляди евро след обвинение на монахините от обителта „Благовещение на св. Богородица” в Неа Макри. Г-н Пантелеймон счита, че ще спечели делото на втора инстанция и освен това се надява с помощта на Съвета на републиката да отмени решението на Св. Синод, който го отстрани от катедрата му заради „скандализиране” на вярващите чрез хомосексуални скандали. В момента той няма право да служи в бившата си епархия, тъй като нейният наместник митр. Николай е категорично против. Ако решението на тези две държавни институции бъде в полза на Пантелеймон, Църквата ще трябва да задейства съответните процедури.
Махане на телевизионните камери от храмовете, благотворителност за обикновения страдащ човек и проповед, вдъхновена от евангелието – ще характеризират пастирското дело на новия архиепископ според негови близки сътрудници. Още от първия ден на избирането си досега, въпреки огромния натиск, г-н Йероним не е взел отношение по никой политически въпрос. Видимо се старае да отдалечи телевизионните камери и обективи от лицето си.
В. „Елевтеротипия”: „Не” на политизирането на Църквата, „да” на модерните възгледи„Сега, в епохата на помпозни обещания, на изобилие на празнословието и на кухия език аз не съм склонен да разгърна пред вас високопарни програми. Няма да направя програмни изказвания. Още повече, че те вече са записани с пределна яснота на Кръста”, каза в речта си по време на интронизацията архиепископ Йероним.
„Ние, дяконите на Църквата, не сме тук, за да противопоставяме едни възгледи на други или една идеология на друга идеология, нито имаме право да тръгваме на поход под знамената на един идеологично-политически избор срещу друг такъв”, каза Йероним. А на друго място в проповедта си отбеляза: „Ние не сме политически, но църковни мъже”, а „Църквата има задължението да казва словото си, не за да оспорва институции или да се намесва в политически и партийни борби, но за да изрази тревогата си, когато чувства, че пренебрегването на принципи или стойности заплашва бъдещето на Божия народ”.
Като продължение на делото на архиепископ Христодул г-н Йероним посочи „грижата за младежта на нашите места”. Каза, че иска да възобнови призива на своя предшественик (който произнесе станалата легендарна фраза „Елате при нас с обиците си! Така ви харесвам”) и предложи основаването на младежки съвет към архиепископа. „Обични ми, деца, предлагам да основем един вид младежки съвет към архиепископа, за да се срещаме, да изслушвам идеите ви, и да изграждаме заедно бъдещето, на което имате право и което ние сме длъжни да ви осигурим. В работата ни ще предпочитам да слушам вас, а не вие да слушате мен”.
Специално внимание Йероним обърна на хората на изкуството и науката. „Църквата трябва да преоткрие начините да фокусира и да вдъхновява човешкия дух. Както тогава, когато оплоди изкуствата и науките и те родиха цивилизацията”. И за да не предизвика недоразумение, допълни: „Не ви призовавам да създадете войнстващо християнско изкуство. Приканвам ви и ви моля заедно да преоткрием соковете, които хранеха душите на предците ни и родиха културата, която ние наследихме”.
Архиепископът предизвика недоумението на много йерарси, като постави въпроса за промяна на Устава на Църквата. Мнозина митрополити не скриха изненадата си да чуят в словото при интронизацията идеи, които засягат синодалната система. Според Йероним Уставът трябва да се поправи, и ако е нужно, да се допълни.
Много въпроси постави и споменаването на проблемите с църковната собственост. „Вярваме, че времената изискват инициативи, които да позволят на Църквата да ползва приходите от нейната собственост за нуждите на паството, така че те да се връщат на нейния народ. И да не се създава впечатлението, че Божият дом се е превърнал в търговски”.
В. „Катимерини”: Не приемственост, а промянаХристос Янарас
Моята надежда и очаквания са новият архиепископ не да продължи започнатото от предшествениците си, а да се осмели да скъса с „господстващата религия на Гърция”... Тези цели ще му покажат и критериите за избор на подчинените му, което е най-важното за успеха на начинанието. От опита на предишните години знае, че ако приоритет имат „публичните контакти”, „мисионерската” жажда за публичност, за водаческа роля на политическата сцена, тези неща неминумо ще привлекат около него „изпълнители” от рода на Гиосаки, Вавилис, Кулусуса и други кошмарни лица от зимата на 2005 г.
Смелостта да скъса с властващата подмяна на църковния факт изисква инициативи за институционални промени, а не инициативи, които ще могат да преживеят само едно архиепископско служение. Така трябва да постъпи и с вече станалия вселенския рак на егоцентричния морализъм, който е дал метастази в почти всяка епископия и енория, като пропагандира зилотизма като единствена възможна проява на „църковна” дейност и благочестие.
Сред най-спешните проблеми за решаване е промяната в начина на избор на епископите: за да се ограничи институализирано личното предпочитание и желание да се пълни висшата йерархия с безволеви, раболепни човечета, подчинени на волята на избралия ги архиепископ.
Друг спешен проблем е възстановяването на естетиката и достойнството на литургичното пространство, тоест на неговата истинност: да се изчистят църквите от непоносимия кич на натруфените полюлеи, електричните кандила, кошмарните мегафони, да се махнат некадърните копия на народното франкско религиозно изкуство и да се заместят с църковни икони.
Надяваме се да има и смелостта да пристъпи към една сериозна, честна и според църковните критерии подготовка за зряло отделяне на Църквата от държавата. Не за да ласкае комплексарщината на „прогресивните”, но за да освободи „църковното събитие” от робството на държавни, националистични и други користни цели.
