В. "Дневник": Обучението по религия среща съпротива
Нов предмет "Религия" може да бъде въведен в училищата от 15 септември 2009 г. Дотогава трябва да се вземе окончателно решение за навлизането му, да се промени Законът за народната просвета, да се напишат учебници и да се подготвят преподаватели. Това обяви образователният министър Даниел Вълчев по време на обществена дискусия за въвеждането на обучение по религия.
Според предварителната концепция дисциплината ще е задължителна от първи до седми клас и избираема от осми до дванадесети клас. Сега предметът е свободно избираем, а всеки ученик решава каква религия да учи. Частични знания се получават в часовете по литература и история.
Според новата концепция, изработена от Съвета по въпросите на обучението по религия, ще се изучават християнство, ислям, юдаизъм и източни учения като будизъм. Обучението ще е светско, а преподавателите трябва да са богослови или специалисти в други хуманитарни области, но с допълнителна квалификация, обясни председателят на съвета проф. Георги Бакалов. Целта ще е децата да се научат на толерантност и морал, да не са агресивни и да имат по-богата обща култура.
До седми клас религия ще се преподава по час седмично. Чрез притчи, разкази и приказки с много илюстрации децата ще учат основните религиозни и морални ценности като приятелство, обич, надежда, вяра. По-големите ще имат по два часа под формата на избираем предмет. Те ще изучават философията, историята, културата на основните религии, както и изкуството и архитектурата, повлияни от тях, каза проф. Бакалов. В десети клас например ще се учи какво е отношението на религията към абортите, брака, генното инженерство. Дванадесетокласниците пък ще четат Псалтира, романите "Quo vadis" и "Името на розата".
"Промяната в обучението е нужна, защото досегашният вариант разделя децата по религиозен принцип още от 7-8-годишна възраст. Изучаването на дисциплината като част от други предмети е недостатъчно", обясни проф. Бакалов. Идеята за въвеждането на новия предмет се поддържа от министъра на образованието и от депутати от парламентарните комисии по образование и вероизповедание.
Според Асоциацията на родителите обаче въвеждането на новия предмет е излишно. Материалът може да се изучава в рамките на сега съществуващи предмети, смята Цвета Брестничка от организацията. Според нея още един час ще натовари излишно децата. "Начинанието не е обществено приемливо. Схващането, че знанието формира нравствени възгледи, е от XIX век", заяви социологът Андрей Райчев. Според Асоциацията на психолозите религията не може да повлияе върху психичното здраве. От Светия синод настояват обучението да е религиозно, а не светско.
В. "Стандарт": Религията пак вън от школото
Всеки втори нашенец не вярва в Бог. 25% от българите смятат, че той е някаква абстрактна сила, а ние се опитваме да въведем насила един предмет заради останалите 25 на сто. С тези думи социологът Андрей Райчев определи опита на образователното министерство да въведе изучаване на религия в школата. Концепцията на МОН за задължителните часове бе представена за първи път на кръгла маса вчера. Неочаквано срещу нея скочиха и вярващи, и атеисти. Първите, защото държат религия да се изучава конфесионално - т. е. всяко дете да взема часове по религията, която изповядва, а не да получава общообразователни знания. А атеистите - защото според тях въвеждането на този предмет в школата е излишно.
Концепцията, изготвена от обществен съвет начело с историка проф. Георги Бакалов, предвижда преподаване на знания за религията на общообразователно ниво, като часовете ще се водят от философи, богослови, историци, но категорично не от свещеници и ходжи. От 1 до 7 клас този предмет трябва да е задължителен, но родители и експерти се възпротивиха на тази идея. Психологът Пламен Димитров заяви, че на Запад решенията какви знания трябва да получава във връзка с религията и етиката невръстното им дете се вземат от родителя. "Часовете по религия няма да направят децата ни по-морални, а само по-претоварени в училище", каза Цвета Брестничка от асоциация "Родители". Така тя реагира на аргументите на авторите, че в родните школа вече имало убийци и те трябвало да бъдат спрени чрез часове по религия.
