Мобилно меню

3.695652173913 1 1 1 1 1 Rating 3.70 (46 Votes)

митрополит Николай

Текстът е публикуван в официалния сайт на Пловдивска св. митрополия на 16 февруари 2008 г. Оригиналното заглавие на статията е посочено по-долу.

Митрополит Николай на 1 г.

Обич за цял живот или хронология на едно доказване

От векове в Православната ни църква се знае: Архиереят за клириците трябва да е синоним на мъдрост, достолепие и респект. Владиката за миряните трябва да е повече от духовен баща, водач и опора.

Е, как тогава да си представим, че един 38-годишен мъж с фигура на абитуриент и с излъчване на студент-отличник, може да бъде приет нормално за митрополит от вярващите в най-голямата ни епархия?! Още повече, че над него точно преди една година тегнеха и негативите на бунтар сред владиците, и позитивите на любимец на патриарха. И всичко това се подсилваше месеци преди въдворяването му с най-пикантните подправки на журналистическия занаят. Без никой да спомни Иисуса Христа, който до своята 33-годишнина възпита последователи, създаде Църква, увисна на Кръста, понесъл тежестта на греховете на целия човешки род.

Пловдивският митрополит Николай мрази да го сравняват, не обича да копира, няма амбицията да е единствен. Иска просто да го приемат, защото има какво да направи за своята епархия, има в какво да научи хората и децата ни, има какво да даде на свещенството и монасите. И само за една година трябваше да го покаже по най-красноречивия начин.

17-18 февруари 2007 г. ВЪДВОРЯВАНЕ

Изпратиха го десетки от столицата. Мнозина клирици от Софийската епархия, където той беше викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Максим, бяха доволни, че вече няма да попадат под строгия и всеобхващащ поглед на Знеполски епископ Николай. Със сълзи на очи обаче се сбогуваха с него приятелите - състуденти или сподвижници в добрите му дела като владика. Сред тях видяхме и държавници, и политици, на които беше успял да спечели доверието като млад, непримирим и безукорен духовник.

Посрещнаха го хиляди в Пловдив. Едни с безпокойство и уплаха - отците, които се страхуваха, че ще наруши комфортния им живот в енорията. Други с любопитство и надежда - вярващите православни миряни, които силно се надяваха най-после да въведе ред и дисциплина сред разпуснатото свещенство. Трети със скрита надежда - млади хора, които чакат някой да тръгне към душите им с мъдро слово и с пълна с обич душа да им разкрие тайнствата на вярата ни. Предстоеше му година на опознаване и доказване.

Април 2007 МОДЕЛЪТ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ

Много от свещениците тайно все още се надяваха всичко да продължи постарому, сякаш не усещаха новия полъх. Други трепереха от паниката, в която изпаднаха още при новината, че точно той ще оглави епархията. Защото за него се носеха легенти: с каква строгост държи за спазване на канона и за брилянтното поведение на клириците, как преследва до дупка тези, които не зачитат правилата на Църквата и посрамват духовенството с немарливия си вид и непристойно поведение.

Всички настръхнаха, когато още първите дни той тръгна из пловдивските храмове - изненадващо, без да предупреждава предстоятелите. Нямаше време да изчаква официални срещи, жалвания, опипване на почвата.

Спретнатият му вид и сериозна осанка стряскат, но и респектират. Той знае, че за да въдвори ред, хармония и благопристойност, самият трябва да е безупречен - в поведение, в отношенията с хората, като проповедник. Това бяха първите проявления на силните му страни като духовник. Но митрополитът е и администратор. На цяла една епархия. Всички впериха поглед: ще се справи ли с голямото наследство от църкви, манастири. А с имотите? Все въпросите, които непрекъснато обсъждат клириците. И очакват отговори.

Владиката Николай обаче започна от хората. Дочули един от друг, че митрополитът строго държи на външния вид, свещениците в цялата епархия лека-полека смениха старите избелели раса с нови попски одежди. Сложиха до един черните шапки. После позаметоха храмовете си. Но... строгият поглед на владиката не значеше одобрение. Трябваше да се изхвърлят кюмбетата, да почистят всички вехтории, вътре да лъха на чистота и единственото ухание да е от тамян. Противно на всички архаично мислещи клирици новият митрополит даде да се разбере, че озвучаването навън в двора по време на служба с нищо не нарушава правилата на църковното служение. Важно е литургията да я чуват и хората, които минават отвън, и словото Божие да ги привлича в храма, да не се мърмори словото Божие под носа, а да стигне, да бъде чуто и разбрано от всяко човешко сърце. Някои побързаха с извода, че това е начин владиката тайно да следи какво става вътре в храма. Страхът скова тези, които цял живот караха по инерцията на завареното преди тях. Той обаче не унижи публично никого. Не стигна до крайност и не отстрани за пропуск или непослушание нито един свещеник. За него се заговори като за строг, но не и отмъстителен архиерей.

Великден 2007 ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА МИНАВА ПРЕЗ СЪРЦЕТО

Милосърдието и обществената дейност са една от важните страни на Православната църква. И това, че от години свещенството се оправдаваше в невъзможност да помага на хората заради вечния проблем с попските заплати и малките приходи в църквите, се оказа по-скоро криене зад измислени паравани.

Духовникът трябва да отвори душата си за хората, да намери път към всеки, да покаже загриженост и обич. И вместо да тръгне да наставлява, митрополит Николай показва. За свикналите с аскетичния живот на покойния митрополит Арсений клирици беше необичайно изненадваща промяната на епархийския дом. За месеци старата скърцаща сграда беше възобновена и чистотата и порядъкът в нея говореха красноречиво за нрава на нейния нов обитател. Вратите на тоя дом сега са отворени за всеки, който има нужда да сподели, да предложи, да потърси подкрепа. Владиката е сладкодумен, но със същата вещина умее и да изслушва. А колко го радват детските усмивки!

Дали ще събира малките от детските домове да боядисват великденски яйца, дали ще приласкае талантливите пловдивчанчета за участие в празничните концерти на Великден и Рождество Христово, или просто ще поръча възстановка на Витлеемската ясла, където се е родил Иисус Христос, в двора на митрополитската църква - всичко това е плод на усилията му в една посока: към храма да се привличат най-малките християнчета. И тъй като много от родителите им днес нямат необходимата православна култура и възпитание, владиката Николай мечтае за нещо още по-смело: девически метох в центъра на Стария град. И една от най-важните задачи на монахините да бъде просветителската работа с децата. Докато майки и бащи са в храма на литургия или по повод на личен празник, за децата им да се грижат сестрите от манастира. Като им разказват простичко и достъпно за историята на нашата православна вяра и ги въвеждат в тайните на богослужението. Резултатът бързо дойде - първата Възкресенска нощ на открито в новата епархия. Изненада ли беше, че повечето от дошлите да се поздравят с “Христос Воскресе” бяха млади хора?

Май 2007 г. ТРИ ДЕНОНОЩИЯ ПОКЛОНЕНИЕ

За вярващите пловдивчани това наистина беше нечуван празник. Три денонощия миряни от цялата епархия, пък и не само от нея, се точиха на опашка пред храма “Света Марина”, за да докоснат частица от светия Кръст Господен. Тогава за първи път градът се почувства като център на една от най-старите епархии в страната. И оцениха своя митрополит като човек, който наистина мисли за пречистването на душите им.

31 май 2007 г. ПЛОВДИВ ИМА СВОЯ ДУХОВЕН ПОКРОВИТЕЛ

Чували ли сте за свети Ерм? Та него дори не го споменават в разширеното издание на жития на светиите! Митрополит Николай обаче го знае. Дали отличният студент извади от “сейфа” си наученото в Богословския факултет, или интелигентният архиерей до такава степен се беше подготвил, че беше изучил всичко за духовното минало на бъдещата си епархия - това не са важни подробности. Но само три месеца след въдворяването си Пловдивският митрополит Николай обяви светеца за духовен покровител на града на тепетата. И разпространи сред пловдивчани житието на светеца - да знаят кой е той и да го тачат. А денят на неговата смърт 31 май, защото тогава светиите се представят пред Бога, вероятно ще стане патронен празник на Пловдив.

Лято 2007 ВРЕМЕ ЗА ЖЪТВА

Служението на един архиерей като предстоятел на епархия не е само в показната част по време на литургия или на църковен празник. Да ръководиш една епархия не значи единствено да овладееш клира и да го водиш мъдро. Отколе Църквата е вторият собственик след държавата ни. А сега - след безбройните и безстопанствени приватизации, Църквата в това отношение е вече с крачки пред държавата. Стига да има кой да стопанисва вещо имотите й и да ръководи компетентно стопанската дейност. Стотици са църквите в Пловдивска епархия, десетки са манастирите в нея. И докато основното перо на издръжка на храмовете е продажбата на свещи и църковна утвар, повечето от манастирите притежават лозя, ниви, добитък, от които могат не само да се издържат, но и да носят приходи за цялата епархия, убеден е Негово Високопреосвещенство. Защото най-важното нещо, което измъчва съзнанието на израстналия в столицата интелектуалец, е как постепенно да овладее тези имоти, така че те да му помагат не само да обнови многобройните църковни паметници, но и да повиши заплатите на свещенството в поверената му Пловдивска епархия. Че да остане и за благотворителност, за бедни, за култура, за христиняска просвета. Негово желание е още по-смело: да не затруднява общината със субсидия за предмета Вероучение - скоро да дойде онова време, когато митрополията спокойно да осъществява това финансиране.

