Защо властта не дава в школото да се учат християнските ценности
Децата на България намаляват прогресивно, а половината от родените са извънбрачни. Челници сме по аборти на момичета до 19 г. 647 просещи деца са регистрирани миналата година. Това чу оня ден парламентът при представянето на Национална стратегия за детето. Това е прекият резултат от атеизма, насаждан у нас 60 години.Затова на фона на тази апокалиптична картина въпросът "да учи ли нашето дете вероучение или не?" звучи глупаво като български политик. Но той възбуди духовете сред политици и попове. Светската власт предлага теоретично изучаване на световните религии в училищата. Светият Синод иска не теория, а молитва в клас. "Вярата не е теория, тя е убеждение" викнаха архиереите. "Вярата не се преподава, а проповядва", подкрепиха ги и от мюфтийството.
Българското дете гледа по телевизията по 75 хиляди убийства, докато поотрасне, отчете тези дни статистиката. Порасне ли пък, вече е претръпнал за жестокостите на живота, а и сам е готов за злодейства. Защото агресията поражда агресия. А смиреността - смиреност.
Защо тогава държавата не повери ролята за подрастващите на църквата? Тази държава отдавна е абдикирала от неговото възпитание, даже прокуди младостта на нацията по света, защото тук нищо не е като хората - нито образованието, нито работа, нито заплата. Семейството пък като най-малка клетка на обществото отдавна е в полуразпад и всеки трети брак се разтрогва.
Кой тогава да възпитава децата ни, освен Църквата? Тогава със сигурност ще намалеят абортите, разводите, престъпленията срещу личността. Какво му е лошото тогава, ако това стане? Християнските ценности винаги са били исконните за българското общество поне от 1000 години.
Българското училище пък е рожба на Православната ни църква. Къде се появяват килийните училища, ако не в двора на храмовете? Така че Светият Синод с право въстава срещу концепцията на обществения съвет во главе с проф. Георги Бакалов. Самият професор призна, че с концепцията изпълнява една поръчка на образователното министерство. В нея обаче незнайно защо експертите планират изучаване на окултни практики и езотерична литература "Кабала" вместо да припомнят за исконната връзка на българската просвета с православната култура.
Вероучение у нас е имало до края на 40-те години на миналия век, докато социализмът не се опита да замени християнството с нов вид религия - на утопичния комунизъм. И днес поповете не искат нищо повече, освен да продължи изкуствено прекъснатата традиция.
Плачът, че светският характер на образование е заплашен от предмета Вероучение, е смешен, тъй както, ако предметът история или биология заплашват образованието ни да стане историческо или биологическо.
Какво искат митрополитите? Първо, те прокламират, че "религиозното самоопределяне е и винаги трябва да бъде плод на свободен избор". Второ, предлагат да се застъпят в отделни профили основните вероизповедания у нас: православие, римокатолицизъм, арменска апостолическа вяра, юдаизъм, ислям. Условието в едно и също училище да се преподават повече от един религиозни профили е на випуск или на паралелка да се падат поне 10 деца, които искат да учат профил, различен от "Религия - православие". Ако това условие не е налице, но има официално декларирано нежелание от страна на родителите да се изучава православие, на децата да се предлага алтернативен предмет "Етика". Подобно решение ще удовлетвори както православното мнозинство, така и традиционните религиозни малцинства в България (римокатолици, арменци, юдаисти, мюсюлмани), е становището на БПЦ.
Какво му е революционното на това предложение, че вкупом бе отхвърлено от властта? Същата власт, която иначе отбелязва големите православни празници и като национални. Същата власт, която всяка година кани владиците да осветят бойните знамена на България и която целува кръста, евангелието или архиерейска десница.
Кога тя е права - когато демонстрира Божия смиреност и вяра или когато затваря вратата на българското училище за Спасителя?
Светият Синод заключава: Паневропейски метод за решаване на обсъждания казус не съществува. Този въпрос трябва да се разреши в съответствие със специфичните исторически, културни и религиозни традиции, съществуващи в нашата родина. Така са постъпвали до този момент всички държави-членки на Европейския съюз. Така трябва да постъпим и ние.
