Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)
1_13.jpgИзследователи от Оксфордския университет ще похарчат 1,9 милиона британски лири, за да отговорят на въпроса, защо хората вярват в Бога. Учените са получили гранта, за да проучат какво предизвиква вярата в божествената сила - човешката природа или възпитанието? Учените няма да се занимават с въпроса, съществува ли Бог наистина. Вместо това те ще съберат доказателства в полза на всяка от двете хипотези: за това, че вярата в Бога е дала на човечеството преимущество в хода на еволюцията, и за това, че вярата е възникнала като вторично проявление на други особености на човека, например колективизма.

Изследователите от Центъра за наука и религия, носещ името на Йен Ръмси, и Центъра по антропология и съзнание в Оксфорд ще използват научни инструментариум за познание, за да изработят "научен подход към въпроса, защо вярваме в Бога, и към други проблеми, свързани с природата и произхода на религиозните вярвания". Когнитивната наука, която изучава мисленето и съзнанието, съчетава такива дисциплина като еволюционната биология, невробиологията, лингвистиката, кибернетиката и ги разглежда през призмата на човешкото поведение.

Психологът Джъстин Барет, чиито думи се използват както от атеиста Ричард Докинс, така и от неговия критик християнския апологет Алистър Макграт, твърди: "Ние сме заинтересувани точно да установим, в какъв смисъл вярата в Бога е дадена на хората от природата. Предполагаме, че нейната роля тук е по-голяма, отколкото се струва на болшинството хора". Ученият сравнява вярващите хора с тригодишните деца, които "считат, че другите хора знаят практически всичко".

Доктор Барет - християнин, редактор на списанието "Познание и култура", автор на книгата "Защо някой вярва в Бога?", твърди, че на децата е свойствена вярата във всезнанието на обкръжаващите ги, но с израстването им тази вяра намалява съответно на натрупването на опит. Обаче такова отношение, което е необходимо за социализацията на човека и продуктивното му взаимодействие с другите хора, се съхранява по отношение на вярата в Бога. "Обикновено това продължава и при зрелия период от живота, - твърди специалиста. - Това е прост, инстинктивен и естествен подход. Той съответства на нашите първоначални представи за устройството на нещата.
Изследователите ще се спрат и на други проблеми, като например, ще се опитат да разберат, дали религиозните конфликти са заложени в човешката природа. Както и дали вярата в задгробния живот е плод на обучение или е присъща на хората по силата на техните еволюционни особености.
         
Доктор Барет казва: "Следващата стъпка е да изучим конкретни въпроси: кои религиозни възгледи са най-разпространени и най-естествени за човешкото съзнание?". Най-интересните въпроси са в сферата на многобожието и монотеизма, а също в за отношенията между религиите и еволюционната биология. 

Сумата от 1,9 милиона стерлинги е разпределена за три години и е предоставане от Фонда на Джон Темпълтън, който подкрепя изучаването на въпросите за религията, науката и духовната сфера. Изследването включва семиниари и мастер-класове, а 800 хиляди паунда ще бъдат разпределени при конкурс за 41 поддържащи проекта.





Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kq6a 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.