Най-напред въведе стикери за отчитане на свещите. Звучи невероятно, но е факт - всеки стикер подписва собственоръчно. Кога ли намира време - вероятно през нощта. А дали изобщо си почива? На бюрото му често има разхвърляни поне две или три писалки, на които е свършило мастилото. Отчитането на продадените свещи следи изкъсо. Тази съвсем непопулярна мярка му спечели много врагове, защото секна незаконната продажба на свещи в храмовете, а приходите от свещи се увеличиха четири пъти.

После тръгна по манастирите. Слабост му е Кукленският манастир “Св. Козма и Дамян”. Готов е всяка свободна минута да запали колата и да отпътува натам, за да проследи докъде е стигнал ремонтът. Това е едно от култовите места за пловдивчани. По всяко време на годината тук се събират много хора от цялата страна, за да измолят от светците изцерение. Естествено тържествената литургия на първия храмов празник на 31 юли отслужи високопреосвещеният митрополит. За празника пристигна и духовният му баща плевенският митрополит Игнатий. Но скоро радостта от празника помръкна.

Ужасът и безсилието едва не го завладяха при посещението му в Баткунския манастир, който от 1971 г. не функционира като манастир, а като църковно-земеделско стопанство, ръководено не от духовници, а от директор. След като реши да се запознае с управлението на манастирското стопанство, дни наред не намери покой, потресен от скандалното поведение на директора и безстопанственото му отношение към работата. За всеобщо изумление 30-те крави в стопанството се самоизяждали и нито мляко, нито месо давали. Тогава митрополит Николай заяви категорично, че това повече няма да е ТКЗС, а ще бъде света обител с духовен живот. Уволни директора и назначи млад ентусиазиран монах за игумен - отец Яков - и състоянието на Баткунския манастир вече се стабилизира.

Димитровден ЗНАЦИТЕ НА ОБИЧТА

Лека-полека хората започнаха да вярват на младия архиерей. Всички виждаха как храмовете се събуждат за нов живот, как старите изоставени църковни паметници отварят отново врати, а техният владика е винаги там, където се проправя път за нещо ново и добро за епархията. Само за един сезон затворените от десетилетия пловдивски църкви “Свети Димитър”, “Св. Николай”, “Света Петка Стара” бяха съживени. Апогей на тази поредица беше реставрирането на осемвековния храм “Св. Димитър” в Стария град. 37 Димитровци, първенци в бизнеса, съградиха почти наново църквата на Трихълмието. Всяка вечер Негово Високопреосвещенство ходеше да нагледа докъде са стигнали майсторите, променяше и подсилваше цветовете на стенописи и мазилки, издири зограф, който да нарисува новите икони за мраморния иконостас, лично тръгна да подбира църковната утвар и подреди олтара в нощта преди обновлението навръх Димитровден. На храмовия празник, 25 октомври, зад ктиторите-Димитровци да чуят словото на владиката се подреди мало и голямо, успяло да се откъсне от работния ден. Да се черкува в тази църква на именния ден на сина си пристигна руският посланик Анатолий Потапов.

Октомври, 2007 г. ИНСТИТУЦИЯ ИЛИ УБЕЖИЩЕ?

Църквата е коректив - на властта, на културата, на просветата. Такава е била нейната мисия и роля отколе. Такава трябва да е и сега, в годините, когато ценностите - морални и духовни - се размиват в опошляването на всичко стойностно и истинско. Но Църквата ни мълчи, поне така беше досега. Затова и някак неестествено прозвуча гласът на пловдивския архиерей, който не благослови постановката на Иван Добчев “Лазар и Исус” по класика Емилиян Станев. Един по-дързък режисьор вероятно би се възпротивил и оставил мнението на владиката да виси във въздуха. Но явно нито Иван Добчев, нито директорът на Пловдивския театър Емил Бонев са случайни хора и чест им прави, че се съобразяват. А може би това е респектът от авторитета, който митрополит Николай успя да наложи само за година не само сред клира, но и сред интелигенцията на Пловдив. И ето, Църквата излезе от забвението, чу се гласът й, налага се авторитетът й. След мълчаливото запрещение на спектакъла “Лазар и Исус” последва постановка в Кукления театър. Сам владиката уважи премиерата на “Божият син”. И не се посрами от това, че ще го видят просълзен от правдивата интерпретация на Светото Писание с кукли. Последва сближаване на трупата. И за Рождество куклениците украсиха двора на митрополитската църква с Витлеемската пещера. Целият град се извървя - кой от любопитство, кой да прави снимки, кой да покаже на децата си какво е било. Помагаха и институции, и политически партии, независимо от цвета им. Подадената ръка към цивилните институции получи ответ.

Никулден 2007 САМ С ВСИЧКИ В НОВИЯ ДОМ

Духовният пастир трябва да е като лекарят - винаги да е готов да приеме, изслуша и помогне. А митрополит Николай обича хората, обича гостите. Затова и митрополитският дом е отворен за всеки. С радост ще те покани да споделиш обяда с него. Трапезата никога не е отрупана. Обикновено хапват гостите, той “похапва” - малко и скромно. Но не обича да го прави сам.

Работният му ден започва в 8 сутринта и свършва около 12 часа вечерта, често и след полунощ. На вратата му не се налага да се чука, защото никого не е отпратил без внимание. Научиха се да идват и свещеници, и управници, и чиновници, и бизнесмени. Всеки има своите проблеми и грижи. И младоликият на вид владика в един момент се превръща в най-желания съветник и критик. Никулден беше денят, в който разбра, че е спечелил обичта на хората. През митрополитския дом преминаха всички, с които по някакъв начин се беше сближил - от най-обикновения клисар, дори съседката от съседната къща, чиито прозорци гледат към митрополията, до министри и глави на други православни църкви. Телефоните неистово звъняха. Към 15 часа изненадващо батерията на мобилката угасна с 192 пропуснати обаждания. Владиката разбра, че е намерил верния пък към хората. И сънят му трябва да е спокоен. Ако не са идеите, които нахлуват в главата му през час и не му дават покой, докато не ги осъществи.

Особена слабост са му децата. А малките най-вярно усещат, когато някой е искрен с тях. Затова се привързват към него от първата дума и му вярват безусловно. За тях най-вече му е грижата. Защото каквото и да направи, те ще са тези, които ще го ползват в името на вярата и за доброто на Църквата и народа ни.

Рождество Христово ПРАЗНИКЪТ ЗАПОЧВА С НАЙ-МАЛКИТЕ

Рождество е най-красивият християнски празник. И макар за православните Възкресение да носи повече смисъл и величие, раждането на Спасителя има голям съзидателен смисъл. А какво е Рождественската литургия без детски гласове! Такива в Пловдив - дал Господ! И настъпи мигът, когато целият град чу и песнопенията на три детски хора, събрани на едно, под купола на храма “Света Марина”. Величествена музика, изпълнена от брилянтни певци! Тържество на духа и таланта. Невръстни коледари изпълниха пък двора с песни и наричания, владиката ги поздрави и почерпи. Никой не усети, че температурата беше минус 4 градуса. Вечерта децата украсиха с ангелските си гласове и Коледния концерт - апогея в празненството под патронажа на Пловдивския митрополит Николай и кмета на града Славчо Атанасов.

Градоначалникът и владиката се хванаха ръка за ръка и продължават да вървят заедно, като дават добър пример за партньорство и сътрудничество на институциите. И хората оценяват отличното взаимодействие и го ценят. Дано тези топли и приятелски отношения пребъдат и занапред.

Януари 2008 г. БИТКАТА ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ

Празникът отшумя. Предстоеше много по-сериозен път през новата 2008 г. А тя започна с нова битка - с просветните фактори. От тях зависеше дали ще се въведе православно възпитание за деца в Пловдив. Засега успехът се простира в започналите нови кръжоци по православно християнство за първи и втори клас - като извънкласна форма на обучение. Повече от 1100 деца вече се посвещават във вярата. На старта на новата инициатива заедно отново застанаха и кметът Славчо Атанасов, и митрополит Николай. До края на учебната година владиката ще посети всяко едно от училищата и на всяко дете ще подари учебник “Православно вероучение”, обеща да посрещне всички малчугани в митрополитската църква и сам да им предаде урока на живо в храма. Случайно или не първият учебен час по православно християнство беше на 4 февруари, на същата дата, на която точно преди година беше избран за пловдивски митрополит.

ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА В РАСО

Освен че обича да посреща гости, владиката обича и да ходи на гости. Разпуска с пътешествия, но никога не пътува сам. Често води свещеници в съседна Гърция, която е пример за православна християнска държава - да видят, да се научат, да напазаруват утвар за храмовете си. Предпочита да се вози в сребристото беемве, в джипа качва обикновено момчетата от митрополитския хор. Любимите му числа са 3 и 7: 3 - Светата Троица, 7 - свещеното число. Затова номерът на митрополитския автомобил е 37-37, въпреки че мнозина свързват цифрите с годините, на които е станал митрополит. Както и да се тълкува 37-37, вече е парола за катаджиите по магистралата. Спират го не за проверка, а за благословение. А за летенето на беемвето по пътищата вече се разказват легенди. Защото пловдивският митрополит е в състояние сутрин да заседава в Светия Синод, в ранния следобед да осъществява делови срещи в митрополитския дом, а вечерта - да бъде на някой от църковните или манастирски строежи. Любимите му цветове са червеният - на Господ Иисус Христос и синият - на Богородица.