Лютви Местан от ДПС заяви, че въвеждането на този предмет като задължителен противоречи на конституцията. "Дали тя трябва да се учи общообразователно, това е друг въпрос", допълни той. Срещу концепцията се обяви и независимият депутат Павел Чернев. Той попита защо не са взети мненията на повече вероизповедания. Истината е, че докато социолози и родители бистреха темата, представителят на протестантите пастор Еленков стоеше в масовката и дори не бе поканен да се изкаже.
"Това е репресия срещу десетки хора, изучаването на такъв предмет не може да се наложи силово", каза Андрей Райчев. "Не чух нито един смислен аргумент защо религията да не може да се учи в часовете по история. Или някой иска да я представи като нещо чистичко и високоморално, а кръстоносните походи и войните в името на вярата да ги учим в друг предмет?", попита той.
"България е благословена с това, че малцинствата й са светски, а не религиозни. Не разпалвайте искри точно там!", предупреди Райчев. Психологът Пламен Димитров го подкрепи, че няма никакви изследвания, които да доказват, че изучаването на религия влияе по-позитивно на психичното и нравственото здраве на децата.
На практика от изложените тези стана ясно, че изучаването на този предмет по начина, по който е предложен, е невъзможно. В концепцията на авторите са оплетени простички морални ценности с тежки библейски текстове, а никъде не е пояснено как точно да се поднасят те. В същото време хората, които са искрено заинтересувани вярата да се преподава, проявяват интерес само от своята камбанария - тоест искат да бъде преподавана само конкретна религия.
Докато автори и социолози се караха, стана ясно, че броят на децата, желаещи все пак да учат религия, е намалял от 16 000 на 14 000. Толкова са в момента учениците, учещи предмета като свободноизбираем.
"Явно е, че и тази година религия няма да се въведе в училище", заяви министър Даниел Вълчев, чието първоначално намерение бе тя да се учи в първи клас още от 2008-2009 година. Концепцията ще бъде качена на сайта на МОН и върху нея ще започнат нови дискусии. Докато се разгори поредна война за програмата или, както често се случва, бъде забравена.
"Промяната в обучението е нужна, защото досегашният вариант разделя децата по религиозен принцип още от 7-8-годишна възраст. Изучаването на дисциплината като част от други предмети е недостатъчно", обясни проф. Бакалов. Идеята за въвеждането на новия предмет се поддържа от министъра на образованието и от депутати от парламентарните комисии по образование и вероизповедание.
Според Асоциацията на родителите обаче въвеждането на новия предмет е излишно. Материалът може да се изучава в рамките на сега съществуващи предмети, смята Цвета Брестничка от организацията. Според нея още един час ще натовари излишно децата. "Начинанието не е обществено приемливо. Схващането, че знанието формира нравствени възгледи, е от XIX век", заяви социологът Андрей Райчев. Според Асоциацията на психолозите религията не може да повлияе върху психичното здраве. От Светия синод настояват обучението да е религиозно, а не светско.
В. "Стандарт": Религията пак вън от школото
Всеки втори нашенец не вярва в Бог. 25% от българите смятат, че той е някаква абстрактна сила, а ние се опитваме да въведем насила един предмет заради останалите 25 на сто. С тези думи социологът Андрей Райчев определи опита на образователното министерство да въведе изучаване на религия в школата. Концепцията на МОН за задължителните часове бе представена за първи път на кръгла маса вчера. Неочаквано срещу нея скочиха и вярващи, и атеисти. Първите, защото държат религия да се изучава конфесионално - т. е. всяко дете да взема часове по религията, която изповядва, а не да получава общообразователни знания. А атеистите - защото според тях въвеждането на този предмет в школата е излишно.
Концепцията, изготвена от обществен съвет начело с историка проф. Георги Бакалов, предвижда преподаване на знания за религията на общообразователно ниво, като часовете ще се водят от философи, богослови, историци, но категорично не от свещеници и ходжи. От 1 до 7 клас този предмет трябва да е задължителен, но родители и експерти се възпротивиха на тази идея. Психологът Пламен Димитров заяви, че на Запад решенията какви знания трябва да получава във връзка с религията и етиката невръстното им дете се вземат от родителя. "Часовете по религия няма да направят децата ни по-морални, а само по-претоварени в училище", каза Цвета Брестничка от асоциация "Родители". Така тя реагира на аргументите на авторите, че в родните школа вече имало убийци и те трябвало да бъдат спрени чрез часове по религия.
