На 23 януари 2008 г. правителството на Чешката република прие закон за реституция на църковната собственост, конфискувано от социалистическата държава. Какъв е механизмът на връщане на това имущество? Кой печели повече от закона за реституцията – държавата или църквите? Какъв е новият модел на държавно-църковни отношения в Чехия?
Една от главните политически новини през изминалата седмица стана приемането от правителство на Чехия на закона „За коригирането на някои имуществени несправедливости, причинение на църквите и религиозните общности в периода на несвобода и за урегулиране на отношенията между държавата и религиозните общини”. Този закон предполага, че религиозните организации ще си получат обратно части от имуществото, конфискувано им в периода на властта на Комунистическата партия на Чехословакия, а така също и парична компенсация за имуществото, което по едни или други причини не може да им бъде върнато. Преди да говорим за механизма на реституцията, установен в този закон, следва да кажем няколко думи за особеностите на държавно-църковните отношения в Чехия както през съветско време, така и през последните две десетилетия.
„Епохата на несвободата”
Под термина „епоха на несвободата” законът разбира, естествено, периода на съществуването на Чехословашката социалистическа република. Този период започнал през февруари 1948 г., когато на власти идва Комуниситческата партия на Чехословакия. Едно от приоритетните направления в дейността на новата власт станало провеждането на мерки за отслабване на обществената позиция на религиозните организации. Това се отнасяло преди всичко до Католическата църква, която тогава била сериозна обществено-политическа сила, притежаваща значителна собстевност, а значи и сериозен икономически потенциал.
Още през 1948 г. в Чехословакия се провела поземлена реформа, при която били конфискувани обширни земеделски участъци на Католическата църква, които представлявали главната й материална база. Освен това през 1950 г. се провела широкомащабна акция по закриването на католическите манастири, депортация на техните обитатели и конфискация на манастирските сгради.
Въпреки преобладаващото мнение, че страните от Източна Европа сляпо копират съветския политически модел, трябва да отбележим, че държавно-църковните отношения в социалистическа Чехословакия имали своята специфика. Така например, в конституцията приета през март 1948 г. не се говори за отделянето на църквата от държавата. Чехословакия била една от двете страни в Източна Европа, където въпреки идването на власт на комунистите, Църквата не била отделена от държавата. Втората такава страна била Румъния.
На 14 октомври 1949 г. в Чехословакия бил издаден закон „За държавното материално обезпечение на църквите и религиозните общини”. Той установил механизъм за изплащането на дотации на религиозните организации. Право на държавна помощ имали само тези конфесии, които имали държавна регистрация. Свещенослужителите получавали разрешение да изпълняват своите задължения само при условие, че обещаят да са верни на републиката. Утвърдените на длъжност свещенослужители получавали държавна заплата, имали пенсионно и здравно осигуряване, както и други социални гаранции.
Законът от 1949 г. остава в сила в Чешката република до ден днешен. Държавата продълава ежегодно да отделя бюджетни средства за финансирането на религиозните организации. Към настоящия момент в Чехия официално за регистрирани 17 конфесии. Всички те могат да получават държавни дотации. В бюджета на 2007 г. тази сума е около 1,3 милиарда чешки крони, тоест около 50 милиона евро. Една от конфесиите, които имат право на държавна помощ, е и Православната църква в Чешките земи.
Дискусиите на прага на 21 век
През 1989 г. в Чехословакия се осъществява „нежна” революция и комунистическата партия се лишава от монопола си в политическата власт. А на 1 януари 1993 г. Чехословакия се раздели на две държави – Чешка и Словашка републики. От този момент конфесионалното законодателство в двете републики се развива независимо.
Въпреки падането на комунистическия режим, в Чехия не се провежда реституция на отнетото през 1940-1950 г. имущество на църквата. На конфесиите били само частично върнати храмовете и манастирите. Както вече казахме, законът от 1949 г. за държавната помощ на религиозните организации оставал в сила. Освен това в закона „За уреждане на правата на собственост на земята”, приет през 1991 г., е включен т.нар. „блокиращ” параграф, според който „имуществото, чиито предишни собственици са били църкви, религиозни ордени и конгрегации, не трябва да се предава в собственост на други лица до приемането на закон за това имущество”. По този начин статутът на споменатото в този параграф имущество оставал неизяснен. От една страна, то вече не се считало за конфискувано, а от друга, религиозните организации не получили право да се разпореждат с него. Предполагало се, че този проблем ще бъде решен в отделен законодателен акт.
Въпреки това чак до 1999 г. Чешката държава не проявила особено желание да промени ситуацията, независимо че религиозните организации и главно Католическата църква се стремели да урегулират проблема с конфискуваното си имущество. През 1999 г. се поставя началото на нова законодателна инициатива, свързана с желанието както на държавата, така и на църквите, да се преразгледат положенията на закона от 1949 г. и да се изработи нов модел на финансиране на признатите от държавата конфесии. За основа за този модел се приело връщането на конфискуваното църковно имущество. Римо-католическата църква заявила, че е съгласна да се откаже от държавните дотации в случай, че й бъде върнато отнетото от комунистите имущество. Първите конкретни стъпки към изработването на този модел били предприети едва през 2007 г.
