Събитието на седмицата бе началото на дебата около обучението по религия в училищата. Дебатът сега започва, макар на някои от авторите на концепцията да им изглежда, че той вече е приключил, щом две комисии в Народното събрание вече се били произнесли, а според други пък за такива глупости дебат не може и да има.
Обществен съвет, оглавяван от проф. Георги Бакалов, предлага проект за задължителна учебна дисциплина (от 1-ви до 12-и клас) с подчертано "светски" характер, в който се акцентира върху придобиването на знания за различните религии (и най-вече християнството) и изграждането на уважение и разбиране към вярванията на другите. Проектът е компромисен и като всеки компромис е атакуван едновременно от двете страни, които той се опитва да помирява. Светият синод, подкрепян от православни интелектуалци, настоява за конфесионално религиозно обучение - православните християнчета влизат в една стая, мюсюлманчетата - в друга, ако има достатъчно на брой представители на други вероизповедания - в съответните трета, четвърта и т.н.
Аргументът на защитниците на конфесионалния модел на обучение е, че навлизането в религията трябва да става постепенно, от познатото към непознатото, че първоначално децата трябва да учат за онова, което им е най-близко, а се предполага, че посредством семейството си те вече са навлезли в дадена религиозна традиция. От другата страна обаче са голяма част от родителите и гражданството, които се обявяват по принцип срещу преподаването на религия в училище - някои го намират за анахронизъм, други - за излишно допълнително натоварване, трети са убедени, че изграждането на морални ценности е работа на семейството, а не на държавното училище.
Даже "Европа" този път не казва кое е правилното. В повечето страни от ЕС обучението по религия е на конфесионален принцип (с осигурена възможност родителите да изберат предмет "Етика" за децата си, ако не желаят такова), но в Англия и Скандинавските страни е светско, т.е. близко до модела "Бакалов". Единственото изключение е Франция, където според традицията и конституцията религия и държава са напълно разделени и религиозно обучение в държавните училища няма.
Ако в Европа положението е шарено, то това е поради преплитането на дълги исторически, културни и политически традиции - силна църква в едни страни, силен републиканизъм в други. Това, с което България разполага, е смътен спомен, че някога е имало вероучение, и малко по-ясна памет за четири десетилетия възпитание на "всестранно развити личности", които ще носят комунизма в сърцата си. За добро или зло Българската православна църква има слабо присъствие в обществените дела, а българинът е по-скоро религиозно индиферентен. Въвеждането на конфесионално обучение в такава среда може да доведе до сблъсъци и паранои - още на втория ден поне десет вестника ще пуснат сензационни "разкрития" как в часове на "ислямските" групи ги надъхват за муджахидини.
В "светския" проект за религиозно обучение е направен опит да се примирят два трудно примирими принципа. От едната страна е консервативната идея, че държавата трябва да възпитава, включително във вяра. Да, най-добрият начин това да стане е чрез конфесионален тип обучение. Трябва обаче да си зададем въпроса какво искаме - държава, която се грижи за все по-пълното окопаване на съставящите я общности, или държава, която в своите училища се опитва да използва знанията за религията, за да гради уважение към европейските културни ценности (възникнали в контекста на християнството) и вярванията на различните етноси край нас. С които, така или иначе, живеем и работим заедно. Проектът на проф. Бакалов формално работи именно за втората кауза, но и тук има подводни камъни. Съмнително е дали децата в началните класове могат да направят разлика между догмата "Има Бог" и знанието "В Библията се казва, че има Бог". Сравняването на различни гледни точки е много хубаво като пожелание, но дори за учениците от горния курс представлява проблем. Освен това се съмнявам, че ако дисциплината се води от богослови, те ще са в състояние да си самоналожат дистанция спрямо предмета. "Светски" религиоведи в България няма, или поне няма такава специалност в университетите, а наваксването с магистратури, както предвижда проф. Бакалов, изглежда малко несериозно. Радетелите на проекта казват, че както на някой може да не му харесва математиката или биологията, но тези предмети са задължителни, така трябва да бъде и с религията. Само че математиката и биологията са научни дисциплини със столетни традиции, изграждащи по отработен път специалисти със своя професионална етика, докато секуларната, "надконфесионална" теология е нещо съвсем ново.
Освен това учебната програма на проф. Бакалов е много амбициозна, но тя ще срещне същите трудности, с които се е сблъсквало преподаването на литература например. Ценностите и всичко останало не лети във въздуха, а е дадено като текст, този текст изисква интерпретация, усилие за вникване в един може би чужд за нашите стереотипи смислов свят - а такива неща са вече забранени от сегашния екип на МОН. Нали всичко трябва да е лесно, за да може да се натъпче един ден в тест?! В концепцията се предвижда в 12-и клас учениците свободно да дискутират върху "Сталкер" на Андрей Тарковски. Какъв "Сталкер", на тях и Баба Илийца им е много според загрижените за леснината на материала експерти от МОН.