Лютви Местан от ДПС заяви, че въвеждането на този предмет като задължителен противоречи на конституцията. "Дали тя трябва да се учи общообразователно, това е друг въпрос", допълни той. Срещу концепцията се обяви и независимият депутат Павел Чернев. Той попита защо не са взети мненията на повече вероизповедания. Истината е, че докато социолози и родители бистреха темата, представителят на протестантите пастор Еленков стоеше в масовката и дори не бе поканен да се изкаже.
"Това е репресия срещу десетки хора, изучаването на такъв предмет не може да се наложи силово", каза Андрей Райчев. "Не чух нито един смислен аргумент защо религията да не може да се учи в часовете по история. Или някой иска да я представи като нещо чистичко и високоморално, а кръстоносните походи и войните в името на вярата да ги учим в друг предмет?", попита той.
"България е благословена с това, че малцинствата й са светски, а не религиозни. Не разпалвайте искри точно там!", предупреди Райчев. Психологът Пламен Димитров го подкрепи, че няма никакви изследвания, които да доказват, че изучаването на религия влияе по-позитивно на психичното и нравственото здраве на децата.
На практика от изложените тези стана ясно, че изучаването на този предмет по начина, по който е предложен, е невъзможно. В концепцията на авторите са оплетени простички морални ценности с тежки библейски текстове, а никъде не е пояснено как точно да се поднасят те. В същото време хората, които са искрено заинтересувани вярата да се преподава, проявяват интерес само от своята камбанария - тоест искат да бъде преподавана само конкретна религия.
Докато автори и социолози се караха, стана ясно, че броят на децата, желаещи все пак да учат религия, е намалял от 16 000 на 14 000. Толкова са в момента учениците, учещи предмета като свободноизбираем.
"Явно е, че и тази година религия няма да се въведе в училище", заяви министър Даниел Вълчев, чието първоначално намерение бе тя да се учи в първи клас още от 2008-2009 година. Концепцията ще бъде качена на сайта на МОН и върху нея ще започнат нови дискусии. Докато се разгори поредна война за програмата или, както често се случва, бъде забравена.
В. "Стандарт": Учат Адам и Ева в първи клас
"Адам и Ева в райската градина" е един от уроците, включени в програмата по религия за първи клас, според представената концепция. Той е част от раздела "Приятелство и обич" в учебника, макар че на практика не е ясно какво точно ще разберат първолаците от темата, поднесена по този начин. Във втори клас темата "Грижа за животните" по, меко казано, странен начин е илюстрирана с разказа за Ноевия ковчег.
От програмата не става ясно как точно ще се преподава религията, особено в малките класове, и какви цели има това обучение. Записано е, че до IV клас децата ще усвояват посредством нея основните нравствени добродетели, като доверие, вяра, уважение, състрадание, но отделните морални ценности са илюстрирани напосоки с текстове от Корана, Еклесиаста, книга Битие и евангелията. Едва ли за един първокласник или второкласник ще стане много ясно, че това са текстове от различни книги и са свързани с различни религии. Във втори клас хлапетата ще трябва да усвоят молитвените ритуали в християнството и исляма, а в трети клас ще учат за ритуалното измиване при мюсюлманските молитви.
На практика религиозните текстове ще бъдат илюстрации към основни нравствени понятия, а систематизирани знания за вярата учениците ще получават едва от V клас нататък. Това поставя въпроса няма ли невръстните хлапета да получат доста превратна представа за религиите чрез тези произволни илюстрации. Психолози настояха моралните стойности да се изучават в други часове, като човек и общество, вместо да се смесват в сложен религиозен миш-маш.
От V клас децата започват да учат живота на Иисус и Мохамед съответно в първи и втори срок, както и развитието на християнството, но тук темите дублират в значителна степен онова, което по история се учи в рамките на три-четири години. В шести клас ще изучават видовете храмове, а от VIII клас нагоре започват да се борят с цялостните религиозни текстове.
В същото време теми като брак и аборт, клонингите и генното инженерство са влезли едва в часовете за X клас, въпреки че по хуманитарните дисциплини темата за аборта се зачеква доста по-рано. В същия клас се изучава и постигането на нирвана.