Разрешено е добавянето на текст
Кoнстaнтин Cпирoв
на 2008-02-19 10:47:57
Мисля, че авторката е дала всичко от себе си! Прекрасен образец за изтънчен панагеричен стил! Гласувах за този текст с 5.
о. Павел
на 2008-02-19 10:57:01
Французите казват, че новите курорти лекуват по-добре. От този панегирик узнаваме, че пловдивският владика се е заел енергично да обнови епархията си. Няма съмнение, че с годините той ще натрупа опит и ще разбере, че най-добър е "царският път" на компромиса и умереността, а не на крайната взискателност и дребнавото заяждане.
Иван Попов
на 2008-02-19 11:26:02
През изминалата година от избора му за Пловдивски митрополит дядо Николай показа че може да бъде умерен, но само когато е угодно за неговата политика да бъде приет от епархиотите му. Ние всички признаваме неговите качества що се отнася до богослужение, проповед и даже в някои части на стопанската страна от управлението на една митрополия. Въпреки това не трябва да забравяме отношението му към свещеници и миряни, които не са от "неговите". Отношение, което не прилича на архипастир на БПЦ. Дано често си припомня тропара на именния му светия - св. Николай Мирликийски. В него се казва какъв трябва да бъде един епископ. "Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържението пред неговото стадо..." (Моля за извинение за превода, но не съм специалист в областта на старобългарския език). Дано Пловдивския митрополит занапред забрави за разделението и да се отнася към всички, та даже и към грешните и не дотам стриктните свещеници и миряни. Всеки греши единствен Спасителя е безгрешен. Но не трябва да забравяме и Неговите думи да прощаваме 70 пъти по 7.
Вяра Викторова
на 2008-02-19 11:38:30
Правило 16 на Светия седми вселенски събор,Никейския 
"Всеки разкош и гиздене на тялото са чужди на свещеническия чин и положение.Заради това епископи или клирици,които се гиздят със светло и разкошно облекло,трябва да се поправят,а ако упорстват,да се подхвърлят на наказание........Защото в древно време всеки свещен мъж се е задоволявал със неразкошно и скромно облекло,тъй като всичко,което се взима не за употреба,а за кичене,подлежи на обвинението в суетност,казва Василий Велики: те не са носили и разноцветни дрехи от коприна и не са слагали по краищата на дрехите си никакви пришивки от друг цвят,защото са чули Божийте думи:"Които носят меки дрехи,са в царските палати"
Галина Стефанова
на 2008-02-19 11:43:45
А "негови" са такива хора като въпросната дама, написала тази страстна статия. Не мога да понасям хората, които търпят около себе си ласкатели. Това говори толкова много, стига да има кой да разбере. И това обяснение в любов едва ли не е публикувано на официалния сайт на епархията! Срам.
Пошъл Гошев Тошев
на 2008-02-19 12:21:07
Проблемът на т.нар. "българска журналистика", независимо дали се изявява на духовното поле или по газети, телевизии и интернети, е че силно люби и мрази - две състояния, които отдалечават от истината со страшна сила. Дали се прави по убеждение, дали (и/или) поради други някакви причини, е съвсем отделен въпрос. Тази журналистика, която може да сътвори горният покъртителен мат`рялец, спокойно и с наслада утре ще пише как митрополита иска да изгори на клада ентелигента Добчев и как благославя Дионисиеви тържества, например.  
Нямаше да взема отношение по това пасквилче, ако не видях, че е качено в официалния сайт на митрополията!!! Дали дядо Николай чете "Двери"? Ако ги чете, да се възпозвам от тази трибуна, та да викна: дядо Николае, прости грешният мирянин, ама върло пошъл е този панегирик....
о. Павел
на 2008-02-19 13:16:11
Николай не е известен като човек, който приема съвети, но въпреки това бих му препоръчал като човек с по-голям опит в Църквата от него да избягва честите контакти с деца, в които според горната статия бил влюбен. Дори да го прави от най-чисти намерения, рано или късно ще се намери някой, който да го обвини в педофилия. Затова опасността за него, а оттук за цялата БПЦ, е съвсем сериозна.
на 2008-02-19 14:43:21
Л.Иванова
на 2008-02-19 14:48:45
ВЯРА ВИКТОРОВА
на 2008-02-19 14:53:53
Опасенията на о.Павел са напълно основателни.Като се има предвид обкръжението на митрополит Николай,рискът е много голям.На едно от мероприятията на епископа,бях попитана от млад мъж :"Какво е това гей сборище тука".Та толкова ли няма и по-възрастни заслужили свещеници,които да бъдат канени "да разпускат" в Гърция,возени от джипове и скъпи коли с тъмни стъкла?
Георги
на 2008-02-19 15:06:36
Няма и частица от истина по отношение данните за Баткунския манастир касаещи бившия "директор". Радостно ще бъде ако новия "директор" реализира по-добри резултати от своя предшественик. Ще има ли обаче кой да каже истината след година-две, или ще има отново подобна статия ?
свещ.Серафим Бармуков
на 2008-02-19 18:20:56
Не познавам лично дядо Николай и не съм запознат с "методиката"  
на неговото служение и като цяло на неговото отношение към хората -  
- свещеници и миряни - и изобщо всичко това,което се коментира тук.Оно 
ва,което обаче от пръв поглед се набива в очи,когато човек чете тези ко 
ментари,е...злобата.От думите на всички изказващи се лъха това човеко- 
ненаивстно чувство,което е в основата на човешкото разделение и омра- 
за в света.И именно то е най-точния показател за нравственото равнище 
на изказващите се.Тогава,трябва ли да им вярваме?Защото,може ли злос- 
тни сърца да изказват истина?!...Съжалявам,но когато съдим така други- 
те,ние всъщност поставяме себе си на съда,на който се опитваме да пос- 
тавим ближния си!И нека не забравяме думите на нашия Господ,казани 
към евреите,да с л у ш а т седящите на Мойсеевия престол книжници и 
фарисеи,но да не гледат делата им,понеже те само говорят,а нищо не  
правят.И тъй,нека да с л у ш а м е нашите Архиереи,а не да ги хулим,за- 
щото по Божия воля те сега седят на Христовия престол!Още повече,че  
тук обсъждания(или осъждания)Божи служител е твърде енергичен и  
деен свещенослужител,който не само говори,но и п р а в и !Само това ве- 
че е достатъчно да имаме уважение към него.Защото безгрешен е само 
бездейният!А за безгрешните(седящите само пред компютъра)е лесно да 
съдят от позицията си на бездейници!И накрая:нека имаме поне малко  
любов в сърцата си,иначе как ще познаят,че сме Христови ученици?!
терапонт
на 2008-02-19 19:18:35
"Похвалното слово" за митрополит Николай,мися че е много добре написано,т.е. и стилистично и добре аргументирано богословски. Но имали за някой друг митрополит или епископ подобно похвално слово? НЕ!, А ЗАЩО ЛИ? Вие "УМНИТЕ" глави двери на православието, о Боже опази на православието били двери, грешка ПОРТИ АДОВИ, бълващи смрад и гнусотия.МОЖЕ би "благочестивите" икуменисти-масони така ви диктуват.Напр. проф.по НОВ ЗАВЕТ? Предполагам както знаете всички чада на лукавия, изчадия адови ще бъдат предадени на огън вечни заедно със своя господар, бащата на лъжата - дявола. Всички които неса съпричастни със делото на СВ.Православна Църква и в частност с делото на митрополит Николай, са малки антихристи приготвящи пътя на господаря си.Опитващи се по всевъзможен начин да повредят на православието, като хулят и злословят по адрес на един от малкото ДОСТОЙНИ архипастир, владика Николай. Но гонения в Църквата винаги е имало, от всякакъв характер и ще има, защото Тя е войнстваща и то опазена Слава Богу благодарение на такива Архипастири. Ще кажа обръщайки се към митрополита така: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас ЛЪЖОВНО КАКВА И ДА Е ЛОША ДУМА ЗАРАДИ МЕНЕ, РАДВАЙТЕ СЕ, ЗАЩОТО ГОЛЯМА Е НАГРАДАТА ВИ НА НЕБЕСАТА.
Игнатий Кръстев
на 2008-02-19 20:04:31
Мале-и-и! Терапонт "изби рибата"!!! Сега остава да изкара един курс по правопис и и пак да пише тук!!!
Калина
на 2008-02-19 20:06:07
Инициативи на митрополит Николай, посочени в статията, заслужават отбелязване и уважение, но самата статия е някакво невероятно недоразумение. И авторът е мислил тя да произведе положително впечатление?
David
на 2008-02-19 20:22:32
S golqm interes prochetoh i statiqta za Negovo Visokopreosveshtenstvo +Plovdivski mitropolit Nikolai i komentarite sled neiq na vsichki hora. zatova molq neka da budem umereni v izkazvaniqta si az ne sum Nikolaevche zashtoto i az kato mnogo hora sum bil "poraqzvan" ot ne lekiq mu ezik(makar i samo vednaj), no ne obicham da cheta takiva padmazvashti mat'riali.Dobar ili losh toi e mitropolita, neka toi si gleda svoqta rabota, puk i nie nashata da ne ostavqme!A az pojelavam na plovdivchani naistina da im e dobar Vladikata i da vidqt dai Boje mnogo duhovnost v grada si i v eparhiata si ,ZAshtoto tova e krasiv grad, zashtoto nito s mnogo zloba neshtata stavat po-hubavi,(kakto tuk nqkoi si izlivat gneva i moje bi e opravdano tova), nito puk i s mnogo "fasadno dobro",zatova neka Bog da e s tqh i s Vladikata!Az se nadqvam da sudim za nego po rezultatite mu, a ne po haraktera mu, zashtoto inache riskuvame da go namrazim, kakto se e sluchilo s mnogo ot tuk pisheshtite, a tova puk suvsem ne e hristiqnsko!Toi ima svoite nedostataci, no koi gi nqma?Neka po-dobre da namerim sili i da prostim vsichko s kakvoto sme se pochuvstvali ugneteni, povqrvaite po-dobre e za vsichki, a taka shte e i po- dostoino!
Златина
на 2008-02-19 20:53:45
Приемам изказването на Терапонт за сайта ни като комплимент. Честно! Бих се много притеснила, ако се харесваше на хора с такова мислене.  
 