Едно ми се струва сигурно. Разработването и въвеждането на програма по религиозно обучение, конфесионална или светска, трябва да е съпроводено с разработването и въвеждането на паралелна програма по етика ли ще е, по добролюбие ли, която да дава възможност за избор. Ще има родители, които не искат детето им да ходи на час по Бог - и това е тяхно право. Може да са атеисти, или напротив, да са ревностни християни/мюсюлмани и светското третиране на тази материя от даскала да им изглежда кощунство. Те имат право на "не". Особено в една държава, която има печален опит с насаждането на "ценности" в главите на децата. Всеки път, когато в българското общество се е констатирала някаква духовна липса и държавата се е заемала със запълването й, резултатите са били не особено духовни.
А може би каквото и да се въведе, ще е само "мижи да те лажем" и малко академичен бизнес?! Както съвсем искрено каза един незнаен участник в дебата по БНТ - "Да вземем пример от нашия президент г-н Първанов. Вижте колко често влиза в черква и пали свещи!" Това ли искаме?
Даже "Европа" този път не казва кое е правилното. В повечето страни от ЕС обучението по религия е на конфесионален принцип (с осигурена възможност родителите да изберат предмет "Етика" за децата си, ако не желаят такова), но в Англия и Скандинавските страни е светско, т.е. близко до модела "Бакалов". Единственото изключение е Франция, където според традицията и конституцията религия и държава са напълно разделени и религиозно обучение в държавните училища няма.
Ако в Европа положението е шарено, то това е поради преплитането на дълги исторически, културни и политически традиции - силна църква в едни страни, силен републиканизъм в други. Това, с което България разполага, е смътен спомен, че някога е имало вероучение, и малко по-ясна памет за четири десетилетия възпитание на "всестранно развити личности", които ще носят комунизма в сърцата си. За добро или зло Българската православна църква има слабо присъствие в обществените дела, а българинът е по-скоро религиозно индиферентен. Въвеждането на конфесионално обучение в такава среда може да доведе до сблъсъци и паранои - още на втория ден поне десет вестника ще пуснат сензационни "разкрития" как в часове на "ислямските" групи ги надъхват за муджахидини.
В "светския" проект за религиозно обучение е направен опит да се примирят два трудно примирими принципа. От едната страна е консервативната идея, че държавата трябва да възпитава, включително във вяра. Да, най-добрият начин това да стане е чрез конфесионален тип обучение. Трябва обаче да си зададем въпроса какво искаме - държава, която се грижи за все по-пълното окопаване на съставящите я общности, или държава, която в своите училища се опитва да използва знанията за религията, за да гради уважение към европейските културни ценности (възникнали в контекста на християнството) и вярванията на различните етноси край нас. С които, така или иначе, живеем и работим заедно. Проектът на проф. Бакалов формално работи именно за втората кауза, но и тук има подводни камъни. Съмнително е дали децата в началните класове могат да направят разлика между догмата "Има Бог" и знанието "В Библията се казва, че има Бог". Сравняването на различни гледни точки е много хубаво като пожелание, но дори за учениците от горния курс представлява проблем. Освен това се съмнявам, че ако дисциплината се води от богослови, те ще са в състояние да си самоналожат дистанция спрямо предмета. "Светски" религиоведи в България няма, или поне няма такава специалност в университетите, а наваксването с магистратури, както предвижда проф. Бакалов, изглежда малко несериозно. Радетелите на проекта казват, че както на някой може да не му харесва математиката или биологията, но тези предмети са задължителни, така трябва да бъде и с религията. Само че математиката и биологията са научни дисциплини със столетни традиции, изграждащи по отработен път специалисти със своя професионална етика, докато секуларната, "надконфесионална" теология е нещо съвсем ново.
Освен това учебната програма на проф. Бакалов е много амбициозна, но тя ще срещне същите трудности, с които се е сблъсквало преподаването на литература например. Ценностите и всичко останало не лети във въздуха, а е дадено като текст, този текст изисква интерпретация, усилие за вникване в един може би чужд за нашите стереотипи смислов свят - а такива неща са вече забранени от сегашния екип на МОН. Нали всичко трябва да е лесно, за да може да се натъпче един ден в тест?! В концепцията се предвижда в 12-и клас учениците свободно да дискутират върху "Сталкер" на Андрей Тарковски. Какъв "Сталкер", на тях и Баба Илийца им е много според загрижените за леснината на материала експерти от МОН.
Едно ми се струва сигурно. Разработването и въвеждането на програма по религиозно обучение, конфесионална или светска, трябва да е съпроводено с разработването и въвеждането на паралелна програма по етика ли ще е, по добролюбие ли, която да дава възможност за избор. Ще има родители, които не искат детето им да ходи на час по Бог - и това е тяхно право. Може да са атеисти, или напротив, да са ревностни християни/мюсюлмани и светското третиране на тази материя от даскала да им изглежда кощунство. Те имат право на "не". Особено в една държава, която има печален опит с насаждането на "ценности" в главите на децата. Всеки път, когато в българското общество се е констатирала някаква духовна липса и държавата се е заемала със запълването й, резултатите са били не особено духовни.
А може би каквото и да се въведе, ще е само "мижи да те лажем" и малко академичен бизнес?! Както съвсем искрено каза един незнаен участник в дебата по БНТ - "Да вземем пример от нашия президент г-н Първанов. Вижте колко често влиза в черква и пали свещи!" Това ли искаме?