В учебника ще бъдат застъпени четири основни религии - християнство, ислям, иудаизъм и будизъм. В програмата над 50 на сто се заема от темата за християнството, около 30-40% са посветени на исляма. Останалите две религии са сведени до минимум, а в отделни класове будизмът на практика отсъства.
В. "Сега": Вълчев отложи изучаването на религия
В. "Дума": Ще има ли религия в училище?
Андрей Райчев, социолог: Правите грешка. Груба!
Павел Чернев, независим депутат:
"Адам и Ева в райската градина" е един от уроците, включени в програмата по религия за първи клас, според представената концепция. Той е част от раздела "Приятелство и обич" в учебника, макар че на практика не е ясно какво точно ще разберат първолаците от темата, поднесена по този начин. Във втори клас темата "Грижа за животните" по, меко казано, странен начин е илюстрирана с разказа за Ноевия ковчег.
От програмата не става ясно как точно ще се преподава религията, особено в малките класове, и какви цели има това обучение. Записано е, че до IV клас децата ще усвояват посредством нея основните нравствени добродетели, като доверие, вяра, уважение, състрадание, но отделните морални ценности са илюстрирани напосоки с текстове от Корана, Еклесиаста, книга Битие и евангелията. Едва ли за един първокласник или второкласник ще стане много ясно, че това са текстове от различни книги и са свързани с различни религии. Във втори клас хлапетата ще трябва да усвоят молитвените ритуали в християнството и исляма, а в трети клас ще учат за ритуалното измиване при мюсюлманските молитви.
На практика религиозните текстове ще бъдат илюстрации към основни нравствени понятия, а систематизирани знания за вярата учениците ще получават едва от V клас нататък. Това поставя въпроса няма ли невръстните хлапета да получат доста превратна представа за религиите чрез тези произволни илюстрации. Психолози настояха моралните стойности да се изучават в други часове, като човек и общество, вместо да се смесват в сложен религиозен миш-маш.
От V клас децата започват да учат живота на Иисус и Мохамед съответно в първи и втори срок, както и развитието на християнството, но тук темите дублират в значителна степен онова, което по история се учи в рамките на три-четири години. В шести клас ще изучават видовете храмове, а от VIII клас нагоре започват да се борят с цялостните религиозни текстове.
В същото време теми като брак и аборт, клонингите и генното инженерство са влезли едва в часовете за X клас, въпреки че по хуманитарните дисциплини темата за аборта се зачеква доста по-рано. В същия клас се изучава и постигането на нирвана.
В учебника ще бъдат застъпени четири основни религии - християнство, ислям, иудаизъм и будизъм. В програмата над 50 на сто се заема от темата за християнството, около 30-40% са посветени на исляма. Останалите две религии са сведени до минимум, а в отделни класове будизмът на практика отсъства.
В. "Сега": Вълчев отложи изучаването на религия
Намерението на министерството на образованието да въведе задължителен предмет религия за първолаците, и то още от тази есен, се огъна под натиска на родители, социолози и психолози. Вчера на дискусия за обучението по религия общественият съвет към просветния министър представи концепцията си, която предвижда религията да се изучава задължително 1 час седмично от I до VII клас. За гимназията предметът да е избираем, предлага съветът от историци, филолози, богослови и учители.
Идеята е малките да учат основно темите от морала, а по-големите - историята на религиите. Моралната образованост може да помогне на учениците да изберат положителните ценности и ще намали наркоманията и насилието, са мотивите за предложението. Председателят на съвета проф. Георги Бакалов съобщи, че броят на децата, избрали да учат религия, е намалял от 16 000 на 14 000. В момента като СИП се учи вероучение.
Шефът на комисията по вероизповедания в НС Огнян Герджиков декларира, че ще се бори за въвеждането на предмета. Той обаче предупреди, че не може Църквата да иска въвеждане на вероучение. Депутатът Павел Чернев репликира, че то не е отживелица.