А иначе за похвалното слово, то си е издънка в иначе агресивната PR кампания на пловдивския владика. Публикуването на такива хвалебствия на официалния сайт на митрополията говори за абсолютен нарцисизъм - ако е станало с негово съгласие, а се съмнявам, че не е, говорим просто за патологичен егоизъм. Много ми е мъчно, че нашата Църква е в такова състояние - пълно безхаберие и безличност от една страна и активизъм като този от друга. И хората си мислят, че който вижда в тази църковна активност задънена улица, значи по му харесват "останалите" владици, дето и те не знаят защо са такива.
свещ. Емил Паралингов
на 2008-02-19 22:04:10
Каква е целта на "Двери на православието" да извлече от сайта на Пловдивска митрополия, материала за митрополит Николай, и защо поддържащите "Двери" решиха, че точно този материал има нужда от коментари, освен една? Да се даде възможност на дежурните хулители на митрополита да се изяват отново.  
Но каква е ползата от това? Каква представа за православието, в частност за българското ще получат, все още невъцърковените, но търсещи млади хора, когато отворят "Двери" или още по- лошо "Православие.БГ" и прочетат цялата злъч и злоба, която се излива върху един български каноничен архиерей. Нима това го има в руските, гръцките или сръбски православни сайтове!?  
Няма го...Защото там наистина се мисли за очистването на човешката душа, а не за нейното омърсяване. 
Разбира се, когато завистта и злобата започнат да задавят до задушаване човека, той, макар и да се смята за ревностен християнин, не мисли за това.  
Митрополит Николай, обаче, мисли...и обича своето паство, което също обича и следва своя архипастир. Да висока е летвата, която той вдигна за свещениците. Висока, но не и недостижима, ако свещениците имат ясно съзнание за това, от Кого и за какво са призвани.  
Мили приятели от "Двери", публикувахте снимките на два селски храма от Пловдивска епархия. Идеята ви е ясна. Но не се ли сетихте, че тези камъни ще паднат не в градината на митрополит Николай, а в тази на блаженопочиналия митрополит Арсений? Защото това, което показвате е наследството, завещано от него. Вижда се, че тези храмове са стигнали до това състояние след дълги години на занемара. Нима е бил безхаберен митрополит Арсений за тях!? Не, не беше, но и на него му се налагаше често да се бори със същата помия, която се излива сега и върху приемника му, митрополит Николай. 
И кой друг има полза от това, ако не богопротивника и човеконенавистника, сатаната. Замислете се, защото, по думите на св. Теофан Затворник, по неговите тънки мрежи ходим, и всеки може да се оплете в тях. Дори и водения от най - чисти намерения.  
Отново сме на прага на Великия пост. Нека чуем гласа на Св. Православна Църква, която ни призовава да последваме примера на смирения митар, и вместо сърцата ни да се изпълнени с жлъч и злоба, а устата ни с хули и обиди, да ги напълним с дух на покаяние, изричаики молитвата: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни, грешните!" 
 
 
Православен
на 2008-02-19 22:40:06
Наистина вече прекалявате с постоянните си обиди и нападки към дядо Николай!  
 
Елате първо в Пловдив и вижте как го приемат хората, как се отнасят към него - дали го мразят и хулят, като вас, или го уважават и почитат... Нали искахте да се оттървете от него?! Е, вече го направихте - оставете ни ние да му се радваме! Вместо само да говорите дали бил злобен, с наднормено тегло, дълга брада, бръчки, нисък, с прекалено черно расо или какво ли още не, елате и вижте как 4 църкви възкръснаха след дълги години забрава! Елате да видите как се организират дарителски акции! Елате да видите как хора от цялата страна идват да се поклонят на Честния и Животворящ Кръст Господен! Елате да видите как най-малките пловдивчанчета учат какво е туй кръстно знамение! Елате да видите как хората търсят компетентното му мнение относно театралните остановки! Елате да видите как пловдивчани се събират, за да гледат концертите, организирани от Митрополията! 
Лесно е да хулиш, но трудно е да постигнеш всичко това само за една година!!! 
 
Ако пък толкова искате да покажете, че сте над неговото ниво и над всички негови недостатъци, простете му! И той е човек, както е вие!  
И един съвет: повтаряйте си по-честичко молитвата: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй МЕНЕ ГРЕШНИЯ!  
зилот
на 2008-02-19 22:59:29
Вашият Николай не е законен от гледна точка на каноните (Апостолските постановления, 1), в които се е клел, защото според тях кандидатът за епископ трябва да има навършени 50 години.
Михаил Златков
на 2008-02-19 23:43:01
Бог да помага на владиката Николай. С такива ласкатели и "доброжелатели" като авторката на статията, изобщо не му тряват врагове.
СИЛА
на 2008-02-19 23:52:33
Що се отнася за хулите и оплюванията на Пловдивския митрополит, мога да кажа само едно: 
Каквото и да се пише за него, фактите говорят, храмовете в Пловдив са възвърнали своето благолепие, богослуженията се извършват на нужната висота на служение пред Св. Олтар, всички институции се отнасят с необходимото уважение към своя митрополит, пловдивчани обичат своя архипастир, а на вас които хулите Пловдивския митрополит ще кажа: 
"Не съдете за да не бъдете съдени" "....и с каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери". Внимавайте прочее да не би някой от вас хулейки духовната власт да попадне под по голямо осъждане и да ги сполети по- голямо нещастие от сполетялото ги.. "Защото Бог поругаван не бива..."
Николай Паунов
на 2008-02-20 00:01:44
Текстът наистина не прави добра услуга на митрополит Николай, освен ако не се чете като поучително слово по време на обяд в Пловдивската семинария, докато семинаристите "похапват" . Има и някои фактологични грешки, като: "На бюрото му често има разхвърляни поне две или три писалки, на които е свършило мастилото" да се чете "На бюрото му често има ПОДРЕДЕНИ поне две или три писалки...", както и "А за летенето на беемвето по пътищата вече се разказват легенди" да се разбира "А за летенето на беемвето по пътищата, без да превишава ограничението на скоростта, вече се разказват легенди". Смятам също, че, може би от известна скромност, не е доразвита автомобилната символика и нумерология: Първо автомобилът е Б-М-В, т.е. буквите пак образуват числото 3. Сборът от любимите цифри 3 и 7 пък е 10, колкото са заповедите. Когато пък тръгнат да "разпускат с пътешествия", колко души могат да отидат? Ами 7 в джипа и 5 в БМВ-то, значи 12, апостолско число! 
 
А сега сериозно: 
 
1. Не познавам митрополит Николай, но аз лично подкрепям дейността му. Надявам се, че младостта и енергичността му ще спомогнат нещата в Пловдивска епархия да потръгнат. Направи няколко неща, които са интересни и атрактивни за младите и е факт, че той отива при тях, вместо да чака те да дойдат в храма. 
 
2. Аз също смятам, че в църковните сметки трябва да има ред и отчетност - от свещите, та до имотите. Хубаво е, че е направил първите стъпки. Очаквам да продължи в този дух и Пловдивска митрополия да публикува на сайта си месечни или поне годишни отчети за приходите и разходите си. 
 
3. Хубаво е и че лобира активно за вероучението в училищата, но според мен най-добрият пример ще е, ако Пловдивската митрополия създаде няколко Енорийски неделни училища. Атрактивни за младите хора, с различни клубове по песнопения, иконопис, дърворезба, реставрация и пр. Да се финансират поклонически пътувания на децата по български, гръцки, сръбски, румънски манастири, да участват в хорови конкурси и пр. Това ще е най-доброто доказателство, че вероучението има бъдеще и в масовите училища. 
 