Контактни комисии и изработване на новия закон
През май 2007 г. най-накрая била създадена правителствена комисия за взаимоотношенията между държавата и църквите. Освен това била създадена и комисия на представителите на регистрираните в Чехия конфесии. Първото заседание на двете комисии се провело на 27 ноември 2007 г. А още през декември м.г. представителите на правителството и религиозните организации постигнаха договореност за основните положения на новия закон. Според думите на предстоятеля на Православната църква на чешките земи и Словакия митр. Христофор, всички представени в преговорите конфесии изразиха пълна подкрепа за новия проекто-закон. „Никой не изказа никакви претенции. Практически това бе безпрецедентен пример за междуцърковно сътрудничество, междуконфесионален диалог в Чешката република”.
Трябва да преположим, че един от решаващите фактори, които повлияха на така бързото решение на проблема, стана интеграцията на Чешката република в Евросъюза. Чехия до този момент оставаше единствената посткомунистическа държава-членка на Евросъюза, която не бе решила въпроса с реституцията на църковното имущество.
Накрая, в сряда 23 януари 2008 г. прие закона „За коригирането на някои имуществени несправедливости, причинение на църквите и религиозните общности в периода на несвобода и за урегулиране на отношенията между държавата и религиозните общини”. Негов основополагащ принцип е комбинирането на натурална реституция и финансови плащания. Религиозните организации ще получат обратно имуществото си или ще бъдат компенсирани за онова, което е било тяхно притежание до 25 февруари 1948 г. (когато идват на власт комунистите).
Екпертизата на църковното имущество към 1948 г., която провежда правителствената комисия, го оценява на 135 милиарда съвременни чешки крони, или около 5,2 милиарда евро. От тази сума около 3,2 милиарда евро държавата ще изплати в парична форма, а останалото представлява натурална реституция. Предполага се, че изплащането на тези средства ще продължи 60 години, като ежегодно към изплащаната сума бъде прибавян процент, компенсиращ инфлацията (около 4,85% годишно). По този начин пълният обем на държавните плащания за 60 години надхвърля 10 милиарда евро. Освен това, през първите 20 години държавата ще продължи да изплаща на регистрираните конфесии дотации. Но ежегодно тези дотации ще намаляват с пет процента и така за 20 години държавната субсидия на изповеданията напълно ще изчезне, което ще означава преход към нова система на финансиране на религиозните организации.
Що се отнася до натуралната реституция, то от 72 000 хектара обработваема земя, на религиозните организиции ще бъдат върнати само 20 000 хектара. Останалите ще преминат в собственост на държавата. А от 180 000 горски масиви, вероизповеданията ще получат само 65 000 хектара.
Законът, който правителството прие, сега трябва да бъде утвърден от парламента. Предполага се, че депутатите ще го разгледат в навечерието на летните парламентарни отпуски. Ако законът бъде приет, плащанията към църквите ще започнат още през 2009 г. Министърът на културата на Чехия Вацлав Йегличка, в чието ведомство е и конфесионалната политика, предположи, че след като законът е предложен в парламента от правителствена комисия, то приемането му не би трябвало да бъде проблем. Според него законът е изгоден за държавата, защото при съхраняване на сега действащото финансиране на църквите през следващите 60 години държавата трябва да даде на конфесиите не по-малко от 500 милиарда крони. Докато с новия закон, според министъра на културата, правителството икономисва за държавния бюджет около 300 милиарда крони.
Позицията на църквите
Всички регистрирани конфесии в Чешката република са съгласни с основните положения на закона, регулиращ отношенията ме жду държавата и религиозните организации. Особено показателна е рекацията на йерарсите на Католическата църква. Трябва да имаме предвид, че над 90% от имуществото, конфискувано от комунистите от религиозните организации, е собственост на Католическата църква. Затова не е чудно, че главата на Католическата църква в Чехия кардинал Мирослав Влк заяви, че предложената като компенсация сума всъщност не е толкова висока. Приетият закон е по-изгоден за държавата, отколкото за Църквата. „Тоталитарната държава изоплзва църковното имущество и получаваше немалко печалби от него в продължение на 40 години, а само незначителен процент от тази сума се връщаше на Църквата под формата на дотация. И нашият демократичен режим, за съжаление, вършеше същото през последните 18 години”, заяви кардиналът.
Много по-оптимистичен е коментарът на главата на Православната църква на Чешките земи и Словакия митрополит Христофор. Според него новият закон е епохално събитие. Православната църква практически не е претендирала за никаква реституция. Нейното имущество било конфискувано преди идването на комунистите на власт, в годините на немската окупация. От антирелигиозните акции на комунистическата партия в Чехословакия пострадала главно Римокатолическата църква, разказва митрополит Христофор. Но по време на консултациите през 2007 г. Католическата църква се съгласила да получи компенсации само за 80 % от имуществото си, а останалите 20 % се разпределяли между Православната църква и някои протестантски общности. „Католическата църква ни направи подарък”, твърди митрополит Христофор. Така, според него, в течение на 60 години Православната църква ще получи от държавата 70 милиарда чешки крони, тоест около 2,7 милиарда евро. Прогнози за бъдещето
Трудно е да предвидим, каква ще бъде съдбата на закона, приет от чешкото правителство през изминалата седмица. Възможно е някои от неговите положения да бъдат преразгледани по време на парламентарните обсъждания. Но ясно, че през следващите години ще наблюдаваме постепено реформиране на модела за финансиране на религиозните организации в Чехия. И дните на закона от 1948 г. са преброени. Това означава, че държавата постепено ще се откаже от задълженията си да обезпечава материално църквите и ще се ликвидира моделът за държавно-църковни отношения, който действа в чешките земи още от австрийски времена.
Превод: Златина Иванова