Рязък обрат в дискусията предизвикаха изказванията на Цвета Брезнишка от асоциация "Родители" и на социолога Андрей Райчев. Според Брезнишка много родители са против задължителното изучаване на предмета. "Не съм съгласна, че един час седмично ще научи децата на морал, това се учи всеки ден, а не в специален час", добави тя. Според нея така ще се намери работа на безработните богослови.
Това ще бъде грешка, е позицията на социолога Андрей Райчев. "Ако се учи религия, защо е предвидено само положителното, защо няма нищо за кръстоносните походи, за религиозните войни и за Инквизицията?", посочи Райчев и попита не може ли религията да се учи в часовете по история. "Кой ще ги възпитава да не са убийци?", патетично му отвърна Чернев. "Тук е цял рояк атеисти и се чудя в кое време живеем, крайно време е този предмет да се въведе", отбеляза шефът на дирекцията по вероизповеданията към МС проф. Иван Желев.
"Концепцията е солидна и според мен предметът може да се изучава", заяви на финала Вълчев. Според него обаче въвеждането на предмета няма да стане от тази есен, тъй като очевидно няма и минимален консенсус по въпроса. Вълчев прогнозира, че ако предметът се въведе през 2009 г., решението за това ще е готово до лятото.
Идеята е малките да учат основно темите от морала, а по-големите - историята на религиите. Моралната образованост може да помогне на учениците да изберат положителните ценности и ще намали наркоманията и насилието, са мотивите за предложението. Председателят на съвета проф. Георги Бакалов съобщи, че броят на децата, избрали да учат религия, е намалял от 16 000 на 14 000. В момента като СИП се учи вероучение.
Шефът на комисията по вероизповедания в НС Огнян Герджиков декларира, че ще се бори за въвеждането на предмета. Той обаче предупреди, че не може Църквата да иска въвеждане на вероучение. Депутатът Павел Чернев репликира, че то не е отживелица.
Рязък обрат в дискусията предизвикаха изказванията на Цвета Брезнишка от асоциация "Родители" и на социолога Андрей Райчев. Според Брезнишка много родители са против задължителното изучаване на предмета. "Не съм съгласна, че един час седмично ще научи децата на морал, това се учи всеки ден, а не в специален час", добави тя. Според нея така ще се намери работа на безработните богослови.
Това ще бъде грешка, е позицията на социолога Андрей Райчев. "Ако се учи религия, защо е предвидено само положителното, защо няма нищо за кръстоносните походи, за религиозните войни и за Инквизицията?", посочи Райчев и попита не може ли религията да се учи в часовете по история. "Кой ще ги възпитава да не са убийци?", патетично му отвърна Чернев. "Тук е цял рояк атеисти и се чудя в кое време живеем, крайно време е този предмет да се въведе", отбеляза шефът на дирекцията по вероизповеданията към МС проф. Иван Желев.
"Концепцията е солидна и според мен предметът може да се изучава", заяви на финала Вълчев. Според него обаче въвеждането на предмета няма да стане от тази есен, тъй като очевидно няма и минимален консенсус по въпроса. Вълчев прогнозира, че ако предметът се въведе през 2009 г., решението за това ще е готово до лятото.
В. "Дума": Ще има ли религия в училище?
Първото обсъждане вчера на първата готова концепция за въвеждане на предмет религия в училище развихри отново непримирими страсти. Оказа се, че всъщност дискусиите едва сега започват, след като общественият съвет, назначен от министър Даниел Вълчев и оглавен от проф. Георги Бакалов от СУ, е представил готовата концепция за общообразователен задължителен предмет религия от I до ХII клас. На вчерашната първа дискусия представители на църквата не бяха поканени, нито пък историци извън тези, които са участвали в разработването на документа. Както е известно, Българската православна църква излезе със свое предложение, с което настоява в училище да се учи вероучение, т.е. религията да се преподава конфесионално.
Какво предвижда концепцията
Въвежда се светско образование за моралните ценности, които са застъпени във всички основни религии. Задачата е да се даде на учениците знание - част от общата им култура, какво са различните религии за развитието на обществото. А целта е да се възпитат у децата морални общочовешки ценности, толерантност и разбиране към другия, който е различен.