4. Аз съм противник на сиромахомилството като модел на поведение, но може би ще бъде добър знак, ако БМВ-а и джипове не са първата асоциация за духовници, дали обет за нестяжение. Може би не всеки би могъл да се качи на Вартбурга на патриарх Павле, но доста хора се съблазняват от свещеници в лимузини последен модел, а колко е лесно да не им се дава този повод. Но това е въпрос на лична преценка. 
 
5. И накрая, достопочитаеми отци, моля ви, не се гневете и не хулете екипа на "Двери". Уверявам ви, че това е най-неадекватната реакция да защитите митрополита. А и не е нужно. Не се заблуждавайте, че ако проблемите се замитат под килима, това ще доведе до тяхното решение. Някой трябва да ги каже. Без злоба, защото всички сме едно, но и без страх и лицемерие, пак по същата причина. Що се отнася до "невъцърковените", по-вероятно е да бъдат привлечени, като видят, че "въцърковените" са нормални и адекватни хора, които имат свое мнение и позиция, отколкото обратното... Терапонте, братко, безпокоя се за твоето здраве. По-спокойно, излез на чист въздух, поразходи се, поспортувай. В крайна сметка, струва ли си да се ядосваш заради тия! Така де, ама ха!
Васил Станоев-Богослов
на 2008-02-20 00:21:36
Възлюбени в Господа,братя и сестри християни,нека се обичаме един други,да не се мразим,и да си не завиждаме,а да си помагаме.Така по този начин,ще пребъдваме в Бога и Той в нас,както и Сам Господ Иисус Христос ни завещава в Св.Писание. 
Негово Високопреосвещенство Св.Пловдивски Митрополит дядо Николай,според моето скромно мнение на човек,който от доста време е в църковните среди е Дядо Николай е образец за един истински и деен архиерей на БПЦ,въпреки,че и той има много трески за дялане........!Много вайно е да се отбелейи в случея,че той възобнови много храмове и манастири,изоставени от безхаберието на покойният преди това владика Арсений,и неговите ояли се свещеници и монаси.....който мислат за собственият си джоб,а не за повереното им паство..........също така много важна част от църковният живот пак беше възобновена с невероятна красота,присъща именно за църковното Богослужение!Дерзай Дядо Владика Николай,въпреки хулите на всички злонамерени люде и продължавай да сееш словото Божие сред народа......както и Сам нашият Спасител Господ Иисус Христос ни е завещал с притча в Св.Писание.Амин! 
null
Надежда
на 2008-02-20 00:40:38
Аз желая на всяка епархия такъв деен митрополит, да му дава Господ здраве на митрополит Николай да върши толкова много и все хубави неща. А за негативните и злобни коментари по негов адрес - имало ги е и преди и за напред ще ги има. Човек трябва обаче винаги да знае какво е правилното и само това да прави, защото дори и нашия Спасител Иисус Христос не са го харесвали всички...
В. Каравълчев
на 2008-02-20 00:42:09
Здравей отец Емиле, 
Една от основните цели на Двери е да раздвижи малко летаргията наречена БПЦ. 45 години комунизъм и близо 20 години посткомунизъм стигат. Време е БПЦ да заеме мястото и да влезе в ролята, която трябва една православна църква да изпълнява в обществото. Като членове на тази църква, ние сме против всякакви героични опити да се симулира дейност и да се подменя автентичното православие с лични амбиции и експерименти. Българският народ се наслуша на високопарни думи и обещания, нагледа се на ПР показни акции и проекти, резултатите са налице и всеки може да ги види, дори и най-смелите прогнози сочат, че едва 3 до максимум 5% от българите (по статистика 86% православни) практикуват вярата си, ще ме простите за грубия израз. Сам сте свидетел, българинът не иска децата му да изучават православие в училищата и това не е манипулация, а повод за сериозна равносметка. Българинът няма доверие в това, в което повече от хилядолетие е вярвал, чувства се предаден и продаден от всички и от всякъде. Ментето и имитацията се настани повсеместно в нашето общество, безизходицата принуди хората да се примирят с него, но никой не може да ги принуди или убеди да се примирят с имитация на най-истинското, най-исконното, което сам Господ Бог е вложил в него, вярата. И ако продължим да се потупваме заговорнически по рамената и свойски да си намигаме и затваряме очите за очевадните неща, нищо добро не ни чака. Докато владиците ни „летят с БМВета”, а средният българин се чуди с какво да нахрани децата си, колкото и да премитаме и централните си храмове, те няма да се напълнят. Хората искат не онлайн Литургии? що за ново тайнство, а жива проповед, която започва с живия пример. Казваш за снимките на порутените храмове, но този, който ни ги изпрати, явно добре си дава сметка, че храмовете в митрополитския град ще продължат да се ремонтират и преремонтират, но тези на снимките, едва ли. В селата няма избиратели, няма пари, няма интереси, журналист рядко стъпва, камо ли камера, там обикновено има една шепа вярващи, на пределна възраст, с други думи, безпереспективна работа. И никой не си мисли, че с тях трябва да се започне, но владика Николай е показал нееднократно в Софийска епархия липсата на всякакъв интерес към всичко, което е извън прожекторите. Ние добре знаем, че една година е твърде кратък период за каквато и да е сериозна равносметка, но начинът, по който отчетът беше даден, показа само едно - преднамерено здраво биене на медийния тъпан, що? 
Прави впечатление утвърдилото се до догматичност схващане у мнозина, че епископ не се критикува, за владиците добро или нищо? Вярно, че църквата е йерархична, но не е тиранична, гласът на всеки, който е част от еклисията е единица - и моят, и твоят, и на владиката. И ако в България широко се шири и спекулира преднамерено от мнозина владици точно с този деспотичен модел, това не означава, че той е автентичен. Ние превърнахме църквата в машина за страх. Свещеникът да е принуден да мълчи и да се примирява от страх, че утре правоправещият ще го премести от храма, в който служи, в някоя безпереспективена селска енория. Ето това се случи неотдавна в София, това знам (не ме убеждавай в противното) се случва в много епархии в България. Да треперят свещениците за хляба си и вместо да служат на енориаршите си, да се чудят как да угодят на владиката. „Разделяй и владей” може да е бил златният пример на империята, но в църквата важи това, което сам Христос ни е завещал: „който иска да е пръв, да ви бъде като слуга”. Крайно време е владиците ни да разберат, че за да са Христови, трябва не да господаруват, а да служат, да бъдат „всичко за всеки”, така както сам Христос „не дойде да Му служат, а да служи”. И това, отче, си е чисто българска практика. Не е вярно, че никой в друга православна страна не критикува висшия си клир, напротив и това е единственият начин за промяна, промяната, за която всички говорим, но поне засега е твърде в латентен стадий. Все още течението на безвремието в БПЦ е твърде силно. Прекалено много гафове, за прекалено малко време, нека не се заблуждаваме, че хората вън от Църквата са слепи, тези вътре в църквата , каквото и да се случи, едва ли ще я напуснат, но тези вън от нея с команда „пожар!” няма да влязат и затова най-малко са виновни „Двери”. 
Надежда Колева - Пловдив
на 2008-02-20 01:01:13
Наистина Двери на Православието и ПравославиеБГ прекаляват с хулите по дядо Николай и членовете на Светия Синод. Аз често се замислям дали тези, които пишат са православни християни или униати или католици... И двата сайта съдържат в имената си думата "Православие", но понякога се чудя дали са православни... Ако "писателите" в тези сайтове са православни, то те би трябвало да знаят, че не е редно да се критикуват свещеници, а още по-малко Владици. Къде е смирението им? Не е ли смирението най-важното, към което един православен християнин трябва да се стреми? 
Както и да е. Дядо Николай направи много и продължава да прави. Аз нямам думи да изразя благодарността си и радостта си, че най-сетне някой помисли за децата и тяхното Православно възпитание. 
Има нещо друго, което обаче на мен ми направи впечатление. Има някои неточности в писанията на г-жа Евелина Здравкова, които са съществени грешки. Едното е, че частта от Кръста Господен не беше в Пловдив през май, а през юли /16-19/ 2007 г. . Второто е, че празникът на Св. Св. Козма и Дамян се празнува не на 31 юли, а на 1 юли. Тази статия е публикувана на сайта на Пловдивска Света Митрополия. Разбира се, дядо Николай няма физическата възможност да прочете всичко, за да коригира, но хората, които се занимават с поддръжка на сайта, би трябвало да проверяват това, което качват. Надявам се, че с течение на времето такива пропуски няма да има. Аз лично, от скоро разбрах, че Пловдивската Митрополия има сайт и бях много приятно изненадана. Отдавам неточностите на това, че все още нещата са в начална степен и всичко това ще бъде изгладено. Пак през 2007 година, само че през юни месец, когато бяха донесени мощи на Св. Йоан Кръстител в Брацигово, същата тази госпожа беше писала във в. Марица, ако не се лъжа, че Св. Йоан Кръстител преди 2040 години казал "Покайте се". Бих искала само да кажа на г-жа Здравкова, че тогава Св. Йоан Кръстител дори не е бил роден още. 
А всички православни християни призовавам да се молим за нашите пастири Бог да им даде премъдрост и крепко здраве, независимо дали ни харесват или не. В крайна сметка това е Божията воля и ние трябва да я приемем, защото Той знае по-добре от нас...
Кoнстaнтин Cпирoв
на 2008-02-20 08:22:54
Разбира се, г-жа Колева, че е добре да се молим за нашите владици (достойни или недостойни). Благодаря за призива, но Ви напомням, че на св. Литургия всички ние го правим така или иначе. Нещо обаче ми убягва Вашето чуденe с униатите... Дали пък не твърдите (без да искате), че разликата между православни и католици е, че според католиците папата е непогрешим, а според православните, непогрешим е всеки владика от епископ нагоре? Защото лично на мен това "православие" ми звучи доста по-страшничко от католицизъм. Или може би просто е време да направим един такъв нов догмат за непогрешимост, но само за конкретни владици като дядо Николай, които в никакъв случай не бива да бъдат критикувани, защото са особено духовни хора и съответно се ядосват на критиките, но се ядосват не, защото са лоши аскети или им липсва смирение, просто в качеството си на духовни хора имат дълг да защитават духовността. В този дискурс съответно и ласкателствата са въздаяние на правда и трябва да бъдат толерирани, а не избягвани, защото всяка хвалебствена дума към човек с расо е признак за църковност и дан към личната човешка святост?
Starajanis Papazoglu
на 2008-02-20 09:21:37
Bravo na Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, 
Bravo i na ekipa na Dveri, triabva da Vi ima, tochno kakto v Garcia, Rusia, Surbia i natatak. 
V Gurcia imame vsiakakvi televizii, radia, spisania i vestnici, niakoi ot koito pishat samo sreshtu loshite strani na arhiereite, a ne im se podmazvat taka blazhno.  
Zashto imam chuvstvoto che Todor Zhivkov pak e tuk? Toi praveshe vsichko pravilno i madro. V imeto na naroda. Za blagoto na naroda. Zhurnalistite go hvaleha do edin. Po-tochno bez edin-dvama, koito otivaha na omadriavane v lageri kato Belene. 
Tuka e sashtata rabota. Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, pravi vsichko pravilno i madro. V imeto na naroda. Za blagoto na naroda. Narichan tuk eparhia. Hvaleshtite - dobre doshli. Zlite ezici - v geenata ognena. 
Chest pravi na Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, che si varshi arhiereiskata rabota. Tova mu e zadalzhenie. Ne biva da go hvaliat kogato si varshi rabotata, zashtoto spored Evangelieto e "rab negoden". Neka si varshi zadalzheniata, ama s lubov, a ne s ozloblenie i sueta kato na zhena. 
Ako imashe istinska lubov v sarceto na Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, niamashe da ima sveshtenici, koito da se strahuvat ot zlobata mu. Shtiaha da se popraviat ot lubovta mu. Tia prikazki za obichta na Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, da gi razpraviat tia ot nai-blizkia mu krug. Zashtoto inache shte budat izhvarleni vav vanshnata tumnina. A za ostanalite ne-shtastlivci ostava nadezhdata da budat dopusnati po-blizo do Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu, ta ta uznaiat shto e tova dostaen arhierei, 
Zashtoto, spored pisheshtite ditirambi i hvalebstvia, v Balgaria niama drug dobar Mitropolit osven Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu. 
Dano Bulgarskata Curkva ne prilicha poveche na Politbjuro na Kompartiata. 
Iskam da mi prilicha na Curkva. Da mi topli surceto, a ne da me plashi. 
Mozhe bi az ne sam edinstveniat, koito poznava i drugi Arhierei osven Mitropolit Nikolai, da se sveti imeto mu. Niakoi ot tiah sushto sa dostoini, nali?
Пошъл Гошев Тошев
на 2008-02-20 09:48:12
Много подценявате "2-те хиляди уникални посещения", като си мислите, че посещаващите не могат да направят разлика между критика и критичен материал, от една страна, и най-делнична омраза, интригантстване и манипулиране, от друга страна. По същество, между вас и дитирамбната авторка на горното пошло ласкателство, разлика кой знае каква няма - просто източници на невярна или манипулативно поднесена информация; двете страни на един и същ медал, както се казва. Инак и вас си ви бива - не само в "критиката", ами и в панегериците. Достатъчно е да си спомним как представихте на публиката тримата бъдещи епископи миналата година, горе-долу по това време. Добре, че се намери някой с повече чувство за отговорнст, та малко да се поредактирате.
david
на 2008-02-20 11:20:34
Do g-n Spirov 
Uvajaemi g-n Spirov(obrashtenieto mi e seriozno i ne e podigravka), saglasen sum s Vas , che v nikakav sluchai ne biva da se dopuska edna ubedenost za nepogreshimost u vseki edin vladika, nezavisimo ot imeto mu!I v predishnoto si izkazvane izrazih mnenie, che dqdo Nikolai ima dosta "slojen ezik " kum mnozina, (ili pone imashe takav}, no otnovo prizovavam neka da ne budem i mnogo kraini v kritikata si, zashtoto ako v mnenieto ni, che se postavqme na edna tabla s katolicite, kato si mislim, che vladicite ni sa nepogreshimi ima mnogo golqma doza istina, to sushto tolkova e vqrno, che kato kritikuvame bezgranichno nqkoi ili vsichki e vazmojno da stanem pravoslavni protestanti.Neka se opazim i ot tazi greshka. Inache az se radvam che sashtestvuvate, makar che i tozi sait izpitvashe zatrudneniq kato vsichko v tazi strana. 
david
на 2008-02-20 11:33:10
Do vsichki v "Dveri" 
Molq vi davaite mqsto za komentar pod vsicki materiali, koito publikuvate!Po tozi shte usetite nastroeniqta na vsichki vlizashti tuk, a i shte se izchistite ot obvinenieto, che atakuvate nqkoi chovek personalno, kato davate tribuna samo za komentar svarzan s nego. Predlojenieto mi e mnogo seriozno!
Георги Николов
на 2008-02-20 11:54:51
Първо - този човек никога не живял монашески живот в манастир, ами е канцеларски монах, отгледан с цел да стане митрополит. От него се е искало винаги само да говори добре за Синода и Патриарха, и за властта, разбира се - факт е, че се справя много добре. "Тежките" му послушания винаги са били в луксозни /и може би не съвсем луксозни/ кабинети в София и Москва. Пеенето му е дар от Бога и той служи много добре, но мнозина служат и пеят по-добре от него. Построеният манастир с негово активно присъствие, но с пари на Софийска митрополия - Св.Петър и Павел също предлага удобство доста над средно ниво. Той си го ползва и досега като частна резиденция. Нали е на изхода на София за Пловдив - оттам БМВ-то може да си отлети по-бързо до тепетата отколкото до Люлин. Все комфортни трудности и послушания. Дори редовните му служби в софийска епархия, където го носеха на ръце, гощаваха го богато и го даряваха още по-богато - нещо, което се пада по право на Патриарха, не са изключение - и преди и след него има достойни викарни епископи. 
 
