Почти 20 години след падането на комунизма България иска да промени политиката на игнориране на религията при стария режим, като направи религиозното обучение задължително в училищата. Предложението на правителството предизвика известно бурно противопоставяне на това дългогодишно табу. Георги Бакалов, който оглавява екип на министерството на образованието за създаването на учебна програма, заяви, че идеята е да се проведе обучение по основни факти за историята и възгледите на различните световни религии. "Нашият план е да представим религията като предмет в учебния процес, за да обогатим знанията на учениците и да ги научим на благосклонност и търпимост", казва историкът. Библейските притчи ще бъдат използвани за оформяне на моралните ценности у малките деца, докато по-възрастните ще учат история на религиите, светите места и божества, свещените текстове, както и религиозна етика и изкуство, добавя още Бакалов. Уроците ще бъдат задължителни в основното училище и незадължителни за средното образование, заявява пък министърът на образованието Даниел Вълчев.
80% от населението на България са православни християни по традиция. Настоява се църквата да представи отново християнските ценности, които бяха залегнали във всяка училищна програма преди идването на комунизма. В България има 10% турско малцинство, което изповядва ислям. Въвеждането на вероучение в българските училища предизвиква сериозен дебат в обществото. "Много родители се противопоставят на религиозното обучение като задължителен предмет в училищата", обяснява Цвета Брезнишка от Националната асоциация на родителите на ученици. "Един час седмично не е достатъчен, за да предпази младите от религиозните секти и насилие", добавя тя. Тийнейджърката Илияна Димитрова от София е против по други причини. "Учебният план и без това е толкова натоварен. Тези, които се интересуват от религия, могат да намерят информация в интернет", смята момичето. На противоположното мнение е анализаторът Мира Янова, майка на двама ученици в горен курс. Тя приветства курсовете за големите религии, които трябва да научат децата на етническа, културна и религиозна толерантност. "Подобно обучение е необходимо за всички хора в днешни дни", коментира тя.
Много от българите бъркат религията и суеверията, сочи изследване на Галъп от 2004 г. Половината от всички жители на тази югоизточна европейска страна вярват в черна магия и се страхуват от дявола. Един на всеки петима вярва в съществуването на духове и че черните котки носят нещастие. Анализаторът на Галъп Андрей Райчев предупреждава, че натрапването на вероучение на едно атеистично население може да бъде "опасно", ако религията е представяна само в добрата светлина без дискусии за инквизицията, кръстоносните походи или моменти, когато религията е използвана като горещо оправдание за репресии или мъчения. Това би било "голяма грешка", настоява той.