Концепцията, създадена след едногодишна работа, предвижда предметът да е задължителен от I до VII клас, а след това до ХII да е избираем. Разбира се, материалът, който ще се изучава във всеки клас, ще е съобразен с възрастовите възможности на децата за възприемане. В първи и втори клас например, когато учениците още не знаят да четат, тематиката ще се поднася във вид на притчи, приказки, разказчета. От I до VII клас се предвижда предметът да е задължителен с по 1 час седмично, а от VIII до ХII клас - задължително или свободноизбираем с по 2 часа седмично или пък 6 часа при профил религия.
Тематичното съдържание в документа е разпределено също по класове:
I-IV клас - Благонравие
V клас - История на религиите
VI клас - Храмова култура
VII клас - Свещени места и святи личности
VII клас - Свещени текстове
IХ клас - Световни религии
Х клас - Религиозна етика
ХI клас - Религиозна антропология
ХII клас - Религиозна естетика
Въвежда се светско образование за моралните ценности, които са застъпени във всички основни религии. Задачата е да се даде на учениците знание - част от общата им култура, какво са различните религии за развитието на обществото. А целта е да се възпитат у децата морални общочовешки ценности, толерантност и разбиране към другия, който е различен.
Концепцията, създадена след едногодишна работа, предвижда предметът да е задължителен от I до VII клас, а след това до ХII да е избираем. Разбира се, материалът, който ще се изучава във всеки клас, ще е съобразен с възрастовите възможности на децата за възприемане. В първи и втори клас например, когато учениците още не знаят да четат, тематиката ще се поднася във вид на притчи, приказки, разказчета. От I до VII клас се предвижда предметът да е задължителен с по 1 час седмично, а от VIII до ХII клас - задължително или свободноизбираем с по 2 часа седмично или пък 6 часа при профил религия.
Тематичното съдържание в документа е разпределено също по класове:
I-IV клас - Благонравие
V клас - История на религиите
VI клас - Храмова култура
VII клас - Свещени места и святи личности
VII клас - Свещени текстове
IХ клас - Световни религии
Х клас - Религиозна етика
ХI клас - Религиозна антропология
ХII клас - Религиозна естетика
Първолаците например ще усвояват що е доверие и приятелство, как живеем заедно на една земя, ще се запознават със Соломоновите притчи, с радостта да вършим добро, с Адам и Ева в райската градина, със сюжета за Йосиф и неговите братя, явлението на ангела при Дева Мария. В раздела "Доверие" и "Вяра" пък децата ще учат за вавилонската кула, чудото с ходенето на Петър по водата, неверието на Тома. Предвижда се и научаването на молитви като "Отче наш". Нататък следват темите "Щедрост" и "Грижа" на примера на религиозни сюжети от библията и корана.
В V клас историята на религиите обхваща християнство, ислям, юдаизъм, будизъм. С всяка година тематиката, разбира се, се усложнява, за да стигне в горните гласове до евтаназията например като морален проблем, до архитектурата, музиката, киното, скулптурата, свързани с религиите. В програмата за ХII клас фигурират дори филмите "Сталкер" на Тарковски и "Остров" на Лунгин.
Тепърва по тези рамки на тематиката ще бъдат писани учебници по религия и ще бъдат обучени учители, защото по думите на министър Вълчев в момента в цялата страна учителите по религия са едва около 300. Според концепцията за учителите по религия е предвидено специално обучение - за богослови, историци, философи. Според социоложката Мира Янова (МБМД) предметът трябва да се нарича религиознание и в него да има акцент върху православието и исляма, но да бъдат по-равнопоставено застъпени и другите религии в света.
Проф. Георги Бакалов:
В V клас историята на религиите обхваща християнство, ислям, юдаизъм, будизъм. С всяка година тематиката, разбира се, се усложнява, за да стигне в горните гласове до евтаназията например като морален проблем, до архитектурата, музиката, киното, скулптурата, свързани с религиите. В програмата за ХII клас фигурират дори филмите "Сталкер" на Тарковски и "Остров" на Лунгин.
Тепърва по тези рамки на тематиката ще бъдат писани учебници по религия и ще бъдат обучени учители, защото по думите на министър Вълчев в момента в цялата страна учителите по религия са едва около 300. Според концепцията за учителите по религия е предвидено специално обучение - за богослови, историци, философи. Според социоложката Мира Янова (МБМД) предметът трябва да се нарича религиознание и в него да има акцент върху православието и исляма, но да бъдат по-равнопоставено застъпени и другите религии в света.