Второ - близостта му със силните на деня не може да бъде скрита. Флирта с властта за него е неизбежна, както и да я наричат подмазвачите. Как бяха привиквани избирателите в София и как получаваха инструкции се разбра в деня на избора. Еп. Николай си знаеше предварително, че той ще е новият митрополит. От най-високо властово и финансово ниво му беше обещано и той не успя да скрие сигурността си. Дори на каноничния избор си беше приготвил шапката с кръстчето още преди да започне избора. Докато беше викарий на патриарха се обвърза с най-високо политическо ниво и то съвсем демонстротивно. Следете новините - там има всичко това. 
 
Трето - той съвсем не е най-образования духовник. Има много по-интелигентни и образовани и епископи, и свещеници, и миряни. За тях никой не хвалебства толкова подмазвачески. Самият Митрополит Николай гони от себе си такива, защото трябва да изпъква само той. Докато беше в София се разправи яростно с доста интелигентни свещеници като някои изгони от храмовете им, а други не успя, но ги изтормози до мъка.  
 
Четвърто - стига се е фукал, че е най! Нека си върши добре работата като митрополит за слава Божия и за полза на Епархията. Като е толкова каноничен и най-най как ще изпълни канона да служи във всеки храм веднъж годишно? Храмовете са повече от дните в годината, но за да бъде митрополит на най-голямата епархия и дума не дава да се отделят Смолян и Кърджали. Защо? За да се фука. 
 
Пето - Скромността не е излишна. То бива Митрополит Николай да разбира от всичко, ама чак толкова - не бива. Защо не се чу за някой кадърен покрай него? Защото няма! Всичко е той. Той знае всичко и разбира всичко. И може всичко! 
 
Шесто - преекспонирането на проблема с вероучението. Ако всичко му беше на ред на Митрополит НиколайСв. Синод нямаше да го махне от Просветната комисия, ама го махна. Явно другите митрополити не са съгласни с поведението му. А може би всички те са некадърни, а само той разбира от просвета и те завиждат. 
 
Седмо и последно, защото е любимо число на митрополита - да не му се озлобяваме, както той на всички, а просто да признаем, че е Пловдивският Митрополит и макар горделив и суетен, и до голяма степен посредствен /сравнете го с други митрополити по света, не само в България/, той обладава цялата власт в епархията си и ще прави каквото си иска, защото няма никакъв, ама никакъв коректив. Както е казал народът - всяка власт опорочава, а абсолютната - абсолютно.
Нерелигиозна Мацка
на 2008-02-20 12:16:54
Ало, религиозните, не ви ли си струва, че тази жена е влюбена в този човек? То от вашите не един и двама си имат любовници - кой жени, кой - мъже. А на тази горката, явно много и се иска да бъде част от живота на Николай или поне да вземе участие в "летенето на сребристото БМВ по пътищата" до "съседна Гърция", за да "напазаруват" нещо "скромно" и за нея.
Кoнстaнтин Cпирoв
на 2008-02-20 12:30:05

Давид, благодаря Ви за смисленото възражение относно вредата от прекаления негативизъм. Лично на мен много ми се иска да публикуваме повече истински добри неща. От тези, истинските бисери, които от една страна си ги държим и си ги пазим са себе си, но от друга... наистина добре да се споделят, защото а) бидейки православни сме заедно в Църквата, а не всеки сам за себе си и б) Защото те ни помагат да укрепваме и израстваме. Много жалко, че рубриката ни "търсете доброто" няма попълнение близо година! Наистина ми се иска (а предполагам и на редакторите) да пускаме повече добри неща, истински, а не pr-ски, да пишем за хора, които не се тикат задължително пред камерата, не търсят своето.... но са истински християни и топлят другите с любовта си. Не мога да кажа нищо повече, освен това, че за да се пише на подобна тема имаме нужда от помощта на всички. Наистина "търсете доброто" и изпращайте текстове и снимки без да се притеснявате! могат да са обикновени хора, могат да са и представители на клира ни. Редакторите ще ги публикуват с удоволствие, ако са хубави. Каквито и глупости да говорят за нашия редакционен екип, в него няма нито клерикалисти, нито антиклерикалисти, съвсем нормални църковни хора, с интелект, познания и будна съвест. 
 
Какво лично аз мога да помогна... Новините и коментарите като необходимата реакция са едно на ръка, но за мен съществен недостатък в чисто техническата организация на сайта беше, че фокусът не падаше достатъчно добре и върху темите и статиите - за мен те са едни много приятни места и макар че имат индиректна връзка с актуалните събития, помагат за тяхното по-задълбочено осмисляне. Лично аз винаги имам полза, когато се докосна до тях. Надявам се новото "доизпипване" на дизайна този проблем да е преодолян и другите читатели също по-често да се докосват до това богатство, а не само до "злободневните" въпроси в стил "левски" и "цска".
david
на 2008-02-20 13:52:36
Blagodarq Vi za otgovora g-n Spirov, molq Vi i Vas, i vsichki, koito zaedno rabotite nad tozi sait, puskaite poveche takiva humoreski kato tova slagachesko pohvalno slovo, zashtoto po tozi nachin shte se vidi ot vseki, che nqkoi vremena ili po-skoro nravi vse oshte ne sa otminali, a imenno che kolkoto poveche se slagame na shefa tolkova po-dobre si opichame hlqba i zasluzhavame zaplaticata si, ili pone edno patuvane do Garcia.Dano, obache mitropolit Nikolai da naredi da iztriqt tazi glupost ot saita na mitropoliqta, zashtoto tova e vse pak oficialna stranica na nai-golqmata ni eparhiq i vsichki, koito vlizat tam shte se krastqt nad tezi slovoizliqniq.Zhalko e drugo, mitropolit Nikolai ima svoite kachestva kakto i nedostataci, no tezi redove na gorkata zhena uspqha da zalichat v golqma stepen dobroto, koeto e napravil vladikata na Plovdivska eparhiq prez tazi edna godina. Elementa na iznenadata i zhelanieto za pokazvane na dobroto bqha uspeshni, no v obratniq smisal na zhelanieto i. Otnovo apeliram- ne ostavqite nishto za sebe si, a pokazvaite vsicki nebivalici, koito se poqvqvat,zashtoto taka se gradi predstava za istinskite neshta, koito ni zaobikalqt. 
a az s kakvoto moga da pomogna za saita shte go napravq,stiga da mozhe zashtoto vsichki sme Carkvata ot strana na choveshkata chast ot Bogochoveshkia organizum.
Лидия Илинова
на 2008-02-20 14:02:34
Фактите, като изключим грешната дата за поклонението на Честния кръст и празника на Кукленския манастир, са верни и по журналистически написани с приповдигнат тон. 
 
Не може да се отрече, че митрополит Николай дава много на миряните - и софийските, и пловдивските верни пълнеха и пълнят до краен предел храмовете на неговите служби и се скупчват около него за благословия. Не може да се отрече, че митрополит Николай се старае храмовете да бъдат благолепни, а свещениците с достойнство да носят расата си. Не може да се отрече, че дава от себе си всичко, което може да постави Църквата като духовен водач във фокуса на обществото. В името на младите хора, които посещават интернет, но не влизат в храма, се направи и тази литургия онлайн, която да ги провокира да посетят наживо богослужение. 
 
А който се съблазнява и завижда да види гредата в своето око, преди да търси сламката в окото на един деен митрополит, който с вярата си и делата си въцърковява!  
 