Проф. Георги Бакалов:
Отделен учебен предмет, светско преподаване
Имаме много опоненти на концепцията, но те според мен не са разбрали философията на идеята за светско преподаване на религиите. Не е възможно да се въвежда вероучение и конфесионално обучение в училище, защото по конституция образованието ни е светско, а църквата е отделена от държавата. В Закона за народната просвета също е казано, че образованието ни е светско, което изключва възможността да се въведе вариантът на Светия синод, който настоява за задължително конфесионално обучение във вярата.
Освен това вероучение би означавало децата да бъдат разделяни според принадлежността им към дадена религия, определена от родителите им. Ще дам пример с Пловдив например, посочи проф. Бакалов - там има православни, католици, протестанти, мюсюлмани, арменци. На всяка от тези групи ли ще се преподава отделно? А децата от семейства на атеисти как ще бъдат задължени да учат вероучение? В момента децата, които искат да учат религия в училище, са останали едва 14 000. Учебниците по Закон божи или вероучение отпреди 1944 г. сега са абсолютно неприложими, а освен това в онзи период църквата у нас не е била отделена от държавата и училището е могло да върши и нейна работа.
От друга страна, опитите изучаването на религиите да се вмести в предмети като литература и история показаха несъвършенства. Затова избрахме като по-приемлив варианта да се въведе отделен предмет религия. Историята и литературата дават знания, а ние целим да възпитаме дух на толерантност и това е основно във възпитателната функция на училището.
За
Освен това вероучение би означавало децата да бъдат разделяни според принадлежността им към дадена религия, определена от родителите им. Ще дам пример с Пловдив например, посочи проф. Бакалов - там има православни, католици, протестанти, мюсюлмани, арменци. На всяка от тези групи ли ще се преподава отделно? А децата от семейства на атеисти как ще бъдат задължени да учат вероучение? В момента децата, които искат да учат религия в училище, са останали едва 14 000. Учебниците по Закон божи или вероучение отпреди 1944 г. сега са абсолютно неприложими, а освен това в онзи период църквата у нас не е била отделена от държавата и училището е могло да върши и нейна работа.
От друга страна, опитите изучаването на религиите да се вмести в предмети като литература и история показаха несъвършенства. Затова избрахме като по-приемлив варианта да се въведе отделен предмет религия. Историята и литературата дават знания, а ние целим да възпитаме дух на толерантност и това е основно във възпитателната функция на училището.
За
Проф. Огнян Герджиков,
председател на Комисията по вероизповеданията в НС:
Ако стане, ще е точка за Вълчев
председател на Комисията по вероизповеданията в НС:
Ако стане, ще е точка за Вълчев
Давам изключително висока оценка на тази концепция. Ако намерението за въвеждането на такъв общообразователен предмет се осъществи, това ще е червена точка за министър Даниел Вълчев, който проявява мъжеството да се захване с проблема. Изненадан съм от архийереите - те искат държавата да им свърши работата, като обучава децата на вероучение. Това е немислимо и правно недопустимо. Църквата може свободно да организира неделни училища и други форми, но от светското училище не може да го иска.
Лютви Местан,
зам.-председател на образователната комисия в НС:
Лютви Местан,
зам.-председател на образователната комисия в НС:
Ще поправим досегашна грешка
Концепцията стъпва на разбирането, че общообразователен и задължителен предмет може да се въведе само ако се застъпи неконфенсионален тип обучение. Да признаем направо - 38-то Народно събрание направи грешен ход, като въведе избираема конфесионална религия в училище. В момента ние разделяме децата на религиозен признак, вместо да ги учим на толерантност и разбирателство. Така е вече 10 години.
С въвеждането на тази концепция в училище грешката ще се поправи. Важно е да отговорим има ли нужда българското училище да дава знания за религиите. Да. Ако човек получи знания за религия, той не става религиозен. Очаква ли се училището да възпитава религиозно поданство? Не. Знанията за религиите в духа на концепцията са част от образоваността и това са функция на образованието. Поздравявам съвета за изработването на тази концепция. А дали задължителна религия ще се въведе за сметка на друг учебен предмет, или при редуциране на други предмети, това вече е наш проблем, не на концепцията.
С въвеждането на тази концепция в училище грешката ще се поправи. Важно е да отговорим има ли нужда българското училище да дава знания за религиите. Да. Ако човек получи знания за религия, той не става религиозен. Очаква ли се училището да възпитава религиозно поданство? Не. Знанията за религиите в духа на концепцията са част от образоваността и това са функция на образованието. Поздравявам съвета за изработването на тази концепция. А дали задължителна религия ще се въведе за сметка на друг учебен предмет, или при редуциране на други предмети, това вече е наш проблем, не на концепцията.
Против
Цвета Бреснишка, асоциация "Родители":
Такова обучение изобщо не е нужно
Такова обучение изобщо не е нужно
Много родители не виждат полза от въвеждането на предмет религия и не желаят да запишат децата си дори ако той е свободноизбираем. Подготвя се въвеждането на задължителна религия, а родителите на практика нямат право на глас. Има достатъчно възможности в рамките на предмети като литература и история да се преподава знание за религиите. Един час седмично не може да научи когото и да било на добро и морал, ако в училището не цари добро и толерантност. Отделен предмет религия е излишен. Той обслужва интересите на завършилите богословските факултети, които са безработни след висшето си образование и просто им се търси работа.
Андрей Райчев, социолог: Правите грешка. Груба!
У нас вече 18 години има изключителна толерантност към религиозните хора. От населението 50% смята, че няма Бог, 25% виждат някаква неосъзната сила, която движи нещата, а само една четвърт вярват, че има Бог. Искате на всички да натрапите един излишен предмет. Обществото мълчи и не ви опонира от неудобство, да си го кажем направо. Не е вярно, че знанието формира нравствени устои. Намерението за предмет религия е грешка. Груба! Не чух аргументи защо е изчерпана практиката досега. Ами, защото вероучение просто не е нужно на децата. У нас и малцинствата са светски, слава Богу! Те имат светски начин на организация. Това е много добре, защото извън светския начин на организация нещата стават страшни. Защо пипате там?
Когато на децата им поднасяте Адам и Ева в райската градина и стигате до ябълката, какво съобщение им поднасяте? Че това е станало? Освен това, щом ще давате знания за религиите, не може да показвате само положителното. Къде са инквизицията, къде са религиозните войни и кръстоносните походи - това също е знание за религиите, ако наистина искате да преподаваме религиознание.
Когато на децата им поднасяте Адам и Ева в райската градина и стигате до ябълката, какво съобщение им поднасяте? Че това е станало? Освен това, щом ще давате знания за религиите, не може да показвате само положителното. Къде са инквизицията, къде са религиозните войни и кръстоносните походи - това също е знание за религиите, ако наистина искате да преподаваме религиознание.
Павел Чернев, независим депутат:
Да предпочетем проекта на църквата
Уважавам положения за концепцията труд. Но в проекта на Българската православна църква има много рационални моменти и не може да ги пренебрегнем с лека ръка. В съседните държави като Гърция, Румъния и Кипър вероучението е задължително и се преподава конфесионално. Освен това в проекта на църквата се допуска религиознание за онези деца, които искат само да се запознаят с религиите, не да ги усвояват. Каква алтернатива предлагате, г-н Райчев, след като в училищата ни вече има деца убийци?!
Търси се отговор:
- Дали изобщо да се променя нещо в сегашната система за обучение по религия?
- Дали религията да е задължителен предмет, или не?
- Дали преподаването да е конфесионално, или да е светско?
- Къде ще е мястото на предмета религия в учебния план - брой часове и за сметка на какво?
- Кога ще се пишат учебници и ще има ли кой да преподава?
Търси се отговор:
- Дали изобщо да се променя нещо в сегашната система за обучение по религия?
- Дали религията да е задължителен предмет, или не?
- Дали преподаването да е конфесионално, или да е светско?
- Къде ще е мястото на предмета религия в учебния план - брой часове и за сметка на какво?
- Кога ще се пишат учебници и ще има ли кой да преподава?