Слава Тебе Господи, запази го и го съхрани, дарувай му крепко здраве, духовни сили и успехи!
ВЕРОНИКА
на 2008-02-20 15:38:39
"Любовта към човешката слава ражда лъжа" /авва Исайя/ 
Да се славославият задълженията на един духовен пастир,като исключителна заслуга си е чисто човекоугоднчество.три химикалки изписвал на ден,де бре лъжа.И откъде една жена може да следи бюрото на митрополита и брои химикалките,които изписва.Да знае в колко часа заспива?/Канонът забранява общението му с жени,нежели да знаят и химикалките му и телефонните му обаждания.Това автоматично ме прехвърля на темата - младостарчество. 
" Младостарците са твърде способни и на външни подвизи.Те могат неуморно и продължително да се молят ипостят,да извършват продължителни богослужения,да се занимават със строителство и реставрация.Но всички тези подвизи не принасят духовен плод,защото в основата им лежи лицемерие,движено от тщеславие. "Тщеславието,търсещо не самата добродетел,а само похвала за добродетел,се грижи и труди единствено за да представи на показ маската на добродетелта"- Св.Игнатий Бранчанинов. 
Прекомореният подвиг,газва св.Игнатий- според учението на светите отци е много вреден и принася или смущение,или самомнение,или едното и другото по равно,което служи за доказателство,че в прекомерния подвигняма истина,че той е лъжливо състояние на душата. 
Властолюбието израства и сред пасомите като най-уродлива и отвратителна сервиност - като раболепие и човешко угодничество,скрито под маската на смирение,което е само обратната страна на властолюбието.Св.Игнатий счита,че и властолюбието и раболепието еднакво изразяват тщеславие.......Оттук и маниакалният стремеж на такива "пастири" към известност,авторитетност,към власт и то именно към абсолютна власт." 
"Любовта по своята вътрешна същност - пише преп.Йоан Лествичник - е уподобяване с Бога"Пастирът е длъжен да призовава към любов,но когато призоваваме веднага и всички да пребиваваме в любов,едва ли много добре разбираме към какво зовем; нима е възможно изведнъж да се уподобим на Бога? Така,че призивът на младостарците към незабавна любов не съответствева на светоотеческия опит и е само един от начините да проектираш любовта към себе си"
Митко Чавдаров
на 2008-02-20 16:28:04
Стига мошеничество за дядо Николай . Не ви ли стига строителството и действията му? Ще ви изтекът очите да търсите под мухата слон. Аз си го познават и по от преди и лоша дума не мога да кажа, даже само най-хубави неща. Защото владикот е и умен и с образование и си знае работата. Аз благодарение на него и много видях и много неща пробвах дето не съм и мислил че ги има. Не е вярно че владиката много харчи, и колите и сичко му е подарък, него знаят как да го даряват.Владиката пара току тъй не вади и един лев трудно дава, но знае тия дето много искат какво да ги прави. Затова не говорете неща дето не знаете и още веднъж много лъжите за владиката и само глупости пишете.Тези хора дето го наобикалят ако тва дето пишете беше верно щяха ли да го обикалят? Засрамете се.
К.Дундова
на 2008-02-20 16:31:40
Благодаря на Бог, че срещнах в живота си такъв владика, когато беше в София! И разбрах, какво значи харизматична личност! Ще Го моля да прости (особено в дните на Светата четиридесятница) не само моите прегрешения, но и на всички мои пастири, защото нашия Бог е Бог на грешните! Не искам да зная кой е бога на безгрешните...
Петрова
на 2008-02-20 16:33:01
Благодаря на "Двери" за усилията им да поддържат сайта и да ни информират за важни събития в църковния живот. Смятам, че са обективни и безпристрастни. Не всичко в БПЦ е розово и ако си заровим главите и затворим очите, само ще толерираме негативите, понеже всички сме част от Църквата. Дядо Николай е само 1 от 13 владици. Мисля, че важните решения се взимат от Св. синод и важат за всички епархии. PR акции за прослава на този или онзи владика само вредят на приоритетните задачи на БПЦ. Нека по-скоро свикат ЦНС, че мандатът отдавна изтече. Така де факто ще стане легитимен и изборът на дядо Николай според Устава. Пък после...по делата им ще ги познаете. Защо ли няма негативни писания за дядо Иларион? Нека младите първо се поучат от най-стария.
Любопитен
на 2008-02-20 16:53:34
Митко, как строи дядото, "нали пара току тъй не вади"?
Vladislav Gramatik
на 2008-02-20 17:39:58
Tozi Mitropolit e edin ot tezi kadeto 6te pretendira po kasno za Patriqr6eskiq stol. I 6te stane, za6toto e 4ist mafiot i to ot ruskata mafiq.
терапонт
на 2008-02-20 17:42:00
голяма част от коментарите са на едни злобни, завистливи и много пошли хорица,които по всякакъв начин се опитват да опетнят името на митрополита. Нека и другите митрополити направят нещичко за тази Църква и тогава ще има много хвалебствия и "похвални слова", а за дядо Иларион, какво негативно да пишат, ти Петрова си явно много проста, непишат ли ,напротив -пишат, но по-малко все пак е човек на възраст. Вероника е достигнала святост и говори за младостарчество, бих казал много смешно и инфантилно, пък и св.Отци цитира, брей че надарена. А бе Г.Николов от кога миряни разбират от монашество, стани един монах и после владика, да те видим що за стока си. А зилот, който цитира каноните, май някой му е взел ума, защото нама такъв канон. Докога ще се занимаваме с идиоти?
Желев
на 2008-02-20 18:09:49
Браво на "Двери", най-добрия сайт на БПЦ, винаги негативно настроени срещу митрополит Николай, един антиикуменист и антимодернист, строго ортодоксален.Вместо да му избудете очите изписвате му вежди. Аз съм много доволен,че има такъв порногрофски , долнопробен и псевдо православен сайт. Благодарен съм че правите всичко това е ще ви издействам и нещо по-добро.Напр.открийте още един подобен сайт, но трябва да изберете срещу кого ще пишете от Синода, ако искате за дядо Неофит или Натанаил. Добри архиереи много "помагат" на Църквата, русенска епархия е една от най, най-хубавите и добре оредена, затова не е нужно да има митрополит, защото дядо Неофит е все при мен, ще го изберем за патриарх. Прави изложби, участва в икуменически конференции и се целува с римоеретици и всякакви други.Един ДОСТОЕН ЗА ПАТРИАРШЕСКИЯ ПРЕСТОЛ. И никога не е казана лоша дума за него, какво по-хабаво от това, да стане патриарх. ДАВАЙТЕ ВСЕ ТАКА ДВЕРИ, само така.
Терапонтич, голем юнак си
на 2008-02-20 18:12:37
и на теб като на владиката ти, амбицията е за сметка на знанието. Как да няма Апостолско правило указващо на това, че възрастта на кандидата за епископ не трябва да бъде по малка от 50 ГОДИНИ? Във Фотиевия Номоканон е внесена 123 Юстинианова новела, предвиждаща 35 години като минимум за епископ. Историята познава и 19 годишни епископи, но само ги познава, те не са влезли в нея. Идиотите са май в Пловдив!!!
Дякон Александър
на 2008-02-20 18:15:56
Братя и сестри,относно числата 3737,това беше моя идея.Всичко започва от номера на моят личен автомобил Хюндай Елантра,който продадох на митрополит Николай.
Г-н Желев
на 2008-02-20 18:20:19
Дядо Неофит или този уж върл антиекуменист остави масоните при закрити врати в храма Св. Неделя, да се прощават с другаря си Илия Павлов? Поне да беше осветил на ново храма после, ама нали са другари....
терапонт
на 2008-02-20 18:43:36
Прегледайте си правилата и тълкуванията им,предвиждаща 35 г. минимум, а по икономия? Идиотите не са само в Пловдив май
Вероника
на 2008-02-20 18:59:54
Терапонт,трябваше да обърнете внимание,че аз не коментирам,а само цитирам по-умни глави от нас двамата.
ПОХВАЛНО ЗА ПОХВАЛАТА
на 2008-02-20 19:12:48
КОГАТО ЧЕТЯХ СТАТИЯТА НА ЕВЕЛИНА ОТ ОЧИТЕ МИ ТЕЧАХА СЪЛЗИ. ГОРКО НИ! ГОРКО НИ ОТ ТАКИВА ПАСТИРИ КАТО О. НИКОЛАЙ. ГОРКО НИ ОТ ЛИТУРГИИ ПО ИНТЕРНЕТ. Така ли вече ще присъстваме на литурчия, отче. Сигурно така, защото това, с което сте се заели е унищожение на малките църкви по селата. А не забравяйте , че и там живеят хора - вярващи. Хора, които нямат пари за интернет и компютри, но които редовно посещават храма и искат духовна храна. Тази храна се дава от един свещеник на 5 села, който ревностно изпълнява задълженията си за 180 лева.  
Отче Николай - стига лицемерие и показност!!!!!!!!!!!!!! Стига уроци на площада И ЛИТУРГИИ В ИНТЕРНЕТ! 
ПРЕВЪРНЕТЕ ХРАМА В МЯСТО ЗА ДУХОВНОСТ! НАПРАВЕТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА, А НЕ НАСИЛВАЙТЕ ДЕЦАТА!
ОСТАВЕТЕ ЛЪСКАВИТЕ КОЛИ
на 2008-02-20 19:16:57
ОСТАВЕТЕ ЛЪСКАВИТЕ КОЛИ И ДЖИПОВЕ, ОТЧЕ НИКОЛАЙ! ОСТАВЕТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ДО ГЪРЦИЯ. ТАМ НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ, А ВСИЧКО Е ПРЕВЪРНАТО В ПОКАЗНОСТ И РЕЛИГИОЗЕН ТУРИЗЪМ. ПОГЛЕДНЕТЕ ИСТИНСКИТЕ НУЖДИ НА ВАШАТА ЕНОРИЯ. ПОГЛЕДНЕТЕ БЕДНИТЕ ДЕЦА И ПРОСЕЩИТЕ ПРЕД ХРАМОВЕТЕ. И КАЖЕТЕ НЕ Е ЛИ КОЩУНСТВО ДА СЕ ВОЗИТЕ В ДЖИПОВЕ И ЛИМУЗИНИ! 
 
НЯМА ВЕЧЕ СВЕЩЕНИЦИ! НЯМА ЕПИСКОПИ! 
КАЗАНО Е - В ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ХОРАТА ЩЕ СЕ УЧАТ ОТ КНИГИТЕ. МАЙ Е ДОШЛО ТАКОВА ВРЕМЕ!!!!!!!!!!
Ина
на 2008-02-20 19:20:52
Любишь кататься, люби и саночки возить.  
Митрополитът е бил наясно, че ако прави нещо ще има съпротивление. И въпреки това го прави. А съпротивлението расте ли расте. Чест и почитания към този човек и към всички, които са срещу него, защото- Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене (Мат 5:11).  
Църквата никога не е била толкова близо до младите хора, колкото миналата неделя. Това беше едно показно как се изпълняват думите на Христос- "Идете и научете всички...".
Терапонтич,
на 2008-02-20 19:38:06
Апостолското правило е точно и ясно, искат се 50 години за да станеш епископ. Фотиевия Номоканон, който ви обясних кое, откъде взема ги прави 35 годините. Тръгнали сте на краставичар, краставици да пробутвате LOL
o.stefan
на 2008-02-20 20:08:00
Brate Aleksandre kade slujish sega?Radvam se che nai- nakraq imame haber ot teb!:-)
o.stefan
на 2008-02-20 20:20:32
tuk stana neshto stashno!edni pliuqt, drugi hvalqt, treti samo potarkvat bradici, a vse pak kazvame, che sme hristiqni!Stiga gluposti bratq i sestri, savsem seriozno stiga gluposti!Az kato nai-obiknoven prostosmarten sveshtenik(ima i takiva) na tazi mnogovekovna nasha Carkva vi molq s cqloto si sarce tazi energiq, koqto se habi za rugaene i vsichko, koeto e nenujno, da se napravi s neq neshto gradivno!Ama koi kakvoto si poiska tova da napravi, no da e za dobro!Nikoi nqma pravo da otricha zaslugite na edin chovek, osobeno ako e arhiierei, no i podmazvaneto ne e ot polza!DAi Boje da vijdame ot vsichki nas, ne samo ot vladikata na plovdivska eparhiq dqdo Nikolai samo dobro!Neka i nie napravim po neshto dobro zashtoto nie vsichki sme edno i edni bez drugi nqma kak da mojem i pazi Boje da mojem! 
Bog da blagoslovi vsichki ni v dobrite ni manereniq!Amin! 
TErapont Vie monah li ste?

------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКА НА СИСТЕМНИЯ АДМИНИСТРАТОР: Всеки, който пожела да изкаже мнението го направи свободно и без никакви ограничения! Нарочно не докоснахме никоя от публикациите, защото те говорят достатъчно добре сами за себе си. Също така (извън темата на разговора) това е и полезен повод да се замислим какво неминуемо се случва, когато в дискусионните форуми липсва модерация! Но сега вече ще трябва да спрем дотук, защото простотията броди по мрежата и застраховани няма.

THE END (край на приказката)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kq6k 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин